Определение по дело №91/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260192
Дата: 31 май 2021 г.
Съдия: Надежда Иванова Желязкова
Дело: 20215001000091
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер   260192     31.05.2021  Година                 Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Апелативен съд,  I търговски състав

На тридесет и първи май през двехиляди и двадесет и първа година.

В   закрито  заседание в следния състав:

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова т.д.№ 91 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 263486 от 23.04.2021г., с която А.С.М. и С.Ш.М., представлявани от адв. И.Б. са поискали съда да измени своето решение № 260111 от 16.04.2021г., постановено по в.т.д. № 91/2021г., като им присъди пълния размер претендирани разноски или 3930 лв.. Твърденията са, че съдът неправилно е редуцирал размера на дължимото се възнаграждение за адвокат, без да е налице възражение за прекомерност от другата страна. Освен това, според молителите не е съобразено от съда, че уговореното и заплатено възнаграждение е за изготвяне на въззивна и частна въззивна жалба. 

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който искането е оспорено и настоява същото да бъде оставено без уважение.   

След преценка на изложените искания и възражения, съдът прие следното:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо, тъй като страната която го прави е представила списък по чл.80 ГПК. 

Разгледано по същество искането е и основателно.

С постановеното на 16.04.2021г. решение № 260111 по в.т.д. № 91/2021г. съдът е отменил оспорения съдебен акт в обжалваната част и с оглед изхода на спора е присъдил разноски в полза на жалбоподателя, като се е съобразил с данните за направени разноски, съдържащи се в представените договори за правна защита и съдействие от 07.12.2020г., а именно платено възнаграждение от всеки от жалбоподателите на адв. И.Б. в размер на по 465 лв.. Съдът, след като е приложил разпоредбата на чл. 2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения е приел, че е дължимо само едно от платените възнаграждения за адвокат.

Всъщност, приложението на чл. 2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения е своеобразно намаляване на уговореното и платено възнаграждение за адвокат, което съдът може да приложи само при възражение за това от другата страна по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК, каквото в случай не е направено. Затова и искането на жалбоподателите, молители в настоящото производство е основателно и съдът следва да присъди още 465 лв..

Отделно, съдът е пропуснал да констатира, че жалбоподателите са представили с подадената от тях частна въззивна жалба още два договора за правна защита и съдействие, по които всеки от тях е заплатил възнаграждение на адв. И.Б. в размер на по 1500 лв. за „…изготвяне и подаване на въззивна и въззивна частна жалба, представителство и защита пред въззивната инстанция …“. Като се има предвид предмета на уговорената и заплатена защита, съдът счита, че от посочените 1500 лв. за изготвяне и процесуално представителство по частната въззивна жалба молителите са заплатили 980 лв., който размер се определи при съобразяване на чл. 7, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, а останалите 520 лв. са платени за процесуално представителство по въззивната жалба. С оглед изхода на спора по частната въззивна жалба на жалбоподателите разноски не се дължат, но се дължат тези по въззивната жалба, които са в размер на по 520 лв. и за които следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.    

Въз основа на изложеното съдът счита, че следва да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като на жалбоподателите бъдат присъдени още 465 лв., представляващи платено възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 07.12.2020г. и още 1040 лв. /520 лв. + 520 лв./, представляващи платено възнаграждение по договори за правна защита и съдействие  от 25.01.2021г. или общо още 1505 лв..        

Мотивиран от изложеното съдът:

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПЪЛВА решение № 260111 от 16.04.2021г., постановено по в.т.д. № 91/2021г., по описа на І т.с. на ПАС КАТО

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** да заплати общо на А.С.М. ЕГН ********** и С.Ш.М. ЕГН ********** ***, К.О., офис 2 сума в размер на още 1505 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат, наред с присъдените вече 765 лв., разноски.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: