Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 216
10.12.2019 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 12.11.2019 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 405 по описа на 2019 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на “ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. София против О.С.П., в която се твърди,
че по силата на Договор за потребителски кредит № **********/28.12.2017 г.
ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 600 лева, със срок на
издължаване 11 месеца, ведно с лихва, формирана от годишен лихвен процент 41,17
%, годишен лихвен процент на разходите 49,88 % и лихвен процент на ден 0,11 %. От своя страна
ответникът се е задължил да
върне на ищеца разсрочено сума в размер на 730,40 лева, на 11 месечни вноски по 66,40 лева. Сочи се, че
ответникът е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги, по който се е задължил
да заплати на ищеца и възнаграждение в размер на 660,55 лева, разсрочено на
месечни вноски от по 60,05 лева. Общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е в размер на 1 390,95 лева, при общ размер на
месечната вноска 126,45 лева и падеж на 18-ти ден от месеца. Сочи се, че ответникът е издължил само две погасителни
вноски и една непълна погасителна вноска в общ размер 253,80 лева, последно на
04.01.2018 г., след което е изпаднал в забава. Поддържа се, че с изтичането на
крайния срок на договора на 18.12.2018 г. е настъпила изискуемостта на
задължението в пълен размер – 1 137,15 лева. Последното обстоятелство е
станало основание ищецът да подаде пред съда заявление по чл. 410 от ГПК, по
което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело № 189/2019 г. по описа на Районен съд – Средец за осъждане на ответника да
заплати горепосочената сума, със законна лихва от датата на заявлението до
изплащане на вземането. Исковата молба е предявена предвид наличието на основание
по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и с нея ищецът претендира да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумата 1 137,15
лева, за която е издадена по
реда на чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение
на парично задължение, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
В писмен отговор
ответникът, чрез особен представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва иска и
моли за отхвърлянето му като неоснователен. Позовава се на нищожност на
клаузите от кредитния договор, определящи лихвения процент и ГПР. Излага
съображения за неравноправност на клаузите и за прекомерност на лихвите.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск
за установяване дължимостта на сумата по
заповедта за
изпълнение е с правно основание
чл. 422 от ГПК. Същият е депозиран с оглед установяване на твърдяните вземания
на ищеца към ответника по сключен между тях кредитен договор, ведно с пакет от допълнителни услуги. Отношенията между страните попадат в
хипотезите на чл.
79, ал. 1, вр. чл. 240 от ЗЗД.
Със
Заповед за изпълнение на парично задължение № 363/01.04.2019 г. по ч. гр. дело
№ 189/2019 г. Районен съд – Средец по реда на чл. 410 от ГПК е разпоредил
ответника О.С.П. да заплати на ищеца “ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. София
сумата 1 137,15 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № **********/28.12.2017 г., ведно
със законна лихва от 28.03.2019 г. до окончателното й изплащане, такси за
събиране на вземането в размер на 30 лева и лихва за забава в размер на 26,20
лева, начислена за периода 19.04.2018 г. – 14.08.2018 г., като в последните й
две части заповедта е обезсилена с влязло в сила определение предвид липсата на
предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК по отношение на таксите и лихвата за
забава. Заповедта е връчена на
длъжника в заповедното производство по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което
обосновава правния интерес на заявителя да предяви по реда чл. 422, ал. 1, във
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в настоящото производство иск за установяване
на задължението.
Между
“ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. София и О.С.П. е сключен Договор за
потребителски кредит № **********/28.12.2017 г. “ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
представялва финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, във връзка с
дейността си по отпускане на заеми
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, т. е. извършва дейност по чл. 3, ал. т. 3 на ЗКИ. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. С посочения договор на ответника е предоставен
заем в размер на 600 лева, срещу задължението на последния да го върне в срок до
18.12.2018 г., на 11 месечни вноски с размер на вноската 66,40 лева, ведно с
лихва, формирана от годишен лихвен процент 41,17 %, годишен лихвен процент на
разходите 49,88 % и лихвен процент на ден 0,11 %. В договора е посочено, че
общо дължимата сума е 730,40 лева. Избран е и пакет от
допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на
660,55 лева, платимо на месечни вноски от по 60,05 лева. Посочените услуги в
пакета по сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
са: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Като краен размер
сумата, която ответникът следва да върне на ищеца, е 1 390,95 лева,
платима на 11 месечни вноски, като размерът на месечната вноска е 126,45 лева,
а падежът й е до 18-ти ден от месеца.
Видно от извлечение за
банкова транзакция на л. 25 от делото, сумата 600 лева по кредита е наредена по
сметка на ответника на 28.12.2017 г. Липсват ангажирани насрещни доказателства
ответникът да е изпълнявал срочно задълженията си по кредитния и допълнителния
договори. Според признанията на самия ищец в исковата молба и според
представено извлечение на л. 41 от делото, по кредитния договор ответникът е
извършил плащания, в размер на две погасителни вноски и една непълна погасителна вноска, като частичното изпълнение е за сумата 253,80
лева.
Процесният договор за кредит попада под
уредбата на ЗПК. В
настоящия случай погасителните вноски са формирани от три компонента: главница,
лихва и „пакет от допълнителни услуги“. Т. нар. „допълнителни услуги“ по
договора за кредит всъщност са част от възнаграждението за предоставения заем,
но са обособени самостоятелно с цел заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. „Улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства“ реално не е
предоставяна допълнителна услуга, тъй като не касае задължението на длъжника, а
отпускането на нови суми, съответно следващ кредит. Останалите „допълнителни
услуги“ са свързани с усвояване и управление на кредита – приоритетно
отпускане, възможност за отлагане/наляне на вноски и за смяна на падежа.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Клаузите, с които е уговорена дължимостта им, са нищожни на основание чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, според която разпоредба всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. Клаузите за дължимост на
възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни и на друго основание –
съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет на РБългария.
В конкретния случай уговорената допълнителна услуга не създава конкретни
задължения за кредитора, а е свързана с усвояване и отпускане на кредита.
Поради това същата следва да бъде включена в годишния процент на разходите по
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, т. е. възнаграждението за допълнителнителните услуги е
част от ГПР, а съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Правните норми,
които регламентират нищожността на сделките са императивни и за тях съдът следи
служебно. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни
разпоредби, които да регулират размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически и се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на възнаградителната
лихва е ограничен. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Затова съдебната практика приема, че уговорката в
договора, която предвижда възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва по необезпечени кредити, респ. двукратния размер на
законната лихва по обезпечени кредити, противоречи на добрите нрави. Това
противоречие е основание за нищожност на договора по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В коткретния случай уговорената възнаградителна лихва е в размер на 41,17 %, което надвишава основния лихвен процент четири
пъти. Поради това тази уговорка е нищожна.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. По изложените по-горе
съображения и с приложението на чл. 23 от ЗПК ответникът О.С.П. не дължи възнаградителна лихва, както и възнаграждение за допълнителни услуги по споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Следователно, ищцовото дружество има право да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 от ЗПК/, или в случая – сумата 346,20 лева главница, останала да се дължи след
извършените частични плащания в размер на 253,80 лева /600 – 253,80 = 346,20/, ведно със законната лихва от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. Установителните претенции за дължимост на възнаградителна лихва и
за възнаграждение на кредитодателя за допълнителни услуги следва да се отхвърлят като неоснователни.
Съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Видно от представените
платежни документи по заповедното и исковото производства, извършените от
ищеца плащания на деловодни разноски са за държавна такса в общ размер
50 лева и депозит за особен представител на ответницата в размер на 309,60
лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК е определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75 лева в заповедното производство. От тези разноски предвид изхода
на делото се дължат 132,31 лева от ответника,
съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в исковото
производство юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на
ищцовата страна в размер на 150 лева. От така определеното възнаграждение
ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва
да заплати на ищеца 45,67 лева, съразмерно с уважената част от иска, като за разликата до пълния
претендиран с молба вх. № 3372/08.11.2019 г. размер 300 лева искането следва да
се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на О.С.П., с
ЕГН **********,***, представляван на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК от адв. Н.А.К., че дължи на “ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
ЕИК *********, представляван от С. Н. Н. и И. Х. Г. – управители, главница в размер на 346,20 лева, представляваща неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********/28.12.2017 г., със законна лихва от 28.03.2019 г. до изплащане на
вземането, за която
сума е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед №
363/01.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело 189/2019 г. по
описа на Районен съд – Средец,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422
от ГПК за разликата от 346,20 лева до пълния предявен размер 1 137,15
лева, ведно
със законната лихва от 28.03.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК О.С.П. да
заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. София направените в исковото
производство и в заповедното производство разноски в размер на 132,31 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, от което на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ОСЪЖДА
О.С.П. да
заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
– гр. София 45,67
лева, а за разликата от 45,67 лева до претендирания размер 300 лева ОТХВЪРЛЯ искането.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: