Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
…………...2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря В. ВЕНЕВА и прокурора Д. ДОЧЕВ, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.о.х. дело №2481 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 19.12.2017г.,
постановена по НОХД №17736/2016г. по описа на СРС, НО, 132-ри състав е признал
подсъдимия В.Н.И. за НЕВИНОВЕН в това, че на 08.07.2016 г., около 22.00 часа, в
гр. София, ж.к. Горубляне, на спирка на автобусна линия № 1 на градски
транспорт, находяща се в центъра на квартала, чрез нанасяне на множество удари
с ръце по лицето и горната част на тялото, чрез изблъскване силно към земята и
затискане с колене в областта на гърдите е причинил на Р.С.П. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лява ключица и епифизиолиза на горен край
на раменна кост, което е довело до трайно затруднение на движението на левия
горен крайник, поР.което и на основание
чл.304 НПК го ОПРАВДАЛ по повдигнато му обвинение
за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Срещу тази присъда е подаден протест от
прокурор при СРП, с който се иска отмяна на присъдата и признаване на
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
В разпоредително заседание на
05.06.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на
свидетели, но се налага допълнителен разпит на вещите лица, изготвили СМЕ.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста на СРП.
Служебният защитник на подсъдимия В.Н.И. – адв. Х., пледира за потвърждаване на оправдателната присъда, като сочи, че причинената на пострадалия средна телесна повреда, не е причинена от подсъдимия.
Подсъдимият В.Н.И. не се явява пред въззивния съд и не изразява становище по протеста на СРП.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяване или отменяване поР.следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните от първия съд гласни, писмени доказателства и експертизи, както и от заключението на СМЕ, назначена и приета в хода на въззивното съдебно следствие. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. Пред въззивния съд са събрани допълнителни доказателства, при преценката на които въззивния съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият В.Н.И. е роден на *** г. в гр. К., живущ ***, българин е, с
българско гражданство, неосъждан, живее във фактическо съжителство, с ЕГН **********.
На 08.07.2016 г.
вечерта, около 22.00 часа, подсъдимият В.И. и свидетелите А.И., Р.П. и В.П.
били на спирката в центъра на кв. Горубляне в гр. София и чакали автобус в
посока към с. Панчарево. Към тях се приближил свидетелят Д.Д., племенник на
подсъдимия И., който бил с колело и носел чанти с покупки. Р.П. и Д.Д.
започнали да си разменят псувни и закани, а В.П. отишъл до близък магазин да си
купи нещо. Когато пристигнал автобус на спирката, в който била свидетелката А.К.,
в него се качили В.И., А.И., а след тях и Р.П.. Двете момчета продължавали да
се обиждат, докато свидетелят Д.се опитвал да влезе в автобуса. Тогава свидетелят
П. се обърнал към Д.Д. и му нанесъл удар с юмрук в лицето. Подсъдимият И. бутнал
Р.П., който слязъл от автобуса, а В.И. го последвал и вече извън автобуса, му
ударил един шамар. Р.П. и Д.Д. започнали да се бият и дърпат пред вратата на
автобуса, а подсъдимият И. застанал между тях и опитвайки се да ги разтърве,
отблъснал двамата един от друг, като ги хванал в областта на гърдите. Р.П. се
опитал да се бори с подсъдимия и така тримата загубили равновесие и паднали на
земята. През това време свидетелят В.П. се бил върнал на спирката, а
свидетелките А.И. и А.К. били слезли от автобуса. Свидетелката Ц.Г.видяла от
близката гР.нка, че синът й Д.Д. участва в конфликта и също се приближила.
Р.П. бил паднал върху
плочките на спирката по гръб, а подсъдимият В.И. - до него. Свидетелят П.
казал, че много го болят рамото и главата. Свидетелката К.сипала на момчето
малко вода, за да се свести, след което заедно с подсъдимия и В.П. му помогнали
да се изправи. Всички се качили в следващия автобус, като В.П. придружил
пострадалия до дома му. Веднага, след като пристигнали, чичото на Р.П. закарал
двете момчета в Окръжна болница, където след проведените медицински прегледи се
установило, че Р.П. има счупване на лява ключица и епифизиолиза на горен край
на раменна кост и е получил мозъчно сътресение.
Два дни по-късно, бащата
на пострадалия разбрал от роднините си, че синът му е в болницата. Когато го
посетил, лекарите му съобщили какво е здравословното му състояние и че детето
нищо не си спомня за случая, а след това Р.П. му разказал, че се е бутал с
момчета на спирката, но не си спомня как е паднал на земята.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Р.П., събрани непосредствено и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 (показанията на л. 44 от делото,
дадени пред друг съдебен състав), по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2 (л. 6-7 и л. 9-12 от ДП), С.П., събрани непосредствено и приобщени на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 , т. 1 НПК (л. 13-15 от ДП), Ц.Г., В.П.,
събрани в хода на съдебното следствие, проведено от първия съд и приобщени на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 , т. 1 и т. 2 НПК (л. 18-20 от ДП), Д.Д., А.К.
и А.И., проведените очни ставки между А.К. и Р.П. и между Р.П. и В.П.; писмени
- медицинско направление, епикриза и история на заболяването на Р.П. (л. 8 и л.
44-68 от ДП), протокол за разпознаване на подсъдимия от свидетеля Р.П. и
фотоалбум към него (л. 32-34 от ДП); протокол за разпознаване на подсъдимия от
свидетелката А.К. (л. 36-38 от ДП), протокол за разпознаване на подсъдимия от
свидетеля В.П. (л. 40-42 от ДП), справка за съдимост за подсъдимия; СМЕ (л.
70-73 от ДП), КСППЕ за свидетеля Р.П. (л. 52-64 от СД), КСППЕ за свидетеля В.П.
(л. 151-160 от СД), КСППЕ за свидетеля Д.Д. (л. 163-171 от СД) и СМЕ, допусната
и приета в хода на въззивното съдебно следствие.
Въззивният съд изцяло се
солидаризира с обсъждането и анализа на доказателствата, направени от първата
инстанция. Доколкото обаче в протеста срещу присъдата се излагат твърдения, че
от доказателствата по делото по категоричен начин се установява пострадалият да
е паднал на земята вследствие на нанесен му удар от подсъдимия, в резултат от
което е получена констатираната средна телесна повреда, предопределила правната
квалификация на деянието, за което подсъдимият И. е предаден на съд, е
необходимо отново да бъдат обсъдени доказателствата, събрани от първия и
въззивния съд.
В доказателствения
материал не съществуват противоречия относно времето, мястото и повода за
възникналия конфликт. За установяване на посочените обстоятелства, първостепенният
съд с основание е кредитирал показанията на свидетелите Р.П. и В.П., дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2 НПК, тъй като са депозирани скоро след деянието, когато спомена на тези свидетели
е бил ясен, а и показанията им в тази част напълно се подкрепят от изнесеното
от свидетелите-очевидци /А.К., А.И., Д.Д. и Ц.Г./. Не се съдържат противоречия
и в показанията на свидетелите Р.П., В.П. и Д.Д. досежно наличието на конфликт
между Д.Д. и Р.П., започнал в деня преди инцидента, като двамата се заяждали и
си отправяли взаимни закани, както и че на инкриминираната дата, преди да
отидат на автобусната спирка, Д.и П. се срещнали в гР.нката, намираща се в
близост до спирката, където се псували един друг. Всички свидетели, присъствали
на мястото на инцидента, еднопосочно заявяват, че заяждането между Р.и Д.продължило
и на спирката, като конфликтът ескалирал, когато Р.П., качвайки се по стъпалата
на автобуса, се обърнал и нанесъл удар с юмрук в лицето на Д.Д., което пък
станало повод да се намеси подсъдимият в разразилия се сблъсък между двамата,
за да защити племенника си – Д..
Въззивният съд също както районната
инстанция, прие за достоверни показанията на свидетеля П. в частта, в която
твърди, че подсъдимият го е ударил в гръб, за да слезе от автобуса, след което
му е ударил и един шамар, от който удар свидетелят П. не е паднал на земята.
Действително тези изявления на свидетеля П. са неизменни в показанията му, депозирани
и пред двата съдебни състава, разглеждали делото в първата инстанция, поР.което
и въззивният съдебен състав ги прие с доверие.
Показанията на пострадалия Р.П., дадени в хода на досъдебното
производство пред разследващ орган и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 НПК, съдържащи се на л. 6-7 и л. 9-12 от ДП, в частта, че след като
пострадалият е слязъл от автобуса, са се дърпали и удряли със свидетеля Д., са
съответни изцяло на заявеното от свидетелите В.П., А.И., А.К., Д.Д. и Ц.Г., поР.което
и въззивният съдебен състав ги прие за истинни и правдиви. Още повече, че в
посочената част, се подкрепят и от показанията на бащата на пострадалия, който
макар и производно, обективно възпроизвежда първоначално разказаното му от Р.П.,
че е пострадал, като се е сбутал с момчета на спирката, но не си спомня точно
дали са го ударили или бутнали и как е паднал на земята.
Изключително
противоречиви са показанията на свидетелите относно действията на тримата
участници в инцидента след слизането им от автобуса. Пострадалият и пред
двата съдебни състава, провеждали съдебно следствие при първоинстанционното
разглеждане на делото, е заявявал, че няма ясен спомен за събитията, развили се
след слизането от автобуса на тримата участници в инцидента. Очевидно липсата
на спомени у свидетеля П. относно броя на ударите, нанесени му от подсъдимия и
начина, по който са нанесени, е довела до установените съществени противоречия
в показанията му, депозирани пред двата съдебни състава, разглеждащи делото в
районната инстанция и показанията, дадени от този свидетел в хода на
досъдебното производство досежно тези обстоятелства. Правилно е установил
първостепенният съд наличието на противоречия в твърденията на пострадалия,
обективирани в първия и последващия му разпит в хода на досъдебното
производство, относно лицата, които са му нанасяли удари по тялото преди да
падне на земята. В първоначалните си показания, дадени пред разследващия орган,
пострадалият твърди, че удари по цялото тяло и главата, в резултат от които е
паднал на земята, са му били нанесени от подсъдимия и свидетеля Д., докато в
последващите си показания, дадени на четвъртия ден след инцидента, Р.П. е
заявил, че удари и шамари в горната част
на тялото и главата, преди да падне, му е нанасял само подсъдимият. В
показанията му, дадени пред двата съдебни състава, разглеждали делото, са
налице различни твърдения от страна на пострадалия, за това дали подсъдимият му
е нанесъл удари, в резултат от които е паднал на земята или е паднал на земята
в резултат от бутане в гърдите от страна на подсъдимия. Неизменни са единствено
твърденията на П., че подсъдимият го е ударил
в гръб преди да слезе от автобуса, както и че след слизането му, му е
ударил един шамар, от който не е паднал на земята. Описаните противоречия и
несъответствия в показанията на пострадалия, не позволяват с необходимата
степен на категоричност да се установи дали е паднал на земята в резултат от блъскане
или удар, осъществени от подсъдимия. За установяване на посочените
обстоятелства не допринасят и показанията на останалите свидетели-очевидци, тъй
като никой от тях не излага твърдения, че подсъдимият е бутнал пострадалия с
две ръце в гърдите, от което е последвало падането му на земята.
С основание районният съд е приел за достоверни показанията на свидетеля В.П.,
изложени в хода на съдебното следствие, в които свидетелят сочи, че Д.Д. и Р.П.
започнали да се бият, подсъдимия им казал да не се бият, хванал и двамата и ги
разтърсил, но Р.П. се опитвал да се бори с него и така се спънали и паднали.
Показанията на В.П. от досъдебното производство, в които е заявил, че
подсъдимият е нанесъл множество удари в главата и тялото на пострадалия, а след
като Р.паднал на земята, го затиснал с колене и продължил да го удря, не се подкрепят
от вида и местонахождението на установените травматични увреждания. Тези
показания се опровергават и от заключението на изготвената в хода въззивното
съдебно следствие, СМЕ, което сочи, че констатираното при пострадалия счупване
на горния край /епифизиолиза/ на лявата раменна кост, се дължи на падане върху
терена. Този извод на вещите лица се базира на цялата медицинска документация,
изготвена в хода на проведеното лечение на пострадалия, като съгласно
отразеното в нея, се касае за счупване на ключицата в нейната външна трета, докато
при счупване, причинено от директен механизъм /чрез нанасяне на удар в областта
на рамото/, счупването е спираловидно и е в средата на ключицата, по причина,
че същата опира в първото ребро. Показанията
на свидетеля В.П. от досъдебното производство, се оборват и от показанията на
останалите свидетели-очевидци, никой от които не сочи подобен механизъм на
осъществяване на деянието. За да бъдат
ценени показанията на свидетеля В.П. по описания начин, допринася и заявено от
последния в хода на съдебното следствие, проведено от районния съд, че
пострадалият се притеснявал, да не му се кара баща му за това, че се е бил.
Очевидно под страх от възможните упреци от баща му, Р.П. и приятелят му –
свидетелят В.П., са изградили версия за случилото се, несъответна на
действителните събития, поР.което и същата е неустойчива на изтеклото време,
което е заличило спомените им за първоначално твърдяното. От приетите от първия
съд заключения на КСППЕ, изготвени във връзка с установяване свидетелската
годност на свидетелите Р.П. и В.П. с оглед непълнолетната им възраст към
момента на деянието, се установява, че и двамата са психично здрави, с интелект
в нормите за възрастта, поР.което са могли правилно да възприемат фактите от
действителността към инкриминираната дата и да ги възпроизвеждат. По отношение
констатираната от вещите лица промяна в мотивацията на двамата свидетели към
времето на проведените съдебни заседания, правилно е приел контролираният съд,
че същата се дължи на осъзнаването, че не могат да защитят първоначално
изложената от тях версия за развилите се събития, както и да обяснят произхода
на недостоверните си първоначални показания.
По изложените съображения и
въззивният съд намери, че не може да кредитира с доверие показанията на тези свидетели
в цялост, а само в онези им части, в които са съответни на показанията на
останалите свидетели и които се подкрепят от заключението на СМЕ, допусната и
приета в хода на въззивното съдебно следствие.
При оценката
на показанията на свидетелката А.И., първият съд правилно е взел предвид
евентуалната й заинтересованост от изхода на делото, с оглед обстоятелството,
че тя живее на съпружески начала с подсъдимия. На следващо място, основателно е
взето предвид и обстоятелството, че тя единствена от всички свидетели-очевидци,
е присъствала на процесните събития от началото до края, тъй като е била в
автобуса заедно с подсъдимия и е слязла на спирката непосредствено след него.
Доколкото обаче показанията на А.И. са последователни и обективни, допълващи
показанията на останалите свидетели, които не са възприели в цялост ситуацията,
описана в ОА, същевременно не влизат в противоречие с изложеното от тях, същите
следва да бъдат ценени с доверие в тяхната цялост, което е сторил и районният
съд.
Показанията на свидетеля Д.също не разкриват
опити за изкривяване на истината, последователни са и обективно възпроизвеждат
фактите от значение за предмета на доказване по делото, поР.което с основание
са възприети като правдиви от контролираната инстанция. В подкрепа на тази
преценка на показанията на свидетеля Д.е и заключението на изготвената за него
КСППЕ, което установява, че свидетелят макар и с интелектуално развитие в
ниските граници на нормата, не страда от психично заболяване, към момента на
деянието е могъл да разбира свойството и значението на фактите от
действителността и адекватно да им отреагира, когнитивните му възможности
позволяват правилно да възприема и възпроизвежда обстоятелствата от значение за
делото, поР.което притежава свидетелска годност.
Свидетелят В.П. не е присъствал от началото до края на развилите се събития
и възникналия конфликт, тъй като е отишъл до магазина да си купи нещо, съгласно
заявеното от самия свидетел. В.П. е възприел лично сбиването между Д.и Р.П.
след слизането им от автобуса, опита на подсъдимия да ги разтърве и
последващото им падане на земята. Това се установява от показанията на
свидетеля, дадени непосредствено пред съда, които са съответни на заявеното от
него в досъдебното производство, като показанията му са прочетени и приобщени
по реда, предвиден в процесуалния закон.
Свидетелката А.К. не е възприела лично действията на участниците в
конфликта в цялост, тъй като при започването на конфликта е била в автобуса,
като след слизането си е видяла как подсъдимият ги разтървава като ги бута, но
не е видяла падането на Р.П. на земята. Показанията на К.в тази им част се
подкрепят от показанията на свидетеля С.П. /баща на пострадалия/, който
заявява, че е разбрал за инцидента от А.К., която му е казала, че е видяла сина
му вече паднал на земята.
Свидетелката Ц.Г.е наблюдавала конфликта от началото, след слизането на
тримата от автобуса, като се е приближавала към автобусната спирка. Тази
свидетелка също твърди, че докато подсъдимият се е опитвал да разтърве двете
момчета и тримата са паднали на земята. Въззивният съдебен състав прие за
истинни показанията на Г.досежно опита на подсъдимия да разтърве биещите се и
последващото падане на тримата на земята, тъй като те са съответни на
изложеното от свидетелите А.И., Д.Д. и В.П. за тези обстоятелства, заявено в
хода на съдебното следствие. В посочената част показанията на тези свидетели се
подкрепят и от показанията на свидетелката А.К., че тя лично не е видяла как Р.П.
е паднал, но впоследствие той й е споделил, че се е спънал преди това.
Не се установява от показанията на нито един от разпитаните свидетели, подсъдимият
да е нанесъл на пострадалия целенасочен удар, непосредствено след който Р.П. да
е паднал на земята. Всички свидетелски показания са в насока, че пострадалият е
бил разположен по гръб на земята и веднага след това е казал, че го боли
рамото, което потвърждава, че получените наранявания са в резултат на падането
му върху терена, което се потвърждава и от СМЕ, назначена от въззивния съд.
От
медицинската документация, приложена по делото се установява, че при приемането
на пострадалия в болницата, са установени счупване на ключицата и мозъчно
сътресение, като не са констатирани никакви други травматични увреждания по
главата и тялото, което се потвърждава и от заключението на СМЕ, приета в хода
на въззивното съдебно следствие, поР.което напълно правилно районната инстанция
е изключила възможността да са му нанасяни множество удари по глава и тялото.
Въззивният
съдебен състав кредитира СМЕ, изготвена в хода на досъдебното производство в
частта, в която заключението установява медикобиологичния характер на
полученото травматично увреждане от Р.П., както и обичайния период за
оздравяването му, но не прие с доверие заключението на експертите относно
посочения от тях възможен механизъм на получаване на увредата. Причината за
това са неубедителните и уклончиви отговори, дадени от вещите лица при разпита
им пред въззивния съд, както и обстоятелството, че заключението е било
изготвено единствено на база медицинските документи, представени по делото в ДП
без да са взети предвид събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства. Това бе и причината да бъде назначена повторна СМЕ, изпълнима от
други вещи лица, които да дадат отговори, след запознаване с пълната медицинска
документация, намираща се в болничното заведение, в което е проведено лечението
на пострадалия, както и със събраните по делото доказателства в хода на
съдебното следствие, проведено от първия съд.
Заключението
по повторната СМЕ се базира на целия, събран по делото доказателствен материал,
както и на всички медицински документи, изготвени при приемането и лечението на
пострадалия в болницата, поР.което и много по-убедителни и категорични са
отговорите на експертите, обективирани в него. Освен това, заключението на
медиците по повторната СМЕ относно механизма на причиняване на констатираните
при пострадалия увреждания, е съответно на показанията на всички свидетели,
възприели пряко инкриминираните събития, които заявяват, че пострадалият е
паднал на земята от спъване, след което се е оплакал от болки в рамото. При така
констатираното в медицинските документи счупване, описано като счупване на
горния край /епифизиолиза/ на лявата раменна кост, вещите лица са категорични,
че се дължи на падане върху терена. Доколкото се касае за счупване на ключицата
в нейната външна трета, експертите сочат, че този вид счупване на раменната
кост може да бъде причинено само по индиректен механизъм, докато при счупване,
причинено от директен механизъм /чрез нанасяне на удар в областта на рамото/,
счупването е спираловидно и е в средата на ключицата, по причина, че същата
опира в първото ребро, каквото счупване не установено при пострадалия. Заключението
по повторната СМЕ е пълно, отговорено е в цялост на поставените задачи, дава
много по-категоричен отговор на въпроса по какъв механизъм е получено
установеното при пострадалия счупване, както и отговор какво би било
счупването, ако е причинено по начина, описан в ОА, поР.което въззивният съд го
прие с доверие в неговата цялост и се позова на него при изграждане на изводите
си по фактите и правото.
От приетото
и приложено в кориците на делото свидетелство за съдимост, се установява, че
подсъдимият В.И. е с чисто съдебно минало.
Всичко изложено до тук позволи на съда да
заключи, че подсъдимият В.И. не е осъществил от обективна страна деянието, за
което му е повдигнато обвинение.
Не се установи от доказателствата по делото
подсъдимият да е нанесъл множество удари или само един удар с ръце по лицето и
горната част на тялото на пострадалия, да го е изблъскал силно към земята и да го
е затиснал с колене в областта на гърдите, в резултат на което пострадалият Р.П.
да е получил установената средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лява ключица и епифизиолиза на горен крайник на раменна кост. Не се установи
подсъдимият да е нанесъл целенасочено или по непредпазливост удар на
пострадалия, в резултат от който последният да е паднал на земята и така да е
получил описаното нараняване, изпълващо признаците на средна телесна повреда по
чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
При така изложената фактическа обстановка,
възприета въз основа на доказателствата, събрани от първия и въззивния съд,
обоснован е изводът, че подсъдимият В.Н.И. не е осъществил състава на
престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и той правилно е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършване на такова престъпление.
Не се съдържат по делото
безспорни доказателства, които по изискуемия от закона категоричен начин да
установяват, че реализираните от подсъдимия действия на инкриминираната дата са
довели до констатираното при пострадалия нараняване, изразило се в счупване на
лява ключица и епифизиолиза на горен крайник на раменна кост, което
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, поР.което и на
основание чл.304 от НПК подсъдимият И. правилно и законосъобразно е оправдан от
първата инстанция и оправдателната присъда трябва да бъде потвърдена.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поР.което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 19.12.2017г., постановена по НОХД №17736/2016г. по описа на СРС, НО, 132-ри състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.