№ 1975
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330203693 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3990500, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на Р. Н. К. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4
ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията за това са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 11.08.2020 г., в 09:30 часа, в
1
общ. Марица, на път II-64, км.50+500, посока от гр.Пловдив към с.Труд, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60км./ч, МПС с рег.
№ ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се
движело с установена наказуема скорост 92 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 32 км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава
от събраните по служебна инициатива на съда доказателства.
Това е така доколкото в изисканото с разпореждането за насрочване на
делото писмо от ОПУ изрично е отбелязано, че километър 50+500 на път II-64
“Карлово-Пловдив”, в посока от град Пловдив към село Труд, попада в
отсечката с две платна за движение, като на самия км. 50+500 в посока от
Пловдив към Труд няма поставени никакви пътни знаци, в това число и пътен
знак В26. Пътен знак В26 (60км/час) "Забранено е движението със скорост,
по-висока от означената", в посоката от град Пловдив към село Труд е
поставен на км. 50+650, във връзка с организацията и безопасността на
движение на находящите се в близост крайпътните обекти и разработените и
изградени пътни връзки към тях, като действието му се изчерпва при км.
50+590 , където има кръстовище за фирма „Осрам“. Км. 50+500 се намира
след кръстовището, находящо се на км. 50+590, което означава, че за него
ограничението не е валидно.
Съдът изцяло кредитира отразеното в цитираното писмо на ОПУ,
доколкото съответства, както на останалите събрани по служебна инициатива
доказателства, така и на действащата нормативна уредба.
Съгласно чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП - обхвата на действие на пътен знак
В26 е до следващото кръстовище.
В тази връзка следва да се съобрази легалната дефиниция за кръстовище,
дадена в т.8 от ДР на ЗДвП, а именно: "Кръстовище" е място, където два или
повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.
Както и легалната дефиниция за път дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както
следва: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
В писмото от ОПУ-Пловдив изрично е отбелязано, че действието на пътен
знак В26 се преустановява от кръстовището на път II-64 с асфалтовия път,
2
служещ за достъп до редица крайпътни обекти, който извод напълно
кореспондира на цитираните легални дефиниции.
При положение, че процесният пътен участък, към датата на заснемане на
МПС, не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ
ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ,
че е допуснато превишение на режима на скоростта от 32 км /ч.
При положение, че конкретния пътен участък не попада в обхвата на
действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на чл.
21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с
пътен знак В 26.
Нещо повече предвид констатираната наказуема скорост на движение от 92
км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък се оказва
така, че поведението на жалбоподателя е несъставомерно въпреки
превишението с 2 км/ ч на приложимото общо ограничение на скоростта от
90 км/ч извън населено място, доколкото чл. 182, ал. 2, т. 1 ЗДвП предвижда
санкция за превишение от 10 км/ ч.
Посоченият извод, че процесният пътен участък, към датата на заснемането
не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение
60 км/час, не се оборва от посоченото в Протокола по чл. 10 от Наредбата, че
има поставен пътен знак В26 и той се намира на около 100 метра от
камерата.
Точно обратното, по вече гореизложените съображения, следва да се
приеме, че в процесния случай е:
-изцяло правилен фактическия извод на наказващия орган, че преди
процесния участък действително е имало поставен знак В26 в посоката
отразена в ЕФ, като този извод кореспондира и на писмото получено от
ОПУ;
-но е неверен правния извод, че процесния участък км. 50+500 е попадал в
обхвата на действие на този иначе надлежно поставен знак, доколкото зоната
му на действие се изчерпва до км. 50+590, поради наличното там кръстовище.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-Пловдив
към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави
надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна
мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
3
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас, то
компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
Директора на ОПУ-Пловдив, респективно от тази институция, на чиято
територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за
законосъобразно поставени знаци по процесния път.
В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело 1093/
2020 Административен съд – Пловдив.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че на съда е
служебно известно, че през Април 2021г. за процесния пътен участък е
надлежно поставена и табела Т2 /1000 метра/. Доколкото, обаче това се е
случило 8 месеца след процесното заснемане, този факт се явява изцяло
ирелевантен към отговорността на дееца.
По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.
4
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат
заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в
чиято полза е изходът на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният
е представил доказателства за сторените разноски по обжалване на
електронния фиш – договор за правна защита и съдействие и пълномощно за
представителство. Възнаграждението е уговорено съгласно правилото на чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, а именно оказване на правна помощ и
съдействие на близък. Затова и разноски следва да бъдат присъдени на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на
жалбоподателя, а именно на адв. Р. А., съобразно правилото на чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – т. е. в минимално предвидения в наредбата размер от 300
лв. съобразно с обжалваемия интерес до 1000 лв., а именно от 300 лв. В този
смисъл сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдена в тежест на ОД на МВР-Пловдив, съгласно изричното правило на
чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3990500, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на Р. Н. К., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 /триста/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Н. А., ЕИК
*********, вписан в Адвокатска колегия - Пазарджик, сумата в размер на
300,00 /триста/ лева, разноски в съдебното производство на основание чл. 38,
ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5