Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.05.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8743 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от С.К.К.
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу „Д.З.“ АД за
заплащане на сумата от 200000,00 лв. /с протоколно определение на 09.03.2023 г.
е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска чрез увеличение
на неговия размер от 150 000,00 лв. на 200 000,00 лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца С. Карсимиров
К. при настъпило на 29.04.2020 г. в гр. София ПТП неимуществени вреди и за
заплащане на сумата от 802,70 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за прегледи и за закупуване на
лекарствени средства, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2020 г. до
окончателното заплащане на сумите.
Ищецът С. К.К. твърди, че на 29.04.2020
г., около 22.50 часа, в гр. София, товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № ******, управляван от Ж.К.С. ***
с посока от ул. „проф. Александър Танев“ към бул. „Св. Климент Охридски“, като
в район на кръстовището с ул. „Бизнес парк София“, преминавайки на забранителен
червен сигнал на светофарната уредба, става причина и реализира ПТП с
правомерно насрещно движещия се лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“ с рег.
№ СА ******, управляван от Н.Н.Л.. При процесното ПТП
пострадал е ищецът, който бил пътник в лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. СА******.
Ищецът твърди, че водачът Ж.К.С. нарушил правилата за движение по пътищата, в
частност чл. 5, ал. 1 ЗДвП, чл. 6 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 31 ППЗДвП и станал причина за настъпване на процесното ПТП,
при което по непредпазливост причинил на ищеца следните телесни увреждания: Тежка
черепно- мозъчна травма; Кома; Разкъсно-контузна рана
в лява фронтална обаст; Фрактура на дясна темпорална
кост, фрактура на париетална кост с подлежащ епидурален хематом и фрактура на сфеноидалната
кост вдясно; Двустранни контузионни промени в белия
дроб; Петехиални кръвоизливи в центрум
семиовале- аксонална
увреда; Охлузвания по двете подбедрици. След процесното ПТП състоянието на
ищеца било изключително тежко, като същият е хоспитализиран с диагноза опасност
за живота, а леталният изход бил предотвратен единствено поради навременната
лекарска намеса. Предвид характера на травмите ищецът следвало да спазва щадящ
режим без натоварване, което го изправяло пред невъзможността да посреща със
собствени сили обикновени битови потребности- тоалет, хранене, обличане, за задоволяване
на които получава помощ от своите близки. Изпитвал непрестанни силни болки,
засилващи се при най- леко движение- помръдване, хранене, кашляне/кихане, като
и към днешна дата били налице силно главоболие, замаяност, прималяване, чувство
за дезориентираност и лесна уморяемост. Инцидентът се отразил негативно и на
психическото състояние на ищеца. Освен всички търпени болки и страдания, ищецът
извършил множество разходи за заплащане на медицински средства, прегледи и
лекарства в общ размер на 802,70 лв., които били в пряка и непосредствена
връзка с получените при процесното ПТП травми. За товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ******бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника
„Д.З.“ АД, за периода 30.09.2019 г. до 29.09.2020 г. С молба вх. № 310В014245/20.05.2020 г. ищецът
поискал от ответника изплащане на обезщетение за причинените на ищеца вреди, но
ответникът отказал с писмо от 17.08.2020 г.
Ето
защо ищецът предявява настоящите осъдителни претенции за заплащане на
обезщетения за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди в
резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на постановения
отказ от ответника- 17.08.2020 г. до окончателното им заплащане. Претендира разноски.
Ответникът „Д.З.“ АД оспорва предявените искове. Не оспорва съществуването
на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за процесния товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“, с рег. № ******към датата на процесното ПТП. Но оспорва противоправното поведение и
вината на водача Ж.С. и механизма на процесното ПТП от 29.04.2020 г. В тази
връзка сочи, че представеният констативен протокол не доказва механизма на
твърдяното увреждане. Оспорва, че вследствие на процесното ПТП ищецът е
претърпял описаните в исковата молба вреди. Оспорва размера на предявения иск,
като счита, че същия е завишен. Оспорва
претенцията за имуществени вреди, като оспорва наличието на причинна връзка
между процесното събитие и твърдените разходи. Счита, че извършените разходи за
допълнителни индивидуални грижи от мед. сестра не са били необходими за
възстановяването на здравето на ищеца от травмите, причинени от ПТП. Оспорва
акцесорната претенция за законната лихва. По изложените съображения моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
С оглед на наведените
фактически твърдения от страните с неоспорения от страните доклад по делото
съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване с други доказателствени средства обстоятелството, че
с ответника „Д.З.“ АД е бил
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.
№ ******, към датата на процесното ПТП-29.04.2020 г.
По делото е представен констативен протокол № К-195 от 29.04.2020 г., от който
се установява, че на 29.04.2020 г., около
22.50 часа, в град София, е осъществено ПТП между лек автомобил
марка „БМВ“, модел „320 Д“ с рег. № СА ******, управляван от Н.Н.Л. и товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.
№ ******, управляван от Ж.К.С.. В протокола, за обстоятелства
и причини за ПТП е посочено,
че т.а. „Мерцедес Спринтер“,
с рег. № ****** се движи по ул. „Околовръстен път“ с посока от ул. „проф.
Александър Танев“ към бул. „св. Климент Охридски“, като в района на
кръстовището с ул. „Бизнес паррк София“ участва в ПТП
с насрещно движещия се в посока от бул. „св. Климент Охридски“ към ул. „Васил
Радославов“ лек автомобил БМВ 320 Д с рег. №
СА******, управляван от Н.Н.Л.. В протокола е
посочено, че вследствие на ПТП, ищецът С. К.К. като
пътник в лек автомобил БМВ 320 Д е настанен в Аджъбадем
Сити Клиник болница Токуда с работна диагноза –
фрактура свода на черепа, кома- С ОПАСНОСТ ЗА ЖИВОТА.
Не е спорно между
страните, а и от претенция от 20.05.2020
г. /л. 16-20 от кориците на делото/ се установява, че ищецът е уведомил и
предявил претенция по смисъла на чл. 380 КЗ за настъпване на процесното ПТП на 29.04.2020 г. и е претендирал сумата в
размер на 200000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от настъпилото ПТП и сумата от 510,00 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди.
С писмо от 17.08.2020 г. и
в съответствие с регламентирания в чл. 496, ал. 1 КЗ срок застрахователят отказал
да изплати обезщетение на увреденото лице.
От заключението на
приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП С.К. е получил следните
телесни увреждания: 1. Тежка черепно- мозъчна травма,
включваща следните увреди: линейна разкъсно- контузна рана
челно ляво; линейни неразместени фрактури на десните: слепоочна, теменна и клиновидна
кости; максиларен, етмоидален
и сфеноидален хемосинуси; епидурален
хаметом в дясно слепоочно с газова колекция; контузионни точковидни локуси в
дясна част на центрум семиовале;
пунктиформено контузионно
огнище в мозъчен ствол на ниво мезенцефалон в ляво;
тежки количествени промени на съзнанието- КОМА с ГКС 6 точки; 2. Двустарнни промени в белия дроб, в по- голяма степен контузионни, в ДД възпалителни; 3. Хемотимпанум
в дясно ухо; 4. Травмени охлузвания по двете
подбедрици. Вещото лице – медик е посочило, че Тежката черепно- мозъчна
травма, включваща изброените параметри е с медикобиологичен
характер Разстройство на здравето, временно опасно за живота. Двустранните
промени в белия дроб /коментирани като „по- скоро по типа на контузионни огнища“/ са с характеристика разстройство на
здравето, временно неопсано за живота; Хемотимпанум в дясно ухо има характеристики на разстойство на здравето, временно неопасно за живота, а травмените охлузвания по двете подбедрици се характеризират
с болка и страдание за периода от 7-10 дни. Травмите, получени от ищеца са в
пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице сочи, че след инцидента ищецът е
изпаднал в безсъзнание и е бил в кома, представляващо продължително състояние
на безсъзнание. Това увреждане води до загуба на съзнание, невъзможност за
събуждане и нечувствителност към стимули като болка, звук и светлина. Вещото
лице също така изяснява, че коматозните пациенти не
реагират на повикване, на болкова стимулация и имат
потиснати безусловни рефлекси. В периода след извеждането му от кома и седиране ищецът е изпитвал болки, които са били регулярно
овладявани от обезболяващи медикаменти.
При получената линейна разкъсно- контузна рана челно
ляво зарастването на кожата е пълно, като е останал белег с размери около 6 см.,
т.н. посттравматичен цекатрикс с депигментация,
който е козметичен дефект, макар да е в окосмената част на главата.
Фрактурите на слепоочната
и клиновидната кости представляват фрактура на черепната основа- базис крании, конкретно „ос сфеноидалис“
/клиновидната кост/ участва в изграждането на предната черепна ямка на черепа.
Възстановяването при тези фрактури е пълно в рамките на 12 месеца.
По отношение на максиларен и сфеноидален
хемосинуси вещото лице сочи, че изпълването на синусната кухина с кръв се
диагностицира като хемосинус. Наличието
на кръв в тези кухини /реално синусите са кухини в черепа/ обуславя опасност от
инфекции и последващо компрометиране на лигавицата, с която са „постлани“. При
адекватно лечение – темпонада, антибиотици, увредата
хемосинус отзвучава напълно. При ищеца контролните КТ са показали резорбция на
хемосинусите, като на последния направен КТ от 19.06.2020 г. те отсъстват като
находка.
По отношение на епидуралния хематом в дясно слепоочно с газова колекция
вещото лице сочи, че епидуралните хематоми са кръвни
колекции в пространството между черепа и мозъка, респ. неговата твърда обвивка
/дура матер/. Поради бързото си развитие на сравнително
малка площ те са особено застрашителни за живота на болния, особено при
нараняването на ствола или разклоненията на артерия менингеа
медия. В процесния случай кървенето е
било основно от диплоичната зона на костите и това е
причината хематома да е с малки размери и слаба компресия, което е накарало
неврохирурзите в Токуда болница да имат т.н. изчаквателно поведение относно
оперативното вмешателство. Наличието на газова колекция означава комуникация с
външната среда, което е предпоставка за навлизане на бактерии и инфекция,
поради което на ищеца е включена тройна антибиотична терапия. Вещото лице е
изяснило, че епидуралните хематоми с малък размер,
подлежащи на консервативно лечение се резорбират и отзвучават за период до 30
дни, като при ищеца на контролния КТ на глава от 19.06.2020 г. този хематом
отсъства като находка.
По отношение на контузионните локуси в дясна част
на центрум семиовале вещото
лице е посочило, че полуовалния център представлява в голямата си част т.н.
бяло вещество на главния мозък, като в периферията му се намира мозъчната кора.
Травмата от процесното ПТП е причинила нараняване на стената на някой от
малките съдове, намиращи се в дясната зона на семиовалния
център и се е получило миниатюрно кръвоизлияние,
причинило появата на няколко точковидни хиперденсни
зони, еквивалент на мозъчна контузия. Тези контузии отзвучават за период до 30
дни, като на контролния КТ, направен на ищеца на 12.05.2020 г. това контузионно огнище не се вижда.
По отношение на пунктиформено контузионно огнище
в мозъчен ствол на ниво мезенцефалон в ляво средния
мозък вещото лице е посочило, че същото е важна част от мозъчния ствол. В тази
част лезиите причиняват съществени неврологични разстройства. При ищеца лезията
е понктиформена /точковидна/ и не е причинила
неврологичен ефект, като на контролния КТ на главния мозък от 12.05.2020 г. е
отзвучала напълно.
За получените тежки
количествени промени на съзнанието – КОМА с ГКС – 6 точки вещото лице сочи, че
състоянието на ищеца при постъпване Токуда болница е оценено на 6 т. съгласно
неврологичната скала за оценка на нивото на съзнание под названието Глазгоу
кома скала – което е тежко неврологично състояние – кома. В това състояние
ищецът прекарва до 01.05.2020 г. 13.30 часа, като в следващите дни състоянието
му се е подобрявало и стабилизирало и е достигнало до 14-15 точки /в норма съгласно неврологичната скала
Глазгоу кома скала/. Съгласно направения КТ на главен мозък от 19.06.2020 г. е
констатирано дефинирана хиподенсна зона
фронтално, субкортикално. Тази хиподенсна зона е еквивалент на т.н. постконтузионна
исхемия /недостатък в кръвоснабдяването/, което е усложнение от тежката
черепно мозъчна травма. Вещото лице е заключило, че тази увреда би могла да
бъде невъзстановима напълно и следва да се проследява с по нататъшни образни
изследвания – КТ или МРТ.
Вещото лице е изяснило
също така, че хемотимпанума, получен при ищеца означава
наличието на кръв в тъпанчевата кухина на средното
ухо и е резултат от фрактурата на черепната база. Това състояние изисква
незабавно внимание на специалист, тъй като с течението на времето пациентът
започва да страда от поредица от симптоми, които могат да варират от леки болки
в ухото до загуба на слуха. При личния преглед от вещото лице ищецът се оплаква
от постоянен шум в дясното ухо, следствие от травмата при процесното ПТП. При
ищеца е налице намаление на слуха за високи честоти, което влиза в допустимите
граници, но е възможно прогресиране на увредата на слуха, което налага
регулярни прегледи при УНГ специалист.
Вещото лице е заключило,
че съгласно представените по делото финансови документи за заплащане на
медикаменти, болничен транспорт, лечебни изследвания единствено сумата от
120,00 лв. за извършено изследване и за преглед от проф. Р., както и сумите за
заплащането на медикаментите за лечение в размер на 92,70 лв. съгласно
представените фатури и касови бонове са били
необходими за лечението и за възстановителния процес на ищеца. По отношение на
сумата от 80 лв. за болничен транспорт и сумата от 510,00 лв. за персонален
сестрински пост в Токуда болница вещото лице е отрекло да е налице причинно
-следствена връзка с лечението на пациента.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, на 29.04.2020 г. около 22,50
часа, в гр. София, по платното за движение на ул. „Околовръстен път“, с посока
от ул. „Проф. Александър Танев“ към бул. „Св. Климент Охридски“, се движи
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“,
с рег. номер ******, управляван от Ж.К.С.. В района на кръстовището, образувано
от пресичането с ул. „Бизнес парк София“, водачът продължава направо, като
скоростта му на движение е 66 км/ч. Движението през кръстовището е регулирано
със светофарна уредба, работеща в режим със смяна на светлинните сигнали. В
същото време в платното за насрещно движение на ул. „Околовръстен път“, в
неговата най- лява пътна лента, която е предназначена за ляв завой и навлизане
в ул. „Бизнес парк София“, се движи л.а. „БМВ 320 Д“, с рег. № ******ХА,
управляван от Н.Н.Л.. Водачът спира автомобила на
стоп- линията. Автомобилът потегля, за да извърши маневра „ляв завой“, като при
ускоряването си достига до сколост от 39 км/ч. При
така създалата се ситуация траекториите на движение на двете превозни средства
се пресичат и настъпва сблъсък в района на кръстовището, като т.а. Мерцедес Спринтер с предната си част удря странично л.а. БМВ 320 в
дясната му част в зоната на предната и задната врати. При удара лекия автомобил
се завърта в посока, обратна на посоката на движение на часовниковата стрелка,
достигайки до бетонен фундамент, разположен вдясно от платното за движение.
Автомобилът се удря с предното си ляво колело във фундамента и продължавайки
движението си, с предната си част удря метална предпазна ограда на фирма Auto Bavaria. Товарен автомобил Мерцедес след инициалния удар продължава движението
си напред и надясно, следвайки лекия автомобил, при достигането на който
настъпва втори удар между превозните средства. По отношение на причините за
настъпване на процесното ПТП вещото лице е дало два варианта: в случай че се
приеме, че водача на товарния автомобил Мерцедес е навлязъл в кръстовището на
жълт сигнал след зелен, то тогава л.а. БМВ 320 е потеглил на червен сигнал; в
случай, че лек автомобил БМВ 320 е потеглил на зелен сигнал, товарния автомобил
е навлязъл в кръстовището на червен сигнал. В заключение вещото лице сочи, че
основната причина за настъпване на произшествието е субектвните
действия на водача, навлязъл в кръстовището по време на червен сигнал за него.
Без значение кой на какъв сигнал е навлязъл в кръстовището в причинна връзка с
настъпилото ПТП е също така високата скорост на т.а. Мерцедес Спринтер – изчислена на 66 км/ч. при допустима 50 км/ч. В
случай че водачът на товарния автомобил се е движил с разрешената скорост 50
км/ч, удар не би настъпил при същите условия и реакция на водача му, защото
л.а. БМВ 320 е щял да премине пред него.
Разпитаният
по делегация от РС- Бургас свидетел Ж.К.С. – участник в процесното ПТП,
настъпило на кръстовището на ул. „Околовръстен път“, управлявал товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с товароносимост 3,5
т.. Описва механизма, като сочи че се е приближил към светофара, който за него
светел „зелено“. Видял отсреща, че чакат коли за завой наляво. На 4-5 метра
преди светофара на него му светнало жълто и в същото време видял, че другия
автомобил БМВ вече бил пред него и навлязъл в кръстивещото.
Св. С. се опитал да го избегне с рязък завой надясно, но автомобилът се движел
много бързо и не успял. Заявява, че е
навлязъл в кърстовището на „жълт“ сигнал. Сочи, че се
е движил с 60 км/ч., а другият автомобил тръгнал доста рязко и навлязъл с
висока скорост в кръстовището.
От
свидетелските показания на св. Г.С.П. и св. Х.С.Л., преценени с оглед на всички други данни по делото, които съдът кредитира,
се установява, че свидетелите са пътували в автомобил след МПС БМВ 320 на
процесното кръстовище, движили се след този автомобил, който бил първа кола на
светофара. На кръстовището имало светофар, който бил с брояч. Двата автомобила
спрели на червен сигнал, като имало доста време, докато светне зелено. Двамата
свидетелстват категорично, че когато светнал „зеления“ сигнал на светофарната
уредба автомобилът, в който пътувал ищецът потеглил. В същия момент от дясната
страна изневиделица се появил бус, който ударил предната кола БМВ странично в
дясната врата.
Според показанията на свидетеля Н.Г.Д.- чичо на ищеца,
които настоящата инстанция кредитира като последователни и съответни на останалите
доказателства и при отчитане на възможната им заинтересованост - чл. 172 ГПК,
се установява, че след процесното ПТП ищецът бил приет в болница и бил в
реанимация с опасност за живота повече от две седмици. Св. Д.видял ищеца ден –
два преди изписването, и заявява, че той
бил в много лошо физическо и психическо състояние. Ищецът не познал свидетеля,
трудно говорил, не се сещал за думи и не можел да ги каже, целият бил в рани, в
бинтове и шевове, бил „страшна картинка“. След като бил изписан от болницата
ищецът бил обслужван на легло - купували му и носели памперси за възрарстни. Било трудно възстановяването му, тъй като в
началото имало нужда от помощ за физиологичните си нужди- къпане, обличане,
придвижване в апартамента. За него
полагали грижи майка му и баща му, които си вземали отпуски. Св. сочи, че
ищецът имал проблем с краткосрочната памет, тъй като като
започвал разговор в рамките на минута- две задавал същия въпрос, по който той вече
бил започнал разговора. На ищеца му се губели думи и не се сещал за тях,
околните го подсещали, тъй като му било трудно да се изкаже. От показанията на
свидетеля също така се установява, че ищецът станал много затворен човек след
катастрофата и прекарвал изцяло времето си с родителите си, като преди това се
виждал с приятели и излизал редовно на разходка и на кафе.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право
на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка „гражданска отговорност”. С оглед правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК ищеца следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1/ предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД –
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав
на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от
което са произлезли вреди /неимуществени и имуществени/, както и какъв е
дължимия размер на обезщетението и 2/ наличието на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност”
между този водач и ответното дружество. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По
делото е установено настъпването на събитие, което
се определя като ПТП и че от
това ПТП са причинени на ищеца телесни увреждания, довели
несъмнено до болки и страдания. Установено е настъпването на вреда и причинно-следствената връзка с противоправното деяние от страна
на водача на товарния автомобил
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. номер ****** , застрахован през релевантния период при
ответника.
Настоящият състав кредитира изцяло заключението
на САТЕ, както и гласните
показания чрез разпит на свидетелите Г.С.П.
и Х.С.Л.,
които са в логична връзка със събраните доказателства. Установява се, че ПТП е настъпило при преминаване на т. а.
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. номер ******, на
забранен червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището с ул. „Бизнес
парк София“, при което е настъпил удар с преминаващия в същия момент на зелен сигнал
л. а. „БМВ 320“, вследствие
на което настъпва съприкосновение между двата автомобила.
Възраженията на ответника относно механизма на настъпване на
процесното произшествие, и липса на вина на водача на товарен автомобил
„Мерцедес“, са неоснователни и не се споделят от
настоящият състав по следните съображения:
СГС
приема,
че от събраните
по делото доказателства е установено безспорно виновно противоправно поведение на водача на
застрахованото при ответника превозно средство „Мерцедес
Спринтер“. При
установения по делото механизъм на ПТП съдът намира,
че водачът на л. а. марка „БМВ 320“, не е нарушил правила
на ЗДвП за
разлика от водача на т. а. марка
„Мерцедес“,
който не се е съобразил с
подадения от светофарната уредба забранителен червен сигнал и не е съобразил
скоростта на движението си с оглед обстановката на пътя, в частност завиващия
наляво лек автомобил „БМВ 320 Д“, в който е пътувал ищеца, с което е извършил нарушение на правилата за движение
по пътищата –чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и по този начин
е предизвикал настъпване на ПТП. От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема,
че е налице виновно и противоправно поведение на водача
на товарния
автомобил, застрахован при ответника. Не се споделя възражението
на ответника, че в настоящия случай не е налице
доказано виновно противоправно поведение на водача на
товарния автомобил.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.П. и Х.Л. при отчитане на
възможната им заинтересованост – чл. 172 ГПК, и им дава вяра като
последователни, задълбочени и подробни, съответни на останалите събрани
доказателства, вкл. установеното от вещото лице по САТЕ, че не е възможно
едновременното преминаване на двете МПС на разрешителен сигнал на светофарната
уредба на процесното кръстовище. От свидетелските показания на св. П.и Л.се
установява категорично, че лек автомобил БМВ е навлязъл в кръстовището на зелен
сигнал на светофарната уредба, което изключва възможността водачът на товарния
автомобил да е преминал на жълт сигнал. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на разпитания
свидетел Ж.К.С. – водач на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“,
в частта им относно механизма на произшествието, а именно че е
навлязъл в кръстовището на жълт
сигнал. Тяхната убедителност и достоверност в тази част
следва да бъде отречена с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля
/избягване на деликтна отговорност/, а и на това, че показанията му не
кореспондират с останалия събран доказателствен материал, в т. ч. свидетелските
показания на П. и Л.. Ето защо и при съвкупната преценка на
всички събрани по делото доказателства настоящата инстанция достига до категоричния правен извод, че именно водача на „Мерцедес Спринтер“ е действал противоправно, като в конкретния случай не е оборена
презумцията за вина на водача Ж.К.С. за настъпване на произшествието
и причинените от него вреди. Следователно, изяснено е в процеса на
доказване в настоящото производство виновното противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на т. а. „Мерцедес Спринтер“
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, поради което е възникнала обезпечително-гаранционната
отговорност на „Д.З.“ АД за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
и имуществени вреди.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. „справедливостта“, като критерий
за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, интензитета и продължителността на болките и
страданията, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
и създаващи социален дискомфорт,
физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в
тяхната съвкупност, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към
този момент и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на
съответния етап от развитие на обществото в държавата. В този смисъл са и постановените решения на ВКС,
имащи характер на задължителна съдебна практика /Решение № 171 от 18.11.2016 г.
по т. д. № 2811/2015 г., II т. о., Решение № 73 от 13.05.2014 г. по т. д. №
3343/2013 г., II т. о., Решение №59 от 29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., II т. о.; Решение №33 от 04.04.2012 г. по т. дело №
172/2011 г., ІІ т.о.; Решение № 124 от 11.11.2010 г. по
т. д. № 708/2009 г., II
т. о; Решение № 177 от
27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., II т. о./.
В приложение на чл. 52 ЗЗД за
определяне размера на обезщетението съдът съобразява следните обстоятелства, относими към обема на
претърпените неимуществени вреди, като отчита значението им при определяне
размера на обезщетението, а именно броя, вида, характера и тежестта на уврежданията на здравето на пострадалия, който на навършени 20 години е получил следните
телесни увреждания – 1./ Тежка
черепно- мозъчна травма, включваща следните увреди: линейна разкъсно-
контузна рана челно ляво; линейни неразместени фрактури
на десните: слепоочна, теменна и клиновидна кости; максиларен,
етмоидален и сфеноидален
хемосинуси; епидурален хаметом
в дясно слепоочно с газова колекция; контузионни
точковидни локуси в дясна част на центрум
семиовале; пунктиформено контузионно огнище в мозъчен ствол на ниво мезенцефалон в ляво; тежки количествени промени на
съзнанието- КОМА с ГКС 6 точки; 2/. Двустарнни
промени в белия дроб, в по- голяма степен контузионни,
в ДД възпалителни; 3/. Хемотимпанум в дясно ухо; и 4/.
Травмени охлузвания по двете подбедрици. Съдът
съобрази, че тежката черепно – мозъчна травма е причинила временно разстройство
на здравето, временно опасно за живота,
а другите травматични увреждания, са причинили временно разстройство на
здравето без опасност за живота, като за всички увреди е проведено лечение след
потърсена медицинска помощ, което по своето естество е било консервативно и не се е наложило
оперативна интервенция. От значение за определяне размера на дължимото
обезщетение е и оздравителния период на всяка от тези травми, а именно: за пълното
възстановяване на фрактурата на черепната основа е била необходима една година, а по отношение на
останалите увреди като част от тежката черепно мозъчна травма оздравителния
период е продължил около месец, месец и половина, както и констатацията на експерта за наличието
на белег /посттравматичен цикатрикс/ от 6 см. в окосмяваната
част на главата.
Съдът съобрази също така вида и продължителността на проведеното лечение и свързаните с това ограничения за ищеца, а именно болнично лечение общо 18 дни,
като първоначално ищецът е бил в реанимация, интубиран.
Също така е установено обстоятелство, че ищецът е бил в продължително състояние
на безсъзнание- кома за периода 29.04. – 01.05.2020 г., че то представлява
тежко неврологично състояние в посочения период, като съгласно Глазгоу кома
скала същото е оценено на 6 т. /тежко/, както и че при ищеца са констатирани
усложнения в здравословното състояние, като макар да са отзвучали увредите на центрум семиовали и мозъчия ствол и възстановени фрактурните
линии на черепните кости, резорбиран е и епидуралния
хематом, при ищеца се констатира постконтузионна
исхемия- недостатък в кръвоснабдяването, който трайно
и доживот ще съпътства пострадалото лице. Това
състоянието представлява усложнение от тежката черепно- мозъчна травма и е
невъзстановимо, изискващо проследяване с по- нататъшни образни изследвания и
периодични медицински прегледи– КТ, съотв. МРТ. СГС
съобрази и установените от СМЕ и гласните доказателства интензитет на търпените болки
и страдания, включая
след извеждането на ищеца от комата, овладявани от обезболяващи, както и обстоятелството, че продължителен период от време ищецът е бил затруднен в елементарното си битово обслужване
и че е имал необходимост от чужда помощ. Съдът
взе предвид също така извода на експертния
медик по отношение на т.
нар. хемотимпанум /наличие на кръв в тъпанчевата кухина на средното ухо/, получено в резултат на
черепната фрактура, които макар да се сочи че при ищеца се касае за социално
адекватен слух, то е налице намаление на слуха за високите честоти, включая налична симптоматика към днешна дата на постоянен
шум в дясното ухо, като е възможно прогресиране на увредата на слуха, изискващо
регулярни прегледи при УНГ специалист. СГС
отчете и установената със свидетелски показания негативната промяна в психическото състояние на ищеца след ПТП, който
се е затворил и изолирал, променил е начина на живот, както и че в началния
възстановителен период не е можел да познае близките си, трудно говорел, не се
сещал за думи и не е можел да ги изкаже.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за
причинените му от противоправното поведение на делинквента
неимуществени вреди е в размер не повече от 130 000,00 лв. Действително,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди, но
съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на 2020 г., и
наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на обезщетение при подобни травматични
увреждания на пострадалия, при общ лечебен и възстановителен период около 1
година на пострадал на 20 години, настоящата съдебна инстанция приема, че обезщетението за преживените
от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата 130000,00
лв. Ето защо, искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди при настъпване на процесното ПТП срещу ответника следва да бъде уважен за
сумата от 130000,00 лв., който отговаря на принципа на
справедливостта, прогласен
в чл. 52 ЗЗД и не води до обогатяване
на пострадалото лице. Върху присъдения размер
на обезщетението се дължи и законната
лихва, считано от 17.08.2020 г. /датата на постановения отказ за заплащане на
претендираното обезщетение/ до окончателното изплащане на сумата.
От
приетата като компетентно изготвена СМЕ се установява по несъмнен начин, че разходите
за лечение, удостоверени в представените по делото документи в общ размер на
212,70 лв., са в причинно-следствена връзка с преодоляването последиците от причинените
на пострадалия травматични увреждания. Съдът приема, че тези разходи
действително са били извършени и намаляването на имуществото на ищеца с
посочените суми е в причинно-следствена връзка с телесните му увреждания,
настъпили в резултат на процесното ПТП. Следователно въз основа на ценените
писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е направил разходи за
своето лечение, поради което искът следва да бъде уважен до размер на 212,70 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2020
г. /датата на
постановения отказ за заплащане на претендираното обезщетение/ до окончателното
изплащане на сумата.
При този изход на спора, съобразно
уважената част от предявените искове, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва в
полза на процесуалния представител на ищеца адв. Я.Д.Д.
от САК да се присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред СГС в размер на 8397,57 лв. - на основание чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете
в размер на 126,55 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът е освободен от плащане на
държавна такса и разноски в производството, поради което съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
/дори частично/ на ответника, последният дължи заплащане на държавната
такса и разноските по делото в полза на бюджета
на съда. Съобразно уважения размер на исковете следва
да се присъди
в полза на СГС сума в размер на 5250,00
лв. за държавна такса и сума за съдебни разноски в
размер на 586,66 лв.
Водим от горното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.К.К., ЕГН **********, с адрес *** по искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 130 000,00
лв. /сто и тридесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от увреждания,
причинени на 29.04.2020 г. в гр. София от виновно противоправно поведение на Ж.К.С.
- водач на т. а. „Мерцедес“, модел „Спринтер“,
с рег. номер ******, чиято гражданска отговорност е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника „Д.З.“ АД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2020 г.
до окончателното й заплащане, както и да заплати сумата от 212,70 лв. /двеста и дванадесет лева и седемдесет ст./, представляваща обезщетение
за причинените му имуществени вреди от същото увреждащото събитие, ведно със
законната лихва, считано от 17.08.2020 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.К.К., ЕГН **********,
с адрес *** против „Д.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 130000,00 лв. до
пълния предявен размер от 200000,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпило на 29.04.2020 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, както и за разликата над 212,70 лв. до пълния
предявен размер от 802,70 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди от настъпило на 29.04.2020 г. застрахователно
събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****** да
заплати на адв. Я.Д.Д. от САК, с адрес *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 8397,57 лв. /осем
хиляди триста деветдесет и седем лева и петдесет и седем ст./, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.К.К.,
ЕГН **********, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски в производството в размер на 126,55 лв. /сто двадесет и шест лева и
петдесет и пет ст./.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****** да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 5250,00 лв. /пет хиляди двеста и
петдесет лева/ за държавна такса и сумата 586,66 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и
шест ст./ за съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
СЪДИЯ: