№ 509
гр. Варна, 17.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско
дело № 20203100901154 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:34 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Ищцата Л. Б. Д., редовно призована, явява се лично и с адв. В. Н., с
пълномощно по делото от днес.
Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , редовно
призован, представлява се от адв. П. П. и юрисконсулт П. Н., с пълномощни
по делото от днес.
Вещото лице В. Н. С., редовно призовано, явява се в съдебно
заседание.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призовано, явява се в съдебно
заседание.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Няма пречки, моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
АДВ. Н.: Поддържам така предявените искове. Направили сме и
доказателствени искания, които поддържаме. Водим и двама свидетели, които
са пред залата. На този етап нямаме други доказателства. Запознати сме с
проектодоклада. Нямам възражения.
АДВ. П.: От наша страна се поддържа отговора на исковата молба,
ведно с всички възражения и доказателствени искания, които са
1
формулирани. Запознати сме с проекта за доклад по делото, който е
обективиран в Определението от 19.05.2023 г., като нямаме възражения по
същия, но с оглед наведените възражения и разпределената доказателствена
тежест, както и за опровергаване на изложените в исковата молба твърдения,
ще направя доказателствено искане за допускане до разпит на двама души
при режим на призоваване, които моля сега да посоча или на по-късен етап,
според указанията на съда.
ЮРИСКОНСУЛТ Н. : Поддържам отговора на исковата молба. Нямам
възражения по доклада.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
741/19.05.2023 година и приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го
обективира в протокола от днешното съдебно заседание:
Предявен е иск от Л. Б. Д. от с.Старо Оряхово, срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, с правно
основание чл.432 от К З за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищците обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди,
причинени вследствие смъртта на Р. Г., настъпила в резултат на ПТП с лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. №***** с водач А.Т.А., за който в процесния
период е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 17.08.2020 г. в с. Белгун, обл. Добрич,
е настъпило ПТП с участието на л. а. „Форд Фокус" с per. № *****,
управляван от А.Т.А., в резултат на което по непредпазливост била причинена
смъртта на пешеходеца Р. Д. Г.. Произшествието настъпило поради движение
на лекия автомобил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост,
изгубил контрол над управлението на автомобила, който последователно
навлязъл в насрещната пътна лента, качил се на левия тротоар по посоката си
на движение и блъснал намиращите се там множество пешеходци, при което
Р. Г. починал на място.
Във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № 123/2020 г. по
описа на РУ Полиция - Каварна, което все още не е приключило.
Внезапната загуба довела до множество страдания и огромни
затруднения в осиротялото семейство на Р. Г., който бил в изключително
добро здравословно състояние и напълно активен до момента на смъртта си.
Л. Д. е леля на починалия, като до момента на неговата смърт те са
поддържали ежедневно изключително близки и топли отношения. Тъй като
майката на Р. Г. е починала, когато последният е бил на невръстна възраст, Л.
Д. го е отгледала от бебе, като се е грижела за него като за свой собствен син.
Твърди се, че ищцата изживява изключително тежко внезапната загуба на
своя племенник и към настоящия момент все още не може да приеме
случилото се.
2
Сочи се, че поради конкретните житейски обстоятелства в настоящия
случай привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, е
справедливо да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени
вреди и на преживелия родственик (в този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 1/2016 г., постановено по т. д. № 1/2016 г., по описа на ОСНГТК на ВКС).
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л. а. „Форд
Фокус" с per. № *****. Възразява за съпричиняване от страна на пострадалия
въз основа на твърдение, че е допуснал нарушение на правилата за движение
по пътищата, относими към поведението на пешеходците на пътя. Оспорва
претенцията за неимуществени вреди по размер, като твърди, че е завишена с
оглед икономическото положение в страната. Оспорва предявената претенция
за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на настъпилата
смърт на Р. Г., въз основа на твърдение, че ответното дружество не е в забава,
тъй като не са представени всички доказателства за настъпване на елементите
от фактическия състав на деликта.
По предявения иск с правно основание чл.432 КЗ ищецът носи
доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти -
наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и деликвента към датата на деликта, факта на настъпване на
ПТП, механизма, при който е осъществено ПТП, противоправността на
деянието и виновността на дееца, претърпените неимуществени вреди и
обстоятелствата, обосноваващи техния размер, както и причинната им връзка
с твърдяното ПТП, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
фактите, на които основава своите възражения, в т. ч. твърдението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.
Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: факта на
настъпване на на ПТП на 17.08.2020 г. в с. Белгун, обл. Добрич, с участието
на л. а. „Форд Фокус" с per. № *****, управляван от А.Т.А. и пешеходеца Р.
Г.; наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при
ответника за л. а. „Форд Фокус" с per. № *****. УКАЗВА на ответника, че не
сочи доказателства във връзка с релевираното в отговора възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 741/19.05.2023 г. е допуснал
събирането като доказателства по делото на представените с исковата
молбата и с отговора на исковата молба писмени доказателства, допуснал е
двама свидетели, при условията на водене от ищеца, допуснал е
съдебномедицинска и съдебно-автотехническа експертиза.
3
СЪДЪТ докладва постъпило писмо от Окръжна прокуратура – Добрич
с вх. № 13558/01.06.2023 г. относно движението по ДП, видно от което с
Постановление от 30.03.2023 г. е прекратено ДП № 123/2020 г. по описа на
РУ на МВР Каварна
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 16684/04.07.2023 г. от Л. Б.
Д., чрез адв. В. Н., във връзка с постановлението за прекратяване по ДП и във
връзка с това, че в листа за призоваване по делото не е отразено
прекратяването на делото по отношение на ищеца Д. Т..
АДВ. П.: Запознати сме с тази молба. Нямам възражения да се
приобщят по делото представените писмени доказателства с молбата.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по
делото представените по делото писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените с
исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно:
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5/17.08.2020 г. по описа
на РУ „Полиция“ гр. Каварна; препис-извлечение от акт за смърт на Р. Д. Г.,
изд. въз основа на Акт за смърт № 0010/19.08.2020 г.; удостоверение за
наследници Изх. № АО-11-84/16.09.2020 г.; проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към дата 17.08.2020 г.; заявление за заплащане на
застрахователно обезщетение Изх. № 0-92-12575/02.10.2020 г.; удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки изх. № 03/20.10.2020 г. на Л. Б. Д.;
допълнително заявление за заплащане на застрахователно обезщетение Изх.
№ 0-92-13586/24.10.2020 г.; писмо от ДЗИ до адв. Н. Изх. № 0-92-
13693/26.10.2020 г.; писмо от ДЗИ до адв. Н. Изх. № 0-92-13694/26.10.2020 г.;
постановление от 25.02.2022 г. от ОП – Добрич; протокол за оглед на ПТ
местопроизшествие от 17.08.2020 г.; албум от 17.08.2020 г. от РУ Каварна;
справка от Сектор „ПП“; удостоверение, изд. от НОИ Варна на Л. Б. Д. Изх.
№ 4008-03-71-1/23.02.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените с
молба вх. № 16684/04.07.2023 г. от Л. Б. Д., чрез адв. В. Н. заверени преписи
от писмени документи, а именно: постановление за прекратяване на
наказателното производство от 30.03.2023 г. по ДП № 123/2020 г. по описа на
РУ на МВР Каварна; съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп на Р.
Д. Г.; удостоверение за съпруг и родствени връзки на Л. Б. Д..
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото служебно
изготвените справки за Л. Б. Д., както следва: за актуално състояние на
трудовите договори към дата 16.02.2023 г., от Агенция по вписванията за
вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1991 г. – 16.02.2023
г. и от НБД Население за постоянен и настоящ адрес.
АДВ. П.: Моля да допуснете до разпит при режим на призоваване
следните лица: Н. А. М., ЕГН **********, с адрес в ****, което лице преди
4
смъртта на починалия Р. Г. е фактическа съпруга.
Вторият свидетел, който желаем да бъде допуснат до разпит е Н. Д. Г.,
ЕГН **********, с адрес в ***.
Ще опровергаем изложените в исковата молба обстоятелства за
съществували изключително топли отношения между ищцата и починалия Р.
Г., обстоятелството, че същата е отглеждала след смъртта на неговата майка
същия като свой собствен син, както и с оглед наведените от наша страна
възражения с отговора и разпределението на доказателствена тежест.
Свидетелите не са във връзка с твърденията ни за съпричиняване.
АДВ. Н.: Оставям на преценка на съда дали са допустими така
направените доказателствени искания, доколкото считам, че е налице
преклузия.
Във връзка с разпределение на доказателствената тежест и изготвения
доклад, съдът счита, че не е налице настъпила преклузия, поради което
искането за свидетели, направено от ответната страна е своевременно, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита
на посочените от ответната страна двама свидетели при режим на
призоваване, за установяване на посочените обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване в размер на 40 лв. за всеки от
свидетелите, вносим в едноседмичен срок от днес от ответната страна, след
което ще бъдат призовани свидетелите на посочените адреси.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 16761/04.07.2023 г.
по допуснатата съдебномедицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на
съдебномедицинската експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
Вещото лице В. Н. С. - ****, българин, български гражданин,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
В. л. С.: Поддържам представената експертиза.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза е от съществено значение за
изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебномедицинската експертиза, ведно с
5
приложената към него справка-декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
300.00 лева, съобразно представената справка-декларация от вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 300.00
лева от Бюджета на съда.
(Издаден РКО за 300 лв. от Бюджета на съда)
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 16431/30.06.2023 г.
по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
Вещото лице Й. Л. М. - ****, българин, български гражданин,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
В. л. М.: Поддържам представената експертиза.
Адв. Н.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля да се приеме
заключението.
В. л. М. на въпроси на адв. П.: По последния абзац на констативно-
съобразителната част относно скоростта на движение на автомобила, заявявам
следното: тъй като нямаше конкретен въпрос към експертизата да изчисля
скоростта на движение на автомобила, категорично може да се говори, че
скоростта е била над 70-80 км/ч, тъй като разграничаваме много голям етап на
оставяне на спирачни следи, след което настъпва удар в бетонна стена и едва
тогава автомобилът се преобръща. След преобръщането му на таван изминава
още около 15 м до окончателното му спиране. Разграничаваме категорично
скорост, която е няколко пъти над 30 км/ч, което е ограничението, както е
дадено в експертизата и в снимковия материал, които съм приложил.
Автомобилът е преминал последователно две пешеходни пътеки, т.е. 2 пъти е
имало ограничение на скоростта в правия пътен участък, след което по
неустановени технически данни спрямо материалите по делото следва да е
загубил управление над автомобила. Но загубата на управление, настъпилата
катастрофа, считам, че всичко е вследствие на скоростта, с която е решил да
се движи водачът. Бидейки с по-малка скорост, то нямаше да настъпи, както
преобръщане на автомобила, така и скоростта от 30 км/ч щеше да бъде
погасена един път в спирачните следи. Ако нямахме спирачни следи, то щеше
да бъде погасена от удара в бетонната стена и удара в дърво. Т.е. имаме
няколко фактора, които са намалили значително скоростта преди автомобила
да се преобърне по таван. Няма категорични данни, че пешеходците са
ударени именно след преобръщане на автомобила, но считам, че това се
анализира, тъй като ударът в бетонната стена и дървото са предходни за
позициите на открити вещи и кръв по тротоара. Нямаме удар на пътното
6
платно, а имаме съответно на левия тротоар в посока на движение на
автомобила.
Може да бъде изчислена скоростта. Считам, че е над 70 км/ч, тъй като
има изключително дълъг спирачен път. На всеки 12 до 14 м спирачен път по
протежение на пътното платно намаляват от порядъка на около 40 км/ч.
Нямаше изрична задача, но на практика данните са извадени и могат да бъдат
сметнати. Ако представлява интерес за съда, са ми необходими около 5
минути, за да сметна този отговор.
СЪДЪТ предостави възможност на вещото лице М. да изчисли
скоростта на движение на автомобила.
В. л. М.: Тъй като в огледния протокол няма изрично описване дали
спирачните следи са от плъзгане на колелата при авариен режим или при
ротация, по снимковия албум също не си личи, приемам среден коефициент,
който по-скоро може да отчете ротация на колелата и придвижване напред по
оста на пътя на автомобила, като в скоростта, която изчислих в момента не
визираме скоростта, която е преминала в удар, тъй като автомобилът не е
описан в цялост, какви са деформациите и като дълбочина по него. Скоростта,
която е имал възможност автомобилът да загуби при неговото плъзгане по
пътното платно до удара на пешеходците е около 90 км/ч., т.е скоростта на
движение към момента на настъпване на опасната ситуация, която е
предизвикала реакция у водача, за да започне оставяне на спирачни или
ротационни следи не е по-ниска от 90 км/ч. Под „ротационни“ следи имам
предвид, че когато той е започнал да извършва рязка маневра, колелата
започват да оставят следи, тъй като автомобилът забавя движението си.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза е от съществено
значение за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, ведно с
приложената към него справка-декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
500.00 лева, съобразно представената справка-декларация от вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 500.00
лева от Бюджета на съда.
(Издаден РКО за 500 лв. от Бюджета на съда)
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водените от ищците двама свидетели,
като снема самоличността им, както следва:
Свидетелката Р.Д.А. , ****, ЕГН **********, българка, български
гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните по делото,
7
предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
Свид. А. на въпроси на адв. Н.: Съседки и близки приятелки сме с
ищцата.
Знам за катастрофата с Р.. Случила се е късния следобед или вечерта.
Сутринта на следващия ден рано, отивайки на работа, видях съпруга на Л.,
поздравих го и той ми каза тогава за катастрофата. Това беше лятото на 2020
г. Ден и дата не си спомням.
С Л. се познаваме повече от 30 години. От 1990 г. сме съседи. Дели ни
само оградата.
Р. го познавам от 10-годишен. Те толкова грижи полагаха за него, че не
знаех, че той не е тяхно биологично дете. Бяха приятели със сина ми.
Впоследствие вече като станахме по-близки с Л., разбрах, че това е дете на
брат й. Той е бил на 2 години, когато е починала майката и понеже няма кой
да полага грижи за него, тя като най-близка – като леля, го взема и полагат
грижи за него като тяхно собствено дете. Те бяха в много добри
взаимоотношения. Тя и съпругът й полагаха много грижи за него. Все едно е
тяхно биологично дете. Той израстна с техните деца. Той ги уважаваше и ги
приемаше.
Свид. А. на въпроси на съда: Той беше в чужбина. Поддържаха връзка
по телефона редовно и когато идваше в България, той идваше при тях на
гости, Л. ходеше при него. Даже два дни преди инцидента Л. се беше върнала
от тях. Беше отишла на гости да го види, той беше в България за момента.
Той живееше на друго място - в с. Белгун.
След катастрофата Л. много тежко преживя загубата на Р. и все още го
преживява. От силни нерви и от преживяното й окапа косата. И все още няма
ден и няма час, в които тя да не тъгува за него. Когато и да се съберем,
постоянно споменава за него. Не може да го прежали.
Свид. А. на въпроси на адв. П.: Съседи сме в с. Старо Оряхово с Л..
Оттам познавам и Р., защото бяха приятели със сина ми. След като Р. се
уволни от казармата и в Старо Оряхово се раздаваха ведомствени жилища,
тогава съпругът на Л. съдейства, дадоха му ведомствено жилище и след това
той излезе зад граница. Запознал се там с някакво момиче. То момичето е
оттам и отиват да живеят в Белгун. 4-5 години след като се уволни от
казармата може би е живял в Старо Оряхово.
Поне 2-3 пъти годишно си идваше от Германия, най-малко, но си
идваше. Аз съм го виждала като е идвал. Със сина ми са приятели. Той
идваше, аз ходя редовно в тях и сме се виждали.
В с. Белгун Р. има вуйчо, но не ми е известно да е бил отглеждан като
малък от него. След като излезе в чужбина, синовете на вуйчо му му
помогнаха да работи там. Иначе не е живял в къщата на вуйчо си. До
казармата е живял при Л..
8
Не знам Р. да е имал други братя и сестри. Знам, че имаше една сестра,
но не знам за други братя и сестри. Бащата на Р. след смъртта на
биологичната майка на Р. се ожени в Шкорпиловци, той не е добре със
здравето и жената, с която заживя в Шкорпиловци, отказа да полага грижи за
неговото дете и тогава Л. като най-близка родственица, го взе да го гледа. Не
мога да кажа на колко години беше Р., когато баща му се ожени в
Шкорпиловци. Такива подробности не знам, но няма да е бил много голям,
около 2-3-годишен да е бил най-много.
Не ми е известно да е имало период, в който бащата и втората му
съпруга да са отглеждали Р.. Няма такъв период, защото, не искам да
обиждам някого, но те за себе си не могат да полагат сами грижи. Те са с
умствени недостатъци. Бащата на Р. от дете е глух, а преди много години
ослепя и не могат да полагат нормални грижи за себе си, камо ли за Р.. В
Старо Оряхово, освен леля си и нейния съпруг Р. не е имал други роднини,
само Л. и нейното семейство. Аз познавам само Р., не познавам и не знам дали
има други братя и сестри.
Свид. А. на въпроси на юрисконсулт Н.: Понеже си ходим често, не
всеки ден, но поне през ден, през два, Р. и сина ми се чуваха. Присъствала съм
на разговорите им. Знам, че Р. се е обаждал, но не мога да чуя какво точно са
си говорели по телефона. Питаше го как е, какво прави и така.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и напусна съдебната зала.
Свидетелят Н.К.Д., ****, ЕГН **********, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след
което същият обеща да говори истината.
Съпруг съм на Л.. Желая да свидетелствам.
Свид. Д. на въпроси на адв. Н.: Когато Р. катастрофира, същия ден се
обадиха на моята дъщеря. Имам две деца – две момчета и едно момиченце.
Обаждат се на момиченцето ми – на дъщеря ми, че са убили Р. при
катастрофа с кола. Тя ми се обажда на мен и казва, че не знае как да каже на
майка й. По някакъв начин завъртях аз приказката и й казах на Л., че Р. е бил
ударен и е бил в лошо състояние, взели са го в болницата, но не й казах, че е
починал. Съпругата ми тръгна по-напред, а аз имах някаква работа. А преди 3
дни тя отиде в Белгун да види Р.. Беше му на гости. Даже Р. изкарал 100-200
евро и дал на жена ми. Тя го обичаше като негова майка. Стана така, че тя се
върна оттам и на 2-ия ден се получава тази вест, че е починал. Тя тръгна,
обаче вижда, че има много хора, припада по пътищата. Те го вземали в
Съдебна в Добрич и тя се видяла в калабалъка и припаднала там. След това аз
отидох с дъщеря ми, зет ми и внука ми с автобуса. Видяхме го, докараха
смъртта на другия ден с едни черни найлонови чували. Свалихме го. Много
тъжен случай. Чакахме вечерта пак там. Дойде сестра й от Германия на
смъртта.
Л. много лошо преживя това нещо, даже й опада косата. Не знам дали
9
ви показа на вас, тя сега е с перука в момента. Много лошо преживя това
нещо.
Винаги го споменава Р.. Ние много милеем за него. Р. го вземахне от 2
годинки и ние го изгледахме с моята бабичка – съпругата ми Л.. Тя ми каза:
„Найдене, дай да вземем това детенце ние да го гледаме!“ Ние имахме 2
момчета и 1 момиченце. Защото майката на Р. беше една недъгава и беше
починала при едно раждане. Те са много деца. А баща му на Р. е недъгав –
нито чува, нито вижда. Той има много деца, обаче едно дете не го гледа него
и той се принуждава и отива се оженва в с. Шкорпиловци, но тази жена не
иска никакви негови деца да гледа, не ги иска децата. Л. искаше да вземем
това детенце да го гледаме. Вземахме го, ние го изгледахме, ние го изучихме,
изпратихме го в казарма, на клетвата тя отиде, аз бях на работа – тракторист
съм и не можех да оставя трактора. След като се върна от казармата Р. пак
дойде при нас. Аз влязох в съвета, бях общински председател в съвета и стана
така, че направиха два големи блока. Помолих кмета да даде един апартамент
на Р., той направи всичко възможно и дадохме един апартамент. Направихме
всичко възможно, обаче не стана. Той не ми викаше свако, чичо ми викаше.
Каза ми, че е много добре тук, но иска да отиде в чужбина. Имаше
братовчеди в Германия. Отиде там и там се оженва за тази жена и дойдоха в
Белгун.
Свид. Д. на въпроси на съда: Когато замина за чужбина, той винаги ни
се обаждаше. По телефона говорехме. Като дойде в България, идваше
специално вкъщи в нас да ни види – като дойде ни прегръща, целува ни,
имаше ни като негови родители, беше много уважителен към нас. И зарад туй
имахме го като наше дете. Много го уважавахме. Съпругата ми се поболя,
косата й изпада и много трудно преживя този случай.
Свид. Д. на въпроси на адв. П.: Живеем в Старо Оряхово. Р. беше вече
24-25 годишен, след казармата, работеше в Старо Оряхово, караше едно
багерче там. Но тези, които бяха там, отиваха пясък да крадат и беше се
уплашил. И тогава реши да замине за Германия. Замина на 24-25 години в
Германия. Там живя 4-5 години. Към 8-9 деца са в семейството на Р.. Те са от
една майка и от един баща, но майката при едно раждане на един по-малък
брат на Р. почина. Погребахме я. И тогава съпругата ми каза: „Дай да го
отгледаме това детенце!“ Имаше деца, които бяха в дом „Майка“ – Н.й, Р. и
О.. И в силистренско в някое село имаше. Не съм ходел да ги видя. Не съм
ходел на свиждане. Но след като направиха 18 години първо дойде Н.й, после
дойде Р. и след това дойде третия, който е, по-малкия - О.. Те се водели на
нашия адрес и дойдоха. Не знаеха какво нещо е ядене. Слагаме да яде. Той не
е видял ядене. Търси месо. И аз тогава му турих името Тарзана, не е виждал
ядене. И те идваха при нас. Р. нямаше други роднини, освен нас в Старо
Оряхово. В Белгун имаше чичо – на баща му брат. Този чичо отиваше от
време на време, отиваха да берат боб, да скубят, пипер да берат, само като
помощ на чичо си, а не да живее при него. След това той отиде в Германия.
След Германия се върна при тази жена, дето се ожени. Р. се върна от
10
Германия, там отиде, но тази женичка имала 3 деца от някакъв си друг мъж от
Провадия и плащала даже издръжка на тези 3 деца. След като се ожени се
запознахме с тази жена. Те идваха в нас в Старо Оряхово. Те си нямаха
детенце. След това много късно се роди едно детенце. Мина си бая годинки и
едно детенце му се роди. Детенцето да е било 3-4 години, като почина баща
му. Той дойде на гости с детенцето и съпругата си в село, представи ни го на
нас, даже аз не мога да забравя това нещо, когато погребахме бащата, на
същия ден това детенце отиде и се хвана за ковчега. Да е било на 3-4 годинки
и много лошо ми стана тогава.
Свид. Д. на въпроси на въпроси на юрисконсулт Н.: Не мога да ви
кажа как се казваше детенцето. Не си спомням Р. с какво име се обръщаше
към него.
Свид. Д. на въпроси на адв. П.: Р. като беше в Германия на 5-6 месеца
като минат, си идваше и идваше специално да ни види в Белгун. Като дойде,
изкарваше и ни даваше по някое и друго евро. След първоначалното му
заминаване в Германия мина година и половина – две. Вече се познаваха с Н..
Празници празнувахме общо с тях. За Байрама дойде. На годината имаме 2
Байрама – Рамазан и Курбан. И аз отивам на джамията винаги и на двата
Байрама, даваме пари на ходжата да чете молитва за близките, за починалите.
Аз съм давал за Р. на ходжата да прочете един Коран по 2 лв., по 5 лв. съм
давал.
Свид. Д. на въпроси на въпроси на юрисконсулт Н.: Р. учеше в
Старо Оряхово до 5-6 клас. Повече не можа да изкара. Дадохме го в едно село
Солник. Там имаше интернат. Това е училище, където вземат такива сирачета,
които са по-бедни, там спят децата като пансион. Той не ми викаше свако,
викаше ми чичо. Каза ми, че иска да отиде в пансиона. Беше 14-15-годишен.
Два месеца седя там и се върна. Иначе всяка седмица се връщаше вкъщи.
Пансионът му осигуряваше храна, легло и образование, ако учи. Ако не –
няма образование.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същия беше освободен и напусна съдебната зала.
За разпит на допуснатите свидетели, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 27 септември
2023 година от 10:30 часа, за която дата и час страните са уведомени от днес.
Свидетелите ще бъдат призован, след внасянето на депозита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:17
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11
12