Р Е Ш Е Н И Е № 260041
град Шумен, 23.10.2020 г.
Шуменският окръжен съд, в закрито заседание
на двадесет и трети октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: К.Моллов
Членове: 1. Р. Хаджииванова
2.
Т.Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Р.
Хаджииванова в.гр.д. № 366 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по
чл.435, ал.2, т.2 ГПК.
Образувано е по жалба вх.рег. № 02098/07.07.2020 г. на Д.Г.Ч., срещу действия на ЧСИ ..., с рег. № 775, с район на действие ШОС, по изп. д. № 20117750400215, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо вземане, представляващо обезщетение по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ, на основание чл.446а ГПК, както и отказ на ЧСИ да вдигне наложен запор на трудово възнаграждение по прекратено със Заповед №КВ – 108/16.03.2020 г. на Министъра на отбраната на Р.България правоотношение с НВУ „...“ гр.В. Търново. Жалбоподателят – длъжник по соченото изпълнително дело счита действията на ЧСИ за неправилни, необосновани и незаконосъобразни. През 2011 г. ЧСИ наложил запор на трудовото му възнаграждение при работодателя НВУ „...“ Факултет „Артилерия“ ПВО и КИС“. С молба вх. № 01582 от 18.05.2020 г. уведомил ЧСИ, че със Заповед на Министъра на отбраната е прекратен договорът му за военна служба и е освободен от длъжност, а със Заповед от 07.04.2020 г., на началните на НВУ „...“ е отчислен от списъчния състав. С цитираната молба поискал запора върху трудовото му възнаграждение да бъде вдигнат, поради факта на прекратяване на договора, а в случай на постъпване на парични суми от бившия му работодател същите да му бъдат възстановени, тъй като нямат характер на трудово възнаграждение, а представляват обезщетение по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ, което е несеквестируемо. Със съобщение изх.№ 02596/22.06.2020 г. ЧСИ уведомил длъжника, че отказва да възстанови постъпилите суми. Излага още, че запорът не разпростира действието си върху соченото имущество, тъй като е налице съществена разлика между трудовото възнаграждение и обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовото възнаграждение се дължи за предоставяне на работна сила, а сумите са постъпили след датата на неговото прекратяване и не представляват насрещна престация за извършен труд. Счита, че по отношение тези суми е недопустимо да се извършват изпълнителни действия по смисъла на чл.446а, ал.1 вр. с чл.446а, ал.2 ГПК. Излага още, че обезщетението има характер на компенсация за изпитаните от военнослужещия рискове, ограничения и неудобства при изпълнението на кадровата военна служба и функцията му е да обезщети неблагоприятните последици, свързани с приспособяване на начина на живот към новото социално положение. Предвид изложеното моли съдът да отмени насочването на изпълнението върху имуществото, което счита за несеквестируемо, представляващо обезщетение по чл.227, ал.1 ЗОВСРБ, както и оказа на ЧСИ да вдигне запора върху трудовото му възнаграждение, поради прекратяване на правоотношението.
В срока по
чл.436, ал.3 ГПК кредиторът не е депозирал писмени възражения не е изразил
становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които взема становище по неоснователност на жалбата.
Жалбата е
депозирана в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна.
Приложеното изп.д.№ 20117750400215, по описа на ЧСИ ..., с рег. № 775, с район на действие ШОС, е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София, срещу длъжника Д.Г.Ч.. Първоначално по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София е било образувано изп.д. № 20108770400623 по описа на ЧСИ ..., въз основа на издаден изп.лист от 12.10.2020 г. по гр.д.№ 4083/2010 г. на ШРС, срещу длъжника Д.Г.Ч.. Това изпълнително дело, по молба на взискателя е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ ..., и образувано под № 20117750400214 на ЧСИ ....
По молба на „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София, е било образувано и изп. дело № 20108770400705 по описа на ЧСИ ..., въз основа на изпълнителен лист от 28.10.2010 г., издаден по ч.т.д. № 4399/2010 г. на ШРС, срещу Ч., като по молба на взискателя делото е изпратено на ЧСИ ... за продължаване на изпълнителните действия, и е образувано под № 20117750400215 на ЧСИ .... Отново по молба на взискателя образуваното пред ЧСИ ... изп.д. №20117750400214 е присъединено към настоящото изп. дело № 20117750400215 на същия ЧСИ.
На 25.11.2010 г.
на длъжника по изпълнителното дело са връчени две покани за доброволно
изпълнение /съответно по изп.д.№ 20108770400623 и № 20108770400705 на ЧСИ .../.
Като взискател съгласно чл.458 ГПК присъединен по право е и държавата, за дължимите
й от длъжника публични вземания. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника от НВУ „...“ факултет „Артилерия, ПВО и КИС“, като са изпратени две
запорни съобщения, получени от третото задължено лице на 22.10.2010 г. /по
изп.д.№ 20108770400623/ и на 25.10.2020 г. /по изп.д.№ 20108770400705/. В
резултат на запора третото задължено лице е провеждало ежемесечно суми по
сметката на ЧСИ.
На 09.03.2020 г.
ЧСИ е изпратил съобщение до декана на Факултет „А., ПВО и КИС“, гр. Шумен, в
което е посочил, че във връзка с наложен запор по изп.д.№ 20117750400215, с
длъжник Д.Г.Ч., прецизира основанието за налагането му – съгласно чл.512, ал.1 ГПК следва всички суми отнасящи се по запора да бъдат превеждани на ЧСИ ....
С писмо от 11.05.2020 г. НВУ „...“ Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“, е уведомило ЧСИ, че от 13.04.2020 г. е прекратен договора за кадрова военна служба на Ч., поради навършване на пределна възраст от военнослужещия /Заповед от 16.03.2020 г. на Министъра на отбраната/, а от 15.04.2020 г. е назначен с трудов договор при същия работодател.
С молба вх.№
01582/18.05.2020 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да вдигне запора, с оглед
прекратяване на служебното му правоотношение, а в случай че постъпят суми по
наложения запор от бившия му работодател, то същите да му бъдат възстановени,
тъй като са изцяло несеквестируеми на основание чл.446а, ал.1 във вр. ал.2 ГПК.
Видно от приложената Заповед от 07.04.2020 г. на Началника на НВУ „...“, е
разпоредено, в съответствие с чл.227, ал.1 ЗОВСРБ на подполковник Д.Ч. да се
изплати еднократно парично обезщетение – 20 месечни възнаграждения в размер на
47300лв.; в съответствие с чл.227, ал.5 ЗОВСРБ на Ч. да се изплати еднократно
парично доволствие в размер на 650 лв.; на основание чл.19, т.2 от Наредбата
осигуряване с униформено облекло, да се
изплати неусвоен годишен лимит за 2020 г. пропорционално на прослуженото време
– 3м и 8 дни – 184,17лв.; на основание чл.199 ЗОВСРБ за неизползван платен годишен
отпуск за 2020 г. – 1238.82лв., или обща стойност на сумата за изплащане е
49372,99лв.
С платежно
нареждане от 20.05.2020 г. по сметката на ЧСИ е преведена сумата от 2137.89лв. с наредител Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ към
НВУ, като основание за плащане в документа е посочено настоящото изп.д. №
20117750400215. С писмо от НВУ
Факултет по „Артилерия, ПВО и КИС“, изпратено до ЧСИ е уточнено, че сумата от
2137,89лв. има следния характер: обезщетение по чл.227, ал.1 ЗОВСРБ – 1009,46
лв.; обезщетение по чл.227, ал.1 ЗОВСРБ – 13,49 лв.; и обезщетение по чл.199
ЗОВСРБ – 1114,94 лв.
С молба от
03.06.2020 г. длъжникът е поискал посочената сума да му бъде възстановена, тъй
като същата няма характер на трудово възнаграждение. С разпореждане от 16.06.2020
г., след уведомяване на взискателя, ЧСИ е оставил без уважение/отказал/ молбата
на длъжника, за което му е изпратил съобщение изх.№02596/22.06.2020г..
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Предмет
на настоящото производство е жалба, срещу действия на ЧСИ по изп. д. № 20117750400215, по описа на ЧСИ с
рег. № 775, с район на действие ШОС, изразяващи се в отказ от 16.06.2020г. на
съдебният изпълнител да вдигне наложения
запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя, поради прекратяване със
заповед №ДКВ-108/16.03.2020г. на министъра на отбраната на Р. България на
служебното му правоотношение, както
и насочване на изпълнението върху
вземане на длъжника от НВУ „...“ Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ представляващо обезщетение по
чл.227 и чл.199 от ЗОВСРБ - сумата 2137,89 лв. преведена от Факултет
„Артилерия, ПВО и КИС“ към НВУ, по сметка на ЧСИ,./доколкото такава част от
обезщетението е преведена по сметка на съдебния изпълнител към момента на
депозиране на жалбата/, за която длъжникът твърди, че е несеквестируема.
В нормата на чл.435
от ГПК са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител може да обжалва
длъжникът. Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба, насрочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на
чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител
да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, както и разноските по
изпълнението. Запорът не е предвиден като действие, което длъжникът може да
обжалва /той може да обжалва насочването на изпълнението върху конкретно
вземане, само с твърдение, за неговата несеквестируемост/. Ето защо и доколкото
не се касае за нито една от посочените хипотези, жалбата в частта срещу отказа на съдебният изпълнител
да вдигне наложения запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя,
поради прекратяване със заповед №ДКВ-108/16.03.2020г. на министъра на отбраната
на Р. България на служебното му
правоотношение се явява недопустима, поради което и следва да бъде оставена без
разглеждане.
Само за пълнота следва да се отбележи, че по
делото са налице доказателства, че след прекратяване на 13.04.2020 г. на
договора за кадрова военна служба на Ч., /поради навършване на пределна възраст
от военнослужещия със Заповед от 16.03.2020 г. на Министъра на отбраната/, от
15.04.2020 г. същият е назначен с трудов договор при същия работодател.
Съгласно чл.512, ал.1 ГПК запорът върху трудово възнаграждение се отнася не
само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго
възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия
работодател или същото учреждение. Нещо повече, съгласно ал.3 на същия текст,
ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение,
запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е
получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено
лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за
размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.
В останалата част,
касателно несеквестируемостта на преведеното на съдебния изпълнител вземане,
жалбата се явява допустима, съгласно
чл.435, ал.2, т.2 ГПК.
Съгласно приетото
по т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, запорът и
възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване
подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. По такава
жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и
да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка,
назначаване на пазач, насрочване на продан и др., но съдът се произнася по тези
искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими
с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези
действия не е допустимо.
Принципът, установен в чл.133 ЗЗД и чл.442 ГПК е за секвестируемост на цялото имущество на длъжника, но от този принцип законът предвижда изключения /чл.444, чл.446, чл.446а ГПК/, като защитата важи за всяко физическо лице. Изричната законова забрана да се насочва изпълнението върху определени права е водена от съображения за обществен интерес, да се запазят определени имуществени права, които служат като опора за съществуването на длъжника и неговото семейство. Във всички случаи на несеквестируемост законът има за цел длъжникът и неговото семейство да разполагат с една определена част от вещите и вземанията си, която задоволява основните човешки потребности.
Процесуалната норма на чл.446, респ. чл.446а ГПК предвижда изрично определени вземания на длъжника за несеквестируеми /пълна
или частична несеквестируемост/. В съдебната практика няма спор, че трудовото възнаграждение и въобще всяко
възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е.
наложеният запор върху тях обхваща само секвестируемата част /чл.446 от ГПК, ТР
№ 2/26.06.2015 по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1,3,13/. Преценката
дали сумата, върху която е насочено изпълнението е секвестируема, изхожда от
това, какъв е произходът на паричните средства – такива за положен труд /без
значение формата на тяхното плащане -в брой или по банков път/. Нормите уреждащи несеквестируемостта са
императивни, не могат да се тълкуват разширително, което обстоятелство е
своеобразна пречка за включване на обезщетенията в категорията на процеуално
защитените вземания на длъжника.
Съдът счита, че процесното вземане не попада
в предметния обхват на чл.446 и чл.446а ГПК. Трудовото възнаграждение е елемент
от трудовото правоотношение и представлява дължимата от работодателя на
работника или служителя насрещна престация за предоставената му на разпореждане
и за ползване от последния работна сила. Различие между трудовото
възнаграждение и тези плащания се открива в правопораждащия ги юридически факт
– трудово възнаграждение се дължи заради предоставяне на работна сила за
изпълнение на определена работа, докато компенсационните и гаранционните плащания
се дължат заради невъзможност да се престира работна сила по причина извън
работника или служителя, или за посрещане на допълнителни разходи във връзка с
престирането й. От своя страна обезщетенията при прекратяване на трудовото
правоотношение имат различни правни
основания, но общото е, че се дължат във връзка с прекратяване на
правоотношението между работодателя и работника или служителя. Но не са елемент
от трудовото възнаграждение.
Процесните обезщетения по своята правна
природа не представляват обезщетения в истинския смисъл на думата, тъй като не
репарират причинени вреди на работника или служителя. В тази група попадат
компенсационните /напр. пътни, дневни, квартирни пари, плащания при преместване
на работа в друго населено място/, и гаранционните плащания /за неизпълнение на
предписание за трудоустрояване, невъзможност за изпълнение на работата при
бедствие/. Същевременно, не се касае и за защита на други посочени в специални
забранителни норми вземания /напр. по чл.114а, ал.1 КСО досежно обезщетенията и
помощите по държавното обществено осигуряване; чл.14, ал.3 ЗСП във връзка със
социалните помощи; чл.198 КЗ за застрахователната сума по застраховка „Живот“ и
„Злополука“, както и за застрахователното обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“/.
Предвид изложените съображения се налага
изводът, че процесното вземане не е несеквестируемо и съдебният изпълнител
разполага с процесуална власт да насочва принудителното изпълнение върху
същото. Ето защо жалбата срещу това атакувано действие се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Обстоятелството, дали сумата представляваща обезщетение по ЗОВСРБ, е
постъпила по сметка на ЧСИ по запор на трудово възнаграждение, не рефлектира
върху произнасянето на съда, доколкото релевантна в настоящото производство се
явява единствено преценката дали имуществено, срещу което е насочено
изпълнение, е несеквестируемо.
Водим от горното от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.рег. № 02098/07.07.2020 г. на Д.Г.Ч., срещу мълчалив отказ на ЧСИ, с рег. № 775, с район на действие ШОС, по изп. д. № 20117750400215, да вдигне наложения запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя, поради прекратяване със заповед №ДКВ-108/16.03.2020г. на министъра на отбраната на Р.България на служебното му правоотношение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.рег. № 02098/07.07.2020 г. на Д.Г.Ч., срещу действие на ЧСИ, с рег. № 775, с район на действие ШОС, по изп. д. № 20117750400215, изразяващо се в насочване на изпълнението върху вземане на длъжника от НВУ „...“ Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ представляващо обезщетение по чл.227, ал.1 и чл.199 от ЗОВСРБ - сумата 2137,89 лв., поради несеквестируемост.
В частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част, на основание чл.437, ал.4 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.