РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Търговище, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четвърти
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500214 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата М. ИСМ. ЮС. от
с.*************, общ.Търговище, действаща чрез процесуалния си
представител адв.Д.Ж. от АК-Т против решение №305/01.07.2021г.,
постановено по гр.д.№1315/2020г. на Районен съд-Търговище, с което е
отхвърлен предявения от нея против ответника Р. С. ХРЮСТ. от с.с. иск по
чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна в размер на 4/6 ид.ч. на дарение с нот.акт
№75, т.1, нот.д.№260/ 1975г. на РС-Търговище, с което С.Х.Ю., б.ж. на гр.Т
дарява сина си-ответника Р. С. ХРЮСТ. с втори жилищен етаж ид.
№61676.512.200.1.2 от жилищна сграда в с.*************, общ.Т, построена
в ПИ ид.№ 61676. 512.200, с площ от 86.24 кв.м., като на ответника са
присъдени направените по делото разноски в размер на 696 лв.С доводи за
нарушения на закона и за необоснованост, въззивницата моли за отмяна на
обжалваното решение относно 1/2 ид.ч. от дарението и за уважаване на
предявения иск в посочената част, както и за обезсилване на решението
относно разликата до 4/6 ид.ч. от дарението, като постановено плюс петитум.
1
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна, действаща чрез процесуалния си представител адв.Д.П. от АК-Т
оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
решението в обжалваната му част.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД за отмяна до размер на 1/2
ид.ч. на дарение с нот.акт №75, т.1, нот.д.№260/1975г. на РС-Търговище, с
което С.Х.Ю., б.ж. на гр.Т дарява сина си-ответника Р. С. ХРЮСТ. с втори
жилищен етаж ид.№61676. 512.200.1.2 от жилищна сграда в с.*************,
общ.Търговище, построена в ПИ ид.№ 61676. 512.200, с площ от 86.24 кв.м., е
обоснован с обстоятелствата, че предвид влошеното си здравословно
състояние и нуждата от грижи и лекарства, както и липсата на жилище, в
което да живее, ищцата не разполага с достатъчно средства за издръжката си,
но въпреки отправената му през м.септември 2020г. покана, надареният й син
проявява непризнателност и отказва да й даде издръжка.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва основателността на предявения иск с възражение за изтекъл
преклузивен срок по чл.227, ал.3 от ЗЗД за предявяването му, с възражение,
че дарението е направено от баща му, както и с доводи за липса на останалите
материалноправни предпоставки за отмяна на дарението, евентуално-с довод
за придобиване на имота по давностно владе-ние.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
С нот.акт №75, т.1, нот.д.№260/1975г. на РС-Търговище бащата на
ответника С.Х.Ю., б.ж. на гр.Т, поч. през 1997г., дарява сина си Р. С. ХРЮСТ.
с втори жилищен етаж ид.№61676. 512.200.1.2 от жилищна сграда в
с.*************, общ.Търговище, построена в ПИ ид.№ 61676. 512.200, с
площ от 86.24 кв.м. Позовавайки се на нуждата от парична помощ, ищцата
изпратила покана по пощата за плащане на месечна издръжка в размер на 400
лв., неполучена от ответника на посочения адрес, тъй като постоянното му
2
местоживеене е в чужбина, но и след получаване на препис от исковата
молба, издръжка не е предлагана и изплащана.
Ищцата е на 81г., като писмените доказателства и свидетелските
показания установяват, че живее с дъщеря си в Република Турция, като през
летните месеци се връща в Република България и отсяда в процесната
къща.Не разполага с жилище, тъй като възмездно е прехвърлила дела си от
първия етаж на дъщеря си през 2008г., а стаичките, които е обитавала
понастоящем са непригодни за живеене. До 21.01.2021г. е имала сключен
договор за наем на жилище в гр.Истанбул, а след връщането й в България-
договор за наем на жилище от 15.04.2021г. за сумата 300 лв., сключен с брата
на зет й.На 15.10.2019г. е претърпяла исхемичен инсулт, като грижите и
разходите по лечението й са поети изцяло от дъщеря й св.Севда Сиракова.
По повод имуществени спорове относно имота, ищцата и дъщеря й са
във влошени отношения с ответника, който от дълги години живее в Кралство
Белгия и получава обезщетение за безработица от 2016г. в размер на 575 евро
месечно, като от 2017г. живее под наем в размер на 350 евро на месец.
Съгласно приложеното удостоверение от НОИ-Търговище, след м.юли
2020г. ищцата получава месечна пенсия с добавка в размер на 411.81 лв., като
съгласно заключението на назначената икономическа експертиза,
средномесечният й разход, предвид и средностатистическите данни за
страната, е в размер на 902.90 лв., в който се включва и сумата по договора за
наем в размер на 300 лв. или недостиг в размер на 491.09 лв.
Доводите относно липса на емоционална обвързаност, влошени
отношения и разрушаване на незаконно строителство в имота са неотносими
към спора и не следва да бъдат обсъждани.Следва да бъде споделена, обаче,
тезата на процесуалния представител на ищцата, че в случаите, когато се
касае за имот, придобит в режим на СИО и дарственото разпореждане с целия
имот от единия съпруг не е атакувано от другия (напротив-при изповядване
на сделката е декларирано писмено съгласие-чл.13, ал.3 от СК/68г., т.е.
използвана е втората форма на разпореждане с обща вещ и съпругата се явява
дари-тел на собствената си 1/2 ид.ч. от СИО-решение №216/15. 10.2013г. по
гр.д.№2925/2013г. на ВКС, Iг.о.), то е налице споделено дарствено намерение
и този съпруг не е лишен от правото по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД да иска
3
отмяна на дарението за своята част, поради непризнателност.Спазен е и
преклузивния срок по чл.227, ал.3 от ЗЗД, с оглед твърденията на ищцата че
материалното й състояние е трайно влошено от м.август 2020г., откогато не
може да ползва жилището си.
Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, дарението може да
бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае.Поканата за това обаче не е достатъчна, а е необходимо
претендираната издръжка да е единственият начин за преодоляване на
влошеното материално състояние на дарителя, както и надареният да не
изпадне в състояние, по-лошо от това на дарителя-ТР №1/ 21.10.2013г. по т.д.
№1/2013г. на ВКС, ОСГК.
В конкретния случай, материалните средства на ищцата действително
не са недостатъчни за задоволяване в оптимален обем на потребностите й, но
същевременно са адекватни на икономическото състояние на страната и
региона, както и на съответната социална среда.В тази насока,
достоверността на представения от същата договор от 15.04.2021г. за наем на
жилище за сумата 300 лв. следва да бъде поставена под съмнение, тъй като е
сключен в хода на процеса, само няколко дни преди първото заседание по
делото и то с брата на зет й, предвид и влошените отношения между
дъщерята на ищцата и ответника.При това положение, недостигът на средства
за ищцата се свежда до сумата 191 лв., но дори и договорът да не е
симулативен, то сам надареният се нуждае от много повече средства, тъй
като от 30.06.2016г. е регистриран като трайно безработен и месечно
разполага със сумата 225 евро, която сума и то при жизнения стандарт в
Кралство Белгия, е крайно недостатъчна за задоволяване и на най-
непосредствените му ежедневни потребности.С оглед на тези обстоятелства,
степента на укоримост в поведението му не е равнозначна на правно
значимата непризнателност по смисъла на закона и не следва да има
посочената правна последица, както при другите, несравнимо по-тежки,
основания за отмяна на дарение.Т.е., посочените доказателства установяват
обективна невъзможност за престиране, а не необоснован отказ за даване на
необходима издръжка, поради което предявеният иск по чл.227, ал.1, б.“в“ е
неоснователен, обуславящо потвърждаване на отхвърлителното решение
относно 1/2 ид.ч. от дарението, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, макар и с други
4
мотиви.
В частта му над 1/2 ид.ч. до 4/6 ид.ч. от дарението, решението е
постановено плюс петитум и следва да бъде обезсилено, на осн.чл.270 от
ГПК.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените във въззивната инстанция разноски в размер на 696 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №305/01.07.2021г., постано-вено по гр.д.
№1315/2020г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която е
отхвърлен предявения от М. ИСМ. ЮС. от с.*************, общ.Търговище,
ЕГН ******** против ответника Р. С. ХРЮСТ. от с.с., ЕГН:********** иск
по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна до размер на 1/2 ид.ч. на дарение с
нот.акт №75, т.1, нот.д.№260/ 1975г. на РС-Търговище, с което С.Х.Ю., б.ж.
на гр.Т дарява сина си-ответника Р. С. ХРЮСТ. с втори жилищен етаж ид.
№61676.512.200.1.2 от жилищна сграда в с.*************, общ.Търговище,
построена в ПИ ид.№ 61676. 512.200, с площ от 86.24 кв.м., като на ответника
са присъдени направените по делото разноски в размер на 696 лв., на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА решение №305/01.07.2021г., постановено по гр.д.
№1315/2020г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която е
отхвърлен предявен от М. ИСМ. ЮС. от с.*************, общ.Търговище,
ЕГН:********** против ответника Р. С. ХРЮСТ. от с.с., ЕГН ********* иск
по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД в частта му за отмяна в размер над 1/2 ид.ч. до
4/6 ид.ч. на дарение с нот.акт №75, т.1, нот.д.№260/1975г. на РС-Търговище, с
което С.Х.Ю., б.ж. на гр.Т дарява сина си-ответника Р. С. ХРЮСТ. с втори
жилищен етаж ид.№61676.512.200.1.2 от жилищна сграда в с.*************,
общ.Търговище, построена в ПИ ид.№ 61676. 512.200, с площ от 86.24 кв.м. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1315/2020г. на РС-Търговище в
тази му част, на осн. чл.270 от ГПК.
ОСЪЖДА М. ИСМ. ЮС. от с.*************, общ.Търговище,
5
ЕГН:********** да заплати на ответника Р. С. ХРЮСТ. от с.с.,
ЕГН:********** направените във въззивната инстанция разноски в размер на
696 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6