Р Е Ш Е Н И Е
№ 5137/18.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесети ноември през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5552 по описа за 2015
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Р.С.Г., ЕГН **********,***, и Ж.В.Д., ЕГН **********,***
1 двете със съдебен адресат - адв. Р.Ш.,*** срещу А.М.Г., ЕГН **********,***, с
постоянен адрес:***. и С. Граден Г., ЕГН
**********,***, с постоянен адрес:***. с
правно основание чл. 108 ЗС, за установяване в отношенията между страните, че
ищците са собственици на източната реална част с площ от 174 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 10135.2571.846 по КК и КР на курортен комплекс област В, община В, гр. В, район Приморски,
трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване
- за друг обществен обект, при граници-съседни поземлени имоти с
идентификатори: 10135.2571.46, 10135.2571.49; 10135.2571.51; 10135.2571.48;
10135.2571.847; 10135.2571.27; 10135.2571.44 и 10135.2571.43 и предаване
владението на тази реална част на ищците.
Ищците обосновават правния си интерес за предявяване на ревандикационния
иск, налагайки следните твърдения:
В периода 1988-2003 год., с нот. Актове № 156, том IV, дело № 1650 от
15.08.1988 год. на нотариуса при ВРС, № 183, том XII, дело № 10873 от
13.11.1996 год. на нотариуса при ВРС, и № 110, том III, peг. № 6795 от
15.10.2003 год. на нотариус peг. № 224, вписан в СВ-В c вх. peг. № 17733 на
16.10.2003 год. като акт № 155, том LV, братът на първата ищца - Г., ЕГН **********, съпругата му , ЕГН **********,
първата ищца и съпругът й , ЕГН **********, всички с постоянен адрес
/местожителство/***, са признати за собственици /съсобственици/ на поземлен
имот, находящ се в гр. В, район Приморски, в курортен комплекс целият с площ от 1874 кв.м., представляващ
поземлен имот № 600 по плана на КК при
граници: път, и ПИ №№ 601,283 и 286.
С НА № 111, том III, peг. № 6796 от 15.10.2003 год. на нотариус peг. №
224, вписан в СВ-В с вх. peг. 17745 на 16.10.2003 год. като акт № 164, том LV, Г. и съпругата му , Р.С.Г. и съпругът й продават на втория ответник С.Г.Г. /без той да е имал сключен гр. брак към него момент/
само 491 кв.м. идеални части от целия поземлен имот, представляващ имот № 600
по плана на КК при граници: път, и ПИ №№
601,283 и 286.
На същата дата - 15.10.2003 год. - Г., съпругата му , синът им С.Г., първата ищца
и съпругът й , сключват договор за доброволна делба на съсобствения недвижим
имот, посочен по-горе, който договор е вписан в СВ-В на 16.10.2003 год. с вх.
peг. № 17732, том XIII, № 250.
По силата на този договор съсобственият поземлен имот се разделя на 3
реални дяла, като съпрузите Гради и Лилия Градеви получават дял първи с площ от
688 кв.м., синът им С.Г. получава дял втори с площ от 491 кв.м., а първата ищца
и съпругът й получават дял трети с площ
от 695 кв.м.
Тъй като собствениците на трите дяла са близки роднини, след делбата те
не ограждат имотите си с масивни огради.
На 06.04.2005 год. С.Г.Г., с НА № 27, том II,
peг. № 3259 на нотариус peг. № 124, вписан в СВ-В на 07.04.2005 год. с вх. peг.
№ 7634, акт № 32, том XXIV, продава на А.М.Г., с която живеят заедно на
съпружески начала, собствения си /придобит като дял втори/ поземлен имот с площ
от 491 кв.м.
Впоследствие, при изработване на КККР на гр. В, посочените по-горе три
дяла, биват отразени в КККР, както следва: дял първи е с идентификатор
10135.2571.44 и с площ от 675 кв.м., дял втори е с идентификатор 10135.2571.847
и с площ от 505 кв.м. и дял трети е с идентификатор 10135.2571.846 и с площ от
682 кв.м.
На 19.12.2009 год. почива съпругът на първата ищца - и оставя като законни наследници съпругата си
- първата ищца и дъщеря си - втората ищца, които понастоящем са собственици на
придобития по делбата дял трети, представляващ съгласно КККР поземлен имот,
находящ се в област В, община В, гр. В, район Приморски, в курортен комплекс трайно предназначение на територията-урбанизирана
и начин на трайно ползване-за друг обществен обект, комплекс, с идентификатор
10135.2571.846, при граници-съседни поземлени имоти с идентификатори:
10135.2571.46, 10135.2571.49, 0135.2571.51, 10135.2571.48, 10135.2571.847,
10135.2571.27, 10135.2571.44 и 10135.2571.43.
След смъртта на , ответниците изграждат масивна ограда, с която
преграждат цялата източна /по-тясна/ част на собствения на ищците имот и я
присъединяват към имот с идентификатор 10135.2571.847. По този начин не само
лишават ищците от ползване на голяма част от площта на целия им имот, но и
възпрепятстват достъпа до него от улицата.
От тогава насам, първата ищца подава няколко жалби в район Приморски
срещу действията на ответниците, но те винаги обещават, че съвсем скоро ще й
освободят имота и тъй като С.Г. е племенник на Р.Г., тя оттегля жалбите си,
очаквайки изпълнение на дадените обещания.
Но обещанията на ответниците не се изпълняват, вкл. и след като през
лятото на 2014 год. първата ищца изпраща на първата ответница нотариална покана
да освободи заетата част от процесния имот.
С оглед завеждането на делото, първата ищца ангажира лице, правоспособно
да изпълнява дейности по ГКК /по смисъла на ЗКИР/, което след извършено
геодезическо заснемане установява, че източната част от имота, окупирана от
ответниците, е с площ от 174 кв.м.
Тъй като ищците са собственици на целия поземлен имот с идентификатор
10135.2571.846, а ответниците упражняват без основание фактическа власт върху
цялата му източна част с площ по извършеното геодезическо заснемане от 174
кв.м., или друга площ, каквато се установи по делото, се налага предявяването
на разглеждания иск.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответниците депозират отговори. С писмените си отговори ответниците оспорват
иска. Молят за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Правят възражение за придобиване на имота по давност в периода 06.04.2005 г. до
датата на постъпване на исковата молба в съда.
Ищците, чрез процесуален представител в лицето на адв. Ш. поддържат
предявените искове.
Ответниците съдебно заседание, чрез процесуален представител в лицето на
адв. Т. оспорват иска.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт № 156, том IV, дело № 1650 от 15.08.1988 год. на
нотариуса при ВРС; Нотариален акт № 183, том XII, дело № 10873 от 13.11.1996
год. на нотариуса при ВРС, и Нотариален акт № 110, том III, peг. № 6795 от
15.10.2003 год. на нотариус peг. № 224, вписан в СВ-В c вх. peг. № 17733 на
16.10.2003 год. като акт № 155, том LV, Г.,
ЕГН **********, съпругата му , ЕГН **********, Р.С.Г., ЕГН ********** и
съпругът й , ЕГН **********, са признати за собственици /съсобственици/ на
поземлен имот, находящ се в гр. В, район Приморски, в курортен комплекс целият с площ от 1874 кв.м., представляващ
поземлен имот № 600 по плана на КК при
граници: път, и ПИ №№ 601,283 и 286.
С Нотариален акт № 111, том III, peг. № 6796 от 15.10.2003 год. на
нотариус peг. № 224, вписан в СВ-В с вх. peг. 17745 на 16.10.2003 год. като акт
№ 164, том LV, Г. и съпругата му , Р.С.Г.
и съпругът й продават на ответника С.Г.Г. /без той да е имал сключен гр. брак към него момент/
само 491 кв.м. идеални части от целия поземлен имот, представляващ имот № 600
по плана на КК при граници: път, и ПИ №№
601,283 и 286.
С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот сключен на
15.10.2003 год. - Г., съпругата му ,
синът им С.Г., Р.С.Г. и съпругът й , сключват договор за доброволна делба, вписан
в СВ-В на 16.10.2003 год. с вх. peг. № 17732, том XIII, № 250 на поземлен имот,
находящ се в гр. В, район Приморски, в курортен комплекс целият с площ от 1874 кв.м., представляващ
поземлен имот № 600 по плана на КК при
граници: път, и ПИ №№ 601,283 и 286. По силата на цитирания договор
съсобственият поземлен имот се разделя на 3 реални дяла, като съпрузите Гради и
Лилия Градеви получават дял първи с площ от 688 кв.м., синът им С.Г. получава
дял втори с площ от 491 кв.м., а първата ищца и съпругът й получават дял трети с площ от 695 кв.м.,
съгласно скица – проект за делба (л. 11).
С Нотариален акт № 27, том II, peг. № 3259 на нотариус peг. № 124, от 06.04.2005
год., вписан в СВ-В на 07.04.2005 год. с вх. peг. № 7634, акт № 32, том XXIV С.Г.Г., продава на А.М.Г., собствения си /придобит като дял
втори/ поземлен имот с площ от 491 кв.м.
От приложеното на л. 14 удостоверение за наследници № 18518/03.04.2015
г. се установява, че Р.С.Г. и Ж.В.Д. са наследници на , б.ж. на гр. В, поч. На 19.12.2009 г.
От заключението на вещото лице Р. П. по допуснатата СТЕ, което съдът
намира за обективно всестранно и компетентно извършено се установи, че в
действащата кадастрална карта, имотите по конфигурация съответстват на тези
посочени в графиката от делбата, като спорната част, представляваща път за
достъп до ПИ 10135.2571.846 е включена в площта на същия.
Спорната част от имот 846 е индивидуализирана в заключението като реална
част от ПИ с ид. №10135.2571.846, с площ от 172 кв.м., при граници: на изток -
ПИ с ид. №10135.2571.48, на запад - останалата част от ПИ с ид.
№10135.2571.846, на север - ПИ с ид. №10135.2571.847 и път, на юг - от ПИ с ид.
№10135.2571.48, като тази площ реално
попада в границите на ПИ с ид. №10135.2571.847.
От извършен оглед на място вещото лице е установило, че в имота на ищците
е изградена масивна отрада с височина около 2.20 м, която ограда на
комбинираната скица е изчертана със зелена линия и по този начин от имота на
ищцата ПИ с ид. № 10135.2571.846 се отнемат 172 кв.м. В поясненията си дадени в
съдебно заседание от 02.10.2015 г. вещото лице уточнява, че площта заемана от
оградата е около 3 кв. м., с което общата площ на навлизането в имота на ищцата
е от около 175 кв. м. вещото лице е установило, че южната граница на имот 847
не е материализирана.
За установяване на упражнявано от ответниците владение, както и за
опровергаване на установеното владение, съответно за установяване на прекъсване
на давността бяха разпитани свидетелите ГАТЕВА, ВАСИЛЕВ, СЛАВОВА и ДИТРИХ.
Свидетелите ГАТЕВА и ВАСИЛЕВ описват имота на ответниците, като ограден от
всички страни с масивна ограда в една част от блокчета в една част метална на
югоизток, към южната страна също. От северозападната страна се намира портата
на имота. Водопроводния канал е отзад на северозападната страна и свършва до
една малка постройка, която влиза в имота на ищците. Не са виждали първата ищца
му да идва в имота на ответниците. Първата свидетелка потвърждава за наличието
на пререкания между ищцата Г. и отв. Г.. През 2005 г. ответниците продали имота
на Снежинка Богданова, но от двамата свидетели не става ясно какво се е случило
след това. Свидетелите СЛАВОВА и ДИТРИХ излагат, че през 2005 г. Снежинка
Богданова сключила предварителен договор с ответниците за продажба на техния имот, при който владението върху същия било
предадено на купувача. След това страна на купувачът Богданова извършвала подобрения в имота – засадени били
20 дървета, иззидала ограда и четири колони, поставила двадесет метални пана и
две големи плъзгащи врати, изравнила двора и го почистила. Спорната, реална
част според свидетелката СЛАВОВА не била заградена от купувачката по
предварителния договор. На свидетелката е било обяснено, че оттам е минавала ищцата
Г. и затова не заградили този участък. Описва спорната реална част, като
разположена на гърба на къщата на ответниците. Ищцата Г. винаги е минавала
оттам за да стигне до имота си. Св. Дитрих обяснява, че оплакванията на ищцата Г.,
че не е допускана от ответниците да преминава до имота си започнали след смъртта
на съпруга й .
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
За бъде уважен искът за предаване владението на реална част от недвижим
имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо ищците
при условията на пълното и главно доказване да установят посочените в
цитираната правна норма предпоставки, а именно: че ищците са собственици на
претендирания имот и че ответниците държат или владеят реална част от същия,
без да имат правно основание за това. Ответниците от друга страна носят
тежестта да установят при същите условия наличието на правно основание за
владеят или държат имота.
Ищците се легитимират като собственици на претендирания недвижим имот по
силата на договор за делба и наследство, а ответниците им противопоставят
възражението, че са придобили спорната реална част от имота на ищците по
давностно владение. Страните на практика не спорят относно начина по който
двете ищци са придобили собствеността върху поземлен имот с идентификатор
10135.2571.846, при което спорният по делото въпрос е дали ответниците са
придобили правото но собственост върху спорната реална част от имота по
давност.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на
собственост или друго вещно право посредством фактическото упражняване на
съдържанието на това право през период от време, определен в закона. Съгласно
нормата на чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължени на 10 години. То не се придобива
автоматично с факта на изтичане на този срок, а е необходимо владелецът да се е
позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност. Такова изрично
позоваване по настоящото дело ответниците са направили с отговора по исковата
молба.
От друга страна е необходимо фактическата власт в този срок да се
упражнява непрекъснато, явно и несмущавано, както и да е налице намерение за
своене на вещта. От ангажираните от ответниците доказателства (свидетелски
показания) не може да се направи обоснован извод, че същите са упражнявали
спокойно и необезпокоявано фактическа власт върху спорната реална част.
Разпитаните свидетели на страните дават противоречиви и взаимно
изключващи се показания. Свидетелите водени от страна на ответниците твърдят,
че ответниците са владели, но от показанията на същите не става ясно каква площ
от терена са владели и дали във владяната от същите площ се е включвала и
площта от имота на ищците. Показанията на свидетелите са противоречиви и
относно това кой и къде е построил оградата опасваща имота на ответниците и
дали оградата изкрадена било от ответника Г., било от купувача Богданова е
ограждала и източната реална част от имота на ищците. В случая свидетелите на
ответниците сочат, че оградата е строена от отв. Г., а свидетелите на ищците,
че е строена от купувача по предварителния договор Снежинка Богданова, без да е
ясно до къде се е разпростирала оградата. От друга страна, свидетелите водени
от ищците установяват с показанията си факти обуславящи извода на съда за установено
и осъществявано от ищците владение върху процесната реална част на имота едва след
19.12.2009 година, когато почива съпругът на първата ищца - и откогато според свидетеля Дитрих са
започнали оплакванията на първата ищца за недопускането й да преминава до имота
си.
Отделно от казаното не се установи и субективния елемент на давностното
владение – намерението да се свои реалната част от имота за период от 10 години.
Писмените доказателства, събрани по настоящото дело сочат обратното – от страна
на ответниците нееднократно и доброволно е декларирано поведение за признаване
на първата ищца и нейния съпруг като собственици на целия имот с 10135.2571.846.
Така с удостоверение на Община В, Дирекция „Местни данъци", с изх. №
МД-Т15004211ВН_001ВН от 14.10.2015 год., на 26.05.2005 год., отв. А.Г. е
декларирала придобития недвижим имот като земя с площ от 491 кв.м., така, както
той е отразен в нейния нот. акт от 06.04.2005 год. На 27.03.2006 год. С.Г.,
майка му и сестра му, като съсобственици на този имот. С нотариална заверка на
подписите /декларация peг. № 1930 от 27.03.2006 год. на нотариус peг. № 237
ответниците ДАВАТ писмено СЪГЛАСИЕ, Р. и и, като съседи и собственици на получения
по делбата реален дял, да прекарат
водопровод през наследствения им имот и обособят водопроводна шахта в него. До
подобен извод води и обстоятелството, че през м. септември 2009 год., ищцата Р.Г.
и съпругът й инициират изработването на
проект за нанасяне в КККР на имотите, придобити по делбата от 2003 год., при
което нанасяне съгласно обяснителната записка към проекта, е било извършено и трасиране
границите и на двата имота с идентификатори 10135.2571.846 и 10135.2571.847.
Тежестта да установят че са владели спорната реална част от имота на
ищците, в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС бе на ответниците, и то при условията на
пълното и главно доказване. Същите, обаче не успяха да докажат непрекъснато,
явно и несмущавано владение на реалната част за твърдения от тях период. Нещо
повече, при успешно проведеното обратно доказване, чрез разпитаните свидетели и
приети писмени доказателства ищците успяха да опровергаят тезата на ответната
страна за придобиването по давност при осъществено в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС
владение.
В контекста на изложеното съдът приема, че ищците са доказали в рамките
на настоящия процес правото си на собственост по отношение на спорната реална
част, придобито при доброволна делба и по наследство от наследодателя , поради което следва да се разгледа наличието на втората предпоставка
съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, а именно осъществявано от ответниците
владение върху имота. Предвид липсата на оспорване от ответната страна факта на
осъществяваното от тях владение върху реалната част от имота на ищците, към
момента на приключване на съдебното дирене, следва да се приеме за доказан и
този факт.
При тези доказателства и доколкото с поведението си ответниците са
станали повод за завеждане на делото, то на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски в размер на действително реализираните такива,
които под формата на платени държавни, общински и банкови такси /232.46 лв./,
възнаграждение на вещо лице /180 лв./ и възнаграждение за адвокат /1400 лв./ в
общ размер на сумата от 1812.46 лв.
От страна на ответниците е направено възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител
на ответника. Съдът намира същото за основателно по следните съображения:
Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г.
ОСГТК съдът не е обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и
е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес над 10 000 лв.
възнагражденията се формират на база 830 лв. + 7 % за горницата над 10 000 лв..
Доколкото защитата на правото на собственост на реална част от имот се
разпростира под формата на защита на собствеността върху имота, като едно цяло,
интересът следва да се оцени върху данъчната оценка на целия имот, при което
минималното адвокатско възнаграждение при интереса по настоящия спор от
15623,60 лева възлиза на 998,71 лв.. Съдът съобразява и предвидения в чл. 7,
ал. 6 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения допълнителен адвокатски хонорар от 100 лева, при което
минималното възнаграждение за адвокат възлиза общо на 1098,71 лв. Съдът,
съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК съобрази фактическата и правна сложност
на делото, като в настоящия случай, по делото са проведени две съдебни
заседания изслушана е експертиза и са разпитани свидетели, което означава, че
хонорарът на процесуалния представител на ищеца в размер на 1400 лв. се явява
прекомерен съобразно материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото и следва да се редуцира до размера от 1200 лева.
Това означава, че с оглед изхода на спора в тежест на ответниците следва
да се възложи сумата от 1612,46 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 108 ЗС в отношенията между ищците Р.С.Г., ЕГН **********,***,
и Ж.В.Д., ЕГН **********,*** двете със съдебен адресат - адв. Р.Ш.,*** и ответниците
А.М.Г., ЕГН **********,***, с постоянен адрес:***. и С.Г.Г., ЕГН **********,***,
с постоянен адрес:***. , че ищците са собственици на източната реална част
с площ от 174 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2571.846 по КК и КР
на курортен комплекс област В, община В,
гр. В, район Приморски, трайно предназначение на територията - урбанизирана и
начин на трайно ползване - за друг обществен обект, при граници - съседни
поземлени имоти с идентификатори: 10135.2571.46, 10135.2571.49; 10135.2571.51;
10135.2571.48; 10135.2571.847; 10135.2571.27; 10135.2571.44 и 10135.2571.43,
която реална част е повдигната в зелен цвят в скицата към заключението на
вещото лице Р.П. приложена на лист 56 от делото, подписана от съдебния състав и
представляваща част от настоящото решение, като ОСЪЖДА А.М.Г., ЕГН **********,***,
с постоянен адрес:***. и С. Граден Г.,
ЕГН **********,***, с постоянен адрес:***. ДА ПРЕДАДАТ на Р.С.Г.,
ЕГН **********,***, и Ж.В.Д., ЕГН **********,*** ВЛАДЕНИЕТО върху
така описаната реална част от имот с идентификатор 10135.2571.846 по КК и КР на
курортен комплекс област В, община В,
гр. В, район Приморски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.М.Г., ЕГН **********,***, с постоянен адрес:***. и С. Граден Г., ЕГН **********,***, с
постоянен адрес:***. ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.С.Г., ЕГН **********,***,
и Ж.В.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1612,46 /хиляда шестстотин и дванадесет
лева и 46 стотинки/ лева, представляваща реализирани от ищците съдебно
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: