О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 327 21.02.2017г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и първи февруари
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 493 по описа
за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Р.И.П. с ЕГН ********** и В.Л.П. с ЕГН **********,***– ляв, с посочен съдебен адрес:*** – лицев партер, чрез адв.Н.А. *** против „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Андрей Николов и Доротея Николова да бъде осъдена да заплати следните суми: 15 000 лв. за ремонт на апартамента, както и сумата от 4580 лв. лихва за периода от 16.03.2013 до 17.03.2016г.; сумата от 6816.06 лв. изтеглена от сметката на Р.П. преди и след сключване на договора за кредит в периода 06.10.2009 – 26.11.2009г., както и сумата от 2080 лв. лихва за периода от 16.03.2013 до 17.03.2016г.; 4101 лв. месечни вноски по кредита за периода декември 2009 – април 2011г., както и сумата от 1252 лв. лихва за периода 16.03.2013 – 17.03.2016г.; сумата от 5121.67 евро платена за времето от 21.06.2011 до 26.06.2013г. вкл., както и сумата от 2770 лв. лихва за периода 26.06.2013 до 17.03.2016г.; сумата от 11 740 лв. заплатени месечни вноски по кредита от м.юли 2013 до м.ноември 2015 г. вкл., както и сумата от 3185 лв. лихва за периода 16.07.2013 – 17.03.2016г.; сумата от 7350 лв. месечен наем от по 350 лв. за 21 месеца, както и сумата от 1270 лв. лихва за периода 01.07.2014 – 17.03.2016г.; сумата от 11 980 лв. лихва върху продажната цена на апартамента от 54 773.37 лв. за периода 21.01.2014 – 17.03.2016г.; сумата от 1181.71 лв. разходи за адвокатски хонорар, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сумата от 7300 евро разноски за покупка на апартамент, както и сумата от 4360 лв. лихва за периода 16.03.2013 – 17.03.2016г.; сумата от 100 000 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди от банката, представляващи причинени неудобство, несигурност, психическо и физическо напрежение вследствие продажбата на апартамента и преместването в квартира, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 01.07.2014г. до завеждане на исковата молба в размер на 17 395лв., както и законната лихва от 17.03.2016г. до окончателното изплащане, а също да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК, постъпи отговор на исковата молба от процесуалния представител на „Банка ДСК” ЕАД, в който твърди, че иска е неуточнен и не е посочено от кои действия на ответната страна, морални вреди в какъв размер са претърпели ищците. По точка първа – ремонтните дейности в апартамента са били извършвани когато същия е бил собственост на Панайотови. По точка втора – сумите са били дължими на договорно основание, според договор за кредит от 27.10.2009г. По точка трета – към момента на успешната публична продан изпълнителният титул е бил валиден и риска от продажбата е за ищците, които не могат да претендират месечен наем за квартира. По точка четвърта – законова лихва върху сумата от успешната публична продан не може да се претендира, тъй като и жалбата против постановлението за възлагане е била отхвърлена от ОС-Бургас. По точка шеста – не е посочено на какво основание се претендира сумата. Искът за неимуществени вреди е изцяло неоснователен, тъй като не са налице противоправни действия от страна на банката. Същата е действала според закона и сключения договор. Не съществува законова забрана за извършване на публична продан през зимата. Ищците притежават и друг недвижим имот, където са могли да живеят. Няма връзка и между публичната продан и смъртта на Яна Стоянова. Направени са и възражения по правните и фактически доводи на ищците, като последния иска се оспорва и с твърдения, че липсва връзка между действия на банката и настъпил противоправен резултат за Панайотови. Прилага доказателства. Бяха оспорени искания, отправени до съда от ищцовата страна.
Предвид направените искания, извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното:
Приложени са по делото от ищцовата страна по опис /л.4 /, вкл. адвокатско пълномощно; квитанция за внесена държавна такса.
Към отговора на исковата молба са приложени: справка от Търговския регистър; справка от ИКАР; пълномощно; договор за ипотечен кредит и общи условия към него.
Приложенията са относими, допустими и необходими за изясняване на спора е следва да бъдат приети като доказателства по делото.
При тези доказателства, съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд, съобразно постановеното определение № 428/ 23.08.2016г. по ч.гр.д.№ 351/2016г. по описа на Апелативен съд – Бургас и от лица, които имат правен интерес от водене на делото. Внесена е дължимата държавна такса.
Възражението за приложимост на правната уредба на Глава ХХХІІ от ГПК за настоящия спор, е неоснователно. Претенциите са от физически лица, за които няма данни разваления договор да е във връзка с тяхна търговска дейност. От друга страна, един от обективно съединените искове е с правно основание чл.49 от ЗЗД, което отделно изключва характеризирането на спора като търговски.
Исковете за присъждане на имуществени вреди доколкото се претендират като последица от действия на ответната страна, са с правно основание чл.82 от ЗЗД, а тези за законната лихва – чл.86 ал.1 от ЗЗД. Искът за присъждане на неимуществени вреди е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
На основание чл.140 ал.3 от ГПК, съдът представя проект за доклад по делото в следния смисъл.
Постъпила е искова молба от Р.И.П. с ЕГН ********** и В.Л.П. с ЕГН **********,***– ляв, с посочен съдебен адрес:*** – лицев партер, чрез адв.Н.А. *** против „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Андрей Николов и Доротея Николова да бъде осъдена да заплати следните суми: 15 000 лв. за ремонт на апартамента, както и сумата от 4580 лв. лихва за периода от 16.03.2013 до 17.03.2016г.; сумата от 6816.06 лв. изтеглена от сметката на Р.П. преди и след сключване на договора за кредит в периода 06.10.2009 – 26.11.2009г., както и сумата от 2080 лв. лихва за периода от 16.03.2013 до 17.03.2016г.; 4101 лв. месечни вноски по кредита за периода декември 2009 – април 2011г., както и сумата от 1252 лв. лихва за периода 16.03.2013 – 17.03.2016г.; сумата от 5121.67 евро платена за времето от 21.06.2011 до 26.06.2013г. вкл., както и сумата от 2770 лв. лихва за периода 26.06.2013 до 17.03.2016г.; сумата от 11 740 лв. заплатени месечни вноски по кредита от м.юли 2013 до м.ноември 2015 г. вкл., както и сумата от 3185 лв. лихва за периода 16.07.2013 – 17.03.2016г.; сумата от 7350 лв. месечен наем от по 350 лв. за 21 месеца, както и сумата от 1270 лв. лихва за периода 01.07.2014 – 17.03.2016г.; сумата от 11 980 лв. лихва върху продажната цена на апартамента от 54 773.37 лв. за периода 21.01.2014 – 17.03.2016г.; сумата от 1181.71 лв. разходи за адвокатски хонорар, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сумата от 7300 евро разноски за покупка на апартамент, както и сумата от 4360 лв. лихва за периода 16.03.2013 – 17.03.2016г.; сумата от 100 000 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди от банката, представляващи причинени неудобство, несигурност, психическо и физическо напрежение вследствие продажбата на апартамента и преместването в квартира, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 01.07.2014г. до завеждане на исковата молба в размер на 17 395лв., както и законната лихва от 17.03.2016г. до окончателното изплащане, а също да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски. В исковата молба и в уточнение към нея се твърди, че с влязло в сила съдебно решение е бил отхвърлен иск с правно основание чл.422 от ГПК от „Банка ДСК“ЕАД против ищците, по което съда е издал изпълнителен лист в полза на Панайотови за получената от банката сума от публичната продан на собствения им апартамент, както и за присъдените разноски. Публичната продан е била извършена от ЧСИ по молба на банката преди първото съдебно заседание по цит.търговско дело № 631/2013г. по описа на ОС-Бургас, което принудило ищците да живеят на квартира заедно със сина си и майката на ищцата, срещу месечен наем от 350 лв. Четири месеца по-късно възрастната жена починала, защото не могла да преживее изгонването на ищците от жилището. В ремонта на апартамента Панайотови са вложили 15 000лв. Въпреки твърдяната от банката настъпила предсрочна изискуемост на кредита, същата е приемала постъпили и по време на делото плащания за 5121.67 евро, без да уведоми съда и ЧСИ за тях. Въпреки редовното погасяване на задълженията, банката е изтеглила от сметка на Р.П. сумата от 6816.06 лв. Заплатените от ищците 4101 лв. месечни вноски в периода декември 2009 – април 2011г. са недължимо платени. Такава е и сумата от 11 740 лв. платена в периода юли 2013 – ноември 2015г. Тези суми се претендират с дължимата законна лихва върху тях. Търсената сума от 7300 евро са платени от ищците суми по покупката на апартамента и също се твърди, че са имуществени вреди. Неимуществените вреди произтичат от действията на банката и факта, че ЧСИ е принудил ищците да напуснат апартамента през м.януари 2014г., когато цялото четиричленно семейство е било издържано само от В.П.. Тези събития са причинили на ищците изключителен стрес, физическо и психическо напрежение, които продължават и до днес поради липсата на собствено жилище. Синът на ищците е прекъснал висшето си образование поради липсата на средства. Тези вреди ищците оценяват на 100 000 лв., които следва да бъдат платени от ответната страна явно поравно.
В отговора на исковата молба от процесуалния представител на „Банка ДСК” ЕАД се твърди, че не е посочено от кои действия на ответната страна, морални вреди в какъв размер са претърпели ищците. По всяка от точките са изложени възражения: по точка първа – ремонтните дейности в апартамента са били извършвани когато същия е бил собственост на Панайотови. По точка втора – сумите са били дължими на договорно основание, според договор за кредит от 27.10.2009г. По точка трета – към момента на успешната публична продан изпълнителният титул е бил валиден и риска от продажбата е за ищците, които не могат да претендират месечен наем за квартира. По точка четвърта – законова лихва върху сумата от успешната публична продан не може да се претендира, тъй като и жалбата против постановлението за възлагане е била отхвърлена от ОС-Бургас. По точка шеста – не е посочено на какво основание се претендира сумата. Искът за неимуществени вреди е изцяло неоснователен, тъй като не са налице противоправни действия от страна на банката. Същата е действала според закона и сключения договор. Не съществува законова забрана за извършване на публична продан през зимата. Ищците притежават и друг недвижим имот, където са могли да живеят. Няма връзка и между публичната продан и смъртта на Яна Стоянова. Направени са и възражения по правните и фактически доводи на ищците, като последния иска се оспорва и с твърдения, че липсва връзка между действия на банката и настъпил противоправен резултат за Панайотови.
Не се признават права. Не са налице обстоятелства, по които да не се спори. Към настоящия момент не са налице обстоятелства, за които да съществува установено от закона предположение, да са общоизвестни или служебно известни, поради което да не се нуждаят от доказване. Изключение е разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗД, според която във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното, която презумпция е във вреда на предполагаемия извършител на деликта.
Искането на ищеца за прилагане на т.д.№ 631/2013г. по описа на ОС-Бургас, е допустимо и на основани чл.192 от ГПК следва да бъде уважено. Такова е и искането за допускане извършването на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от ищците задачи.
Съдът указва на страните, че на основание чл.154 ал.1 от ГПК, всяка следва да докаже твърдените от нея положителни факти. Ищцовата страна, че са налице претърпени имуществени и неимуществени вреди в твърдения размер, връзката им с противоправни действия на ответната страна, за които същата носи отговорност.
Мотивиран от горното и на основание чл.131 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените: приложения по опис /л.4 /, вкл. адвокатско пълномощно; квитанция за внесена държавна такса, както и справка от Търговския регистър; справка от ИКАР; пълномощно; договор за ипотечен кредит и общи условия към него, като доказателства по делото.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Паскалина Бангеева, която да отговори на поставените от ищците задачи след внасяне на предварителен депозит в размер на 150 лв. по депозитна сметка на ОС-Бургас, в седмичен срок.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи т.д.№ 631/2013г. по описа на ОС-Бургас.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за 06.04.2017г. от 13.45ч., за която дата да се призоват страните.
На страните да се съобщи за настоящото определение, както и проекта за доклад по делото, а на ищеца да се връчат и преписи от отговорите на исковата молба и приложенията от ответната страна. Вещото лице да се уведоми след внасяне на предварителния депозит.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: