Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..……../30.08.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11 883 по описа за 2015 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Производството е образувано по искове на П.Д.М., ЕГН **********,***
предявени срещу З. „Б.И.“ АД, ***. Ищецът
твърди, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупването
на главичката и тръбестата част на пета дланна кост на лявата ръка.
Уврежданията настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 09.02.2014г. около 12:00
часа, по причина на поведението на водача на лек автомобил „БМВ 318и“ с peг. №
СА ******по платното за движение на бул. „Царица Йоанна“ в посока от бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ към бул. „Вардар“, в подземно съоръжение-тунел „Люлин“ нарушил
правилата за движение по пътищата като навлязъл в лентата за насрещно движение
и се блъснал в насрещно движещия се л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № ******,
управляван от ищеца. За извършеното деяние водачът на лек автомобил „БМВ 318и“
с peг. № СА ******Н.В.Д. е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода с
присъда от 28.10.2016г. постановена по НОХД №5452/2014г на СГС, НО, 26-ти
състав. За лек автомобил „БМВ 318и“ с peг. № СА ******е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Поради това ищецът П.М. иска осъждането на ответника на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) да му заплати сумата от 28
000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди по причина на травматичните увреждания от ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 09.02.2014г. до
окончателното ѝ изплащане. Претендират се и разноските за производството.
Ответникът, З. „Б.И.“ АД не оспорва съществуването на застрахователно
правоотношение по отношение на процесния лек автомобил към момента на
настъпване на ПТП. Оспорва, вина за произшествието да има застрахования при
него водач. Твърди, че произшествието настъпва поради изключително хлъзгавото и
заледено пътно платно, в резултат на което лекият автомобил „БМВ 318и“ с peг. №
СА ******е станала неконтролируем за водача. Евентуално се твърди, че
пострадалият, като водач на другия лек автомобил, е могъл да избегне удара предприемайки
спасителна маневра. БеЗ.ействието на пострадалия според ответника съпричинява
настъпването на вредите в равна степен с тази на застрахования при него
автомобил. Оспорва иска и по размер, като се счита, че претендираното
обезщетение е прекомерно. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че ЗД „Б.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за лек автомобил
„БМВ 318и“ с peг. № ******, валидна към 09.02.2014г.
С присъда от 28.10.2016г. постановена по НОХД №5452/2014г на СГС, НО, 26-ти
състав, Н.В.Д. с ЕГН ********** е признат виновен в това, че на 09.02.2014
год., около 12:00 часа, в гр.София, при управление на МПС-л.а. „БМВ 318и“ с
peг. № СА ******по платното за движение на бул. „Царица Йоанна“ в посока от
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Вардар“, в подземно съоръжение-тунел
„Люлин“ нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл.16, ал.1, т.З
от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: когато платното за движение има четири и повече пътни
ленти-да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение“, чл.20,ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства,които управляват“, чл.20,ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътните превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността
на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят
скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне
опасност за движението“, управлявал лекия автомобил с несъобразена с пътните
условия скорост, неправомерно навлязъл в лентата за насрещно движение и
реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № ****** и по
непредпазливост причинил смъртта на пътника от л.а. „БМВ“- Н.К.Д.с ЕГН **********,
която починала на 14.05.2014 год., като настъпилата смърт на по-късен етап е в
пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка с причинените й травматични
увреждания в резултат на настъпилото ПТП и средни телесни повреди на П.Д.М. с
ЕГН **********-водач на л.а. „Сеат Кордоба“, изразяваща се в счупване на
главичката и тръбестата част на пета дланна кост на лявата ръка, довело до
трайно затруднение на движенията /за период по-дълъг от 30 дни/ на левия горен
крайник и на Д.М.М. с ЕГН **********- пътник в л.а. „Сеат Кордоба“, изразяваща
се в открито, с налична рана, счупване на лявото колянно капаче, довело до трайно
затруднение на движенията /за период по-дълъг от 30 дни/ на левия горен
крайник,поради което и на основание чл. 343, ал.4 във вр. с ал.3, пр.3, б.“б“,
пр. 1 във вр. с ал.1, б.“б“ и б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 във вр. с
чл.54 от НК го осъжда на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила, като го оправдава да е нарушил правилото на чл.16,
ал.1, т.1 от З.вП.
От заключението на съдебно-медицИ.ки експертизи, изготвена от д-р Д.К. –
ортопед-травматолог, както и от събраните по делото медицИ.ки документи (епикризи, болнични листове, изследвания,
амбулаторни листове) се установява, че вследствие на претърпяното ПТП
ищецът получава счупване на главичката и тялото на пета дланна кост на лявата
ръка. Извършена е фиксация и гипсова имобилизация за срок от 35 дни. Периода на
възстановяване е 2 месеца, като за същия период са и болките и страданията,
малко по интензивни през първия месец и с последващо затихване към края.
Счупената пета дланна кост е възстановила целостта си. Не е възстановена
мускулната сила на пети пръст, както по отношение на свиване, така и по
отношение на разгъване. За период от няколко години занапред, може да се усещат
неприятно изживяване или болка, при пренатоварване и промяна във времето.
От показанията на свидетеля Д.М., съпруга на ищеца, се установява, че след
инцидента последният изпитва болки в ръката и болки от натъртванията по цялото
му тяло, като буквално не може да става от леглото. Изпитва дискомфорт и в
рамото. Тези неразположения продължават за около месец, през което време не
ходи на работа. Към настоящия момент се чувства добре, с изключение на случаи,
когато носи нещо с лявата ръка. Няма остатъчни белези по тялото, които да се
виждат. След произшествието не можел да използва лявата си ръка, тя била
гипсирана, защото той отказва операция. Около 20 дни носи гипса на лявата ръка,
но не е ходил на рехабилитация. Споделял е че няма сила в ръката и затова предпочита
да използва другата, дясната ръка. По принцип си служи с дясната ръка, защото е
десничар. След ПТП е бил в безсъзнание.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. като обективни и отразяващи
непосредствени възприятия относно правно-релевантни за спора обстоятелства, с
изключение на частта, в която се посочва, че не е можел да става от леглото
заради натъртвания, и за загубата на съзнание непосредствено след инцидента, в
която част те не кореспондират на медицИ.ките документи и заключението на СМЕ.
От показанията на свидетеля Н.Д. се установява, че на 09.02.2014г.,
управлявал л.а. „БМВ” в посока от ж.к. „Люлин“ към Центъра. Времето било
слънчево, сухо, без дъжд, без сняг. В тунела, се движел във вътрешната лента
откъм трамвайните линии. До него имало друг автомобил, който навлязъл в неговата
лента, което го принудило да завие рязко наляво към трамвайните линии. При
връщането си на пътното платно автомобилът поднесъл, въпреки, че бил оборудван със
зимни гуми. Не може да каже със сигурност дали е било заледено пътното платно,
но е категоричен, че в участъка, където станало завъртането на автомобила платното
било мокро. Хлъзгаво било платното на мястото на удара. В момента на поднасяне,
автомобилът се завъртял бавно, защото скоростта му не била висока, но не успял
да овладее колата въпреки, че завъртял волана на другата страна и преминал на
по-ниска предавка. Автомобилът направил един оборот и се насочил към другата
страна, където според него от около 150 м преди мястото на удара, са го
възприели другите водачи, движещи се в платното за насрещно движение. Там имало
три автомобила, които се движели един след друг в най-дясната лента. Лентата,
която е от към линиите била свободна. Произшествието настъпва с първия
автомобил в най-дясната лента, а другите два успяват да спрат след него.
Показанията на свидетеля се кредитират, доколкото няма други обективни
данни по делото, които да ги оборват.
По исковете с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.):
Съгласно разпоредбата на чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск
по застрахователния договор.
Установи се по
делото, че в срока на действие на задължителната застраховка „ГО” настъпва
застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. За деянието, дееца, вината и
противоправността, съдът зачете обвързващата съгласно чл. 300 ГПК сила на присъдата
от 28.10.2016г. постановена по НОХД №5452/2014г на СГС,
НО, 26-ти състав. Наличието на
присъда изключва възможността настоящия състав да приеме, че е налице случайно
деяние, поради което възражението на ответника в тази насока следва да се
приеме за неоснователно.
След като поведението на
застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са
покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.),
застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
По иска за обезщетяване на
причинените от ПТП неимуществени вреди :
От приетите по делото
съдебно-медицински експертизи, както и от събраните свидетелски показания,
съдът установи, че в резултат на ПТП ищеца е търпяла неимуществени вреди. Относно размерът, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС
и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията,
както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период е 2 месеца; липсата
на усложнения при възстановяването; липсата на остатъчни белези, с изключение
на чувството за намалена сила в ръката и спорадичните неудобства в бъдещи при
влошаване на времето и претоварване на ръката; възрастта на пострадалия към
датата на ПТП – 47 г.; както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП
и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на П.М., съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза на сумата от 6 000,00 лева.
Ответникът не твърди и не доказва способ за погасяване на задължението.
Възражението му за съпричиняване на вредите е неоснователно. За да се приеме,
че с беЗ.ействието си пострадалия съпричинява вредите, е необходимо по делото
да бъде установено, че той е имал техническата възможност, без да предизвика
друго произшествие, да предотврати настъпването на произшествието чрез предприемане
на аварийно спиране и/или извършване на спасителна маневра. Такива
доказателства по делото не са събрани. Показанията на свидетеля Д. не могат да
обосноват такъв извод, тъй като в тях липсва конкретика за: скорост на движение
на двата автомобила; от какво разстояние, пострадалият е могъл да възприеме
автомобила на делинквента като опасност; от момента, в който тази опасност е
вече реална, възможно ли е пострадалия да предотврати настъпването на произшествието
чрез аварийно спиране и/или спасителна маневра.
По изложените съображения искът е доказан по основание до размера от 6
000,00 лева, до който следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от
09.02.2014г. до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 6 000,00
лева до размера от 28 000,00 лева, искът следва да се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищецът прави разноски за държавна такса и депозит за СМЕ в общ размер на
1620,00 лева, от която сума съразмерно на уважената част от исковете ответникът
дължи 347,14 лева. ((6000,00/28 000,00)х1620,00=347,14)
Адв. В.О. има право на адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищеца в размер на 1370,00 лева, от което
съразмерно на уважената част от иска ответника следва да заплати 293,57 лева.
((6 000/28 000)1370,00=293,57).
Ответникът има право на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 2100,00 лева, от които съразмерно на уважената
част от исковете следва да му се присъдят 1650,00 лева. ((22000,00/28000,00)х2100,00=1650,00).
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на П.Д.М., ЕГН **********,***,
както следва: на основание чл. 226, ал.1
от КЗ (отм.) сумата от 6 000,00 лева – застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупването
на главичката и тръбестата част на пета дланна кост на лявата ръка, причинени
вследствие на претърпяно застрахователно събитие, настъпило на 09.02.2014г.
около 12:00 часа, на платното за движение на бул. „Царица Йоанна“ в посока от
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Вардар“, в град София по причина на
поведението на водача на лек автомобил „БМВ 318и“ с peг. № ******“, застрахован
при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 09.02.2014г. до
окончателното й изплащане, а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 347,14 лева – разноски съразмерно
на уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над
сумата от 6 000,00 лева до сумата от 28 000,00 лева
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, *** да заплати на адв. В.О. от САК на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата
от 293,57 лева – адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА П.Д.М., ЕГН **********,*** да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1650,00 лева – разноски за
производството съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: