Решение по дело №513/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Б. Д. А., [населено място], [улица], чрез адв. В. К. – САК, против решение № 191 от 18.10.2024 г. по АНД 968/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0996-000542/09.04.2024г. на Началник Сектор Пътна полиция към ОД МВР – Монтана. С обжалваното НП на Б. Д. А. са наложени административни наказания - глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 182, ал. 5, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и са отнети 26 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539/2012 г. на МВР, затова че като водач на ППС системно превишава разрешената максимална скорост.

Касационният жалбоподател твърди, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. В случая не е получавал покана за съставяне на АУАН, не е присъствал при съставяне на АУАН, не е получавал лично АУАН № [рег. номер] от 12.02.2024 г., нито е получавал наказателно постановление № 24-0996-000542 от 09.04.2024 г. Счита, че нарушителят не е безспорно установен, без да са налични данни, че същият не може да бъде намерен на адреса си, т.е. не е налице и втората хипотеза на чл. 40, ал. 2, ЗАНН, при която се допуска изготвянето на акта в отсъствието на дееца, а именно неявяване на субекта за съставяне на АУАН след изпращане на надлежна покана. Позовава се на разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН, която урежда предявяването на акта на нарушителя, като счита, че същата има императивен характер и задължава органите на изпълнителната власт, оправомощени с осъществяване на контролни функции по реда на ЗАНН да предприемат необходимите действия по предявяването и връчването на съставения в отсъствието на нарушителя акт. Предявяването и подписването на АУАН е не само формален акт, тъй като от този момент нарушителят има право да организира защитата си, която не би могъл да упражни, без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация. Твърди, че първоинстанционният съд не е успял да установи, че Б. Д. А. е управлявал лек автомобил Мерцедес „С350, БЛУТЕК“, с peг. № [рег. номер]. Моли наложеното наказание да бъде отменено като незаконосъобразно или алтернативно да бъде намалено съгласно правилата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Моли да не бъде налагана санкцията „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“, като я счита за прекомерна, алтернативно моли същата да бъде сведена до законовия минимум. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът се представлява от адв. В. С. К., който поддържа жалбата по аргументи изложени в нея. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, за което представя пълномощно и договор за правна защита.

Ответникът по касационната жалба Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана не взема становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от юрк. Д., която оспорва касационната жалба. Счита, че при издаването на НП правилно е приложена материалната норма, която е нарушена, както и правилно е приложена санкционната норма. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на НП. Сочи, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, изготвен е към преписката снимков материал, което представлява годно доказателствено средство съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Твърди, че НП е издадено на касатора, който е попълнил декларация съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП и е посочил, че на деня, в който е направен снимковия материал и е установено нарушението, е управлявал той. Сочи, че от представените доказателства пред въззивния съд – справката за нарушител, се касае за системен нарушител на ЗДвП с издадени 16 НП и 53 електронни фиша. Счита, че правилно са наложени административните наказания – както глобата, така и лишаването от правоуправление, като е преценена личността на нарушителя, степента на обществена опасност на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Излага, че това е обсъдил районният съд в мотивите на своето решение и счита, че правилно е потвърдил НП като е приел същото за правилно и законосъобразно. Моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Прокурор от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че издаденото НП отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Възраженията, направени с касационната жалба, са правени и пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Въззивното решение е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

С обжалваното решение Районен съд – Монтана е потвърдил Наказателно постановление № 24-0996-000542/09.04.2024 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Монтана, с което на Б. Д. А. са наложени административни наказания - глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 182, ал. 5, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и са отнети 26 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539/2012 г. на МВР. Въззивният съд приема за безспорно установено от представените по делото писмени и гласни доказателства, че на 12.09.2023 г. в 10:02 часа в [населено място] буче, област Монтана, [улица], срещу дом № 86, с посока на движение от [населено място] към [населено място], посредством АТСС ARH CAM [рег. номер] е установено, че водача на МПС „МЕРЦЕДЕС С 350 БЛУТЕК“ с peг. № [рег. номер] управлява с превишена скорост от 106 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч , при ограничение за населено място от 50 км/ч, съответно с превишение от 56 км/ч над разрешената максимална скорост. За установеното нарушение бил изготвен снимков материал с номер на нарушението 11743СЕ/0006310 с точен час и дата, веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. След справка за собственост по регистрация на МПС Мерцедес „С 350 БЛУТЕК“ с peг. № [рег. номер] в бази данни на КАТ, било установено, че собственик по регистрация на процесния л.а. след 25.04.2023 г. е Б. Д. А., с адрес в [населено място]. Същият бил установен, като на 11.01.2024 г. попълнил и подписал декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, че на 12.09.2023 г. в 10:02 часа лично той е управлявал процесният лек автомобил. Поради това, че установената превишена скорост била 106 км/ч след приспаднатия толеранс, т.е. над 50 км/ч и наред с административното наказание глоба, следвало да се определи и административно наказание лишаване от право да се управлява МПС, не бил съставен електронен фиш за налагане на глоба. В база данни на КАТ имало данни, че водачът системно превишава максималната скорост за населено място над 50 км/ч. и/или максимално разрешена скорост, сигнализирана с пътен знак. На 12.02.2024 г. спрямо Б. Д. А. бил съставен АУАН Серия АД № 542 /бл. № 0667470 за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП извършено на 12.09.2023 г.. 10:02 часа в област Монтана, [населено място] буче, [улица]срещу дом № 86.

При тази установена фактическа обстановка районният съд прави извода, че АНО правилно е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Излага мотиви, че нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 11743, което видно от Протокол за проверка № 111-СГ-ИСИС/02.08.2023 г. на БИМ, е преминала успешно периодична проверка за годността, която важи една година. Според въззивния съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя, макар и формално да не са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Приема, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а именно наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Счита, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който е подписал акта, но това според съда, не е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, защото вината му е доказана по несъмнен начин чрез вещественото доказателствено средство снимков материал на л. 17 от въззивното дело. Въззивната инстанция излага мотиви, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без данни за изпълнение на процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но видно от самия АУАН, същия е бил надлежно връчен на А. на 28.02.2024 г. За да установи дали АНО е имал основание за приложение на чл. 182, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 6 от ЗДвП вр. с § 6, т.62 от ДР на ЗДвП, респ. дали е имал правно основание за квалифицира процесното нарушение като „системно", районният съд е изискал от Сектор ПП към ОДМВР - Монтана заверени копия на електронни фишове. Мотивира се с разпоредбата на § 6, т. 62, съгласно която „Системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Излага, че първият влязъл в сила електронен фиш е Серия К, № 5680924 на ОДМВР - Ловеч, влязъл в сила на 30.05.2023 г., и след това водача А. е извършил процесното нарушение три и повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на този ЕФ. На нарушителя са наложени наказания за същото по вид нарушение и това е видно от Електронни фишове Серия К, № 6735456 на ОДМВР - София, влязъл в сила на 30.05.202 3г., Серия К, № 6767443 на ОДМВР - София, влязъл в сила на 30.05.2023 г., Серия К, № 7008957 на ОДМВР - София, влязъл в сила на 30.05.2023 г., Серия К, № 7204215 на ОДМВР - София, влязъл в сила на 30.05.2023 г., Серия К, № 7301939 на СДВР, влязъл в сила на 30.05.2023 г., Серия К, № 7389257 на ОДМВР - София, влязъл в сила на 30.05.2023 г., Серия К, № 7402462 на ОДМВР - Враца, влязъл в сила на 30.05.2023 г., Серия К, № 7422423 на ОДМВР - Пловдив, влязъл в сила на 30.05.2023 г., Серия К, № 7427009 на ОДМВР - Бургас, влязъл в сила на 30.05.2023 г., Серия К, № 7462224 на ОДМВР - Плевен, влязъл в сила на 14.06.2023 г., Серия К, № 7484921 на ОДМВР - София, влязъл в сила на 14.06.2023 г, Серия К, № 7494764 на СДВР, влязъл в сила на 14.06.2023 г. Въззивната инстанция приема, че съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от Закон за административните нарушения и наказания, а имайки предвид датата на извършване на нарушението - 12.09.2023 г., чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е неприложим. Наказващият орган не е нарушил чл. 28 от ЗАНН, като въз основа на данните за нарушението, неговата тежест и последиците му, законосъобразно е отказал приложение на тази норма. Счел е, че АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл. 42, чл. 52, ал. 4 и чл. 57 от ЗАНН и чл. 34 от ЗАНН и при правилна преценка, че не са налице условията на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е счел, че не са налице условия и за изменение на НП, тъй като наложените съгласно чл. 182, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 6 от ЗДвП, точно фиксираните по вид и размер административни наказания, без да съществува правна възможност за намаляването им по размер или за отмяна на едно от кумулативно предвидените административни наказания. Приел е също така и, че правилно са отнети и 26 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539/2012г. на МВР, чл. 6, ал. 1, т. 14 (в редакция след изм. ДВ, бр.27 от 24.03.2023 г., попр., бр.56 от 30.06.2023 г.), съгласно чл. З, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения се твърдят в касационната жалба.

Касационната инстанция е приобщила към доказателствата по делото, представените в открито съдебно заседание 5 бр. електронни фишове за налагане на глоба ведно с платежни нареждания за извършените плащания към тях, като относими и допустими към предмета на делото.

Касационната инстанция установява, че твърденията изложени в касационната жалба касаят административнонаказателното производство по издаване на АУАН и НП. Същите възражения са подробно и обширно обсъдени от въззивния съд, а настоящият състав ги споделя изцяло като счита същите за пълни, логични и съответни на събраните в хода на делото доказателства. Същите са в отговор на заявените във въззивната жалба възражения, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни, затова този касационнен състав на съда препраща към мотивите на постановеното въззивно решение, в който смисъл е възможността на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Касационната инстанция намира за неоснователно твърдението на касатора, че не е получавал покана за съставяне на АУАН, не е присъствал при съставянето му и не го е получил, нито е получил НП.

Правилно въззивната инстанция е посочила в решението си, че АУАН № 542/12.02.2024 г. е връчен на А. на 28.02.2024 г., което се установява от положения от лицето подпис като нарушител в самия АУАН. По въззивното дело е приложена и кореспонденция /л. 14/, с която АУАН е изпратен до СДВР за предявяване на лицето, с оглед факта, че същият е с постоянен адрес на територията на община Столична, [населено място].,

Относно НП № 24-0996-000542/09.04.2024 г. отново от представеното на л. 33 от въззивното дело заверено ксерокопие на същия се установява, че е връчен на нарушителя на 22.07.2024 г.На л. 58 от въззивното дело е приложено и писмо от СДВР за изпратена разписка за връчено НП № 24-0996-000542/2024 г.

Поради изложеното следва, че не е ограничено правото на наказаното лице да разбере за какво административно нарушение е санкционирано. Като това си право Б. Д. А. реализира в пълен обем чрез проведената процедура по обжалване на оспореното НП.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът на моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение в случай, че не посочи на кого го е предоставил за ползване. В случая е налице депозирана изрична декларация от административнонаказаното лице, в която заявява, че лично той е управлявал процесното МПС на сочената дата и час на установяване на нарушението. Следователно субектът на отговорност е бил правилно определен от контролните органи и от АНО, в съответствие с разпоредбата на закона.

От субективна страна, касаторът е действал при пряк умисъл – съзнавал е ограничението на скоростта в населено място, знаел е, че не следва да го превишава, но въпреки това управлявал автомобила със скорост над разрешените норми. Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано, което предпоставя потвърждаване на НП.

Видно от приложените доказателства се обосновава обективната съставомерност на вмененото нарушение. Нарушението е правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и определен размерът на наложеното наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

От изложените законови разпоредби следва, че АНО е определил административното наказанието глоба и наложеното на водача лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца в законово определения минимум, с оглед разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и установеното превишаване на допустимата скорост с 56 км/ч, т.е. удвоеният размер на глобата следва да бъде увеличена със 100 лв. за превишаване от 6 км/ч над 50 км/ч, поради което за съда не съществува законова възможност да намали наложената глоба.

За съда не съществува възможност и да отмени наложената санкция „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, тъй като законовата разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП регламентира кумулативно налагане на двете административни наказания глоба и лишаване от право на управление на МПС, в точно определени размер и период.

По делото не съществува спор, че установеното административно нарушение следва да се тълкува като извършено в условията на системност съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, тъй като безспорно от представените копия на влезли в сила електронни фишове се установява, че същите са съставени именно на касатора Б. Д. А. и за същото по вид нарушение, извършено в рамките на една година от влизането в сила на първия акт.

АУАН и атакуваното наказателно постановление съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Настоящият състав намира, че спорното НП съдържа ясно описание на нарушението, датата на извършване, мястото, където е извършено. АУАН и НП са издадени от компетентен орган.

Отнемането на контролните точки, за констатираното нарушение, не представлява административно наказание, тъй като същото е извършено на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП вр. с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за нарушението по чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 6 от ЗДвП е извършено на основание чл. 6, ал. 1, т. 14 вр. чл. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Съгласно този текст, за нарушение по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП (системно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 от ЗДвП) следва да се отнемат 26 контролни точки, което е сторил и административнонаказващият орган.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за съответно на материалния закон, т.е. за правилно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

По делото от страна ответника не се претендира присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се следват.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 191 от 18.10.2024 г. по АНД 968/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.