Р Е Ш Е Н И Е
№ 177/30.3.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 97 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв. К.У.,***3 срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗПАМ) № 23-0310-000004 от 09.01.2023 год. на началника
на Районно управление – Панагюрище (РУ- Панагюрище) към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пазарджик (ОД на МВР-Пазарджик), с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
(осемнадесет) месеца (свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС) е отнето на 08.01.2023 год. около 04:30 часа).
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
оспорения административен акт. Сочи се, че е издадена при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон
и при спазване на установената форма - отменителни основания по чл. 146, т. 2, т.
3 и т. 4 от АПК. Излага твърдения, че в Талона за изследване № 100648 от
08.01.2023 год., издаден от служител към РУ – Панагюрище, не е посочено
медицинското заведение, в което следва да се яви лицето и да му бъде взета кръвна
проба за установяване концентрация на алкохол в кръвта. Липсата на СУМПС
затруднява Г. да полага грижи за майка си - Н. С. Г., която е диагностицирана с
карцином на гърдата (лява млечна жлеза) и изостряне на депресивното й
разстройство, поради което се нуждае от продължаваща терапия и лечение в гр.
Панагюрище, гр. Пловдив или в гр. София, а е невъзможно да се справя
самостоятелно и й е нужен придружител. Жалбоподателят е нейн единствен син и й
е ангажиран да й помага в предписаната терапия и лечение, за което му е
необходимо СУМПС, за да използва личния си автомобил при оказване на помощ при
полагане на ежедневна грижа на родителя му. Моли се за отмяна на оспорената
заповед и присъждане на съдебно-деловодни разноски, предвид представен списък
по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява
се от адв. К.У., който поддържа жалбата, претендира отмяна на оспорената
заповед и присъждане на разноски.
Ответникът – началникът на Районно управление – Панагюрище към
ОД на МВР- Пазарджик, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В
депозирано писмено становище с вх. № 891 от 31.01.2023 год. в Административен
съд-Панагюрище от пълномощника му главен юрисконсулт Красимира Пенова се
излагат доводи за неоснователност на жалбата като се моли за отхвърлянето й.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, приложим на основание чл. 114 от АПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с довода, че
настоящото съдебно-административно производство не се характеризира с
фактическа и правна сложност.
Административен съд –
Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след
извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл.
168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0310-000004 от
09.01.2023 год. на началника на Районно управление – Панагюрище към ОД на
МВР-Пазарджик (л. 17 от делото), упълномощен със Заповед № 312з-1237 от
14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР-Пазарджик (л. 23 от делото), на Н.И.Г.
***, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б.
„Б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
(осемнадесет) месеца (свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС) е отнето на 08.01.2023 год. около 04:30 часа). Отнети са СУМПС №
********* и Контролен талон № 6802565. Оспореният акт е издаден, след като е
установено, че на 08.01.2023 год. около 4:30 часа в гр. Панагюрище, на ул.
„Делчо Спасов“, Г. като водач на МПС, с марка и модел „БМВ 318Д“ с рег. № ***,
е управлявал собствения си лек автомобил като е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и/или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта. Издаден е талон за медицинско изследване № 100648. Посочено е, че
водачът мирише на алкохол, с несигурна походка, отказал е да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на употребата на
алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, за което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП.
За извършеното нарушение
на Н.И.Г. е съставен АУАН Серия GA № 720862 от 08.01.2023 год. от Е. С. К. -
младши автоконтрольор при ОД на МВР-Пазарджик, РУ – Панагюрище (л. 19 от
делото), в присъствието на свидетеля Я. В. Г. от гр. Пазарджик и подписано от
последния, актосъставителя и нарушителя на датата на издаването му.
От страна на
административния орган по делото са приложени още заверени копия „вярно с оригинала“
от:
-Докладна
записка с рег. № 310р-948 от 16.01.2023 год., изготвена на 08.01.2023 год. от Е.
С. К. - младши автоконтрольор при ОД на МВР-Пазарджик, РУ – Панагюрище, в която
е описано как е извършена проверката на Г., както и обстоятелствата, при които
лицето е направило 5-6 неуспешни опита да бъде тестван на място с техническо
средство дрегер за наличие на алкохол. Посочено е, че впоследствие на водача е
издаден АУАН и талон за медицинско изследване, което следва да извърши в
рамките на 40 мин от връчването му: от 5:30 часа до 06:10 часа. В 06:12 часа е
получен сигнал в ОД на МВР-Пазарджик от служителите на Бърза помощ, че друго
лице се представя за жалбоподателя и иска да даде кръвна проба. В 6:20 часа на
място в лечебното заведение е пристигнал младши инспектор Е. С. К., на който
медицинските служители са обяснили, че родственикът на Н.Г.-С. Стефанов е
приготвил личната карта на жалбоподателя, за да даде кръвна проба от негови
име, поради което не му е взета кръвна проба за химичен анализ;
-Талон за
изследване № 100648, издаден от младши инспектор Е. С. К., служител към
РУ – Панагюрище (л. 20 и л. 63 от делото), подписан без възражения от Н.Г. в
05:30 часа на 08.01.2023 год. В него е посочено, че на лицето е извършена проба
с Дрегер „Алкотест 7510” с фабр. № АRN 0057, а на реда срещу „показва
положителен резултат“ е вписано, че „отказва да му бъде извършена проверка“,
поради което следва да се яви до 40 минути от връчването на талона в медицинско
заведение, което не е упоменато.
-Справка от
„Система за управление на Административно-наказателна дейност“ за Н.Г. и издадените
му актове;
-Заповед № 312з-1237
от 14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР – Пазарджик за оправомощаване на
длъжностите лица от ОД на МВР – Пазарджик да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП (л. 23 от делото).
Във връзка с
твърденията в жалбата на Г. относно здравословното състояние на майка му са
представени ксероксни копия от: Експертно решение № 1339 от зас. № 106 от
17.06.2016 год. на Териториална експертна лекарска комисия за общи заболявания
с онкологична насоченост към „СБАЛОЗ“ ЕООД гр. София (на гърба на л. 10 и на л.
11 от делото), от което е видно, че Н. С. Г. е с 50% трудова неработоспособност
за срок от 3 (три) годни с поставена водеща диагноза „Злокачествено
новообразувание на млечната жлеза“; Медицинско свидетелство (в превод от заклет
преводач немски на български език - на гърба на л. 11 от делото), издадено на
23.01.2023 год. от общопрактикуващ лекар от гр. Виена, Австрия, удостоверяващо
здравословното състояние на майката на жалбоподателя и становище от 20.01.2023
год., издадено от д-р Д. относно здравословното психиатрично състояние на Г.
(на гърба на л. 12 от делото); удостоверение за настоящ адрес на Нонка Г. в
гр. Панагюрище от 25.01.2023 год.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
116, том I, рег. № 2523, нот. дело № 108 от 2006 год.,
удостоверяващ закупуването на недвижим имот-апартамент от Н.Г. *** (на гърба на
л. 13 от делото и л. 14).
По искане на
жалбоподателя са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката
С. С. К., в роднински отношения с жалбоподателя. В тази връзка при преценка на
свидетелските показания съдът съобразява разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
във връзка
с чл. 144 от АПК, и близките родствени отношения на свидетелката с
жалбоподателя. От гласните свидетелски показания се установява, че през нощта
на 07.01.2023 год. срещу 08.01.2023 год. племенникът на свидетелката К. - Н.Г.,
е отишъл до дома й, за да го закара веднага до спешното отделение за вземане на
кръв, тъй като му е била извършена проверка от контролните органи при
управлението на МПС. Жалбоподателят й е съобщил, че са му свалили номерата на
лекия автомобил и са го закарали до полицията, защото нямали дрегер за
проверка. В полицията няколко пъти са се опитали да му вземат проба, но не се е
получило и за това са му дали талон за изследване на кръвните показатели в
спешното. Племенникът й е отишъл до Спешното отделение, което е в болницата, но
оттам са му казали, че трябва да отиде в Бърза помощ. Г. е отишъл до тяхното
жилище, за да го закара до с нейния син до Бърза помощ. Племенникът й е потърсил
лекарите, но не ги е открил. След това и синът й е направил опит да разговаря с
лекар, но е било отказано вземането на кръвна проба за химически анализ с
довода, че определеното времето е изтекло. Впоследствие са дошли полицейските
служители и медицинското лице е преценил, че трябва да вземе кръвна проба на
сина й, а те са реагирали, че не е това момчето, на което трябва да се направи
изследването. Пред полицаите лекарят е казал, че са изминали четири минути от
определеното време и няма да вземе кръвна проба. Казал им е да отидат до
болницата в гр. Пазарджик и там да направят изследването. След това тримата са
отишли до болницата в гр. Пазарджик, а там съм им казали, че трябва да се
върнат от където са дошли и са се върнали обратно, но определеното за
изследване време вече е било изтекло.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.
146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
По своята
същност и характер оспорената заповед представлява индивидуален административен
акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и от нея произтичат отрицателни
последици за жалбоподателя, респективно има правен интерес от предявеното
оспорване. Издадена е от компетентен орган по силата на Заповед № 312з-1237 от
14.04.2022 год. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която в т. 1.2 е
оправомощил началниците на Районни управления при ОД на МВР-Пазарджик да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171,
т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4 и т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. Обжалваната
заповед е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити,
визирани в чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за
издаването й. В нея, освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа
подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ.
Конкретните факти, установяващи хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за
прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който с
оглед нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по
административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изречение
първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящото съдебно-административно
производство. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН, във връзка с чл. 179 от ГПК,
намира, че същият е съставен от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН-съдържа
описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено,
съдържат се необходимите данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.
40-чл. 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежат на преценка в настоящото
производство по оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ отразените в АУАН
констатации относно извършеното нарушение, нито правната квалификация на
същото. Пропуски и нарушения в процедурата по съставяне на акта за нарушение,
както и съставомерността на вмененото деяние могат да се правят в
производството пред районния съд при обжалване на издаденото, въз основа на
АУАН, наказателно постановление, но не и пред настоящата съдебна инстанция. Не
подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото
като извършено в АУАН административно нарушение - по арг. на чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание
посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство,
обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, по отношение на установеното, от фактическа страна, в мотивите му.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП досежно управлението на личния лек автомобил от Н.Г. се
изразяват в отказ от негова страна да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол и/или не изпълнение на предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Изложено е, че
е издаден талон за медицинско изследване № 100648, както и че водачът мирише на
алкохол и е с несигурна походка. Посочените съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед, с оглед на което
процесният административен акт е издаден в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал.
2 от същия кодекс реквизити, включително фактическите и правни основания за
издаването му.
С оглед
изложеното съдът преценява като неоснователно възражението на оспорващия, че
непосочването в талона за изследване на медицинското заведение, към което
следва да се насочи лицето за вземане на кръвна проба, съставлява нарушение на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – липсват фактически и правни основания за
издаването на процесната ЗППАМ. Следва да се посочи, че в оспорения акт на
първо място изрично е вписано, че лицето отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол, поради което е
налице, визираната в чл. 171, ал. т. 1, б. „б“, предложение последно от ЗДвП, хипотеза
за прилагане на ПАМ.
От Докладна
записка с рег. № 310р-948 от 16.01.2023 год., изготвена на 08.01.2023 год. от Е.
С. К. - младши автоконтрольор при ОД на МВР-Пазарджик, РУ – Панагюрище, се
установява, че Г. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол. Следователно на лицето е указано, че ще
бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол, при което
жалбоподателят е отказал. С това си поведение, а и с последващите си неуспешни
опити, водачът реално е отказал да му бъде извършена проверка. В тази връзка
следва да се посочи, че за целите на административното производство в
хипотезата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП е необходимо водачът да е отказал
по един от всичките алтернативно изброени в нормата начини да бъде проверен за
алкохол, поради което не е от съществено значение обстоятелството дали в издаденият
от младши инспектор Е. С. К., Талон за изследване № 100648 от 08.01.2023 год.,
е упоменато медицинското заведение към което следва да се насочи водачът на
МПС.
Свидетелските
показания на свидетелката К. съдът не кредитира с доверие, при съобразява
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на първо място
поради факта, че има роднински отношения с Н.Г., което предполага
заинтересованост от изхода на делото и на следващо място поради обстоятелството,
описано в Докладна записка с рег. № 310р-948 от 16.01.2023 год., че пред
служителите от медицинското заведение в гр. Панагюрище е направен опит от
страна на братовчеда на жалбоподателя да даде кръвна проба вместо него.
Въз основа на
изложеното не се установяват оплакванията на жалбоподателя, че при издаване на
заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за
служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са
приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН,
случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както
и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е
уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, поради което е налице спазване на
административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед. Приобщеният
писмен доказателствен материал по делото не поставя под съмнение истинността на
приетите за установени от органа факти, а констатациите подлежат на
опровергаване в съдебното производство, макар да се ползват с презумптивна
доказателствена сила (по арг. на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), тъй като издаване на
ПАМ се осъществява в административно производство при прилагане на Административнопроцесуалния
кодекс. Ето защо, фактическите констатации не са разколебани от свидетелските
показания на К. и не опровергават съдържанието на административната преписка.
Съдът следва да
отбележи, че изложеното в жалбата относно полаганите лични и медицински грижи
от жалбоподателя за майка му са неотносими към разглеждания спор и не следва да
бъдат коментирани с настоящия съдебен акт.
За пълнота
следва да се посочи, че ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на
приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да
извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява
административно наказание. Не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 5
от АПК, тъй като оспорената заповед е съобразена и с целта, преследвана от
закона - опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети
възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за
движението по пътищата и то от момента на установяване на противоправното му
поведение до настъпване на прекратително условие, с което е обвързано
действието на приложената ПАМ.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта
на закона, поради което предявеното оспорване от страна на Н.Г. срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0310-000004 от
09.01.2023 год. на началника на Районно управление – Панагюрище към ОД на
МВР-Пазарджик, е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
С оглед изхода
от спора и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед разпоредбата
на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото, поради което в полза ОД
на МВР-Пазарджик, следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Административен съд – Пазарджик, VII – и състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена
чрез пълномощника му адв. К.У., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0310-000004 от 09.01.2023 год. на началника на
Районно управление – Панагюрище към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пазарджик.
ОСЪЖДА
Н.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, сумата в размер на
100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението,
на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)