Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.05.2019 г. гр. С. З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД С. З. ІV
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
десети април Година 2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия
КЪНЧЕВ гражданско дело № 4714 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от А.Г.Д., ЕГН ********** –, против Регионален исторически музей – С. З.,
Булстат *********. Ищецът твърди, че изпълнявал длъжността Директор на музея по
трудов договор № 10 от 31.01.2014 г. чрез конкурс за срок до 30.01.2019 г. Със
заповед № 84 от 06.08.2015 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание
уволнение и било прекратено трудовото му правоотношение с ответника, считано от
06.08.2015 г. С Решение на ВКС от 31.07.2018 г. уволнението му било признато за
незаконно и със Заповед № 10-00-1422 от 20.08.2018 г. на Кмета на Община С. З.
ищецът бил възстановен на работа. Заповедта била получена от него на 23.08.2018
г. На същия ден му била връчена и друга заповед – № 10-00-1430 от 22.08.2018
г., с която трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ. Заповедта била мотивирана, като се посочвали качества на ищеца.
Същият счита тази заповед за неправилна и незаконосъобразна. Моли съда да се
произнесе с решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го
отмени, да го възстанови на предишната работа и да осъди ответника да му
изплати обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на
незаконното уволнение. Претендира разноски.
Ответникът
Регионален исторически музей – С. З. взима становище за неоснователност на
предявените искове. Същите се основавали на неверни и недоказани факти и
обстоятелства. Атакуваната заповед за уволнение била издадена на основание така
изразеното отношение на работещите в музея и поради това била мотивирана. В нея
ясно били посочени качествата, които липсвали на служителя за правилно
изпълнение на работата му. Моли съда да се произнесе с решение, с което да
отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ищецът поддържа исковете и моли за уважаването им. Ответникът
поддържа направените възражения и моли исковете да бъдат отхвърлени в цялост.
На
база представените по делото доказателства, съдът намира за установено
следното.
Между
страните не се спори, че ищецът е бил служител при ответника като работодател
по силата на срочен трудов договор № 10 от 31.01.2014 г. със срок до 30.01.2019
г. на длъжност Директор музей, който срок е изтекъл към момента на приключване
на съдебното дирене. Със заповед № 84 от 06.08.2015 г. същият бил уволнен
дисциплинарно, считано от 06.08.2015 г. С Решение № 333 от 31.07.2018 г. на ВКС
уволнението било признато за незаконно и със Заповед № 10-00-1422 от 20.08.2018
г., получена от ищеца на 23.08.2018 г., същият бил възстановен на работа при
ответника. Със Заповед 10-00-1430 от 22.08.2018 г. трудовото му отношение
отново било прекратено, този път на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради
липса на качества за извършване на работата. Заповедта му била връчена при
отказ на 23.08.2018 г.
По
делото е представено копие на длъжностна характеристика за длъжността
„директор“ на Регионален исторически музей – С. З..
По
делото е представено копие от първа, втора, трета, шеста и седма страници на
трудова книжка на ищеца, серия Щ, № 437147, от които се установява, че той е
постъпил на работа на 20.08.2018 г. и трудовото му правоотношение с ответника е
било прекратено на 23.08.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, както и
копие от страници шестнадесета и седемнадесета от трудова книжка, серия Т, № 748872,
от които се установява, че е постъпил на работа при ответника на 03.02.2014 г.,
като трудовото му правоотношение е било прекратено на 06.08.2015 г.
По
делото е постъпила справка на основание чл. 192, ал. 1 ГПК за актуално
състояние на всички трудови договори на А.Г.Д., представено от ТД на НАП –
Пловдив, съгласно което ищецът има сключен трудов договор с Община Трън от
31.10.2018 г., който към датата на издаване на справката – 14.12.2018 г. – не е
бил прекратен.
По
делото беше изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че общо за целия период, през който ищецът е останал без работа от
23.08.2018 г. до 31.01.2019 г. обезщетението е в размер на 2889,92 лева –
брутна сума. Средно дневният размер на дължимото обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа е 10,72 лв. и представлява разликата между
средно дневния размер на възнаграждението, което ищецът би получавал при
ответника и средно дневното възнаграждение, което получава считано от
01.11.2018 г. За периода от 23.08.2018 г. до 01.11.2018 г. има общо 48 работни
дни, като размерът на обезщетението за оставане без работа през този период е
2225,28 лв.
От
представения по делото разходен касов ордер, получен от ищеца на 04.09.2018 г.,
се установява, че му е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие за
сумата от 2952,58.
Представените
по делото писма до кмета на Община С. З. Ж. Т., Протокол и докладна записка, са
частни документи, подписани от издалите ги лица и съгласно чл. 180 ГПК
съставляват доказателство само за това, че изявленията, съдържащи се в тях са
направени от тези лица, но същите не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Подписалите тези документи лица са възприели пряко
посочените в тях обстоятелства и начинът те да бъдат доказани е със свидетелски
показания. Представените интернет страници, въпреки че са допустими, също не се
ползват с обвързваща съда сила.
По
делото е представено споразумение от 01.11.2018 г. между А.Г.Д. ***, с което Д.
е приел да изпълнява длъжността директор на Общински исторически музей – гр.
Трън. Представени са и копия от платежни ведомости, от които се установява, че
през м. ноември 2018 г. му е изплатено трудово възнаграждение в размер на 784
лева, през м. декември 2019 г. – в размер на 813,20 лева, а през м. януари 2019
г. – 784 лева.
От свидетелските показания
на свидетеля Е.И.И. се установява, че същата работи в
музея от 35 години. Посочва, че през периода от година и половина, докато
ищецът е работил в музея, е имало напрежение, възникнало постепенно.
Атмосферата в музея не била на същото ниво, в сравнение с периода, в която тя
била работила преди това. Появил се страх в една част от служителите. Ищецът не
се съобразявал и не вземал мнението на колегите си, дори не уведомявал
музейната колегия. Ръководел еднолично. Дава пример при който Д. назначил
фондовик без да уведоми останалите уредници, един от които била самата
свидетелка. Уредниците били със сподЕ.отговорност, следвало да си имат доверие.
Променил длъжностните характеристики на две служителки на музея. Една от тях
била В. Ц..а, чиято длъжност била променена от главен уредник на уредник.
Същата не се съгласила, след което последвало нейното уволнение или нейното
напускане. След като не се съгласила с новата си длъжност на уредник, написала
писмо до министерството на културата, в което попитала дали трябва да има
такова условия в длъжностната характеристика на главен уредник. Било ѝ
отговорено, че това не е изискване за тази длъжностна характеристика.
Ситуацията била неприятна за всички. Колективът се притеснявал относно нови
промени в длъжностните характеристики и за сигурността на работата си. Създало
се напрежение. Царяла неспокойна обстановка в самия музей. Не било обяснено
каква е причината за завишените изисквания в длъжностните характеристики. Посочва,
че не е имало дирекционен съвет по времето когато А.Д. бил директор, а
организирането на такива съвети било необходимост за музея. Посочва и
проведената процедура с конкурс за доцент, станала причина за дисциплинарното
уволнение на Д.. Докато той бил директор, били издавани само негови книги.
Напрегнатата обстановка се развила постепенно във времето. Освен дадените
примери имало и други по-дребни инциденти, които се били случвали. Поради тази
причина с времето страхът и напрежението нараствали в отделни служители. След
уволнението на А.Д. последвал период на успокоение, на спокойна и творческа
работа. Така било до постановяването на решението на ВКС, с което той бил
възстановен на длъжността директор. Тогава единодушно колективът на музея направили
отворено писмо, че не желаят ищецът да се върне като директор на музея. След
това писмо Д. един път идвал с полиция, един път с журналисти. Пред входа на
музея имало напрежение. Свидетелката счита, че поведението на ищеца, след като бил
възстановен от съда било доказателство, че нещата не са се променили. Докато
бил директор нямало увеличение на заплатите. Д. заявявал, че служителите не работели
и искали само увеличение на заплатите. Свидетелката заявява, че тя е материално
отговорно лице. Посочва, че директорът има право да назначи когото поиска, но
счита, че било колегиално, когато има желание да назначи човек, да се
консултира или поне да уведоми служителите. Длъжностните характеристики били
типови. Освен книгите на А.Д. имало издадена диплянка за античните мозайки,
която се водела като популяризаторки материал и била не повече от 16 страници.
Цялостната атмосфера не била творческа, работна и спокойна. Лично свидетелката
не била заплашвана от ищеца. Тя лично подписала писмото до кмета от 08.08.2018
г. и заявява, че пак би го подписала, ако трябва. Писмото било колективно,
всички, които го били подписали, били негови автори. Същото важало и за Обръщението
от 17.08.2018 г. Посочва, че А.Д. нарушил статуквото в музея.
В
показанията си, свидетелят А.Т.А. посочва, че по време на управлението на г-н Д.
в работната среда се чувствал тоталитарен стил на управление. Ищецът не се
допитвал до дирекционния съвет като орган на управление. През 2015 г.,
обсъждането на колективния трудов договор се превърнало в саморазправа с г-жа Ц..а.
По повод увеличение на заплатите, ищецът заявил, че не можело да се иска
такова, тъй като не били постигнати резултати, като тези от музея в Казанлък.
На работниците било забранено да посетят международна конференция за неолитните
жилища, без да се дава обяснение. А.Д. не познавал нормативната уредба – на
Закона за културното наследство. През 2014 г. Д. изискал от свидетеля да махне трето
спрямо делото лице – Д.Я.– от открития лист. Този лист представлявал разрешение
за провеждане на археологически разкопки. В С. З. била открита баня от
османския период, която пречела на канализацията. Разпоредено било свидетелят в
най-кратки срокове да изпрати писмо до Министерството на културата с искане за
разяснения. Разпечатал такова искане, без да използва музеен печат, само своя
подпис. По този повод бил привикан от ищеца, няколкократно му било изискано
обяснение и бил заплашен с уволнение. Като цяло свидетелят посочва, че да се
работи било трудно, диалогът със синдикатите бил нулев. Счита, че бил насаждан
страх и у него имало страх за неговото уволнение. Били привиквани други
служители, за да им се посочи поведението на свидетеля. При първото искане на
писмено обяснение А.Д., заявил на свидетеля, че ще бъде уволнен в директорския
кабинет. На някои от тези разговори присъствала и г-жа Т. – счетоводител в
музея, която обяснила на Д., че не може да уволни свидетеля. Посочва, че Д.
поискал той да прегледа лично археологичната документация и да провери дали свидетелят
си бил свършил работата, без да има право на това. Такова право имала само
комисия, назначена от Археологически институт, пред която всяка пролет
ръководители на проучвания представят документация и правят презентация.
Свидетелят изпитвал страх да не бъде отстранен от работа. Изказва становище, че
имало напрежение, притеснение и тягостно положение при разговори с колеги.
Голяма част от тях не били съгласни г-н Д. да се завърне, тъй като знаели каква
била обстановката на работа при него – тягостна, много трудна и неспокойна за
работа. Свидетелят работил в музея 2008 г. по проект старт в кариерата до 2009
г. и от 2013 г. до момента. Не може да посочи кой предложил проекта за
колективен трудов договор. Спомня си срещата при заместник кмета г-жа И. С., но
не помни на коя дата тя се е провела. Трябвало да се проведе с кмета господин Ж.
Т., но той отсъствал. Не знае кой е организирал срещата. Бил присъствал на
няколко срещи с г-жа И. С., не си спомня датите на провеждането им. Присъствал
на срещата, провела се на 7.08.2018 г. Двете писма били подписани от колектива
на музея, не помни кой писал текстовете. Свидетелят прочел написаното в писмата
и се подписал. Не може да каже дали Пламена Бакалова е работила, докато г-н Д.
бил директор. Заявява, че в работата в музея вече царяло спокойствие и благоприятна
среда както за научна, така и в другите аспекти на музейната работа. Нямало го
страха от това, че всеки един може да бъде дисциплинарно уволнен. От тогава имало
многократни увеличения на работната заплата. Работата в музея била на много
по–високо ниво.
Като
свидетел по делото беше разпитана и М.П.М.. В показанията си сочи, че от 38
години работи в музея. Когато А.Д. станал директор, се получила стресова
ситуация. Постепенно ситуацията се напрегнала. Между нея и Д. имало напрежение.
Свидетелката искала финансиране за доцентурата си, както и за издаване на своя
книга, но не получила такова. По повод организирания конкурс за доцент,
свидетелката сигнализирала Министерството на културата, Министерството на
образованието и Общината. Напрежението ескалирало и с г-жа Ц., с която двете
със свидетелката били главни уредници. След отстраняването на Ц. от работа се
появило голямо напрежение. На нея било предложено да подпише нова длъжностна
характеристика, според която да бъде на длъжност уредник, а не както е била
главен уредник. Тя не се съгласила с това и напуснала. С А.Д. нямало голяма
възможност за диалог, тъй като той налагал мнението си. Били издадени две
негови книги, докато на друг служител – М.К. – била издадена дипляна. Не може
да посочи откъде било финансирането за тези дейности. През 2014 – 2015 г. свидетелката
предложила да се отпечата нейна книга, която не достигнала до общината, тъй
като била премахната от културния календар. Не била одобрена от Д.. Не помни да
се е провеждал дирекционен съвет докато той бил директор, като твърди, че имало
необходимост от провеждането му. По отношение на конкурса за доцент взела
отношение, че музеят няма право да организира такъв конкурс, тъй като не бил
оторизиран. По принцип водила комуникация с Д.. Нямало смисъл да се изразява
мнение, тъй като той зачитал само своето. П. К. организирал симпозиум, а А.Д. забранил
на служителите да присъстват. Не искал да му се опонира. Не бил склонен на
умерен диалог. Атмосферата била напрегната. Подобрила се след като А.Д. вече не
бил директор на музея. Отношенията станали нормални. След като работещите
разбрали, че А.Д. отново е назначен на работа, се притеснили, че атмосферата на
притеснение ще се завърне и че той може да търси възмездие. Д. предлагал да
бъде променена длъжностната характеристика, с условие за докторска степен, за
заемане на длъжността главен уредник. За характеристиката на свидетелката било
подготвено, че трябва да знае писмено латински и гръцки. Тя видяла копие на
длъжностната характеристика с неговия почерк, разпознала го. Изискванията били да
има 20 години трудов стаж и изискване да се знае писмено и говоримо латински и
старогръцки, които според нея не били необходими. Длъжностната характеристика
с почерка на г-н Д. ѝ била предоставена от П. К., след като А.Д. бил
освободен от длъжността.
В
показанията си свидетелят Т.Г.Т. заявява, че работи в музея от седем години. В
самото начало нещата тръгнали в напрежение. Оперативките протичали без диалог. Д.
не изслушвал колегите си, което създавало напрежение. Взимал еднолични решения.
Някои колеги на свидетелката изпитвали страх, че не могат да изкажат мнението
си или били прекъсвани по време на оперативки. Ищецът заявявал, че той е
директор и решенията ги взема той. Служителите специалисти – историци подавали
информация за различни събития и давали мнения, но свидетелката не знае да са
били зачитани. Управлението на А.Д. било назидателно в повечето случаи.
Издавали се изключително негови книги. Провеждали се непланирани мероприятия. В
сайта на музея, в пресата акцентът бил по-скоро върху Д. отколкото върху
конкретното мероприятие. Д. забранил присъствието на организиран симпозиум,
като заявил, че ако се присъства, може да има наказания. Докато бил директор нямало
увеличение на заплатите. Били на нивото на минималната работна заплата за някои
специалисти. От 2016 г. до момента заплатите всяка година се покачвали с
определен процент. Правели се необосновани разходи. Напрежението растяло
непрекъснато, тъй като след промяната на длъжностната характеристика на Ц.,
служителите се притеснявали за сигурността на работата си или за характера на
задълженията си. След като служителите разбрали, че ВКС възстановява на работа А.Д.,
коментарите между тях били, че не желаят той да се върне на работа. Не може да
си спомни конкретен пример за неточни управленски решения. Свидетелката твърди,
че не се чувствала спокойна, когато ѝ се налагало да влиза при ищеца. Той
не се държал по безпардонен и груб начин, но ѝ заявявал, че директорът
може да си смени счетоводителя, като не може да посочи точно кога това било
казано. По време на проверки от различни институции не били установявани
нарушения. За месец декември 2014 г. тя и всички нейни колеги получили допълнително
възнаграждение в размер на 350 лева. Това допълнително материално стимулиране
се изчислявало на база отработено време на всеки един човек. С. Д. била
директор преди А.Д. и според свидетелката била по-компетентна от него. Имала друг
подход на управление, при нея можело да се работи в екип.
Като
свидетел по делото беше разпитана и В.И.Т.. Заявява, че работи в музея от 2010
г. Докато Д. бил директор на музея, работната атмосфера не била спокойна. Между
него и служителите имало напрежение. Атмосферата била неспокойна и диалогът не
течал особено добре. Директорът не приемал мнението им. Празнуването на
107-мата годишнина на музея не било одобрено от по-голямата част от колектива
на съответната оперативка, тъй като не била кръгла годишнина, но той казал, че
трябва да се проведе събитието. Свидетелката била водеща на това събитие. Протекло
нормално. Били поканени много висшестоящи гости, като след всеки от гостите давала
думата на директора. На оперативките директора четял задачите за седмицата,
обсъждали се нещата, които ще се случват в музея. Трябвало да стават нещата,
които бил решил той. На моменти не се зачитало мнението на колектива на
оперативките. Някои служители напуснали. След като от музея разбрали за възстановяването
на А.Д. като директор, всички единодушно решили да направят подписка, че не
желаят завръщането му. Мнението в тази подписка било, че те не желаят той да
бъде директор, след като нямало диалог и липсвала атмосфера на спокойствие.
След уволнението на Д., било по-спокойно. Диалога бил по-затруднен по времето,
когато той бил директор, отколкото в момента. Преди да стане директор отново не
е била толкова спокойна атмосферата, в момента била най-благоприятна. Между
свидетелката и Д. нямало напрежение. Спрямо нея той не бил груб и безпардонен.
В
разпита си, свидетелката Е. Т.Я. заявява, че от пет години работи в музея.
Преди Д. да стане директор имало напрежение, което тя усетила, докато била на
трудов договор с изпитателен срок. Няколко дни преди да навърши шест месеца от
този срок, ищецът я извикал и ѝ дал срок от три дни да напусне
Синдикалната организация „Подкрепа“. Това много я притеснило, тъй като останала
с впечатление, че ако не напусне организацията, няма да успее да запази
работата си. Напуснала организацията в тридневен срок. По време на този
разговор нямало други хора в кабинета. Такива разговори били провеждани в
кабинета на Д.. Държал се не грубо, но манипулативно. Думите му били „Е., за
твое добро е до три дена да напуснеш „Подкрепа“.
От
разпита на свидетелката Р.М. А. се установява, че тя лично нямала конфликти с
ищеца. Често работели заедно по изложби. В музея атмосферата била напрегната,
трудно се работело, заради авторитарния му стил. Той нареждал, а те
изпълнявали. Когато тя изразявала някакво лично мнение, то почти никога не се
приемало. Оперативките протичали напрегнато, имало различни спорове. Най-обидно
било отношението му на оперативката, на която от името на синдиката било
поискано увеличение на работните заплати и пари за работно облекло. Тогава той
казал, „Когато се научите да работите, тогава ще получите увеличение на
заплатите“. А за облеклото казал, че ще ушие такова, когато го ушие ще го
носят. През м. ноември 2014 г. свидетелката и ищецът посетили Москва. След
месец М.М. поискала да отиде на конференция в Германия и ѝ било отказано
командироване от Д.. След оперативката тя насочила раздразнението си към
свидетелката като ѝ казала: „Ти с какво си заслужила повече, че да
пътуваш в Москва, а аз не мога да отида в Германия“. Това създало конфликт
между тях и се отразило на работата им. Свидетелката не се страхувала от ищеца.
Поводите, за които той не се съгласявал с нейното мнение, били няколко,
свързани най-вече с уреждането на изложбите. Често пъти ѝ се редактирали
текстове и то в стилово отношение, а не относно фактологически неточности.
В
разпита си, свидетелят М.Д. Г. заявява, че нейната работа била много
напрегната. По времето, когато А.Д. бил директор, тя била на длъжността
фондопазител – античен и средновековен фонд. Поради художественото ѝ
образование, ходела и на разкопки и редяла изложби в музея. В един момент
изложбите били изключително много за краткотрайно време. Нямало достатъчно
материали, поставки, витрини. В един случай тя предупредила ищеца, че няма вече
поставки за изложбата, на което той отговорил: „Нахвърляй нещо там аз трябва да
открия довечера изложбата“. Не помни за коя конкретна изложба се отнася случаят.
Имало напрежение, липсвал диалог. Г. започнала да идва на работа с нежелание.
Била решила да напусне и да се премести в друг град, но това отношение и
претупване на работата ускорило нейното напускане. Отношението на Д. било
по-скоро показване на превъзходство, неоценяване на работа на техническите лица
в музея и подхвърляне на няколко пъти, че свидетелката била със средно
образование. Когато напускала, тя му казала, че се мести. Той ѝ поискал
обяснение, не получил такова. Тогава той ѝ казал, че ще си намери човек
за тази позиция, но тя няма да си намери друга работа. Свидетелката счита, че
спрямо нея имало липса на уважение, но не и безпардонно отношение. Не изпитвала
страх, но имало работа под напрежение и емоционален дискомфорт.
От
разпита на свидетеля М.М.К. се установява, че като цяло работната атмосферата
била напрегната. Д. започнал да се държи арогантно на оперативки. Обяснявал на
служителите, че не работят и че нищо не става от свършеното от тях. През 2014
г. се организирал Международен симпозиум по праистория и на служителите било
забранено да помагат на отговорника за симпозиума, П. К.. А.Д. често удрял по
масата на тези оперативки, заявявайки, че както каже, така ще стане. Имало
доста притеснение във всички служители, когато разбрали, че ще се върне на
длъжност директор. Те не искали отново да се върнат тези методи на работа и
напрежение, които според свидетелката не били градивни в процеса на работа.
Поради тази причина служителите в музея написали писмото до кмета на Общината. К.
счита, че спрямо нея ищецът не бил груб и безпардонен, но изпитвала притеснения
относно отношението му към нея. На няколко пъти я връщал от обекти, за да пише
неща, които не били в нейната длъжностна характеристика. Не знае по каква
причина това се е случвало. А.Д. се държал арогантно към всички служители. Не
си спомня кога конкретно бил удрял по масата.
В
показанията си свидетелят М.К.К. заявява, че работи в регионалния музей на
длъжност човешки ресурси и деловодство от август 2014 г. Преди това работното
ѝ място било в експозицията като информатор. В момента обстановката била
много по-спокойна. Когато Д. бил на длъжност директор, трябвало да се свърши
нещо, но след това той искал да се свърши отново, но по друг начин. Самата
обстановка била напрегната, докато след уволнението му и към настоящия момент
била спокойна. Имало диалог между новия директор и колегите. Нито един служител
не искал А.Д. да се върне като директор, за да не се върне предишния начин на
работа. Служителите написали отворено писмо, подписано и от свидетелката, която
заявява, че и към момента го подкрепя. На 15.08.2018 г. Д. дошъл с решението на
съда и поискал да се върне на старата си длъжност директор. Служителите били
под стрес, защото не знаели какво ще се случи. Самата свидетелка никога не
изпитвала страх от А.Д. и към нея той не се държал безпардонно и грубо.
Като
свидетел по делото беше разпитан и А.В.Ж.. Заявява, че спрямо него отношението
било нормално. Осигурявал снимки от събитията на музея и представянето на Д..
Във връзка с неговото представяне в един момент се оказало, че снимките на него
самия са много повече от снимките на отразените събития. В един момент тези
неща излезли извън границите на музея. На свидетеля било обърнато внимание за
това от неустановено по делото лице, работещо в Общината. Свидетелят споделил
това пред ищеца, но представянето на снимките продължило по същия начин. Д. и
свидетелят имали разговор за напускане от Ж. на синдикалната организация в
музея и евентуалното му преместване по негово желание в същата организация
„Подкрепа“ към Общината или библиотеката. Нямало натиск от страна на А.Д.. Той
казал на свидетеля, че би било по-добре да се премести. Снимките за събитията
били представени в сайта на музея. Всички снимки минавали през директора. Той
избирал колко ще бъдат на брой. Снимките били свързани със сървър, където се
качвали в директория със свободен достъп, където директорът и PR-ите можели да
ги видят. Пиарите не избирали сами снимките. Свидетелят съобщава за разговор
между Д. и друг служител Ж. Семитев, на който разговор се е обсъждало кои
снимки да бъдат публикувани на сайта, като не помни конкретното събитие. На
четири от пет снимки присъствал Д., като на две от тях присъствал само той.
В
показанията си, свидетелят М.И.Й. пресъздава впечатленията на колегите си.
Заявява, че е била в майчинство, но колегите ѝ ѝ споделяли, че
много трудно се работело с него, нямало диалог или нормални отношения.
По
делото е установено, че всички свидетели са в трудови взаимоотношения с една от
страните. Наличието на евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото,
налага извършване на преценка на показанията им по реда на чл. 172 ГПК. Настоящата съдебна инстанция ги приема за достоверни, тъй
като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и
правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на
правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на неточности в някой
детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и
непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия
период от време някои свидетели, да си спомнят дадени случаи по-общо, допускай
неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи
се. Редно е да се отбележи също така, че всеки свидетел дава показанията си под
страх от наказателна отговорност. С оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия е нормално някои свидетели да описват някои детайли по
различен начин, според собствената си гледна точка. Фактът, че свидетелите не
помнят на кои точно оперативки или във връзка с кои изложби или експозиции са
се случили възприетите от тях факти, не води до невярност на тези показания и
не означава, че те не могат да бъдат кредитирани с доверие. Следва да се
отбележи и обстоятелството, че наличието на трудово правоотношение между
свидетелите и ответника по делото не може да изключи изначално възможността
същите да свидетелстват и да дават достоверни показания. Това обстоятелство е
само индиция, поради която съдът при преценка на свидетелските показания следва да подходи с по-завишена критичност. В
случая по делото липсват дори индиции, че свидетелите са недобросъвестни, респ.
че показанията им изопачават фактите за които свидетелстват. Единствените
показания, които съдът не кредитира с доверие, са тези, дадени от свидетеля Ж.
по отношение на проведената между него и неустановено по делото лице, на която
му е било обърнато внимание за количеството и качеството на снимките, които се
публикували на сайта, тъй като свидетелят отказа да посочи името на лицето, с
което е провел срещата. Това обстоятелство не беше разкрито в пълнота и съдът
не може да го приеме за доказано. В останалата си част показанията на свидетеля
Ж. са достоверни и следва да се кредитират. Въпреки че са логични и непротиворечиви,
показанията на свидетелката М.Й. на практика пресъздават впечатленията, които
колегите ѝ са споделили и не установяват факти от предмета на делото.
Въз
основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:
Заповедта
за уволнение на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ е достатъчно мотивирана, ако в нея работодателят е посочил
качествата, които липсват на работника/служителя за ефективно изпълнение на
възложената му работа, и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят
се справя с работата. Качествата на работника могат да бъдат телесни и
психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за
тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия
и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата
ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез
описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът
не е в състояние да изпълни. В тежест на работодателя е да докаже липсата на
претендираните качества. Доказването на отрицателните факти "липса на
качества" се осъществява чрез доказването на положителните факти, които
имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и
способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е
дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени
задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения,
немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други
подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една
от тях. Липсващите качества може да се посочат както в заповедта за
прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника или
служителя документ. Наличието или липсата на качествата не може да бъде
измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника
или служителя – неговите действия и бездействия и по получените резултати.
Безразлично е дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или
по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или
посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В
никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както
липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно –
неефективността на работата – в този смисъл Решение № 163 от 12.07.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 4494/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 165 от 6.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1611/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 195 от 18.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1382/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 202 от 19.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 804/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 202 от 19.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 804/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 81 от 8.05.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1363/2010 г., IV г. о., ГК. В конкретния случай в заповедта, с
която е прекратено трудовото правоотношение на А.Д., са посочени негови
личностни качества, които са неприемливи със спокойната работна атмосфера в
колектива. Конкретно са изброени действията му, довели до напрегнатата
обстановка в музея – ищецът е наложил авторитарен стил на управление, среда на
страх у подчинените си, показал е безпардонно и грубо отношение, вземал е
еднолични решения, без да провежда градивен диалог по отношение на
възнагражденията на служителите. Цялостният подход към изпълнението на
длъжността директор от страна на Д. е достатъчно ясно и конкретно посочен,
поради което настоящата инстанция счита, че заповедта е достатъчно мотивирана и
отговаря на изискванията, поставени от трудовото законодателство и съдебната
практика.
Фактите
и обстоятелствата, посочени в заповедта, бяха доказани от представените по
делото най-вече устни доказателства. Всички свидетели бяха единодушни, че през
времето, през което А.Д. е бил директор на музея, атмосферата е била напрегната
и неползотворна. Ищецът е наложил стил на работа, който не е отчитал
спецификата на учреждението и осъществяваната от него дейност. Не е зачитал
мнението на неговия колектив и е проявявал необоснована безкомпромисност при
взимане на важни за музея решения. С едностранното изменение на длъжностна
характеристика е създал у колегите си състояние на несигурност за това как и в
какъв обем биха могли да се променят техните трудови задължения, което е в
пряка връзка със запазването на работата им. По този начин е създавано
твърдяното под един или друг начин от всички свидетели напрежение сред
колектива, което е възпрепятствало ползотворната работа в музея. В показанията
си свидетелите Ж. и Я. посочват, че са били насърчавани от страна на Д. да
напуснат създаденото в музея звено на синдикалната организация „Подкрепа“, като
по този начин, той е създавал пречки за развитието на влиянието на това звено и
е ограничавал синдикалните права на част от работниците си. Свидетелката Г.
посочва също така, че ищецът няколкократно „подхвърлял“, че тя е със средно
образование и считал, че не би могла да си намери работа извън музея, т.е.
принизявал образованието ѝ. Взети в своята съвкупност, свидетелските
показания доказват, че със своите действия Д. не е бил ползотворен на работата
в музея и че тези негови качества не са му позволявали да изпълнява правилно и
ефективно длъжността „директор“ към музея. Относно квалификациите „безпардонен“
и „груб“, посочени в заповедта, голяма част от свидетелите, заявяват, че той не
е бил такъв спрямо тях. Без да навлиза в семантични трактовки, които не са
предмет на делото и не следва да се обсъждат в решението, съдът счита, че от свидетелските
показания се установява отношението на ищеца към колектива. Свидетелят А.
говори, че бил сочен за отрицателен пример по назидателен начин, свидетелката К.
– че ищецът удрял по масата, около която са се провеждали събрания, забраната
да се присъства на организирания симпозиум, сочена от почти всички свидетели,
принизяването на качеството на работа в музея, сочено от свидетелите А. и А. –
всичко това говори за едно цялостно държание от страна на ищеца, което може да
се определи като грубо и безпардонно.
В
голяма степен за създадената атмосфера на напрежение и тягостност говори и
сравнението, направено от голяма част от свидетелите с положението след
уволнението на А.Д.. Всички свидетели сочат, че след като П. К. започнал
временно да изпълнява длъжността директор, начинът на работата в музея се
подобрил, обстановката и атмосферата се успокоили и отново се установили
сигурност и спокойствие в колектива.
Трайна
е съдебната практика – Решение № 291 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2823/2013 г., III г. о., Решение № 101/25.05.2010 г., по гр. д. № 4035/2008 г.,
ГК, IV г. о., Решение № 306/18.05.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 1730/2009 г., ГК,
III г. о., съгласно която липсата на качества в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т.
5 КТ е обективно състояние, което може да се дължи на различни причини, които
обаче следва да отразяват трайно състояние на работника или служителя, а не да
бъде единична проява или инцидентно негово състояние. Необходимо е също така
именно в резултат на тази липса на качества работникът или служителят да не
изпълнява или да изпълнява лошо, неточно или частично своите трудови
задължения. Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото правно основание се обуславя от проявлението на
следните обстоятелства – 1) компетентен орган на работодателя да е издал
уволнителната заповед; 2) ищецът да е бил в невъзможност да изпълнява своите
трудови задължения поради липса на професионални или личностни качества, като
това състояние следва да се дължи на неговото безвиновно поведение, на
обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и 3) заповедта
за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретните качества на служителя,
липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции. В приложената по
делото длъжностна характеристика, в точка II
изисквания за заемане на длъжността, подточка 2 са изброени личностните
качества, необходими за заемане на длъжността: инициативност, творчество,
оперативност, комуникативност, адаптивност, възможност за работа в екип и др. В
хода на делото беше доказано, че ищецът поради своите личностни качества не
отговаря на част от тези качества – комуникативност и възможност за работа в
екип и това е в пряка връзка с невъзможността му да упражнява тази длъжност.
Заповедта е издадена от компетентен орган – кмета на общината – и както вече се
посочи е достатъчно ясна и мотивирана. В заключение настоящата инстанция счита,
че уволнението е законно, а искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
следва да бъде отхвърлен.
Като
обусловени от него, исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
също подлежат на отхвърляне. За пълнота следва да се посочи, че трудовият
договор, с който А.Д. е бил назначен на длъжността директор е бил със срок до
31.01.2019 г., като фактът на изтичането му се взема предвид от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Трайна е съдебната практика, съгласно която изтичането
на срока на трудовия договор, настъпило след предявяване на иска по чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ, е нов факт от значение за спорното право. При постановяване на
решението по иска за възстановяване на предишната работа с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ съдът е длъжен да вземе предвид настъпването на този факт.
А това е така, защото с изтичане на срока трудовият договор се прекратява по
силата на закона (чл. 325, т. 1 КТ). С изтичане на срока на договора, сключен
за определено време (чл. 68, т. 1 КТ), материалното потестативно право на
незаконно уволнения работник или служител за възстановяване на предишната
работа вече не съществува. Ето защо в този случай, материалното потестативно
право на незаконно уволнения работник или служител за възстановяване на предишната
работа вече не съществува.
С
оглед оставянето на исковете без уважение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът по делото следва да заплати на ответника сторените по делото разноски.
От ответника беше представен списък за разноските, в които е посочена сумата от
900 лева – адвокатско възнаграждение, както и доказателства за основанието и
плащането на тази сума – договор за правна защита и съдействие, където е
посочено, че сумата ще бъде заплатена по б.. път и копие от платежно нареждане,
с което изискванията за доказване на плащане са осъществени.
Държавните
такси по исковете, които се отхвърлят като неоснователни, както и заплатеното
от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по допусната експертиза следва
да останат за сметка на бюджета на съдебната власт – арг. от чл. 359 от КТ
вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, на осн.
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от А.Г.Д., ЕГН ********** с адрес *** против Регионален
исторически музей, гр. С. З., БУЛСТАТ *********, представлявано от директора П.
Т. К., искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, третият във връзка с чл.
225, ал.1 КТ за признаване на уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса
на качества за ефективно изпълнение на работата за незаконно и за неговата
отмяна, за възстановяването му на работа и за заплащане на обезщетение в размер
на 5500 (пет хиляди и петстотин) лева за периода от 23.08.2018 г. до 31.01.2019
г., през което време ищецът е останал без работа поради незаконосъобразното му
уволнение.
ОСЪЖДА
А.Г.Д., с п. с., да заплати на Регионален исторически музей – гр. С. З., с п. а.,
направените по делото разноски в размер на 900 (деветстотин) лева адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл. 315, ал. 2 ГПК, Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от 09.05.2019 г. по реда на глава ХХ ГПК пред Окръжен съд – С. З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: