РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Бургас, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100502114 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на ответника А. А. Я., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Л.“, ул. „Б. “ № **, ет. *, ап. л., подадена чрез
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител
адв.Недялка Атанасова против решение № 261103 от 21.09.2021 г., постановено по гр.
дело № 8080/2020 г. по описа на РС- Бургас, в частта, с която е прието за установено, че
ответника дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД , ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“
№ 3, представляван от изпълнителния директор инж. Ганчо Тенев сумата от 124.09лв. –
главница за ползвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен №
955677 за отчетен период 27.07.2019г. - 03.01.2020 г., с издадени фактури за периода от
26.09.2017г. до 27.10.2020г. и сумата от 25.15 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата, начислен за периода от 27.10.2017г. до 13.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК -21.08.2020г. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил
със заповед № 2239 от 02.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4838/2020г. по описа на БРС.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като се
твърди, че е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния
1
закон и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че ищецът е доказал
наличието на облигационно правоотношение с ответника, от което черпи правата си. Сочи,
че липсва посочено от ищеца основание, въз основа на което последният е открил партида за
потребление на ВиК услуги в имота на името на ответника, без подадено от него заявление
съгласно чл. 59, ал. 2 от ОУ на ВиК, доколкото по делото е установено, че считано от
04.09.2012г. имотът е деклариран като собственост на неговия баща. На следващо място се
сочи, че по делото не е доказано наличието твърдяното реално потребление на вода от
страна на ответника в имота. По подробно изложените в жалбата съображения се иска
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с
което исковете да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание въззивникът, чрез назначения си
особен представител поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат
отхвърлени.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт
Десислава Златева е депозирала писмен отговор по въззивната жалба, в който е изложил
съображения за неоснователността й. Счита, че не е налице сочения в жалбата порок на
първоинстанционното решение. Излага доводи, че обстоятелството кой е подал заявление за
откриване на партида няма значение в случая щом като е установено, че именно ответникът
е собственик на водоснабдения имот за исковия период, още повече, при условие, че
последният не е оспорил наличието на доставяне в имота за същия период ВиК услуги и
размера на начислените за тях суми. Заявява, че по делото е доказано наличието на валидно
възникнало правоотношение между страните за процесния период, което произтича от
обстоятелството, че ответникът като собственик има качеството на потребител по смисъла
на чл. 3 от Наредба № 4/2004г., като цитира съдебна практика на БОС в този смисъл. По
подробно развитите в писмения отговор съображения моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско
възнагражение за въззивната инстанция в размер на 150 лв. В съдебно заседание, въззивното
дружество чрез процесуалния си представител – адв. Попова моли за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на водоснабден имот,
находящ се в гр. Б., ж.к. Л., ул. „Б.“ **, ет.*, ап. л. с открита партида с абонатен номер
955677 и като собственик на имота се счита за потребител на предоставените от ищеца
услуги по доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на основание чл.3, ал. 1 от
Наредба № 4/2004г. Ищецът сочи, че за процесния отчетен период ответникът не е изпълнил
задълженията си да заплати изразходеното количество вода в 30 –дневния срок, предвиден в
посочената Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради
което в негова полза е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като
съгласно указанията на заповедния съд на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е предявил
исковете си по реда на чл. 422 от ГПК за съдебно установяване дължимостта на процесната
сума за ползвани ВиК услуги /доставена, отведена и пречистена вода/ на 124.09лв. –
главница за ползвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен №
955677 за отчетен период 27.07.2019г. - 03.01.2020 г., с издадени фактури за периода от
26.09.2017г. до 27.10.2020г. и сумата от 28.97 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата, начислен за периода от 27.10.2017г. до 13.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК -21.08.2020г. до окончателното й изплащане.
2
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител дружество е депозирал писмен отговор по исковата молба, е
оспорило исковете, по съображения, че липсва твърдяното договорно правоотношение
между страните предвид недоказаното от ищеца качество на потребител на ответника в
имота. Възразява се относно наличието на твърдяното реално потребление на вода от
ответника в процесния имот, като са оспорени извършените с мобилното устройство отчети.
С постановеното съдебно решение, първоинстанционният съд е уважил изцяло иска
за дължимост главницата и законна лихва върху нея и частично иска за мораторната лихва
до размера от 25.15 лв., като е приел, че ответникът се явява задължено лице за плащане на
претендираните от ищеца услуги, тъй като именно той е вписан като единствен титуляр на
партидата на процесния имот и се е легитимирал като негов ползвател пред инкасатора на
Вик, липсват данни имотът да е собствен или партидата му да се води на друго лице, респ.
друго лице да е негов реален ползвател и да е декларирал писмено това пред ВиК.
Решението на районния съд се обжалва само в уважаващата исковете част, като срещу
останалата отхвърлителна част не е подадена въззивна жалба и същото е влязло в законна
сила.
При служебната проверка на обжалваното решение, в атакуваната му в жалбата
част, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. По същество след съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, от фактическа страна съдът намира за установено следното:
Със заповед № 2239 от 02.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4838/2020г. по описа на БРС, е разпоредено ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 124.09лв. – главница за ползвани ВиК услуги за
доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 955677 за отчетен период 27.07.2019г.
- 03.01.2020 г., с издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до 27.10.2020г. и сумата от
28.97лв., представляваща лихва за забава върху главницата, начислен за периода от
27.10.2017г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -21.08.2020г. до окончателното й изплащане,
както и направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с оглед дадените указания на съда заявителя е
предявил настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, по който е образувано настоящото дело.
По делото е представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена на 04.09.2012г. от
А. А. Я., с която същият е декларирал пред Община Бургас, че е едноличен собственик на
процесния водоснабден имот, с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, ул. Б. **, ет. *, ап. л., който е заявил,
че е придобил по наследство, за което е представил нотариален акт и удостоверение за
наследници от 13.06.2021г. Към декларацията е представена справка от Община Бургас, от
която е видно, че към 02.06.2021г. като собственик на процесния имот продължава да се
води същото лице А. А. Я..
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки, издадено от Община
3
Бургас на 20.07.2021г. се установява, че ответникът А. А. Я. е с. на А. А. Я..
Представено е подадено на 23.05.2012г. от ответника А.Я. заявление за пломбиране
на водомера по партидата на имота с абонатен номер 955677 „поради смяна на стария уред,
неотговарящ на ЗИ с нов“. От приложените справки за адресна регистрация на ответника се
установява, че същият има регистрирани настоящ и постоянен адрес в процесния имот,
съответно на 19.08.1996г. и на 19.12.20211г., като от данните по делото, в т.ч. ангажираните
свидетелски показания става ясно, че от няколко години ответникът е в чужбина.
По делото са представени писмени доказателства, изходящи от ищеца, от които е
видно, че същият води при себе си на отчет като свой клиент ответника в качеството му
потребител на ВиК услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода по партида с
абонатен номер № 955677 за имот, находящ се гр. Бургас, ж.к. „Л.“, ул. Б. **, ет. *, ап. л..
Пред районния съд е извършена съдебно-техническа експертиза, по която вещото
лице е посочило, че не е осъществило достъп до имота, поради отсъствие на ответника,
който се намирал по данни на съседи в чужбина /която обстоятелство се установява и от
останалите събрани по делото доказателства/. Вещото лице е посочило, че е изготвило
експертизата по данни, предоставени от ищеца. В заключението си сочи, че за процесния
отчетен период начисленото количество вода е 47.26 куб.м., от което 3.26 куб.м. от
разпределение, като един от отчетите е от осигурен достъп, един – служебен и три по данни
на клиента.
Извършена е и съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение за наличието
на редовно водено от ищеца счетоводство, въз основа на което и съгласно приложените
фактури на ответника е начислено заплащане на посочените в исковата молба сума за
ползвана вода за процесния период, заедно с лихвите за забавеното й плащане.
В първоинстанционното производство са ангажирани и свидетелски показания, като е
разпитана свидетелката Т., отчитаща водомера на процесния адрес. В показанията си същата
сочи, че имотът е необитаем от 3- 4 години, като клиентът е извън страната, като си идва за
празници и тогава й се обажда и й дава показанията на водомера. За част от исковия период
свидетелката завява, че е записала в таблицата „служебно“, тъй като по данни на съседите
собствениците са били в имота за 2-3 дни. Сочи, че информация за това дали абонатът е в
бил в жилището получава от брат му, който живее на първия етаж в сградата.
Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд е установил правилно
фактическата обстановка по делото, но въз основа на нея е приложил неправилно
материалния закон, вследствие на което е стигнал до правни изводи, които не се споделят от
въззивния съд по следните съображения:
Съгласно чл.3 т.2 от Наредба № 14/04.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ , потребители на услугите ВиК са
собствениците и ползвателите на самостоятелни обекти във водоснабдена сграда в режим на
ЕС. Въпреки указаната и доказателствена тежест, която носи и която му е указана от съда,
ищецът не ангажира доказателства за твърденията си, че ответникът е собственик или вещен
ползвател на процесния имот. Напротив по делото са налице данни, че за исковия период
водоснабдения имот е собственост на трето лице – б. на ответника, за който не се твърди и
няма данни да е починал, респ. преживе да е прехвърлил или завещал собствеността на
имота в полза на ответника. Следва да се отбележи, че нито едно от установените по делото
обстоятелствата – самостоятелно или в съвкупност с останалите, а именно че ответникът е
заявил пломбиране на сменения в имота водомер през 2012г., че има адресна регистрация в
4
процесния имот и, че го е обитавал/ макар по делото да има данни, че за исковия период е
отсъствал от страната/, както и, че е съобщавал на инкасатора по телефона показанията на
водомера, не водят до възникване качеството потребител на ВиК услуги за ответника по
смисъла на горепосочената нормативна уредба, щом като липсват данни именно той да
притежава каквито и да е вещни права в имота. Що се касае до цитираните в обжалваното
решение клаузи от ОУ на ищцовото дружество, въз основа на които районния съд е приел,
че именно ответникът е задължено към ВиК оператора лице, настоящата инстанция намира,
че същите са неприложими в случая, тъй като нито една от посочените в тях не съответства
на установената по делото фактическа обстановка, т.е. касаят случаи, различни от
настоящия. От гореизложеното се налага извода, че ищецът неоснователно води при себе си
на отчет като свой клиент ответника, без каквито и да е данни последният да има качеството
потребител на ВиК услуги по смисъла на горепосочената нормативна уредба и да поискал да
му бъде открита партида. Затова, основателно се явява оплакването в жалбата, че между
страните липсва възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на което
ответникът да отговаря за заплащане на потребените в имота ВиК услуги за исковия период.
С оглед тези съображения се налага извода за неоснователност на иска за дължимост
на претендираната главница за исковия период за процесния имот, като поради
недължимост на главната претенция, следва да се отхвърли и иска за дължимост на
мораторна лихва и законна лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.
С оглед изцяло отхвърляне на исковете, претендираните от ищеца разноски не следва
да се присъждат.
Поради несъвпадане на крайните изводи на районния съд с тези на настоящата
инстанция, обжалваното решение в атакуваната му част следва да бъде отменено като
неправилно, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото, съгласно т. 7 от ТР от 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС в тежест на въззиваемото дружество- ищец следва да се възложи заплащане
на дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 50 лв., платима в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БОС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261103 от 21.09.2021 г., постановено по гр. дело № 8080/2020
г. по описа на РС- Бургас в обжалваната му част, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД , ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3, представляван от изпълнителния директор инж. Ганчо Тенев за
приемане за установено по отношение на ответника А. А. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Бургас, ж.к. „Л.“, ул. „Б. “ № **, ет. *, ап. л., че на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 124.09лв. – главница за
ползвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен №
955677 за отчетен период 27.07.2019г. - 03.01.2020 г., с издадени фактури за периода от
5
26.09.2017г. до 27.10.2020г. и сумата от 25.15 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата, начислен за периода от 27.10.2017г. до 13.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК -21.08.2020г. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил
със заповед № 2239 от 02.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4838/2020г. по описа на БРС, както и присъдените в полза на ищеца
разноски в заповедното и първоинстанционното исково производство, възлизащи в общ
размер от 810 лв.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3,
представляван от изпълнителния директор инж. Ганчо Тенев ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БОС държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 50 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6