Решение по дело №9054/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4822
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20221110209054
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4822
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г*СТ. Г*
при участието на секретаря Г*В. М*
като разгледа докладваното от Г* СТ. Г* Административно наказателно дело
№ 20221110209054 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г* Г*

при участието на секретаря Г* М*, като разгледа докладваното от съдия
Г* АНД №9054 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена до съда жалба срещу наказателно постановление
1
№7716/09.06.2022 г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
„Пътна инфраструктура” към министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с което на И. Б. И. е наложена глоба в размер на 3000 лв.
на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата.
В депозираната пред съда жалба И. Б. И. иска отмяна на постановлението
като незаконосъбразно, алтернативно намаляване размера на наказанието до
минимума.
Редовно призован, И. Б. И., не се явява лично, но се представлява от
адв.И., която не сочи доказателства, поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който
пледира за потвърждаване на постановлението и прави искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
Свидетелят П., служител на АПИ, на 13.05.2022 г. спрял за проверка МПС
с четири оси, което било измерено с контролна везна.
Установило се претоварване на 3-та и 4-та ос, а именно 28700 тона при
максимално допустими 19 000 тона.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетеля
П. и от приетите по делото писмени доказателства.
Въз основа на съставения акт наказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тя е подадена от правоимащото лице и е подадена в
срок.
Съдът счита, че по същество жалбата е основателна, поради следното:
За да ангажира отговорността на жалбоподателя наказващият орган е
приел, че е извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.»а» от Закона за
пътищата. Съгласно тази норма за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства
Като санкционна норма на визираното нарушение наказващият орган е
2
посочил чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата, а именно:» наказват се с
глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде
извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
пътя.
На първо място съдът намира, че по същество деянието е недоказано - не
се установи какво МПС е управлявал жалбоподателя, съответно марка, модел
и регистрационен номер.
Не се установи и местоизвършването на деянието – къде е бил спрян за
проверка водачът на процесното МПС.
На следващо място нарушението не е по Закона за пътищата, а по чл.6,
ал.1, т.6, б.”в” от НАРЕДБА №11/03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства във връзка с чл.139 от
ЗДвП.
В дадения случай не се касае за специално ползване на пътищата, защото
по смисъла на пар.1, т.8 от Закона за пътищата такова е използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за
осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони,
като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни
връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни
връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица.
Ето защо в този случай следва да се приложи разпоредбата на 177, ал.3
ЗДвП, съгласно която който управлява пътно превозно средство с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва
установения за това ред, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв.
В случая се касае за некомпетентен наказващ орган, доколкото
упълномощеното лице не може да издава наказателни постановления по
3
ЗДвП.
Налице е нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно в
постановлението не са посочени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението – превозвало ли е товар провереното МПС и ако да, какво е
превозвало.
Налице е нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а именно не са посочени
законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Нарушението на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН винаги е пряко свързано с
правото на защита, поради което с оглед въззивния характер на
производството пред съда, то не може да бъде преодоляно.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно
постановление №7716/09.06.2022 г. на началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” към министъра на
регионалното развитие и благоустройството като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г***

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена до съда жалба срещу наказателно постановление
№7716/09.06.2022 г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
„Пътна инфраструктура” към министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с което на И.Б. И. е наложена глоба в размер на 3000 лв.
на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата.
В депозираната пред съда жалба И. Б. И. иска отмяна на постановлението
като незаконосъбразно, алтернативно намаляване размера на наказанието до
минимума.
Редовно призован, И. Б. И., не се явява лично, но се представлява от
адв.Иванова, която не сочи доказателства, поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който
пледира за потвърждаване на постановлението и прави искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
Свидетелят Първанов, служител на АПИ, на 13.05.2022 г. спрял за
проверка МПС с четири оси, което било измерено с контролна везна.
Установило се претоварване на 3-та и 4-та ос, а именно 28700 тона при
максимално допустими 19 000 тона.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетеля
Първанов и от приетите по делото писмени доказателства.
Въз основа на съставения акт наказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тя е подадена от правоимащото лице и е подадена в
срок.
Съдът счита, че по същество жалбата е основателна, поради следното:
За да ангажира отговорността на жалбоподателя наказващият орган е
приел, че е извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.»а» от Закона за
пътищата. Съгласно тази норма за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства
Като санкционна норма на визираното нарушение наказващият орган е
посочил чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата, а именно:» наказват се с
глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
1
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде
извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
пътя.
На първо място съдът намира, че по същество деянието е недоказано - не
се установи какво МПС е управлявал жалбоподателя, съответно марка, модел
и регистрационен номер.
Не се установи и местоизвършването на деянието – къде е бил спрян за
проверка водачът на процесното МПС.
На следващо място нарушението не е по Закона за пътищата, а по чл.6,
ал.1, т.6, б.”в” от НАРЕДБА №11/03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства във връзка с чл.139 от
ЗДвП.
В дадения случай не се касае за специално ползване на пътищата, защото
по смисъла на пар.1, т.8 от Закона за пътищата такова е използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за
осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони,
като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни
връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни
връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица.
Ето защо в този случай следва да се приложи разпоредбата на 177, ал.3
ЗДвП, съгласно която който управлява пътно превозно средство с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва
установения за това ред, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв.
В случая се касае за некомпетентен наказващ орган, доколкото
упълномощеното лице не може да издава наказателни постановления по
ЗДвП.
Налице е нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно в
постановлението не са посочени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението – превозвало ли е товар провереното МПС и ако да, какво е
превозвало.
Налице е нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а именно не са посочени
законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Нарушението на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН винаги е пряко свързано с
правото на защита, поради което с оглед въззивния характер на
производството пред съда, то не може да бъде преодоляно.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
2
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
3