Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ………2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛАДШИ СЪДИЯ МАРИЯ И.
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 2306/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 17.09.2019 г., постановено по гр.д. № 77444/2015
г. по описа на СРС, съдът отхвърля предявените от Й.И.С.,
ЕГН **********, лично и като ЕТ „Д.С.”, ЕИК********, и С.Д.С., ЕГН ********** срещу
„П.И.Б.” АД, ЕИК ********искове с правно основание
чл.495 от ГПК във вр. с чл.49 от 33Д и чл.86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 18 770
лева, имуществени вреди вследствие на неправомерни действия от страна на ПИБ
като взискател по изпълнително дело № 20117670400123 при ЧСИ Г., от която 16130
лв. вреди за първия имот и 2640 лева - вреди за втория имот и 7259.28 лева
-лихва за забава за периода от 27.02.2012 до 14.12.2015г /от които 6241. 59 лева.
лихва за забава върху главницата за първия имот и 1021.56 лева лихва за забава
върху главницата за втория имот. Отхвърля предявените при условие
на евентуалност от същите ищци искове срещу ЧСИ Г.Г., рег. № 767, гр.Силистра,
с правно основание чл.441 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 18 770 лева
, имуществени вреди вследствие на неправомерни действия от страна на ПИБ като
взискател по изпълнително дело № 20117670400123 при ЧСИ Г., от която 16130 лева
вреди за първия имот и 2640 лева - вреди за втория имот и 7259.28 лева -лихва
за забава за периода от 27.02.2012 до 14.12.2015г /от които 6241. 59 лева лихва
за забава върху главницата за първия имот и 1021.56 лева лихва за забава върху
главницата за втория имот. Отхвърля и предявените при условие на
евентуалност срещу П.И.Б. АД искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1,
евентуално пр.3 от ЗЗД за сумата от 18 770 лева, с която ПИБ АД неоснователно
се е обогатила. С оглед изхода на правния спор съдът разпределя и
разноските между страните по правилата на чл. 78 ГПК.
Недоволни от съдебното решение са
останали ищците, които в законоустановения срок подават настоящата въззивна
жалба и твърдят, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излагат, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът ПИБ АД не е проявил поведение,
което противоречи на закона, както и че ответникът ЧСИ също не е осъществил противоправно
поведение, приемайки за основателен незаконосъобразния отказ на банката да й
бъдат възложени имотите при публичната продан и не намалявайки размера на
вземането на взискателя с размера на задатъците по публичните продани.
Евентуално поддържат, че съдът неправилно е приел за неоснователни предявените
от тях при условие на евентуалност искове с правно основание чл. 55 ЗЗД срещу
банката. Представят подробно изложение на направените от тях възражения и молят
въззивният съд да отмени решението и да им присъди исковите суми.
В срок по делото са
постъпили отговори на въззивната жалба от страна на ответниците в
първоинстанционното производство, с които се излагат доводи за правилност и
законосъобразност на обжалваното съдебно решение и се иска същото да бъде
потвърдено.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови
обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са допустими, поради което
подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност съдът намира следното:
От изложението на исковата молба и множеството допълни
уточнения се установява, че ищците са предявили претенции за обезщетении на
причинени им имуществени вреди в
резултат от противоправни действия на взискателя в рамките на ИД № 20117670400123
при ЧСИ Г. и противоправно поведение на ЧСИ с искане двамата да бъдат осъдени
при условие на солидарност на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 495 и
чл. 441 ГПК. При условие на евентуалност ищците са предявили иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр.1, евентуално пр.3 ЗЗД срещу ПИБ АД.
Така дадената от въззивната инстанция правна квалификация
на исковете частично отговаря на тази дадена от първоинстанционният съд.
Последният е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 495 ГПК вр. чл.
49 ЗЗД срещу ПИБ АД, евентуално с иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД срещу ЧСИ,
евентуално с искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1, евентуално пр.3 ЗЗД
срещу ПИБ АД. Настоящият съд намира, че дадената от първоинстанционният съд
квалификация е правилна, доколкото са посочените правилните правни основания на
претенциите, но не се касае за предявени три основни иска, като вторият /за осъждане
на ПИБ АД и ЧСИ при условие на солидарност/ е евентуален на първия /за осъждане
на ПИБ АД/. В тази връзка искането за солидарно осъждане на двамата ответници не
следва да се разглежда като евентуално. В настоящия случай ищците през цялото
време твърдят, че и ПИБ АД, и ЧСИ са проявили противоправно поведение, като
така заедно са довели до настъпване на претендираните вреди, съответно искат те
да бъдат осъдени да им заплатят обезщетение солидарно. Дали е налице
предпоставката за ангажиране на солидарна отговорност, е въпрос, който е в
преценката на съда, като в случай, че той установи, че не следва да се ангажира
солидарна отговорност, той съответно може да уважи иска по отношение на единия
ответник и да го отхвърли досежно втория. Неправилно определените от съда
условия на съединяване на исковете не е довело до накърняване на правата на
нито една от страните по делото, предвид което съдът намира, че не следва да се
дават допълни указания по доказателствената тежест и подлежащите на доказване
факти в настоящето производство.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се
установява, че ПИБ АД, в качеството на взискател по ИД № 20117670400123 при ЧСИ
Г., участва в наддаването при публичната продан на недвижим имот, съставляващ
нива с площ от 9 997 кв.м., като прави наддавателно предложение да закупи
имота за цена от 21 530 лв. В наддаването
участват и други лица, сред които е Д.Д., с наддавателно предложение
от 21 920 лв. За купувач на имота
ЧСИ обявява Д.Д., но същата не внася дължимата сума, над платения от нея
задатък в срок, предвид което ЧСИ е задържа
платения от нея задатък за удовлетворяване на вземанията на взискателя
по делото и възлага имота на ПИБ АД, като направила следващото най-високо
предложение. Банката обаче представя пред ЧСИ молба, че се отказва от това да й
бъде възложен имотът и съответно ЧСИ възлага имота на следващия направил
най-висока наддавателно предложение, а именно – ЧЕ.А. ООД за сумата от
5 400 лв. С постановление ЧСИ разпорежда да се намали вземането на
взискателя с размера на един задатък, който се дължи за участието в публичната
продан. В разпореждането, с което се разпределят събраните суми по
изпълнителното производство обаче това намаляване на дължа не е отчетено от ЧСИ
и той е приет в пълния му размер съобразно издадените изпълнителни листове.
П същото изпълнително производство се провежда публична
продан и на недвижим имот, съставляващ апартамент. В наддаването участват ПИБ
АД, в качеството на взискател по ИД, и Н.Т., с писмени наддавателни предложения
съответно в размер на 27 000 лв. и 32 400 лв. При отварянето на
предложенията ПИБ АД наддава устно и предлага цена с един задатък по висока от
тази на другия купувач – 35 040 лв. След това банката прави отказ да й се
възложи недвижимия имот като купувач от публичната продан и ЧСИ обявява за
купувач Н.Т. за сумата от 32 400 лв. като разпорежда вземането на
взискателя да се намали с размера на един задатък – 2 640 лв. В
разпореждането, с което се разпределят събраните суми по изпълнителното
производство обаче това намаляване на дължа не е отчетено от ЧСИ и той е приет
в пълния му размер съобразно издадените изпълнителни листове.
Безспорно е между страните, че целият размер на
присъдените с изпълните листове вземания, включително всички разноски по
изпълнителното дело и задължения за законна лихва за изплатени в рамките на
принудителното изпълнение и че същото е приключено с постановление на ЧСИ от 27.02.2012
г. За целта в рамките на ИД са проведени и други изпълни способи- запори и продажба
на друго имущество.
Ищците претендират, че са им причинени имуществени вреди
от банката, тъй като същата, в качеството на взискател, не е имала правото да
оттегли искането си за купуване на имота след като вече е била обявена за
купувач. Твърдят, че тези вреди подлежат на обезвреда на основание чл. 495 ГПК
и са в размер на разликата между цената, по която банката е предложила да
закупи имота и тази, по който той реално е купен или в размер на 16 130
лв. за нивата и 2 640 лв. за апартамента. Претендират да им се заплати и
законна лихва, считано от датата на приключване на ИД - 27.02.2012 г. Намират,
че солидарно с банката следва да отговаря и ЧСИ, който е проявил противоправно
процесуално поведение, приемайки незаконният отказ на банката да й бъдат
възложени недвижимите имоти и съответно обявявайки за купувач следващия по ред
наддавач. Евентуално претендират банката да бъде осъдена да им заплати същите
суми като неоснователно получени от нея, поради несъществуващо, евентуално на
отпаднало основание. Формират размера на обезщетението като разлика между
първоначално предложената от ПИБ АД цена за придобиване на имотите и
по-ниската, по която те реално са възложени, поради отказа на банката.
При така установеното, съдът намира следното:
Спорен между страните на първо място е въпросът дали
оттеглянето на наддавателното предложение е правомерно или представлява
противоправен акт, който влече санкция под формата на отговорност за вреди. За
да се отговори на спорния правен въпрос на първо място следва да се анализира
как е уредено участието на взискателя в публичната продан, в сравнение с
участието на лицата, които не са страни в изпълнителното производство и имат
право да наддават. Първото установено от закона различие е при задатъка: докато
за всички лица, участващи в наддаването има изискване за внасяне на задатък в
размер на 10 на сто върху началната цена, взискателят не внася задатък, ако
вземането му надвишава неговия размер (чл. 489 ГПК). След обявяване за купувач
на наддавача, предложил най-висока цена, той е длъжен в установения от закона
срок да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък (чл.
492). Ако цената не бъде внесена, внесеният от наддавача задатък служи за
удовлетворение на взискателите (чл. 492). Когато взискателят е наддавал и е
обявен за купувач, съдебният изпълнител извършва разпределение и взискателят е
длъжен в законоустановения срок от разпределението да внесе сумата, необходима
за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или
сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други
взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по
проданта- чл. 495 ГПК. При тази уредба, включително предвидените от
законодателя последици от невнасянето на цената съобразно направеното
наддавателно предложение (задържане на задатъка за наддавач, отговорност за
вреди и разноски за взискателя), следва да се приеме, че подаването на
наддавателно предложение създава за наддавача задължение да плати цената при
обявяването му за купувач, включително когато наддавач е взискателят.
Невнасянето на цена (под формата на отказ, оттегляне на предложението или
бездействие в срока за внасяне на цената) представлява неизпълнение на вменено
от закона задължение и последица е понасяне на имуществена отговорност. Този
извод се потвърждава чрез логическото тълкуване, чрез анализа на
законодателната уредба, изложена по-горе, както и от граматическото тълкуване
на правния текст. Видно от формулировката на чл. 495 и чл. 492, ал. 3,
законодателят е използвал термина "длъжен" ("Взискателят, обявен
за купувач на имот, е длъжен ………да внесе сумата…", "Купувачът е
длъжен …….да внесе предложената от него цена"), което е производна форма
от съществителното "задължение" и което се използва за императивно
установяване на правило за поведение. Когато законодателят иска диспозитивно да
уреди правна възможност, от която страните могат да се отклонят, използва други
термини (напр. "може", "има право" и т.н.).
Ето защо следва да се приеме, че в полза на ищците е
възникнало вземане за вреди, произтекли от оттегляне на наддавателните
предложение от взискателя.
Към датата на процесната продан, законодателят е
установил размера на отговорността на наддавача и това е стойността на
задатъка, който не се връща, а се задържа и служи за удовлетворение на
взискателите, т.е. по същество постъпва в патримониума на длъжника и от него се
удовлетворяват кредиторите му. Отговорността на взискателя, подал наддавателно
предложение, не е дефинирана по размер - разпоредбата на чл. 495 ГПК сочи, че
взискателят отговаря за вредите и за разноските по проданта. Вредите за
длъжника при невнасяне от взискателя на цената по наддавателното предложение са
идентични с вредите му, когато наддавач, който не е взискател, не е внесъл
предложената цена, поради това отговорността на взискателя не би могла да
надвишава тази на наддавача съгласно чл. 493 ГПК. Ето защо съдът счита, че
отговорността на взискателя следва да е аналогична с отговорността на наддавача
- в размер на задатъка, по аргумент и от по-късно приетото изменение на чл.
493, т. 1 ГПК, с което е предвидено намаляване на вземането на взискателя с
размера на един задатък, ако цената не бъде внесена в срок. И макар цитираната
разпоредба на чл. 493, т. 1 в редакцията съгласно ДВ, бр. 86 от 2017 г., да не
е действала към момента на процесната публична продан, съдът по тълкувателен
път извежда, че вредите за длъжника при неизпълнение на задължението на
взискателя по чл. 495 ГПК са в размера при неизпълнение на задължението на
обявения купувач по чл. 493, т. 1 - в размер на задатъка. Ето защо
неоснователни са доводите на ищеца, че вредата му е в размер на разликата между
предложената от ПИБ АД цена за закупуване на недвижим имот, съставляващ НИВА и
цената, по която той реално е възложен след като банката отказва да бъде
купувач. Основателни обаче са претенциите му до размера на задатъците по двете
продани, тъй като както е видно от материалите по изпълнителното производство,
размерът на вземането на взискателя не е било намалено с техните размери. Към
този момент няма и основание за това, тъй като разпоредбата на чл. 493, ал.1 ГПК не предвижда такава възможност до изменението и през 2017 г. Или искът срещу ПИБ АД се явява основателен
за сумата от 2 640 лв.+ 390 лв.=3030 лв. В останалата част същият е
неоснователен и следва да се отхвърли. Вземанията следва да се присъдят ведно
със законната лихва за претендирания период - 27.02.2012
до 14.12.2015г. в размер на 1173.37 лв./ изчислена служебно с www.calculator.bg/, като в останалата част претенцията следва да се отхвърли.
Върху присъдената главница следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за обезщетение при условие на
солидарност и от страна на ЧСИ, съдът намира същата за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
За да се уважи искът по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД срещу
ЧСИ следва ищецът да установи по делото при условията на пълно и главно
доказване, че ЧСИ е проявил противоправно процесуално поведение. В настоящия
случай такова не се установява от събраните по делото доказателства. В
хипотезата на незаплащане на дължимата цена от обявения за купувач наддавач,
която е аналогична на процесната, ЧСИ е предприел именно предписаните от
правилото на чл. 495 ГПК действия- обявил е за купувач следващия по-ред
наддавач. Съответно той не е проявил противоправно поведение, включително и по
линия на немаляването на размера на вземането на взискателя със два задатъка,
тъй като към момента на провеждане на публичните продани разпоредбата на чл.
493, ал. 1 ГПК не предвижда изрично такова задължение.
Предвид приетото съдът намира, че искът за солидарно
осъждане на ЧСИ за заплащане на обезщетение за причинените вреди се явява
изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед уважаването на главния иск срещу ПИБ АД, не е
налице основание за разглеждане на предявените при условие на евентуалност искове
с правно основание чл. 55 ЗЗД.
По разноските:
При тази изход на делото разноските между страните следва
да се разпределят по следния начин:
За първоинстанционното производство: ищецът има право на
направените от него разноски за заплатена държавна такса в размер на 168, 13
лв. Същият е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 2360 лв. срещу
което е направено възражение за прекомерност от страна на ПИБ АД, което подлежи
на разглеждане. В тази връзка съдът намира, че минималният размер на
възнаграждението за процесуално представителство на ищците съобразно НМРАВ е в
размер на 2040 лв., включително съобразно броя на проведените съдебни заседания
и не са налице основания да се определи по-висок размер от минималния. До този
размер следва да се намали адвокатското възнаграждение и съответно съобразно
правилото на чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 329,55 лв.
Ответникът ЧСИ не е реализирал и претендирал разноски за
първоинстанционното производство, предвид което такива не следва да му се
присъждат. Ответникът ПИБ АД е бил представляван от юрисконсулт, за което
съобразно правилото на чл. 78, ал.8 ГПК вр. Наредбата за заплащане на правната
помощ има право на разноски в размер на 150 лв.
За въззивното производство:
Въззивниците и ищци в първоинстанционното производство
имат право на направените от тях разноски, както следва: 84 лв. заплатена държавна такса и 129, 23 лв.
адвокатско възнаграждение. Въззиваемият ПИБ АД има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Въззиваемият ЧСИ не е
претендирал разноски.
Воден
от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ съдебно решение
от 17.09.2019 г., постановено по гр.д. № 77444/2015 г. по описа на СРС, в
частта, с която съдът отхвърля предявените от Й.И.С.,
ЕГН **********, лично и като ЕТ „Д.С.”, ЕИК********, и С.Д.С., ЕГН ********** срещу „П.И.Б.” АД /ПИБ АД/, ЕИК ********искове с правно основание чл.495 от ГПК във
вр. с чл.49 от 33Д и чл.86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3030 лв. -главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди
вследствие на неправомерни действия от страна на ПИБ АД /незаконосъобразно
оттегляне на наддавателни предложения в рамките на публичните продажби на
недвижими имоти, съставляващи нива, с площ от 9 997 кв.м. в местността
„Тънкото пътче“, в землището на гр. Алфатар, обл. Силистра и апартамент с
идентификатор 66425.500.3773.3.17, находящ се в гр. Силистра, бул. ***********
ет.6 като взискател
по изпълнително дело № 20117670400123 при ЧСИ Г., с рег. № 767 и район на
действие ОС- Силистра и за сумата от 1173.37 лв., представляваща лихва за забава за периода от
27.02.2012 до 14.12.2015г., както и за законната лихва върху посочената част от
главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане,
както и в частта, с която са отхвърлени предявените при условие на евентуалност
искове срещу ПИБ АД за заплащане на процесните суми на основание чл. 55, ал.1,
пр.1, евентуално пр.3 ЗЗД и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание
чл.495 от ГПК във вр. с чл.49 от 33Д и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, „П.И.Б.” АД /ПИБ
АД/, ЕИК ******** да заплати на Й.И.С., ЕГН **********,
лично и като ЕТ „Д.С.”, ЕИК********, и С.Д.С., ЕГН **********
сумата от 3030 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие от
незаконосъобразно оттегляне на наддавателни предложения в рамките на публичните
продажби на недвижими имоти, съставляващи нива, с площ от 9 997 кв.м. в местността „Тънкото пътче“, в землището на гр. Алфатар,
обл. Силистра и апартамент с идентификатор 66425.500.3773.3.17, находящ се в
гр. Силистра, бул. ********* като взискател по изпълнително дело №
20117670400123 при ЧСИ Г., с рег. № 767 и район на действие ОС- Силистра и
сумата от 1173.37 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 27.02.2012 до 14.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата
от 3030 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба 14.12.2015 г. до
окончателното изплащане.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,
предявените при условие на евентуалност искове от Й.И.С., ЕГН **********,
лично и като ЕТ „Д.С.”, ЕИК********, и С.Д.С., ЕГН **********
срещу „П.И.Б.” АД /ПИБ АД/, ЕИК ******** с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.1, евентуално пр.2 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение
от 17.09.2019 г., постановено по гр.д. № 77444/2015 г. по описа на СРС, в
частта, с която съдът отхвърля
предявените от Й.И.С., ЕГН **********,
лично и като ЕТ „Д.С.”, ЕИК********, и С.Д.С., ЕГН ********** срещу
„П.И.Б.” АД /ПИБ АД/, ЕИК ********искове с правно основание чл.495 от ГПК във
вр. с чл.49 от 33Д и чл.86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 3030 лв. до пълния предявен размер от 18 770
лв. -главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди вследствие на неправомерни действия от страна
на ПИБ АД /незаконосъобразно оттегляне на наддавателни предложения в рамките на
публичните продажби на недвижими имоти, съставляващи нива, с площ от 9 997 кв.м. в местността „Тънкото пътче“, в землището на гр. Алфатар,
обл. Силистра и апартамент с идентификатор 66425.500.3773.3.17, находящ се в
гр. Силистра, бул. ******** като взискател по изпълнително дело №
20117670400123 при ЧСИ Г., с рег. № 767 и район на действие ОС- Силистра и за
сумата над 1173.37 лв. до пълния предявен размер от 7259, 28 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 27.02.2012 до 14.12.2015г., както и за законната
лихва върху охвърлената част от главницата за периода от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта, с която съдът
отхвърля предявените от Й.И.С., ЕГН **********,
лично и като ЕТ „Д.С.”, ЕИК********, и С.Д.С., ЕГН ********** срещу
ЧСИ Г., с рег. № 767 и район на действие ОС- Силистра искове с правно основание
чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД за солидарното му осъждане с ПИБ АД да заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие проявено противоправно
поведение / приемане на незаконосъобразни откази на взискателя ПИБ АД да му
бъдат възложени недвижими имоти в рамките на ИД № № 20117670400123 по негов
опис и неприспадане на два задатъка от вземането на ПИБ АД/ в размер на 18 770 лв. -главница, ведно със законната лихва в размер на 7259, 28
лв., представляваща лихва за забава за периода от 27.02.2012 до 14.12.2015г.,
ведно с претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „П.И.Б.” АД
/ПИБ АД/, ЕИК ********* да заплати на Й.И.С., ЕГН **********,
лично и като ЕТ „Д.С.”, ЕИК********, и С.Д.С., ЕГН **********
разноски за първоинстанционното съдебно производство в размер на 168л13 лв.
държавна такса и 329,55 лв. адвокатско възнаграждение и разноски за въззивното
производство в размер на 84 лв. заплатена държавна такса и 129, 23 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Й.И.С., ЕГН **********,
лично и като ЕТ „Д.С.”, ЕИК********, и С.Д.С., ЕГН **********
да заплатят на „П.И.Б.” АД /ПИБ АД/, ЕИК *********
разноски за първоинстанционното производство в размер на 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване през ВКС в
едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./