РЕШЕНИЕ
№ 541
гр.Плевен, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Снежина И.
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия И. административно
дело № 458 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за
устройството на територията (ЗУТ).
Административното дело е образувано по жалба на Г.Н.С. ,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.А.А. съдебен адрес:***, офис 4,
против Заповед №368/20.04.2021 год. на кмета на община Левски за забрана
ползването на пристрояване към жилищна сграда.
В жалбата се посочва, че пристрояването към жилищната
сграда на първия етаж се ползва за антре, дневна, хол, а на втория етаж за
тераса, подпокривно пространство – за таванско помещение с тераса, считано от
10.06.2021 година Счита, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като няма правно основание и е постановено в нарушение
на чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за постановяването й. Не се посочва, кога е изградена сградата, налице
ли са строително-монтажни работи, които да бъдат спрени по чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ, както и вид на строежа. Констативният акт не е подписан от директора на
дирекция ГА и е след единадесет месеца е издадена процесната заповед. Прието е,
че строежът е извършен от Н. С. М., наследодател на Г.Н.С. – ползвател на част
от сградите, като се забранява ползването на продължаващо строителство.
забраната за ползване на строеж е материално законосъобразна само в случаите,
когато строежът се изпълнява, в случая
не е налице тази хипотеза. посочва, че съгласно §6 от ПЗР на ЗУТ сгради,
построени преди 31.05.2001 година са търпими. Моли за отмяна на заповедта и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващият – Г.Н.С.,***, не се
явява, представлява се от адв.А.А., който намира заповедта за незаконосъобразна,
тъй като е издадена след 11 месеца от съставяне на констативния акт. Установява
се от назначената експертизата, че сградите са построени в периода 1991 г. –
2007 г., но материалите на това допълващо застрояване са идентични с тези използвани
за основната сграда. Това пристрояване
не е извършено от оспорващия и моли за отмяна на заповедта и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът –кмет на Община
Левски не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание заинтересованите страни- наследници
на собственика на процесния имот Н. С. М., както следва: С.Н.П., Г.Н.С., Е.Н.Л.,
З.Н.С., В.Н.С., И.Н.С., Н.Г.Н. и М.Г.С., не се явяват, не се представляват.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 408/16.05.2020 година кметът на Община
Левски определя комисия, която да извърши проверка на сгради, находящи се в УПИ V-466, кв. 97 по плана на гр. Левски във връзка с писмо
от РУ Левски при ОД на МВР Плевен за извършване оглед на сгради и предприемане
на мерки по чл. 223 от ЗУТ.
На 21.05.2020 г. е съставен констативен протокол от
така определената комисия , която при оглед на пристройка към жилищна сграда в
гр. Левски, ул. ***, , кв. 97,УПИ V-466 е установила, че е реализирано
строителство, като към двуетажната
масивна сграда /къща близнак/ на изток до регулационната линия на улица „***“ е
осъществено допълнително застрояване, имащо характеристиките на „пристрояване“.
Същото е изпълнено с масивна стомано - бетонова конструкция, с размери 3,50 м
на 14,00 м., на обща застроена площ от 49 м2. Пристройката се ползва по
предназначение, съответно: първи етаж - за антре и дневна /хол/; втори етаж -
за тераса; подпокривно пространство - за таванско помещение с тераса.
Съществуваща в имота стара двуетажна сграда
и така описаната пристройка към нея са покрити с нова обща покривна
конструкция. Пристройката не е нанесена на ЗРП на гр. Левски от 1991 г., но е
нанесена на действащата КК на града, като за така установеното пристрояване и
ремонтни работи по покрива няма строителна документация. Установено е, че
ползватели на имота са наследници на Н. С. М., като имотът е бил държавен с признато право на
строеж, което е било реализирано, а построените сгради - придобити от Н. С. М.
/наследодател на настоящите собственици и ползватели на имота - АДС №
73/08.11.1961г., Удостоверение № 478/01.02.1967г. за признато право на строеж
върху държавно дворно място, Нотариален акт № 167, том I, д. № 279 от 1980г. на
PC Левски. Посочва се, че за възложител на строежа е установен: Г.Н.С., ЕГН **********
***, като е установено липса на строителни книжа и разрешение за строеж за
извършеното пристрояване и като нарушение са посочени чл. 140, чл. 148 и чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.
На л. 10 по делото
като доказателство е приет констативен акт от 21.05.2020 г , в който работна
група е извършила проверка и е
установила, че за процесната пристройка няма издадени строителни книжа и разрешение за строеж.
На л. 14 по делото е
приложено писмо до Г.С. ***, с което се уведомява лицето, че е започнала
процедура по чл. 223 от ЗУТ и е съставен констативен акт и следва да се яви в
Община Левски за съставяне на акт по чл. 224а от ЗУТ.
На л. 11 по делото е
представено удостоверение до оспорващия, с което същият се уведомява , че е
започнала процедура по чл. 223 от ЗУТ и
следва да се яви за съставяне на акта за забрана за ползването на строеж.
Представени са доказателства за залепване на уведомлението.
По делото бе допусната и изслушана съдебно- техническа
експертиза, при която вещото лице след оглед на място е установило, че в имот с
идентификатор 43236.401.782 е изградена една масивна двуетажна сграда,
изградена на източната имотна граница. Процесното пристрояване е с размери в
план 3,50м./ 14,00м. и представлява приобщаване на пространство под тераса на
етаж втори към етаж първи, изграждане на тераса на етаж втори и увеличаване на
площта на тавана над тераса на етаж втори. Пристрояването е изпълнено е с
бетонови основи, колони и плочи , тухлени ограждащи стени и двускатен покрив, с
дървена конструкция и покритие от цигли, като
имот с идентификатор 43236.401.782 ( стар УПИ V-466, кв.97) с площ 576 кв.м., в
който е построена процесната сграда е държавна собственост съгласно ДДС
№73/08.11.1961год.. Признато е право на
строеж на К.Ю.В.и М.Ю.В., съгласно удостоверение №448/01.02.1967 год. на
постройките в парцел V,кв.97, гр. Левски, което право е било по ЗРП, одобрен
1961год., като с протокол
№54/05.06.1972год. е дадена строителна линия и ниво на Р.М.и М.Ю.за изграждане
на жилищна сграда от 84 кв.м., а с оглед нотариален акт №167, т. I, дело №279/
1980год. Н. С. М. купува от Р.М.двуетажна жилищна сграда от 164 кв.м.,
второстепенна тухлена сграда от 44 кв.м., бетонова настилка от 38 кв.м., за
което строителство се отстъпва и правото на строеж от ОНС на СС гр. Левски и
същото е заплатено с квитанция №572/14.11.1980год. Вещото лице посочва, че
съгласно ЗРП, одобрен със заповед №130/26.03.1991 год. в имота се предвижда
основно застрояване на двуетажна жилищна сграда на уличната регулация към ул. Г.,
на отстояние 3 м. от регулационната линия на ул.*** и на отстояние 3 м. от
западната имотна граница, като в регулационния план е отразена една двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 182 кв.м., един масивен гараж със застроена
площ 66 кв. м. и външен клозет със застроена площ 8 кв.м. Установено е, че пристройката,
предмет на заповедта, е строеж по см. на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е постройка
на допълващо застрояване и следва да е налице скица и виза , издадени от
главния архитект, каквито книжа не са налични. Прави се извод, че строежът е
пета категория, като не и търпим строеж
по см. на §16 от ЗУТ, тъй като е изграден в периода 1991 г – 2007 г -, тъй като
не е нанесен на ЗРП , одобрен през 19991 година, а е заснет при изготвяне на
кадастралната карата през 2007 година.
Посочва се, че пристройката не е търпим строеж, тъй като попада извън
петното на основното застрояване, съгласно ЗРП на гр.Левски, а строежите се
допускат, когато отговарят на действащия ПУП – ЗП и РП. Съдът кредитира
заключението като обективно, кореспондиращо с доказателствата по делото и съдът
приема, че в случая пристрояването към жилищна сграда е строеж по см. на ЗУТ,
за който не са налице строителни книжа и не е търпим по см . на закона.
На 20.04.2021 година е издадена процесната заповед, с
която е забранено ползването пристройка към двуетажна жилищна сграда с размери
3,50м. по 14,00м. -обща застроена площ
49,00 кв.м., построена в УПИ V-466, кв. 97 по ПУП на гр. Левски по плана на гр.
Левски, ПИ с идентификатор 43236.401.782 по КК на града с административен
адрес: гр. Левски, ул. ***3., която на първия етаж се ползва за антре и дневна
/хол/, на втория етаж - за тераса, подпокривно пространство - за таванско
помещение с тераса, считано от 10.06.2021 г. Разпоредено е да се изгради нова
електрическа инсталация, с цел разделяне на старото и ново строителство и даден
срок на изпълнение до 31.05.2021 г., като е разпоредено в срок от 01.06.2021г.
до 10.06.2021 г. да се прекъсне ел захранването на пристройката.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кмет на Община Левски по см на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, съгласно която при нарушения на ал. 1 и ал. 4 на строежи от четвърта и пета категория / строежите не са въведени в експлоатация или не се ползват по предназначение/ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други.
Заповедта е издадена в установената писмена форма
- налице са фактически основания и правни такива, като обстоятелството,
че като основание за издаването й е посочена нормата на чл. 224а, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ във вр. чл.
223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, не се отразява
на законосъобразността й. В нормата на чл. 224а ал. 1 от ЗУТ е предвидено, че
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана
заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж
от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1.
Разпоредбите на чл. 224а ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ също уреждат процедурата по
издаване на заповед за спиране на строеж. Според чл. 223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ,
за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района)
или упълномощено от него длъжностно лице спира незаконни строежи по смисъла на
чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи.
В процесната заповед са описани подробно фактите,
които мотивират издаването й и това са тези от КП и КА от 21.05.2020 година -
че процесната „пристройка към жилищна сграда“ е строеж, извършен без необходимите строителни книжа и
не е въведен в експлоатация, като оспорващият е присъствал на огледа на
21.05.2020 год., макар и да не се е подписал върху изготвените при огледа
документи. Наличните по преписката доказателства сочат, че именно оспорващият е
фактически ползвател и собственик на строежа в качеството си от една страна на
наследник на Н. С. М. и от друга-на възложител на строежа, а и самият той е
счел, че има отношение към строежа, което му е дало основание да подаде и
жалбата против оспорената заповед. Уведомен е за започване на производството и
поради отсъствие това е сторено чрез
залепване, за което свидетелстват приложените на л.11-12 от делото документи,
което сочи на редовно проведена процедура по уведомяване на оспорващия за
започналото административно производство по забрана ползването на имота, по
аргумент от §4 от ДР на ЗУТ.
Съдът намира, че заповедта е издадена при спазване на
административно-производствените правила – със заповед е определена комисия,
извършен е оглед, като са съставен констативен протокол и констативен акт, уведомен е оспорващия за
започване на производството. Неоснователно е твърдението на оспорващия, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена месеци след съставяне на
констативния протокол. Не са налице преклузивни срокове, с които да е обвързано
издаването на процесната заповед и не е налице основание, че е допуснато
процесуално нарушение.
Не е налице и съществено процесуално нарушение поради
факта, че не са уведомени другите заинтересовани страни – наследници на Н.М.,
за административното производство, тъй като такава възможност им е предоставена
в настоящото съдебно производство, като същите не са представили, нито
становище, нито други писмени доказателства и не е ограничено правото им на
защита.
Съдът намира, че при издаване на акта е налице
съответствие с материалния закон. Съгласно
чл. 178, ал. 1 вр. ал.6 от ЗУТ за строежи от четвърта и пета категория,
които се ползват, без да са въведени в
експлоатация или не се ползват по предназначение, се издава заповед за забрана
ползването на строежите. Забраната за ползване се налага с цел да се
преустанови ползването на строеж, който не се ползва по предназначението си или
в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.
В случая безспорно е установено от допусната
експертиза по делото, че пристройката представлява „строеж“ по см. на §5, т. 38
от ДР на ЗУТ, няма издадени строителни книжа и не е въведена в експлоатация и е
от пета категория. Установено е, че не е нанесена в ЗРП от 1991 година, но е
заснета при изготвяне на кадастралната карта и представлява допълващо
застояване, но тъй като попада извън основното застрояване, то не е търпима по
см. на §127 от ЗУТ според вещото лице, като съдът кредитира заключението.
Процесната постройка представлява такава на
допълващото застрояване и по принцип се допуска от главния архитект със скица с
виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ. Установено е посредством заключението на
СТЕ и не се оспорва от оспорващия факта, че за така изградения строеж няма издадени
никакви строителни книжа. Неоснователни са доводите за търпимост на оспорващия
и обстоятелството, че такива не са изложени в процесната заповед не водят до
незаконосъобразност. Съгласно на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ строежи, изградени
до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. В тази връзка съдът приема, че процесният строеж
пристройка към жилищна сграда с обща
застроена площ 49,00 кв.м., построена в УПИ V-466, кв. 97 по ПУП на гр. Левски
по плана на гр. Левски, ПИ с идентификатор 43236.401.782 по КК на града с
административен адрес: гр. Левски, ул. ***3., която на първия етаж се ползва за
антре и дневна /хол/, на втория етаж - за тераса, подпокривно пространство, е
изграден в периода между 1991 год. и 2007 год., тъй като не е нанесена в ЗРП от
1991 год., но е заснета при изготвяне на кадастралната карта през 2007 г.. Доводите
на оспорващия, че тази пристройка е изградена със същите материали като
жилищната сграда и това означава, че са построени едновременно , е недоказан,
тъй като дори да се установи, че
процесната сграда е изградена с материали, идентични с тези, с които е
построена друга сграда в имота преди 2001 год., то това не означава
автоматично, че двете сгради са построени по едно и също време. Това твърдение
е останало недоказано в рамките на настоящото производство, поради което съдът
приема, че няма категорични и еднозначни данни процесният строеж да е бил построен преди 31.03.2001 год. Съдът
кредитира заключението на ВЛ и в частта , от която се установява, че строежът
не попада в петното на основното застрояване съгласно ЗП на Община Левски и не
е допустим, тъй като не отговаря на действащия ПУП-застроителен и регулационен
т.е. не е допустим по действащия плана и не може да бъде приет за търпим
строеж.
Предвид горепосоченото съдът намира, че за процесния строеж, който не е търпим и не е въведен в експлоатация, то правилно административният орган е издал заповед с правно основание чл. 178, ал. 6 вр. ал. 1 от ЗУТ за забрана ползването на обекта.
Предвид горното заповедта е законосъобразна, а
подадената жалба следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалба на
Г.Н.С., ЕГН ********** ***, чрез адв.А.А. съдебен адрес:***, офис 4,
против заповед №368/20.04.2021 год. на кмета на община Левски за забрана
ползването на пристрояване към жилищна сграда, изградена в УПИ V-466, кв. 97 по ПУП на гр. Левски по
плана на гр. Левски, ПИ с идентификатор 43236.401.782 по КК на града с
административен адрес: гр. Левски, ул. ***3., която на първия етаж се ползва за
антре и дневна /хол/, на втория етаж - за тераса, подпокривно пространство.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
Съдия:/п/