Определение по дело №1129/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 213а от АПК, вр. чл. 236 от АПК.

Образувано е за проверка на допустимостта на частна жалба от М. Ив. Д. *** срещу Определение № 1552/05.06.2023 г., постановено по адм.д. № 1224/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, понастоящем присъединено към настоящото дело, с което е спряно действието на Решение № 1247-4 на Общински съвет - Варна за актуализация на Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна, прието по Протокол № 34 от 11.05.2023 г., в частта на графична част - чертеж 100.4, в която се предвижда поставянето на нов знак В2, Т2 и Т17 (контролиран достъп) и се монтира нова бариера за извършване на контролирания достъп до алеята в източната част на Зоопарк Варна, непосредствено след локалното платно на бул. „Княз Борис І“, и поставяне на нова табела с текст "В зоната с контролиран достъп движение с максимална скорост до 10 км/ч", до приключване на производството по жалбата с влязъл в сила съдебен акт.

В частната жалба на М.Д. се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Частната жалбоподателка оспорва мотивите на определението относно липсата на достъп за жалбоподателите, като твърди, че те имат достъп, макар и пешеходен. Твърди, че Морската градина е парк и съдът е следвало да отреди в полза на обществения интерес.

С оглед проверката за допустимостта на частната жалба на подателката е указано да обоснове и да представи доказателства за правния си интерес от обжалването на определението за спиране на действието на обжалвания акт.

В уточняваща молба от 28.06.2023 г. М. Д. посочва, че има правен интерес от обжалването, тъй като живее и работи в гр. Варна, че държавата трябва да гарантира живота на гражданите и здравословна и благоприятна околна среда. Твърди, че съгласно Наредбата за обществения ред е забранено движението и паркирането в парковете, какъвто е Морската градина. Спирането на предварителното изпълнение на решението на общинския съвет създава опасност за живота и здравето на разхождащите се в парка, включително нейните. За свои преки и непосредствени вреди от спирането посочва опасността да я блъсне кола, шума на колите и изгорелите газове. Иска да бъде отменено спирането на действието на решението.

След запознаване с твърденията на частната жалбоподателка, Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав, прецени следното:

Производството по адм.д. № 1224/2023 г. е образувано по жалба от С. Х. З. и С. Х. М. срещу Решение № 1247-4 на Общински съвет - Варна за актуализация на Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна, прието по Протокол № 34 от 11.05.2023 г.

М.Д. няма качеството на страна по адм.д. № 1224/2023 г., по адм.д. № 1129/2023 г. или някое от присъединените към него дела по жалби срещу същия административен акт. Предвид това, за нея е налице процесуална пречка за обжалване на определение, постановено в това производство, съобразно чл. 215, т. 1 от АПК, вр. чл. 236 от АПК.

Освен това тя не може да се позовава на пряк и непосредствен правен интерес от продължаване на действието на обжалваното решение, тъй като забраната за преминаване и паркиране на превозни средства в паркове, градини, детски площадки в населени места извън обозначените за това места е въведена със закон – чл. 15, ал.7 от ЗДвП, както и с чл. 5, т. 8 от Наредбата за обществения ред на Община Варна.

Обжалваното решение не въвежда режим на движение на ППС, различен от предвиденото от законодателя, с него единствено се определят видът и мястото на указателните пътни знаци, които се поставят в изпълнение на законоустановения режим на движение.

В обжалваното определение не се съдържат разпореждания, противоречащи на абсолютната забрана за посегателства срещу живота и здравето на физическите лица, не се разпорежда преустановяване на контрола по спазване на забраната за движение на МПС в парка, нито се разрешава извършването на дейности, създаващи шум и вредни газове,

То не създава за М. Д. нови права или законни интереси, които да бъдат защитавани чрез обжалване на определението за спиране на действието му. Това определение не създава и задължения за М. Д., нито води до промяна в правната й сфера.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 213а, ал. 2, вр. чл. 215, т. 1, вр. чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав

ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на М. Ив. Д. *** срещу Определение № 1552/05.06.2023 г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК в 7-дневен срок от съобщаването му на подателя.

	Председател:
	Членове: