Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 23.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 5 състав, в публичното заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря
М.Методиева като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 8066
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени
са от П.А.П. *** обективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. с
чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 05.02.2020
г., около 19.30 часа, в гр.София, се движел по тротоара на
нерегулирано кръстовище на ул.„*******и ул.“*******в посока спирката на автобус
120. По тротоарната настилка имало дупки и неравности. Участъкът от пътя бил
осветен от уличното светление. Ищецът се спънал в неравност, представляваща
дупка, пропукване на тротоарната настилка, и паднал на земята. В близост до
мястото имало ламаринен павлион за продажба на пържена риба. Собственикът на
павилиона видял случващото се и му
помогнал да се изправи. Ищецът усетил силна болка в десния глезен, не
можел да стъпва на десния крак, поради което се обадил на брат си, който го
откарал в УМБАЛ “Царица Йоанна“ ЕАД. В болницата установили “множество
счупвания на подбедрицата“. От тази травма ищецът претърпял неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания. Твърди,
че претърпените от него неимуществени вреди били в причинно-следствена връзка с
противоправното и виновно поведение на служители на С.О., които не изпълнили
задължението си да поддържат тротоара в добро състояние. Счита, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 29 000
лв. Твърди, че претърпял и имуществени вреди, които се изразили в раходи за
лечение на обща стойност от 1244.80 лв. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 29 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди/ и 1244.80 лв. /обезщетение
за имуществени вреди/, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва да
са осъществени елементите от състава на чл.45 от ЗЗД; оспорва размера на иска
за неимуществени вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия, който не отделил необходимото внимание при придвижването си в
градска среда, в участък, който му е познат, в резултат на което не забелязал
препятствието на пътя. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От показанията на св.М.се
установява, че през м.март 2020 г. видял как ищецът паднал на тротоар пред
павилиона, в който работел. Павилионът се намирал на ъгъла на ул.“*******и
ул.“Поп Груйо“. Тогава настилката на тротоара била разбита, имало дупки по нея.
Ищецът минал покрай павилиона, поздравил свидетеля, като вдигнал ръка, след
което паднал, а М.го вдигнал. Кракът на ищеца вече бил отекъл. Самото място
било осветено и почистено. Понястоящем
тротоарът вече бил направен и изглеждал много добре. Свидетелят видял падането,
но не видял защо ищецът е паднал, предполага, че е стъпил накриво в някоя дупка
или крива плочка, защото тротоарът тогава бил „много разбит“. След падането
ищецът казал, че много го боли крака.
Съдът
кредитира показанията на св.М.относно механизма на настъпване на травмата, тъй
като са последователни и конкретни и се подкрепят от медицинските документи и
медицинската експертиза по делото.
От медицинската експертиза, чието
заключение съдът приема, се установява, че на 05.02.2020 г. ищецът е получил
счупване на долния край на дясната малкопищялна кост/външен малеол/ и долния
край на дясната голямопищялна кост/вътрешен малеол и заден малеол или трималеоларно счупване на десния глезен,
които травми са причинили трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за около 6 месеца. Проведено е било следното лечение: болнично през
периода 05.02.2020 г. до 11.02.2020 г. и
от 17. 02.2021 г. до 23.02.2021 г. общо 12 дни; домашно - амбулаторно лечение от 11.02.2020 г. за около 6 месеца и от 23.02.2021 г. за още един месец.
По време на болничното лечение ищецът е бил опериран: на 05.02.2020 г. е
извършено открито наместване на
счупването и фиксация на двете кости на дясната подбедрица с метални импланти;
на 17.02.2021 г. са отстранени металните импланти. По делото не са представени
документи за проведена рехабилитация. Здравословното състояние на ищеца
понастоящем е стабилизирано и самостоятелната му походка е възстановена.
Малкопищялната кост и задния малеол на голямопищялната кост са зарастнали, от
вътрешния малеол има малко парченце несрастнало с големия пищял. Дясната
глезенна става извършва движения в обем, по-малък от нормата с 15 %. Към
настоящия момент самостоятелната походка на ищеца е възстановена. Той би могъл
да изпитва остатъчни болки в глезенната става при влажно и студено време, при
продължително ходене и стоене прав. Вещото лице заявява, че е налице
причинно-следствена връзка между падането на ищеца на 05.02.2020 г. и счупването
на десния глезен. С оглед характера, степента, вида и местоположението на счупването
на ищеца може да се приеме, че е получено от спъване в неравност, което е
довело до отиване на ходилото навътре и назад. Това води до външна нестабилност
на глезенната става, преразтягат се външните й връзки, счупва се външния
глезен, а скочната кост отчупва вътрешния глезен и задния триъгълник на големия
пищял. Пропадането на крака в дупка е по-вероятно да доведе до счупване в
долната част на костите на подбедрицата. В История на заболяването от болница
„Царица Йоанна“ в анамнезата е записано: „днес паднал и контузил десен глезен“,
а в История на заболяването от болница „Люлин“ в анамнезата е записано -
опериран преди повече от 1 г. за трималеоларно счупване на десния глезен“. Направените
разходи по фактура от 11.02.2020 г. за метални импланти - 1150.00 лв.; по фактура
от 11.02.2020 г. за потребителска такса - 34.80 лв.; по фактура от 13.02.2020 г.
за рентгенова снимка - 40.00 лв.; по фактура от 13.02.2020 г. за копие на
рентгенов диск - 20.00 лв. са били необходими и са във връзка с проведеното
лечение за счупването на десния крак. Здравословното състояние на ищеца преди
увреждането е било нормално. Въз становяването му е протекло в рамките на
обичайната продължителност за този вид увреждания на опорно-двигателния апарат.
Ищецът е трудоустроен за срок от 6 месеца, считано от 13.10.2020 г. на работа
без тежък физически труд и покриване на норми за физическа подготовка.
По
делото е представен от ответника с отговора на исковата молба договор от
25.03.2015 г. между „С.О.“ и „А.С.А.Б.“ ЕООД за събиране и транспортиране на
отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване
на територията на С.О.. Този договор сам по себе си не установява в какво
състояние е бил тротоарът на ъгъла на ул.“*******и ул.“*******При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За
да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа;
осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД,
който включва следните елементи: противоправно
поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава –
вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото
му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или
по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966
г.).
Събраните по делото доказателства
установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
От
показанията на св.М.се установи, че ищецът е паднал на тротоара пред павилион
на ъгъла на ул.“*******и ул.“Поп Груйо“. Тротоарът е бил силно разбит, с дупки
по него, а от заключението на медицинската експертиза е видно, че ищецът е
получил средна телесна повреда: счупване
на долния край на дясната малкопищялна кост/външен малеол/ и долния край на
дясната голямопищялна кост/вътрешен малеол и заден малеол или трималеоларно счупване на десния глезен,
което е в причинно-следствена връзка с падането му на тротора. От телесните
повреди ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания/заключение на медицинска експертиза/.
Тротоарната настилка, находяща се в гр. София, на ул.“*******и
ул.“*******се поддържа от С.О.. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата,
общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е
мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се
разпростира върху всички основни елементи на
пътищата по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно
платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата, лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги
поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Задължение за поддръжка на тротоарите като част от
обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за
прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на
пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и
селищните образувания е за общината.
Цитираните
нормативни текстове уреждат
задължение за ответника да осъществява поддръжка на
пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае
за дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Допускането на неравност на тротоар, находящ се на територията на С.О., съставлява противоправно бездействие на
работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе
норми, което е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Осъществен
е фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което
искът е доказан по основание.
При
определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата
на злополуката – 30 г., вида на телесната повреда – средна телесна повреда, изразила се в счупване
на долния край на дясната малкопищялна кост/външен малеол/ и долния край на
дясната голямопищялна кост/вътрешен малеол и заден малеол или трималеоларно счупване на десния глезен.
Съдът съобрази вида на проведеното лечение – болнично лечение през периода 05.02.2020г. до 11.02.2020 г. и от 17.
02.2021 г. до 23.02.2021 г. общо за 12 дни, през който период е проведено
оперативно лечение – на 05.02.2020 г. е извършено открито наместване на счупването и фиксация
на двете кости на дясната подбедрица с метални импланти, а на 17.02.2021 г.
металните импланти са отстранени. След оперативното лечение е проведено и домашно - амбулаторно
лечение от 11.02.2020 г. за около 6 месеца и от 23.02.2021 г. за още един
месец или общият възстановителен период за ищеца /болнично и домашно лечение/ е
седем месеца и шест дни. Съдът отчете обстоятелството, че ищецът е изпитвал
интензивни болки непосредствено след травмата и след оперативната интервенция,
както и в началото на раздвижването. По време на лечението и възстановяването е
зависел от чужда помощ в хигиенно-битовото си обслужване. Ищецът е бил
трудоустроен за срок от 6 месеца, считано от 13.10.2020 г. на работа без тежък
физически труд и без покриване на норми за физическа подготовка. Съдът съобрази
и преживения от пострадалия стрес и типичните за механизма на получаване на
травмата негативни емоционални преживявания. От друга страна по делото се
установи, че здравословното състояние на ищеца понастоящем е стабилизирано и
самостоятелната му походка е възстановена. Малкопищялната кост и задния малеол
на голямопищялната кост са зарастнали, от вътрешния малеол има малко парченце
несрастнало с големия пищял. Дясната глезенна става извършва движения в обем,
по-малък от нормата с 15 %. Според вещото лице, това състояние на дясната
глезенна става не затруднява значително движението на пострадалия, защото
процентът е сравнително малък. Той може да ходи самостоятелно и да извършва
работата си./становище на вещото лице в съдебно заседание/. Ищецът изпитва остатъчни болки в глезенната
става при влажно и студено време, при продължително ходене и стоене прав.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2020 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 15 000 лв., до който
размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 29
000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По
предявения иск за имуществени вреди:
Ищецът
претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 1244.80 лв.,
представляващи разходи за лечение по фактури и касови бонове, представени по
делото.
Съдът приема, че предявеният иск за
имуществени вреди е изцяло основателен, поради следните съображения:
Ищецът
е представил следните доказателства за направени разходи:
- по фактура № 20000094935/11.02.2020
г., ведно с касова бележка към нея, за закупена 1/3 тубуларна плака и канюлиран
винт – общо 1150 лв.;
- по фактура № **********/11.02.2020
г., ведно с касова бележка към нея, за платена потребителска такса – 34.80 лв.;
- по фактура № **********/13.02.2020
г., ведно с касова бележка към нея, за рентгенология на костите и ставите на
крайниците – 40 лв.;
- по фактура № **********/13.02.2020
г., ведно с касова бележка към нея, за копие на 2 или повече образни
изследвания върху CD - 20 лв.
От заключението на медицинската
експертиза, което съдът приема, се установява, че разходите са били
необходимиза лечението на ищеца.
Общата
стойност на направените разходи за лечение е 1244.80 лв., колкото претендира ищецът,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Възражението за съпричиняване на
вредите от пострадалия е неоснователно. Тежестта на доказване на възражението е
върху ответника, но същият не ангажира доказателства в тази насока. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, второ ТО/.
По
законната лихва:
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД,
ответникът дължи законна лихва, върху присъдените обезщетения, считано от
датата на деликта – 05.02.2020 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 753,23 лв., съразмерно на уважената
част от исковете.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
размер общо на 138.86 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Я.А. *** с адрес за призоваване: гр.София, бул. „*******,
офис 107, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 772.01 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер на 650 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „*******да заплати на П.А.П., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис 107 – за адв. Я.А., на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата
от 15 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на долния край на дясната
малкопищялна кост/външен малеол/ и долния край на дясната голямопищялна
кост/вътрешен малеол и заден малеол или трималеоларно счупване на десния глезен,
причинено на 05.02.2020 г. в гр.София при падане, поради наличие на разбита
тротоарна настилка на ъгъла на ул.“*******и ул.“Поп Груйо“/, ведно със
законната лихва, считано от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 29 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.О., с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „*******да заплати на П.А.П., ЕГН **********, на
основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 1244.80
лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение по
фактура № 20000094935/11.02.2020 г. и касов бон към нея, фактура №
**********/11.02.2020 г. и касов бон към нея, по фактура №
**********/13.02.2020 г. и касов бон към нея, по фактура №
**********/13.02.2020 г. и касов бон към нея, ведно със законната лихва, считано
от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на П.А.П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 753,23
лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П.А.П. ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 138.86
лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на адвокат Я.А. ***
с адрес за призоваване: гр.София, бул. „*******, офис 107, на основание чл. 38,
ал. 2 Закона за адвокатурата, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 772.01 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на
държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса
върху уважените искове в размер на 650 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: