№ 187
гр. Бургас, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20222000500325 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба,
депозирана от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ****,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., чрез адв.Т. П.
– САК, срещу решение № 107/ 06.06.2022 г., постановено по гр.д. № 214/ 2021
г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, в частта, с която е уважена исковата
претенция за неимуществени вреди на С. С. С. за сумата над 12 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 30.07.2020 г. до окончателното изплащане,
както и в частта за присъдените по делото разноски.
Поддържа се, че неправилно е бил приложен принципа на
справедливост в конкретния случай и присъденото обезщетение било
прекомерно. Въззивникът счита за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди сумата от 17 000 лв., от която, след приложена 30%
редукция за съпричиняване, следва да бъде присъдено обезщетение в размер
на 12 000 лв. Въззивникът счита, че травмата на ищеца – фрактура на лявото
капаче на коляното – не била тежка и към настоящия момент той бил напълно
функционално възстановен. Не било установено пълно и главно от ищеца, че
заявените състояния са настъпили поради травмите. Събраните по делото
доказателства не установявали изключителни или особени обстоятелства,
1
които да обосноват разбиране за по-висок размер на обезщетението.
Неправилно бил определен и началния момент, от който текат
законните лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Претенцията към застрахователя била от 30.07.2020 г., като същият се бил
произнесъл в законоустановения тримесечен срок и предложил обезщетение,
но въззиваемият отказал. Във въззивната жалба се поддържа, че законна
лихва би се дължала най-рано от 30.10.2020 г., т.е. след изтичане на
тримесечния срок от уведомяването на застрахователя, поради което
претенцията за присъждане на обезщетение за забава за периода от 30.07.2020
год. до 30.10.2020 год. е неоснователна.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от С. С. С., ЕГН
**********, чрез адв.Б. К. – БАК, в който се сочи, че получените от ищеца
телесни увреждания са с доказан произход и съответстват да са възникнали в
условията на процесното ПТП. На ищеца била извършена задължителна
операция по спешност, касаеща поставяне на метална остеосинтеза, като
пълният възстановителен процес все още не е приключил. Налице били
ограничения в обема на движенията на засегнатия крайник и леко накуцваща
походка, както и голям загрозяващ кожен белег. В отговора се сочи, че в хода
на първоинстанционното производство била извършена и втора операция, за
която била представена епикриза и която също оставила загрозяващ белег,
идентичен с първоначалния. Твърди се, че проведеното оперативно и
извънболнично лечение в периода след инцидента са способствали
единствено за фиксацията на колянната става, но не и за възстановяване на
двигателната функция. От свидетелските показания се установявала
неблагоприятна промяна в начина на живот на ищеца, включително и по
отношение психическото му състояние. Навеждат се аргументи и за възрастта
на въззиваемия – ищец, който към момента на инцидента е бил в
трудоспособна възраст – 58 години. Излагат се доводи за съдебната практика
при определяне на обезщетения в идентични случаи.
По отношение оплакванията във въззивната жалба за началния
момент, от който се дължи законната лихва се заявява, че сочената от
въззивника разпоредба на чл.497, ал.1 КЗ намира приложение във вътрешните
отношения между застраховател и застрахован, но не се отразява върху
2
размера на обезщетението за забава, което има право да получи увреденото
лице.
Моли се за потвърждаване на решението в обжалваните му части.
Моли се присъждане на съответното адвокатско възнаграждение за
осъществената по реда на чл.38, ал.2 ЗА безплатна адвокатска помощ.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
сезиран, взе предвид следното:
Предявеният иск пред Окръжен съд Ямбол е с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред Окръжен съд Ямбол е образувано по искова молба
от С. С. С. против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, за присъждане на
обезщетение в размер на 35 000 лв. за претърпени от въззиваемия
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания в резултат
на ПТП от 23.05.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на уведомлението до застрахователя – 30.07.2020 год. до
окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 547,40 лв., представляващи разходи за лечение, ведно със законната
лихва от 18.02.2021 до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че в
резултат на произшествието, допуснато от водача на застрахован при
ответника лек автомобил, са му били причинени телесни увреждания –
контузия на левия крак с данни за многофрагментарно счупване на капачето
на колянната става. Ищецът е поддържал, че е бил хоспитализиран за
лечение в болнично заведение, претъпял операция за поставяне на метален
имплант, възстановителния период протекъл бавно и все още не бил
приключил. Сочи се в исковата молба, че ищецът отправил извънсъдебна
претенция за изплащане на обезщетение от застрахователя, по която били
определени обезщетения в размер на 11 900 лв. за неимуществените вреди и
383,18 лв. за имуществените, с които пострадалият не се съгласил.
В приложения отговор срещу исковата молба ответникът е оспорил иска.
Признал е наличието на валидно застрахователно правоотношение за лекия
автомобил, но е оспорил механизма на произшествието. Въведено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, основано на
3
фактическите твърдения, че ищецът е нарушил чл.47 и чл.137а от ЗДвП, като
при навлизане в кръстовището се е движил с несъобразена и превишена
скорост, ограничена със знак В26, и без поставен обезопасителен колан.
С обжалваното решение са определени обезщетения в предявените
размери, но след редукция в размер на 30%, колкото според
първоинстанционния съд е съпричиняването на резултата от пострадалия, са
присъдени 24 500 лв. като обезщетение за неимуществените вреди и 383,18
лв. за имуществените, като за разликата исковете са отхвърлени. Върху
обезщетението за имуществени вреди е присъдена лихва за забава от датата
на предявяване на извънсъдебната претенция.
Относимите факти са установени от първоинстанционния съд и са
подведени под приложимите правни норми, поради което и на осн. чл. 272
ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в
допълнение, във връзка с оплакванията в жалбата, излага и следното:
Решението е влязло в сила поради необжалването му от застрахователя
до размера от 12 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и изцяло
за присъденото обезщетение за имуществени вреди, а поради необжалването
му от ищеца е влязло в сила в отхвърлителните части.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, при съблюдаване на конкретните критерии, съдържащи се в
ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на
всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната
икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т.
д. № 708/2009 г., II т. о., ТК). Както се посочи, с необжалване на решението
над размера от 12 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди, от
застрахователя се признава наличието на такива, понесени от въззиваемия в
резултат на телесните увреждания от ПТП, както и самите телесни
увреждания – травма на ляво коляно с полифрагментарна фрактура на
капачето и разкъсване на сухожилието на четириглавия мускул. Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, по своя характер
травмата е комбинирана, с нарушение на костната, сухожилната и ставно-
4
хрущялната цялост. От заключението и от медицинската документация се
установява, че въззиваемият е бил опериран на 23.05.2020 год. с метод на
открито наместване и поставяне на метална остеосинтеза. Поставена е била
гипсова имобилизация за период от 1,5 м. Според заключението, костно-
сухожилното зарастване изисква период от 6 – 8 месеца. Вещото лице сочи,
че към момента на прегледа – 06.03.22 год., възстановяването не е било
приключило напълно. Металната остеосинтеза била отстранена на 02.02.2022
год., но все още се забелязвал дефицит в активната флексия на коляното от 10
градуса и накуцваща походка. Тежестта на уврежданията, трайните
последици за здравето на ищеца, причинените болки, страдания, физически
неудобства по време на дългия възстановителен период, сътресенията в
личния живот действително обуславят размер на справедливо обезщетение от
35 000 лв., колкото е определил и първоинстанционният съд, ето защо
жалбата досежно размера на обезщетението се явява неоснователна.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че неправилно е определен
моментът, от който застрахователното дружество дължи лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно С.тие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция
от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. Следователно,
обезщетението за забава е присъдено от първоинстанционния съд при
спазване на приложимите законови разпоредби от момента на депозиране на
заявлението до застрахователя. Несъгласието на правоимащия с размера на
определеното му от застрахователя обезщетение не освобождава последния
от отговорност, още повече, че в претенцията е била посочена банкова сметка
и дружеството е имало възможност да заплати определеното по доброволен
път обезщетение, като така намали главницата, върху която се начисляват
лихвите.
5
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат изцяло, решението на
Бургаски окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемия следва да се присъди
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА върху обжалвания интерес
размер на 890 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 107/ 06.06.2022 г., постановено по гр.д. №
214/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол в обжалваните части.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ****,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д. да заплати на
адв.Б. К. от АК Бургас, със служебен адрес гр.Бургас, ул.****2,
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на С. С. С.
при условията на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 890
(осемстотин и деветдесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6