№ 193
гр. Перник, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720104639 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М. АС. В., ЕГН **********, с адрес:
*****, чрез пълномощника му адв. К.П., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ №
11, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът
не дължи на ответника принудително сумата 1294,53 лв. – главница за доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води по фактури, издадени в периода 20.06.2006
г. – 05.01.2018 г. за имот, находящ се в *****, и сумата 925,88 лв. – лихва за забава върху
главниците по фактури, издадени в периода 20.06.2006 г. - 05.01.2018 г., поради
погасяването им по давност.
Излага се, че ищецът е абонат на ответното дружество за недвижим имот – апартамент,
находящ се на адрес: *****. Сочи, че според издадена от ответника справка за задълженията,
ищецът дължи на ответното дружество сумата 1660,95 лв. – стойност за доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, съгласно фактури от 20.06.2006 г. до
05.05.2021 г., и сумата 987,93 лв. – лихва съгласно фактури от 20.06.2006 г. до 05.05.2021 г.
за имота. Твърди, че сумите по фактурите до 05.01.2018 г. са погасени с изтичане на
тригодишна давност поради периодичния характер на вземането. С оглед изложеното, се
моли предявените искове да бъдат уважени, както и за осъждане на ответника да му заплати
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрк. Йорданова, с
1
който оспорва исковете. Сочи, че вземането се е превърнало в естествено вземане, което не
може да бъде събрано принудително, а само ако бъде платено доброволно. Възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до предвидения в
Наредба № 1/5004 г. минимум.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че вземанията, за които в полза на
ответното дружество е издаден изпълнителен лист, са погасени по давност след издаването
му.
Съгласно Определение № 549 по ч.гр.д. № 4317 по описа за 2018 година на ВКС при
действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само
когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или
пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или
с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки
или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск беше
недопустим (поради отсъствие на правен интерес), а ответникът никога не дължи разноски
по недопустим иск. Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от
спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на
пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не
е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може
да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше
необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения
установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако
ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си
поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не
може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца,
тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче
може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова
свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на
иска.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим.
От приложената справка за абонат *****, титуляр М. АС. В. е видно, че за периода
20.06.2006 г. – 05.01.2018 г. за имот, находящ се в *****, в счетоводството на ответника е
начислено задължение за главница в размер на 1297,22 лв. и лихва за забава в размер на
925,88 лв.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
2
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. В случая предмет на предявените искове са вземания за периодични плащания и
за лихви, поради което приложим е предвиденият в чл. 111, б. “в” ЗЗД тригодишен
давностен срок.
По делото не са представени доказателства за уговорен падеж на вземанията, поради
което съдът приема, че вземането за главница по последната фактура от процесния период -
05.01.2018 г., е изискуемо с издаването й. Ответникът признава, че не са предприемани
изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност, поради което следва, че
давността за вземането по тази фактура е изтекла на 05.01.2021 г., като с погасяване на
главното вземане се погасява и акцесорното вземане за лихви. Доколкото изискуемостта на
всяко от останалите вземания е настъпила с месец по-рано от предходното, следва, че те
също са погасени с изтичане на тригодишен давностен срок заедно с акцесорните вземания
за лихви върху тях.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Въпреки дадените с доклада указания, ищецът не е заявил ясно, че признава иска. С
оглед изложеното, предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят сторените по делото.
По възражението, направено в отговора на исковата молба, за определяне на
възнаграждението в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г., съдът намира
следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при предявенената цена на
исковете минимланият размер на възнаграждението е 385,43 лв., който уговореното такова
надвишава незначително, поради което не е налице основание за намаляването му.
Предвид изложеното, на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер
на 88,82 лв. за държавна такса и 400,00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение,
т.е. общо сумата 488,82 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. АС. В., ЕГН **********, с адрес: *****, НЕ
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, принудително сумата
1294,53 лв. /хиляда двеста деветдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/ –
главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води по
фактури, издадени в периода 20.06.2006 г. – 05.01.2018 г. включително, за имот, находящ се
в *****, и сумата 925,88 лв. /деветстотин двадесет и пет лева и осемдесет и осем
3
стотинки/ – лихва за забава върху главниците по фактурите, издадени в периода 20.06.2006
г. - 05.01.2018 г., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на М. АС. В., ЕГН
**********, с адрес: *****, сумата 488,82 лв. /четиристотин осемдесет и осем лева и
осемдесет и две стотинки/ – разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4