№ 314
гр. Пловдив, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
търговско дело № 20255001000258 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх. №
1480/11.04.2025г. от Р. С М. и Д. В. М. ,представлявани от адв.Р. М. против
решение № 12 /11.03.2025г. ,постановено по т.д. 1/2024г. по описа на ОС-
Смолян , в частта ,в която са отхвърлени исковите претенции на
жалбоподателите над присъдените им суми от по 20 000 лв. до 60 000 лв. като
желае в тази част решението да бъде отменено ,а ответникът да бъде осъден
да им заплати допълнително на всеки по още 40 000 лв. ,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод смъртта на майка
им Р Х М, починала на 04.01.2023 г. в резултат на ПТП, настъпило на
04.01.2023 г. около 11.20 ч. на републикански път ******, в района на 3+***
км., причинено от С Р.ов М. при управление на лек автомобил „Опел Корса“ с
рег. № ** **** **, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна полица №
В0/06/122001665821 с валидност от 11.06.2022 г. до 10.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 31.01.2023 г. до окончателното
им изплащане .
1
Жалбоподателите са развили съображения за неправилност
,немотивираност ,допуснато процесуални нарушения и неправилно
приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД ,както и неправлен извод за
съпричиняване от страна на пострадалата.Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение за адв.М. на основание чл.38 от ЗА.
Постъпил е отговор от „ДЗИ-Общо застраховане „АД , с който се
оспорва въззивната жалба и се заявява искане същата да бъде оставена без
уважение
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от
легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на
въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и
допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част
и петитум допустим предмет на исковете.
Предмет на въззивно разглеждане са искове ,предявени от Р. С М. и Д. В.
М., против ДЗИ - Общо застраховане“ АД за присъждане на сумата от по 60
000 лв., увеличена в хода на производството на по 100 000 лв. за всеки от тях,
представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от
смъртта на майка им Р Х М, починала на 04.01.2023 г. в резултат на ПТП от
същата дата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.01.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищците са твърдяли на 04.01.2023 г. около 11.15 ч. на републикански
път ******, при 3 км. + *** м. в посока от гр. Р към с. Е. С Р.ов М.
управлявайки лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ** **** ** ,да е причинил
ПТП ,от което е настъпила смъртта на Р Х М, , пътник на предната дясна
седалка в посочения автомобил. Твърдяли са починалата Р М да е тяхна майка
и да са понесли изключително тежко нейната загуба, тъй като тя била
грижовен и всеотдаен родител, силно привързана към тях, създала специална
връзка с всеки един от тях,а те от своя страна да се отнасяли към нея с
възхищение и почитание, обичали се и се уважавали взаимно.Изложили са и
твърдения как загубата на тяхната майка се отразила в психо емоционален
план на всеки един от тях.За обезщетяване на тези неимуществени вреди са
предявили искови претенции против застрахователя на причиниля ПТП водач
2
на МПС в размер на по 100 000лв. за всеки като са посочили ,че на 31.01.2023
г. са предявили пред ответника молба-претенция с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, в отговор на което застрахователят е заплатил
такова размер на по 60 000 лв. ,което обаче считат за занижено.
Ответникът ,от своя страна ,е оспорил исковете.Заявил е ,че вече е
заплатил обезщетение на ищците в размер на по 60 000 лв. за всеки като е
настоявал претендираните тук обезщетения да са завишени,настоявал е
отношенията между ищците и тяхната майка да не се характеризират с
изключителност предвид възрастта на първите и различното им местоживеене
,както и е направил възражение за съпричиняване ,изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан от страна на пострадалата.Желае исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът , с обжалваното решение , е приел за безспорно между страните , че към
датата на процесното ПТП ответникът е имал качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на делинквента С Р.ов М. ,както и че ищците са заявили
извънсъдебна претенция пред застрахователя, който им е заплатил обезщетение за
неимуществените вреди в размер на по 60 000 лв. за всеки един от тях.Приел е за установено
на 04.01.2023 г. около 11.20 ч. да е настъпил пътен инцидент с лек автомобил „Опел Корса“ с
рег. № ** **** **, управляван от С Р.ов М., който движейки се по републикански път ******,
в района на 3+*** км. в посока от гр. Р. към с. П. на десен завой е загубил управлението,
навлязъл е и е преминал през лентата за насрещно движение, излязъл е от траекторията на
пътното платно и се е блъснал челно в дървена масивна врата с масивна желязна
конструкция, разположена встрани от пътя,от което противоправно поведение е настъпила
смъртта на Р М.Приел е за безспорно ищците да са наследници на последната- нейни деца
,както и от събраните доказателства да се установява категорично претърпени от същите
болки и страдания в резултат на смъртта на майка им.За определяне на безспорно
дължимото от застрахователя обезщетението за репариране на понесените неимуществени
вреди съдът е съобразил възрастта на пострадалата и начина на извършване на
противоправното деяние - починалата жена, на 75 г., е била пасажер в автомобила,
управляван от нейния съпруг - баща на ищците.Съобразил е обстоятелството ,че ищците са
загубили не кой да е ,а своята майка ,при което ,и отчитайки обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на инцидента /началото на 2023 г./, съдът е приел, че в
случая обезщетение в размер на по 100 000 лв. за всеки един от ищците се явява
справедливо.Приел е за основателно възражението за съпричиняване като е приел да е
доказано пострадалата да е пътувала без поставен обезопасителен колан ,което да е в
причинна връзка с претърпените травми независимо от изнесеното от в.л.Б ,че шийната
травма ,станала причина за смъртта на М ,би могла да се получил и при поставен колан.В
тази връзка е съобразил признанието ,направено от ищците с исковата молба ,с която същите
са заявили искане при присъждане на обезщетението да бъде съобразено съпричиняването
от страна на пострадалата .Посочил е съпричиняването да е в размер на 20 % ,при което
положение дължимото обезщетение е редуцирано на 80 000лв. за всеки от ищците ,на която
база ,отчитайки заплатените вече по 60 000 лв. за всеки ,съдът е уважил исковете в размер на
по 20 000 лв. за всеки ,а в останалата претендирата част над 20 000 лв. до 100 000 лв.
исковата са отхвърлени.
3
Решението е обжалвано единствено от ищците в отхвърлителната част
над 20 000 лв. до 60 000 лв. и желаят присъждате на по още 40 000лв. за
всеки.Оплакванията на ищците са насочени към неправилното определяне на
размера на обезщетението ,което намират за занижено и несъответно на
търпените от тях болки и страдания като оспорват и направения от съда извод
за наличие на съпричиняване в размер на 20 % от страна на пострадалата.Това
,следователно, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са параметрите на
въззивно разглеждане.
Няма съмнение ,че на 04.01.2023 г. С Р.ов М.,застрахован при ответника
водач на МПС по застраховка ГОА ,е причинил при управление на лек
автомобил ПТП , в резултат на което е настъпила смъртта на съпругата му Р М
,возеща се на предна дясна седалка на автомобила.
По делото са изслушани заключения на САвТЕ и СМЕ ,видно от които
при процесния инцидент при управление на лекия автомобил водачът С М.
,при десен завой по посока на движението , изгубил контрол ,автомобилът
напуснал траекторията на пътя и се ударил челно в дървено –метална масивна
врата ,част от частен имот с масивна конструкция.При този удар на
пострадалата М била причинена висока шийна травма с пълно прекъсване на
гръбначния мозък от продълговатия мозък на ниво първи шиен прешлен
,довело до парализа на жизненоважни мозъчни центрове – дишане и сърдечна
дейност , и като краен резултат същата починала.По въпроса за това пътувала
ли е М с поставен предпазен колан експертът по САвТЕ не може да даде
категоричен отговор ,но в обясненията си е посочил ,че коланът фиксира торса
към седалката ,но главата е свободно движещ се компонент от тялото и при
камшичен удар ,както е в случая ,човек може да си счупи врата със или без
него.Вещото лице по СМЕ д-р Б също разяснява ,че водещата травма при
пострадалата- шийна травма ,счупване на първи шиен прешлен и засягане на
мозъка , по никакъв начин не се обезопасява от поставен предпазен колан
който фиксира само тялото ,но не и главата и счупването на шиен прешлен е
възможно да стане и с поставен колан.
По делото са разпитани свидетели – З М ,съпруга на брата на С М. ,и А Г
,сестра на починалата Р М .От техните показания се установява Рукие и
нейните синове –ищците по делото ,да са били много близки и превързани
едни към други. Ищците имали свои семейства като Р. живеел със
4
семейството си в къщата на майка си и баща си ,а Д. живеел със семейството
си в Р, но идвал често в дома на родителите си .Ищците полагали много грижи
за починалата ,която била болна от диабет и имала нужда от помощ,готвели
,слагали инжекции.Много тежко понесли смъртта на майка си ,още плачели
,често ходели на гроба й.
С оглед на гореизложеното и съобрази ,че в резултат на процесното ПТП
ищците са загубили завинаги човек от най-близкия роднински кръг – тяхната
майка , с която до последно са били в близки и топли взаимоотношения,както
и че същата към момента на инцидента е била на 75 години ,а съответно
ищците отдавна са се отделили и са създали свои семейства ,както и като взе
предвид обичайните скръб и тъга от внезапната и необратима загуба на близък
човек ,съдът намира ,че обезщетение в размер на по 100 000 лв. за всеки от
ищците е адекватно такова като не споделя виждането на първостепенния съд
пострадалата с поведението си да е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат.На първо място следва да се каже ,че действително
ищците с първоначалната си искова молба са заявили искане при присъждане
на обезщетението да бъде съобразено съпричиняването от страна на
пострадалата, в посока на което обаче в обстоятелствената част на исковата
молба не са въведени никакви твърдения .На следващо място, видно от
разменените книжа и изявленията на ищците ,същите отстъпват от
становището си за наличие на съпричиняване като изрично го оспорват ,и не
на последно място ,дори и така заявеното с първоначалната искова молба да се
възприеме като признание на факти ,относими към определяне размера на
обезщетението ,то същото следва да се прецени от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото.А видно от становищата на експертите и по двете
експертизи ,предвид начина на получаване на травмата и нейното естество –
висока шийна травма ,довела до смъртта на М ,същата би била налице дори и
последната да е била с поставен обезопасителен колан.Предвид това и
доколкото съпричиняването е обективен факт ,то съдът намира такова да не е
налице ,поради което ще следва ищците да бъдат овъзмездени за
претърпените неимуществени вреди с обезщетение в размер на по 40 000 лв.
за всеки – 100 000 лв. ,редуцирани със заплатените вече от застрахователя 60
000 лв.за всеки.
Или обжалваното решение се явява неправилно в частта ,в която са
отхвърлени исковете на М. над присъдените суми от по 20 000 лв. за всеки до
5
по 40 000 лв. ,в която част следва да бъде отменено и вместо това ответникът
следва да бъде осъден да заплати по още 20 000 лв. за всеки от
ищците.Решението в останалата му обжалвана част се явява правилно и
следва да се потвърди.
Съобразно този изход на адв. Р. М. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на по 1 000 лв. за всеки от
ищците или общо 2 000лв. или 2 400 лв. с ДДС ,а на ищците – разноски в
размер на 800 лв. заплатена държавна такса .Принципно на адв.М. би се
дължало и възнаграждение за първоинстанционното производство предвид
частичното уважаване на съответно жалбата и исковете ,но доколкото правото
й на такова е изцяло отречено от първоинстанционния съд ,а производство по
чл.248 от ГПК не е било проведено ,то това е пречка такова да й бъде
присъдено от настоящия съд.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12 /11.03.2025г. ,постановено по т.д. 1/2024г. по
описа на ОС- Смолян В ЧАСТТА ,в която са отхвърлени исковете на Р. С М. и
Д. В. М. ,представлявани от адв.Р. М. против „ДЗИ-Общо застраховане „АД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод
смъртта на майка им Р Х М, починала на 04.01.2023 г. в резултат на ПТП,
настъпило на 04.01.2023 г. около 11.20 ч. на републикански път ******, в
района на 3+*** км., причинено от С Р.ов М. при управление на лек автомобил
„Опел Корса“ с рег. № ** **** **, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна
полица № В0/06/122001665821 с валидност от 11.06.2022 г. до 10.06.2023 г.,
НАД присъдените по 20 000 лв. за всеки до 40 000 лв. за всеки ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“
№ 89Б да заплати на Р. С М., с ЕГН **********, с адрес: с. Е, № *, общ. Р, обл.
Смолян и на Д. В. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Р, ул. „Х А № *****, ап.
10 сумата от по 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ на всеки , представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод смъртта на майка
6
им Р Х М, починала на 04.01.2023 г. в резултат на ПТП, настъпило на
04.01.2023 г. около 11.20 ч. на републикански път ******, в района на 3+***
км., причинено от С Р.ов М. при управление на лек автомобил „Опел Корса“ с
рег. № ** **** **, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна полица №
В0/06/122001665821 с валидност от 11.06.2022 г. до 10.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 31.01.2023 г. до окончателното
им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12 /11.03.2025г. ,постановено по т.д.
1/2024г. по описа на ОС- Смолян в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“
№ 89Б да заплати на Р. С М., с ЕГН **********, с адрес: с. Е, № *, общ. Р, обл.
Смолян и на Д. В. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Р, ул. „Х А № *****, ап.
10 разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв. заплатена държавна
такса съобразно изхода.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“
№ 89Б да заплати на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна защита за въззивното производство в размер на общо 2 400лв. с
ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7