Решение по дело №17893/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5404
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20183110117893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 04.12.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в  публично съдебно заседание на шести  ноември  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №17893 по описа за 2018 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД от М.П.П. срещу С.Н.С. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в периода от месец април 2015г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, изразяващи се в дискомфорт, безпокойство, притеснение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 23.11.2018г. до окончателното изплащане.   

Ищецът твърди, че  от месец октомври 2012г. заедно със съпругата си В.П. и детето К.  живеят по силата на договор за наем в гр.Варна, ****. Скоро след нанасянето им разбрали, че под техния апартамент живее ответницата С.С.. Първите няколко месеца нямали контакт с нея, но след това тя започнала да се оплаква, че чува шумове от тях, които й пречат да живее спокойно. Ищецът й обяснил, че това не е умишлено и че това са нормални шумове, които се получават от ежедневния  живот на едно семейство. След няколко месеца тя отново дошла и се оплакала, че  вдигат шум и че това не можело да продължава. Заявила, че чува, когато някой си издърпва  и избутва стола, когато се отваря врата на кухненски шкаф, когато се влиза и излиза от стаята, когато се отваря вратата на пералнята, когато се отваря вратата на терасата и т.н. Ищецът отново й обяснил, че това не е умишлено и че винаги се стараят да не вдигат шум и обяснил, че не може да не се чува нищо при положение, че  живеят хора и извършват различни ежедневни дейности. Тя не се съгласила с това и казала,че това не било нормално. Сочи, че след няколко дни купил балатум и го положил във всички стаи на апартамента вкл. и в кухнята и коридорите, даже и в сервизното помещение, за да няма оплаквания от страна на ответницата. След още няколко месеца тя отново дошла и отново заявила, че й пречат и че това не можело да продължава повече. Непрекъснато чувала шумове вкл. и от капака на тоалетната чиния. Заявила, че пушат в тоалета и че цигареният дим слизал от седмия етаж надолу при нея на шестия етаж. Ищецът й обяснил, че нито той, нито съпругата му пушат и че димът не е от тях. Тя не приела това и заявила, че ще направи всичко възможно, за да се махнат. Казала, че ще говори с домоуправителката, за да свика общо събрание на входа, щяла да каже, че нарушават правилника системно и щяла да иска да ги глобят и изгонят. Парите от глобата щяла да поиска да й бъдат дадени за компенсация.

През месец април 2015г. се родила дъщерята на ищеца К и в следващите месеци отново имало оплаквания. Добавени били и такива, че бебето плаче и ответницата не можела да си почива. Заявила, че бебето плаче в часовете между 14.00 и 16.00 и след 23.00 часа, когато то спяло. Пречела й също пералнята. Щяла да направи така, че да ги глобят и изгонят. В началото на 2016г. ответницата отново дошла и за пореден път заявила, че й пречат и че това е последно предупреждение. Казала им, че ако не променят нещо, ще започне да използва институциите срещу тях и ще направи така, че в крайна сметка да се махнат. Ищецът отново обяснил, че това са шумове от нормалното ежедневие на едно семейство и няма как да изчезнат. Обяснил й също, че е взел мерки : че е закупил и сложил навсякъде балатум, за да не се чува триенето на мебели в пода, че е закупил и сложил специални силиконови обезшумяващи дискове, за да не пречи сушилнята, че е сложил балатум в сервизното помещение. Казал й, че не може да направи друго и че не могат да спрат да използват кухненските шкафове, не могат да спрат да перат о да сушат дрехите на бебето. Тогава тя заявила, че явно не може да се разбере с него и че щом отказва да промени нещата да очаква в скоро време да дойде полиция. На 27 март 2016г. малко след полунощ семейството му било събудено от блъскане по входната врата.  Била отново ответницата, която заявила, че й пречат понеже чувала шум от сушилнята и това представлявало навлизане в личното й пространство. Ищецът й отговорил, че след няколко часа трябва да става за работа и че сушилнята не работи. Семейството си легнало и след малко отново събудено от почукване на вратата като при отварянето ищецът установил, че това била ответницата и заедно с нея имало полицаи. Полицаите му съобщили, че   е постъпило оплакване от ответницата, че й е нанесъл побой и че я е блъскал по стълбите надолу. По случая не било констатирано правонарушение от негова страна.  В началото на месец април 2016г. ответницата отново  го посетила и казала, че няма да се откаже, докато не се махнат, защото й пречели и щяла да инициира общо събрание на входа, за да ги изгонят и ако пак нищо не станало щяла да пише на кмета на гр.Варна и на премиера. По нейна инициатива на 10 април 2016г. било свикано общо събрание на живущите във входа. Там тя пред всички казала, че от техния апартамент се чува непрекъснато шум, местене на мебели, освен това се чували семейни скандали и викове. Ищецът обяснил, че всеки ден е на работа от 8.15 ч сутринта и се прибира вечерта и няма как да има скандали по цял ден и че няма как  съпругата му и бебето да всеки ден да разместват мебели. Съседите, които също имали деца, апелирали за малко повече търпение от страна на ответницата и че когато има бебе това е нормално  да е така и че това все пак е временно. Тя обаче заявила, че не можела да чака децата им да пораснат. Няколко дни след това ответницата заявила, че тъй като среднощния сигнал до полицията не дал резултат и че след общото събрание не ги били изгонили, щяла да предприеме други действия. След няколко дни ищецът получил обаждане от мл. И.П.. След това се срещнал с инспектора и ст. Инспектор П., които му съобщили, че на 21.04.2016г. има подадена жалба срещу семейството му, в което ответницата се оплаквала, че е тормозено психически от семейството като по всяко време на деня имало семейни скандали, че използвали сушилня и че разместват мебели. Ищецът обяснил на инспекторите, че през деня е на работа, след което взема детето от училище около 18.30 часа , след което го води на тренировка около 1 час и чак след това се прибират вкъщи и че няма как по цял ден да се чуват скандали и викове от тях. След няколко дни ответницата му заявила, че кварталните инспектори са некомпетентни, защото не са ги изгонили и не са ги глобили и сега решила да подаде жалба до техния началник и да говори с него, за да се оплаче от тях. Казала, че няма да спре докато не се изнесат и че ще направи всичко, за да го постигне и ако пак нямало резултат щяла да пише до кмета, премиера и президента. Това наложило ищеца да посети три пъти III РУ и дава обяснения затова дали вдигат шум и правят скандали със съпругата си. В края на месец септември 2016г. чули ответницата да крещи от апартамента си, че кварталните инспектори са некомпетентни и че не саги глобили, нито изгонили, началникът им също не направил нищо и явно нямало да стане да ги изгони чрез полицията. Щяла да се оплаче на социалните служби и да съобщи, че не се грижат за децата си, че ги пребиват и ги тормозят психически, че не ги хранят. По този начин щели да им отнемат децата и когато останели без деца, щели  да си тръгнат от апартамента. Оказало се, че ответницата е пуснала жалба срещу тях до Началника на Отдел „Закрила на детето“. Била извършена проверка,  при която не се установил риск за децата, но ищеца и съпругата му били подлежи на стрес да дават обяснения в ДСП-Варна, да бъдат проверявани и да чакат резултат пот проверката. В началото на 2017г. ответницата се  свързала с наемодателката на ищеца Р.М. и се оплакала от семейството му първо по телефона след това отишла на адреса й. Искала те да бъдат изгонени от апартамента. След като наемодателката отказала, ответницата подала многократни оплаквания до домоуправителката Н.Д. и поискала също да бъдат изгонени от сградата. През цялата 2017г. ответницата периодично заявявала, че няма да престане да подава жалби и да се оплаква, докато не се изнесат от жилището. Казала, че ще отиде до местоработата на ищеца СЖ Експресбанк, за да разкаже на ръководителя му, че я тормозят и че ще отиде в училището на детето, за да разкаже, че го бият вкъщи и че е малтретиран. Казала, че сигнализира и медиите и ако трябва ще пише на кмета, на премиера и на президента. В края на месец ноември 2017г. ответницата отново подала жалба до социалните служби като написала, че по цял ден децата са тормозени, обиждани и унижавани и че по всяко време на денонощието има семейни скандали. След няколко дни заявила, че за всеки случай е пуснала втора жалба до Полицията. Наложило се ищеца да ползва отпуск, за да може да се събеседва със социалните работници – Т.Д. и П. Съпругата му се срещнала с кварталните инспектори П. и П. заради втората жалба. Ищецът също се срещнал с тях. След три дни ответницата пуснала жалба до кмета на  Община Варна. Целта й била до Коледа да бъдат изгонени и да посрещне Новата година на спокойствие. Ищецът отново трябвало да ползва отпуск, за да срещне на 19.01.2018г. с кмета на район Младост. Домоуправителката уведомила ищеца, че е получен отговор по жалбата до кмета на район Младост, който не бил удовлетворителен за ответницата. Ответницата заявила, че няма да спре докато не ги изгонят от апартамента.  На 27.01.2018г. по инициатива на ответницата било свикано общо събрание на входа, на което тя отново започнала да се оплаква, че чува шум, който идва от тях и да твърди, че й пречат да си почива. Всички я помолили за повече толерантност, тъй като живее в блок и  не е възможно да не чува абсолютно никакви шумове. Нито един от присъстващи не заявил, че семейството на ищеца пречи. Мъжът от семейството, което живеело над апартамента на ищеца, заявил, че не се чуват шумове различни от обичайните, когато в едно жилище живеят хора, а жената заявила, че  те просто са едно нормално семейство и щом те и нито един човек от входа не чуват нищо, не е нормално ответницата да се оплаква непрекъснато. Събранието завършило с връчване на предупреждение към ответницата за изваждане от сградата поради действията й и неплащане на разходите във входа в продължение на месеци. Излага, че може би това била причината следващите няколко месеца тя да не предприема действия срещу тях. Наскоро обаче ответницата отново заявила, че ще има спокойствие, ако те не живеят там и отново ще пише жалби и ще отиде до местоработата на ищеца, за да говори с ръководителите му и ще отиде в училището на сина му, за да говори с директорката, с класния му ръководител и със съучениците му, че го малтретират.

Ищецът излага, че през всичките тези години не предприемал ответни действия като предполагал след всяко действие на ответницата, че е последно и ще спре тормоза, който ответницата упражнява спрямо него и съпругата му. Твърди, че тя използвала МВР, държавните и общинските органи, за да постигне като резултат да няма наематели, които да живеят в съседство с нея. За тази цел умишлено декларирала неверни за ищеца и съпругата му твърдения пред Полицията, Община Варна и Агенция социално подпомагане. Сочи, че всеки има право да се жалва от незаконни действия и да търси правата си, но че не трябва да се злоупотребява с гражданските права като счита, че действията на ответницата са умишлени и не целят да възстановят правния порядък в жилищната сграда, в която живеят. Твърди, че с действията си тя цели да накърни договора им за наем като ги принуди да го прекратят, цели да засегне и накърни волята им, спокойствието и сигурността на ищеца и семейството му, правото на отдих и почивка, неприкосновеността на личния живот. Твърди, че в резултат на действията на ответницата през последните години му е причинен дискомфорт.   Сочи, че когато се прибира вкъщи не се чувства спокоен, защото очаква на вратата му да позвъни ответницата, водеща Полиция, домоуправител, общински служители или други органи. Притеснявал се, че наемодателят му може да го изгони от квартирата като прекрати договора заради оплакванията на ответницата. Изпитвал неудобство от съседите си, защото се твърди, че са нарушители. Притеснявал се за децата си, защото те били обект на проверка от Социалните служби, притеснявал се, че техните съученици и учители ще научат неверни факти и ще гледат с лошо око на него и на семейството му.Притеснявал се от уволнение, защото на работата му идвали недоволни граждани, които твърдели, че действа в разрез със закона и морала. Притеснявал се, че може да бъде съден за домашно насилие, както и че съпругата му изживявала тежко случващото се, което понякога обтягало отношенията им, когато говорели за това и тя страдала и се чувствала притеснена и нервна. Притеснявал се, защото не се чувствал сигурен в утрешния ден, не знаел какви са следващите планове на ответницата, предвид че се заканвала да пише на министър председателя, на президента и на кмета. Това се отразявало изключително негативно върху личния му живот, причинявало му стрес, изпитвал страхове, безпокойство и нервност, безсъние и напрежение. Излага, че постоянните сигнали и оплаквания на ответницата, неверните й обидни и клеветнически твърдения, намесата в личния му живот и опитите за накърняване на доброто му име, непрекъснатите ангажименти, свързани с явяване в различни държавни институции и даването на обяснения в устна и писмена форма по недоказани и неоснователни твърдения, изложени в жалбите на ответницата се явяват психически тормоз.                      

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата   е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Твърди, че било недопустимо претенцията за вреди от непозволено увреждане да произтича от обстоятелства, свързани с това, че е упражнила гражданските права.  Сочи, че ангажиментите на ищеца за явяване пред различни държавни институции не представлявали и не биха могли да се категоризират като форма на психически тормоз или злоупотреба с право. Излага, че наведените твърдения за клевети и др. били предмет на наказателно преследване и не били относими към настоящия спор.

Не оспорва, че е собственик на жилище, представляващо апартамент в гр.варна, ****Излага, че до 2014г. тя, майка й и сина й нямали оплаквания от битов характер, свързани с усложнени междусъседски отношения, оплаквания от нарушаване на обществения ред и др. Сочи, че през последните пет години се грижела за своята болна майка, като се стараела да й осигури всичко необходимо за нормален и спокоен живот предвид тежкото й физическо и психическо състояние. От 2014г. семейството на ищеца били в съседство с нея, от който момент датирали всички проблеми и оплакванията за значително нарушен дискомфорт на живот в рамките на жилището й и явно изразена междусъседска омраза и неприязън. Причината за дискомфорта били нехарактерните и нетипични за нормалното ежедневие и живот  в един панелен блок шумове и други звуци, които отеквали в апартамента й. Не оспорва твърденията в исковата молба, че многократно е опитвала да установи контакт със своите съседи, за да се запознае с тях, за да им сподели причината за недоволството си и заедно да намерят решение на проблема. Оспорва да е отправяла заплахи и закани за изгонване и махане на наемателите. Твърди, че не е проявявала вербална агресия спрямо съседите си. Оспорва да е имала за цел да го тормози, че поведението й е било целенасочено и стремящо към тяхното изгонване. Липсата на адекватна комуникация с тях, противоречивите мнения и разногласия допълнително осуетявали опитите й да възстанови нормалния си начин  на живот и ежедневие.  Ненормалните условия на фона на непрестанни крясъци, тропот и шум от блъскане с твърди предмети допълнително усложнявали лечението на майка й, което генерирало напрежение в нейния дом и усложнявало живота и ежедневието й. Микроклиматът в дома й се променил и в него било трудно да се почива или спи спокойно за повече от два часа. Тормозът бил денонощен. Посещенията при лекуващия лекар на нейната майка зачестили и той направил нееднократно извод за причинно-следствена връзка между поведението на съседите и оплакванията й. След като нищо в поведението на шумните съседи не се променило, което продължавало да генерира напрежение, ответницата започнала  да търси подкрепата на компетентните държавни органи. Надеждата й била някой да успее вразуми съседите й и да ги мотивира да променят поведението и навиците си, за да станат по-социални при използване на наетото жилище. Опитите й да реши проблема отвътре били също в този смисъл като за целта първо поставила въпроса на ниво наемодател, след това на ОС на ЕС и след това ангажирала вниманието на органите на полицията и социалната дирекция. Хронологията на действията й очертавала рамката на задълбочаващия се проблем. Не оспорва, че е сезирала държавни органи, дирекции, МВР и др. Това било доказателство, че в личната й сфера бил причинен достатъчно сериозен дискомфорт, който граничел със системна форма на системен психически тормоза и й причинявал значителен емоционален дискомфорт. Системно подавала оплаквания до държавни институции и ги подканвала да извършат проверка на случващото се   години наред   с ясното съзнание, че може да възстанови нормалния си живот. Това й поведение й било криворазбрано. Ищецът и семейството му вместо да се провокират от сериозността на създалата се ситуация и да анализират поведението си, затвърдили нападателната си позиция спрямо нея като определяли жалбите й като форма на тормоз спрямо тях. Твърди, че сезирането на държавни органи не може да се третира като тормоз особено, когато се касаело за здравето на един или повече души. Гражданската отговорност ведно с устоите на здравия морал задължавала всеки, който не намира решение на личен проблем да потърси адекватна помощ от трети лица. Твърди, че с всичките си действия се борила да защити елементарните си човешки и граждански права и тези на близките си без да има умисъл и желание да навреди или наруши начина на живот на семейството на ищеца. След започналите проверки от държавни органи имало периоди на затишие и укротяване на негативните, антисоциални емоции и нескрита злоба към нея и тя вярвала, че ще успее да преодолее междусъседската криза и ще възвърне на себе си и на майка си предишния нормален живот и спокойни нощи.

Отправя искане за отхвърляне на иска.

Ответницата е предявила насрещен иск  с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на М.П.П. да й заплати сумата от  3000 лева , представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- страдания и психически дискомфорт в периода от месец февруари 2014г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди, че след нанасянето на семейството на ответника в личната й сфера и тази на майка й настъпили промени, свързани с нормалното им битуване в дома. Първоначално се стараела да не обръща внимание на външните фактори, които нарушавали обичайния и характерен за входа комфорт и начин на живот, идващи от апартамента над нейния. Свързвала тези шумове с процеса на адаптация, който новите съседи вероятно изживявали и затова проявила нужното търпение и толерантност. Постепенно нещата ескалирали. Напрегната атмосфера и междуличностните конфликти на съседите й започнали трайно да увреждат спокойния живот на ищцата и болната й майка. Внезапните скандали вечер, общуването на висок тон, съпроводени с блъскане и събаряне на твърди предмети по пода започнали системно да нарушават комфорта й. Липсата на шумоизолация на плочата, която деляла двете жилища правела достъпни всички звуци, идващи от ап.37. Започнали опитите й да установи контакт със шумните си съседи, за да им сподели за проблема. Първоначално провела разговор със съпругата на ответника, която проявила привидно разбиране, поднесла извинения и декларирала, че  ще последва промяна в поведението им и най-вече, че ще се съобрази с искането за спазване на тишина поне в границите на установените със закон часове от денонощието. Съществена промяна обаче не настъпила. Последвали шумни вечери, семейни разпри на висок глас, които носели стрес, нервност и безсъние на ищцата и нейната майка. Молбите за промяна не водили до нищо положително. Нескритото лошо отношение към личността й се допълнило от напрежение и от множество обидни изрази. Стигнало се до физически контакт с ответника, който силово отблъсквал опитите й да изкаже оплакваният си лично. У нея трайно се зародило усещането, че е жертва на системен психически тормоз от страна на ответника. Ищцата започнала да се отчуждава от мястото, на което живее. Безсилието им ги правело нещастни. Твърди, че пет години изживява емоционални болки и страдания – стрес, страх, безпокойство, нервност, безсъние, напрежение в резултат на поведението на ищеца. Лошите междусъседски отношения се пренесли и върху други съседи от входа. При провеждане на общи събрания всички нейни оплаквания били квалифицирани като претенции и прищевки. Тъй като нищо не се променило, ищцата започнала да търси подкрепата на компетентните държавни  органи. Първо поставила въпроса на ниво наемодател, след това на ОС на ЕС и след това ангажирала вниманието на полицията и социалната дирекция, писала писма до районни кметове и кметове на общини. Ангажирала вниманието на целия административен апарат, за да привлече вниманието към поведението на ответника, за да намери помощ и решение. Системният тормоз продължавал и до датата на исковата молба. Дискомфортът бил денонощен. У ищцата се зародило трайно усещане за безпомощност и безсилие. Във входа се образували лагери, което допълнително калкулирало напрежение и междусъседска омраза. Посещенията при лекуващия лекар на болната й майка зачестили и той многократно правил извод за  причинно следствена връзка между поведението на съседите и оплакванията й. Пикът на тормоза бил използването на сила от страна на ответника срещу ищцата в пристъп на злоба и след поредни отправени към него молби за тишина и спокойствие в късните вечерни часове.

В предоставения срок М.П.П. е депозирал отговор на насрещния иск, в който е изразил становище за неоснователност на същия.

 Твърди, че изложеното не отговаря на истината. Излага, че семейството му е нормално с две малки, здрави, саможиви деца. Оспорва твърдението за междуличностни конфликти със съпругата му, които водели до внезапни скандали, викане, блъскане и събаряне на твърди предмети. Сочи, че е всеотдаен баща и съпруг. Твърди, че шумовете, които чува ищцата са шумове от различни ежедневни дейности на едно нормално, живеещо постоянно в панелно жилище семейство. Възразява срещу изложеното, че поради шумовете посещенията при лекуващия лекар зачестили и оспорва твърдението, че денонощният шумов фон евлошил здравословното й  състояние. Излага, че ходи на работа, а синът му на училище, както и че семейството му в по-голяма част от деня са е извън жилището. Твърди, че при многократните си разговори с ищцата, тя заявявала, че целта й е да ги изгони, че искала да се махнат и че ще направи всичко възможно, сезирайки различни административни институции да ги глобят и изгонят от апартамента. Сочи, че в подадените от нея сигнали се съдържали неверни твърдения, че той вдига шум, че я тормози, че бие децата си, че ги държи гладни и че е лош родител и човек. След извършените проверки се установило, че твърденията на ищцата са недоказани и  неоснователни, като не се констатирали нарушения в поведението на семейството. Счита, че действията на ищцата са злоупотреба с граждански права и не целят да възстановят правния порядък в жилищната сграда, а да уронят  доброто му име в обществото, да се намеси в лични му живот и да му причини  дискомфорт, който да го принуди да напусне жилището.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.04.2016г.  С.С.  е подала жалба до Инспектора на квладост, в която е изложила, че от 2013г. семейството й е подложено на психически тормоз от В. и М.- съседи /наематели/, обитаващи ап.37, които по всяко време на денонощието, включително и в часовете за почивка 14-16 ч. и 23-06 ч. вдигали семейни скандали и говорели на висок тон; местели мебели и тропали; ползвали сушилня /пералня в часовете 14.30, 15.00, 15.40, 01.00, 01.30, 02.00, 03.00, 03.40 ч., за което тя отправяла към тях устни забележки и млби от няе и от нейната майка, зебележки от домоуправителя на входа, забележки от техния наемодател, предупреждение от дежурни полицаия. Проведени били две общи събрания на входа, като последното било на 10.04.2016г., на което били припомнено, че ПВР касае всички живущи във входа и  те са длъжни да се съобразяват с него. Въпреки това нарушенията продължавали. На 27.03.2016г. разговаряла с М., но не постигнали за пореден път консенсус и той се опитал да я удари. Не се стигнало до физическо насилие, тъй като синът й се намесил, повикала полиция същата вечер. Въпреки това наемателите продължавали   да вдигат непоносим шум и да ги тормозят. Шумът от сушилнята бил с високи децибели и не можели да спят спокойно и да спят нормално. Майка й Б.М.била инвалид с 95 % чужда помощ, на 81г. с хипертония от 30г. , болно сърце и психично заболяване и по преценка на лекуващият й лекар д-р Войнов системният стрес, предизивкан от действията на В. и М., можел да влоши здравословното й състояние необратимо и да се наложи да постъпи в болница. 

На 15.12.2017г. С.С. е подала жалба вх.№РД17024555ВН до Община Варна, район Младост с молба за съдействие, в която е изложила, че от пет години семейството й е подложено на психически тормоз от семейството на В. и М. и двете им деца. Твъдряла е, че по всяко време на денонощието избухвали семейни скандали, предизвикани основно от майката. В най-ранните часове между 04-05 ч. Били събуждани от нейните истерични крясъци, както и от писъците на децата. Следвало силно тропане на вратата, пускане на телевизор с усилен звук, тропане по пода, гонене из стаите от децата, събаряне на тежки предмети, като всичко това били придружено от викове на майката : « Не сте възпитани», «Писна ми вече от вас!», «Не издържам повече , «Спри да посягаш на сестра си». Това положение продължавало до 23-24 ч. , когато децата си лягали, но телевизорът продължавал да работи до сутринта. Майката не излизала от дома, както и дветет деца, поради което положението на семейството на жалбоподателката било непоносимо тежко. Нямали спокойствие в собствения си дом и били принудено по неволя да прекарвта повече от времето си навънова било още по-изтощително поради факта, че нейната майка била на 82 г. с операция и 95 % инвалидност на ТЕЛК. Жалбоподателката полагала ежедневно грижи за нея, но според лекуващия й лекар д-р Войнов нейното състояние можело да влоши във всеки един момент, въпреки медикаментите, които вземала. Причината за това била непрекъснатия стрес , на който била подложена както тя, така и жалбоподателката  и сина й. Посочила е, че подала жалби в Трето РУ, ДО НАЧАЛНИКА НА Отдел за закрила на детето, предприела е разговори с наемодателя на семейството –Р.М., раговор с майката на В.. Изложила е, че Общото събрание на входа взело решение, че намодателите нарушават системно ПВР като само три семейства я подкрепили. Провела разговори с домоуправителката Нела Д., която многократно им правела забележки,  но без резултат. Тя вземала странна позиция- в един момент разбирала критично положение на жалбоподателката, а в друг защитавала тях като семейство с две малки деца.  Посочила е, че е предприела среща и разговори с журналисти от варненските медии. 

В отговор на жалбата на 23.01.2018г. Община Варна- район Младост е изпратила уведомление до С.С., че ройнната администрация може да предприеме действия за санкциониране на нарушители на правилника на вътрешния ред в етжаната собственост след като е изпълнена процедурата по чл.57,ал.1 ЗУЕС – след съставяне на протокол на председателя на управителния съвет. 

На 10.04.2017г. на проведено общо събрание на входа, обективирано в протокол от същата датта е било съобщено за два инцидента във входа и за претенциите на С.С., че живущите на седмия етаж я безпокоят като говорят на високо, тропат, пускат пералнята вечер, поради което тя се принудила да безпокои смейството в късните часове, ибождала ги и повикала полиция. След една седмица С. звъняла на домоуправителя Н.Д., а послед й позвънила в 1.30 ч. вечерта на вратата, за да й съобщи, че не може да спи. Всички са помолени да се съобразяват  с  определеното време за почивка. 

На 07.12.2017г. С.С. е подала жалба до Началника на Отдел закрила на детето, в която е посочила, че в семейството на В. и М. се отглеждат деца на 10г. и на 2гзложила е, че всекидневно семейство й става неволен слушател на техните семейни скандали по всяко време на денонощието. Сутрин майката крещяла на децата  в ранните часове между 04-05 ч. без основателна, серизна причина. Виковетеистерични и затормозяващи децата през деня имали обиден характер : «Не си възпитан ! « , «Стига си ме нервирал!», «Какво направи на сестра си, олигофрен?!», «Не издържам повече с вас!» През целия ден тяхното ежедневие се състояло в това да задоволяват капризите на изнервената си майка. След прибирането на бащата от работа майката крещяла високо и ходела от стая в стая с тежки стъпки. Малкото момиченце се разплаквало и започвало да пищи сърцераздирателно. Децата си лягали в часовете 23-24.00 почти всяка вечер. Момченцето посягало да бие сестричката си и в този момент се намесвал бащата, който в общият случай бил безмълвен слушател и зрител на семейните драми. В някои случаи биел сина си К.. Това разбирали от думите на майката към бащата Стига си го удрял!Престани!».  Двете деца непрекъснато обитавали апартамента без да излизат навън. Причината за това била майката, която за пет години видяли един –два пъти да напуска апартамента. В много редки случаи бащата извеждал навън момиченцето  за половин, един час. Лицата на децата били бледожълти с нездрав вид. Чували около 01.00-2.00 часа момиченцето да  плаче насън или да бълнува. Тя все още не можела да говори добре и не разбирали какво иска да каже. Изложила е, че тази информация посочва по точен начин, тъй като спели по 4-5 часа на денонощие. Отправила е искане за компетентна и професионална намеса, за да бъдат зашитени тези невинни деца, които нямали избор, освен да живеят с такива родители.

На 15.12.2017г. по повод на сигнала на С.С. е изготвен социален доклад, съгласно който по отношение на децата К и К.  не са установени рискови фактори за живота, здравето, нравстено и социалното им развитие и не се налагат преприемане на мерки за закрила. С писмо от 19.12.2017г. Дирекция «Социално подпомагане' грарна е уведомила С. М. във връзка с постъпил от нея сигнал, че в хода на извършената проверка и социално проучване по случая не са констатирани притеснителни факти и обстоятелства в подкрепа на твърденията и в сигнала. Установено е, че рдоителите притежават необходимия ресурс и полагат адекватни грижи за децата си. Категорично не се касае за деца в риск, което не налага спрямо тях да бъдат взети мерки за закрила.

 Съгласно представения протокол от проведено общо събрание на етажните собственици на ЕС Младост ****от 27.01.2018г. същото е проведено за обсъждане на конфликтните отношения между сем.П. и С.С.. На събранието ищецът е изложил, че е бил викан институции по повод на жалби на С. Методиева срещу семейството му до Трето РУ, Социални грижи, Община Варна, кметство Младост и Агенция за закрила на детето. Събранието е завършило с предупреждение към С.С. да спазва Правилника за вътрешния ред в посочени конкретно от него точки, като при неспазване е посочено, че ще бъде предприета процедура по изваждането й от сградата, с което С.С. е изразила несъгласие.

Представена е медицинска документация, касаеща Б.Т.М.-Б., от която се установява, че същата съгласно издадено експертно решение от 04.07.2013г. е поставена диагноза смесена корова и подковора деменция с 95 % степен на увреждане с чужда помощ. Съгласно издадено медицинско удостоверение от 22.05.2014г. от лекуващият психиатър д-р Войнов при контролен преглед на Бисерка Тодорова Методиева –Бардзи, придружавана от дъщеря си, последната съобщила, че състоянието й било за известен период стабилно, но във връзка със системен стрес – шумни и конфликтни съседи, които въпреки многократни разговори не са коригирали поведението си, в последният месец се чувствала напрегната, неспокойна, сънят й се нарушил, през деня била отпаднала, сънлива, трудно се концентрирала, притеснявала се, че състоянието й може да влоши още повече. 

Съгласно удостовереното е медицинска бележка за извършен преглед на 01.02.2019г. на  С.С. от д-р П.А., от около две години се оплаквала от безсъние, чести епизоди на сърцебиене, състояние на хроничен стрес с безпокойство, безпричинна нервност, кратки депресивни епизоди в резултат на неспокойна домашна среда и непрекъснат шумов фон от съседи. През последните месеци стойностите на кръвното налягане, сърцебиенето и  безсънието били значително увеличени, което довело до двукратно увеличаване на дозата на приеманите медикаменти. Поставена е диагноза Невроза.

Съгласно постъпилата информация от ВРП С.С. е подала жалба на 21.04.2016г. в Трето РУ  като по същата е извършена проверка, приключила на 10.05.2016г. На 13.05.2016г. материалите от извършената проверка са постъпили в РП-Варна. С Постановление от 26.05.2016г. е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство. Приложено е постановление от  26.05.2016г.

По делото е изготвена СТЕ, при която е извършено замерване на нивото на шум от апартамента на ищците. Експертът е установил при работещи пералня, сушилня, телевизор и пускане на твърд предмет/ 5 броя детски книжки/ нощно ниво на шум 34 dBA. В спалнята измереното ниво на шум при скачане върху детски батут от бащата на децата нивото на шум за ден и вечер -  35 dBA.  Посочено е, че ап.37 се състои от коридор, хол, кухня и спалня. В коридора са монтирани шкаф за обувки и закачалка. Холът е застлан с два килима, на които са поставени маса и столове, има поставен телевизор на шкаф и детски батут. В кухнята са монтирани телевизор Беко, пералня Самсунг и сушилня Беко. В спалнята подът е застлан с балатум, върху който са монтирани две детски легла, между които има тесни пътеки за преминаване. От хола източникът на шум е телевизорът. От кухнята източникът на шум е хладилникът, пералнята и сушилнята.  Поставеният балатум в коридора, спалнята и кухнята е полимерна подова настилка, която омекотява и изолира до известна степен.   Измерените стойности на шума на дати 01.10.2019г. и 03.10.2019г., за което е съставен протокол, дневно и вечерно ниво на шум съответстват на Наредба №6/26.06.2006г. Дадена е дефиниция за звук и психологичното и физиологичното въздействие на шума върху човешкия организъм.    

Свидетелят Т.И.И. *** и познава страните по делото като съседи. Той живеел на третия етаж, С. на шестия, а М. на седмия етаж. Разбрал за конфликта помежду им на последното общо събрание, което било преди около една година и на което бил повдигнат въпроса за този конфликт. Взел страна, защото имал много добри впечатления от живущите на седмия етаж. Защитил  ги, защото доводите били, че се шуми, че те тормозят С.. Сочи, че С. е малко конфликтна личност и за него това били на 90 % измислени неща.  Не бил съгласен с това С. да пуска жалби да се отнемат децата от семейството, да занимава полиция и кметство, да свиква общи събрания  за битови проблеми.  Излага, че децата били възпитани, културни, винаги поздравявали и не можел да си представи, че тези деца са тормозени. От друга страна нямал много добри впечатления от С.. С нея се разминавали като товарни влакове, не се поздравявали, имали и една лоша случка. Чувал тя се оплаквала и от други съседи. Съседът, който бил на последния етаж над потърпевшите имал същите проблеми със С.. Той бил през един етаж над С.. Тогава обитателите над апартамента на С. ги нямало. Сочи, че това е панелен блок, в който се чуват шумове, което било съвсем нормално и не можело да се изолира. Виждал М., че ходи загрижен, че му се отразява зле, тъй като си вземал отпуски, за да ходи по институции, за да се обяснява и да казва, че това не е така, което тя твърди в нейните жалби.  Работел в банка от 09.00 часа  до 17.00 или 18.00 ч. Виждал го сутрин и вечер, когато се засичали във входа. На Общото събрание С. искала да се вземе решение да се изгонят наемателите, защото нарушават реда във входа. Никой не застанал на нейна страна. Това било панелен блок, в който, като се ходи се чувало, чувал се и телевизора, когато е малко по-усилен.

Свидетелят Н.К.Д. сочи, че е домоуправител на блока, където живеят С. и М. от 8 години. Знае за конфликта им, защото С. много пъти й се обаждала, че децата плачат и едва ли не ги бият. Излага, че семейството на М. е много кротко и интелигентно семейство и целият вход гледал с уважение на тях, но не гледал с уважение на С., защото била конфликтна. Дразнела се и от децата навън пред блока, дразнела се от всички. Правила забележки почти на всички. Това, което било написано в протокола било вярно, всички застанали срещу нея. Преди семейството на М. имало други наематели в апартамента, но от тях нямала оплаквания. Като че ли й станало фикс идея да махне семейството на М.. В панелките всичко се чувало. Дразнели я столовете, децата.  Това много очудило свидетелката и й станало болно. Детето на М. един път било на събранието и натиснало ръката на бебето и без малко да го удуши само и само да спре да плаче, за да не получи пак забележки.  На събранието казали на С., че ако продължава така да се държи, ще поискат тя да излезе от входа, тъй като се разбрало, че пускала жалби в полицията, в Агенция за закрила на детето и по други инстанции. Един път С. притеснила свидетелката в един часа през нощта. Притеснявала и семейството на М. с блъскане „отворете“ или „спрете“ , а единият път викали полиция. Сочи, че М. работи  и се връща към 21.00 ч.,к а през деня жилището се обитава от съпругата му и децата. Апартаментът им бил страничен десен. Нямало оплаквания от никой друг съсед спрямо тях. Изрично  питала съседите от осмия етаж и те казали, че няма такова нещо. М. казал, че се съобразяват в определени часове да не пускат пералнята и сушилнята. Свидетелката казала на М. да направят така, че в малките часове да се спазва тишина и той казал, че се стараят. Семейството на М. живеело в блока вече седем години, но като че ли конфликтите започнали по-късно. С. много често като срещала свидетелката и по телефона й казвала, че не спазвали часовете, че й се струвало, че посред нощ биели децата и това много я учудило, а то било, че детето не искало да си мие зъбите и родителите повишили тон.

Свидетелката Р.П.М. – собственичка на апартамента, в който живее семейството на М. и негов наемодател излага, че С. й се оплаквала по домашния телефон, че те шумели, тропали, децата плачели, че не си гледали децата. Имала разговори и с М.. Той й се оплаквал, че С. непрекъснато ги тормозела защо пускали пералнята, водата. Свидетелката казва, че те имат две деца- едното 4-5 годишно, другото на 11г.  и тези деца не могат да стоят на едно място без да се движат. Първите седем, осем години семейството на свидетелката живеело в този апартамент и тогава майката на С. също идвала и звъняла. Като станело 22.01 ч. идвала, звъняла по телефона – вдигали шум. Това било през 1979г. – 80г. От майката на Села винаги имало оплаквания, че шумят, че тропат.  Преди да влезе М. свидетелката правила основен ремонт на жилището  и в един делничен ден в 10 ч. сутринта извикала да й сложат щори. Тогава  майката на С. дошла и започнала да й прави забележки, че било почивен ден. Направили забележки ма съседите, които били до тях. Човекът си боядисвал дограмата, а майката на С. отишла да звъни, че пак шуми.  М. направил необходимото, за да намали шума. Апартаментът бил изолиран от спалнята и от хола. Дограмата била ПВЦ, всичко било сменено и подменено. Когато живяла там от горния етажа се чували обичайните шумове. Строителството   било отдавна и панелите били по-тънки и било естествено да се чува. Подът бил от паркет. Дъщерята на свидетелката си правела рождения ден в апартамента в 17.00 часа и С. заедно с неин приятел отвъртели бушона на тока, защото пускали музика. Сочи, че семейството на М. е стресирано, децата също. Направили събрание във входа. М. споделил, че когато малката заплачела, той й казвал да мълчи и вземал възглавница, за да й запуши устата, защото леля С. ще дойде да се кара.  Веднъж С. отишла в дома на свидетелката, за да й каже, че трябвало да изгони наемателите.

Свидетелката В.Л. П. – съпруга на ищеца, излага, че живеят на адреса от 2012г. От началото били тричленно семейство. Синът й бил последна група в детската градина. Съпругът й бил по цял ден на работа, детето на градина, а тя работела. Малкото дете се родило през пролетта на 2015г. и свидетелката била в майчински до 2017г. Започнали оплаквания от С., че чува денонощно шумове, които й пречели на спокойствието – пералния, сушилня, отваряне и затваряне на врати, блъскане на шкафчета, викове, скандали, побоища – неща, които не били верни. Преди раждането на К, свидетелката пекла филийки и С. се качила да пита какво става, дали не се опитва да запали входа. Сочи, че малкото дете имало жълтеница до 5-6 месец, след това започнали коликите, после  зъбчетата и нещата се застъпвали. Във връзка с оплакванията на С. идвали да ги проверяват от полицията. Тя идвала един два пъти посред нощ затова, че имало шумове, свързани с пускане на пералня и сушилня, викове, крясъци, че крещи на децата, скандали. Свидетелката казва, че се е случвало да спори със съпруга си на висок глас, което било свързано с ежедневието на семейството или да направи забележка на сина си във връзка с домашните или на малкото дете, например, ако не иска да пие лекарства. Стараела се в часовете за почивка между 23.00 ч. и 24.00 ч. до 07.00-08.00 ч. да има тишина и следобед също. Единият път С. дошла и започнала да  блъска по вратата след полунощ. Бебето се разплакало, свидетелката била по нощница, а съпругът й по бельо. Той излязъл на вратата, за да попита каква става, като С. казала, че сушилнята й пречи. Казала : „Няма ли да спрете с това нещо?“, „Няма ли да се махнете?“, „Вие разбирате ли? Вие какви сте?“ . След това си легнали. Двете деца се събудили, бебето нормално плачело. Сочи, че от както се нанесли имало три общи събрания, на които присъствал само съпругът й.  Едното било през 2014г., на което С. се оплакала от тях и се свързала с наемодателката да я помоли да им прекрати договора и да  ги изгони. Това довело до стрес, безпокойство и тревожност, защото с две малки да деца трябвало  да излязат посред зима да се търсят апартамент. С. искала свидетелката и мъжа й да се изнесат, за да има спокойствие и затова всички шумове я дразнели. Оплаквала се и от други лица от блока. Оплаквала се от децата, които били пред блока, което било преди 22.00 часа и викала полиция. Преди това имала претенции към семейството, което живяло в апартамента преди тях. След като полицията дошла посред нощ в дома им, съпругът й дал обяснения.  С. твърдяла, че имало физическа саморазправа и побой от страна съпруга на свидетелката спрямо С.. Това не било така, тъй като свидетелката била в дъното на коридора с бебето на ръце и щяла да види, ако има такова нещо, а и сочи, че съпругът й не е конфликтен. Целта на С. била да ги махне от блока, защото не можела да чака децата им да пораснат. Свидетелката била викана и от районните инспектори, за да дава обяснения кака се грижи за децата си, че ги храни редовно, че ги извежда редовно. Обвиненията били, че децата били малтретирани, че са недохранени, че се извеждат навън. Свидетелката се върнала на работа през 2018г. К била на градина. Съпругът й излизал много рано сутрин в 7.30 ч., водел детето на училище. През деня нямало никой в апартамента. През 2017г. пак имало оплаквания, викали я социалните. Ходила сама с малкото дете, съпругът й също ходил. Обадили й се от канцеларията на Кмета на Община Младост, защото имало пусната жалба. Говорила с експерта П. К. два пъти по телефона и един път я тя ги посетили вкъщи, мъжът й също ходил ри Кмета на място. Пред Общината също трябвало да дават обяснения. Съпругът й всеки път трябвало да си взема отпуска, за да ходи и обяснява и доказва неща от личния им живот. Заплахите от страна на С. се изразявали в това, че тя искала да ги изгони, да си възстанови спокойствието, нормалния ритъм, да няма шумове, защото те пречили на ежедневието на нея и на майка й, защото имало непрекъснати скандали, пускане на сушилня и пералня, което било нормално, защото децата били малки. Жилището,в което живеели било на паркет и мозайка, но след нанасянето им съпругът й сложил балатум, даже в тоалетната и кухнята, освен в банята, за да няма вибрации и да не й пречи. Сложил антивибрационни дискове на пералнята и сушилнята.След последните оплаквания 2017г. в началото на 2018г. сложил цял стериопор от 10 см и вдигнал цялата пералня, за да не се чува изобщо. Електроуредите били закупени от Технополис и били съобразени с европейските норми на шум А++ и били тихи и нямали толкова голяма вибрация. Когато полицаите идвали в дома им и после като я извикали да дава обяснения в полицията, свидетелката пуснала пералнята и сушилнята пробно и полицаите видели, че тези обвинения са неоснователни. Целта на С. била да ги изгони. Свидетелката била разговаряла със С. само един път, когато се качила да й прави забележка. Когато един път се разминавали с нея във входа на асансьора, свидетелката й казала :“Добър ден“, а С. й отвърнала :“ Какъв добър ден?!Вие сте ненормални!Вие сте луди, семейство идиоти!“. Налагало се свидетелката да дава обяснения пред други хора от блока, че няма психично заболяване и че не е луда. Явно С. им била казвала и разпространявала такива неща.  Нямало ден, в който свидетелката да не шътка на децата си.Те вече знаели, че трябва да пазят тишина, че не трябва да бягат и да тичат. Било трудно да обясниш на две, три годишно дете, че не трябва да бяга и да тича. Баткото бил на 11 години в момента и като се върнел от училище пускал понякога телевизора по-високо, блъскал от време на време вратите, като ходел от стая в стая, бягал, тичал. Съпругът й купил батут, за да скачат на него, защото децата понякога скачали на дивана и на пода и освен балатум, сложил и килим. Свидетелката не давала на децата да блъскат шкафовете, винаги им казвала „по –тихо“. Гледала винаги децата да са навън. Не си позволявала да прави детски рожден ден вкъщи или празници. Ако нещо се черпели, било в тесен семеен кръг. Ако имало празненство, го уреждали навън.  Домоуправителката идвала да говори с тях и да пита дали пускат пералнята и сушилнята нощно време. Свидетелката й казвала, че това било преди, когато малката била бебе и че сега не й се налагало. Хазяйката също й се обаждала да я пита и й казала, че С. искала да ги махне от блока и свидетелката се притеснила и й казала :“Къде ще отидем посред зима с тези малки деца?“ и че шумовете не са извън шумовете на нормалното ежедневие на едно нормално семейство.

 Свидетелят Н.С.Н.–син на ответницата, излага, че през периода 2010г. -2017г. е учил и работил в Дания, като се прибирал през лятото за един месец по време на отпуската си. През август 2017г. се прибрал окончателно и живял до месец октомври 2018г. при майка си. От 2008г. до 2010г. апартаментът под тях се обитавал, но нямало шумове от там. През месеците, в които се връщал от чужбина имало шумове, на които не обръщал внимание. В дните, в които оставал и следобяд чувал викове, събаряния на предмети, а понякога след един, два часа вечерта чувал шумове и се стряскал. Това се чувало отгоре, от апартамента над тях. От страничните апартаменти шумове не се чували. Спалнята им била най-крайна, а преди това имало коридор и хол. В спалнята се чували шумове отгоре. Били далеч от стълбището и от другите апартаменти и единственият вариант бил да се чуе шум отгоре или отдолу. Баба му спяла в кухнята, била с увреден слух и пиела лекарства, които били силни и я приспивали веднага и не можела нищо да чуе. Той заедно с майка си спели в спалнята. Майка му се оплаквала от шумовете. След 2008г. имало шумове в нерегламентирано време. Пред блока имало беседка, където тийнейджъри се събирали да играят карти, свирило се на китара до 3-4 часа през нощта, въпреки че им била правена забележка. През 2012г. и 2013г. майка му живяла при него в Дания и свикнала на доста по-спокоен живот. Там редът се спазвал, защото можела да дойде полиция. Майка му се била оплаквала от шума при различни институции. Една вечер през лятото свидетелят чул пореден скандал- чувал се предимно женски глас. Тогава майка му се качила да направи забележка след 11 часа и той чул тогава вика на майка си и излязъл. Решил да не се разправя и се обадил на полицията като не знае те какво са предприели, след като дошли. Имало моменти, в които виковете били постоянно без значение събота или неделя или през седмицата, особено когато се прибрал през месец август. Тогава започнало да му се набива на очи, защото с идването на зимата оставал по-често вкъщи.Много често имало  викове на висок глас  след 12.00- 01.00 часа. Скандалите траели до половин час, но местенето на някакви неща се случвало внезапно в различни часове. Майка му започнала да се оплаква, че не може да заспи. Налагало се да се консултира с лекари, които да й дадат лекарства, с които да може да заспи и да спи докъм 06.00 часа, когато трябва да стане за работа. Майка му сезирала различни институции, защото на събранието на входа, нямало никакъв ефект. Понякога имало една, две седмици затишие. Повечето семейства, които живеели в този апартамент били шумни и въпросът бил принципен дали майка му иска да отстрани това семейство. При хора с малки деца по виждане на свидетеля, те трябвало да бъдат нахранени до осем, девет часа и да си легнат до 23.00 часа, тъй като това казвал закона. аСлучвало се тези деца да се къпят в 12.00 ч. – 01.00 часа и тогава се чували разговори, бебешки плач и това било във връзка с къпането. Майка му имала в момента високо кръвно налягане, проблеми със сърцето и неспокоен сън.    

 Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

За да бъде успешно проведен иска по чл.45 ЗЗД ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки : вредосно противоправно деяние, вреда, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда.

По същество твърденията на ищеца съдържат оплаквания за причинен от ответницата психически тормоз вследствие  на действията й, изразяващи се в подаване на сигнали, оплаквания, намеса в личния живот на ищеца и подаване на жалби срещу семейството му с твърдения, че то вдига шум, че ищецът бие децата си, че е лош родител и човек.

Страните по делото са съседи в ****в кв.Младост като ищецът и семейството му обитават ап.37 разположен над ап. 34, който се обитава от ответницата и нейната майка. 

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че семейството на ищеца обитава апартамента от 2012г., въз основа на сключен договор за наем с Р.М.. Съобразно показанията на съпругата на ищеца – В.П. ответницата започнала да се оплаква от това, че семейството на ищеца вдига шум през 2015г., когато се родило второто им дете. Първоначално оплакванията били отправени към домоуправителката, а впоследствие на наемодателя на ищеца.

На 27.04.2016г. ответницата е подала жалба до инспектора на кв.Младост с твърдения, че семейството на ищеца упражнява психически тормоз над нея и майка й , като вдига непоносим шум, от който не могат да спят спокойно и да живеят – вдигат семейни скандали, говорят на висок тон, местят мебели и тропат, ползват сушилня и пералня в часовете за почивка. Проверката по случая е завършила с постановление от 26.05.2016г. за отказ за образуване на досъдебно производство.

На 10.04.2017г. е проведено Общо събрание на живущите във вход две, кв.Младост бл.146, на което са обсъдени два инцидента между семейството на ищеца и ответницата, която имала оплаквания, че те я безпокоят като говорят високо, тропат, пускат пералнята вечер.

На 07.12.2017г. ответницата е подала жалба до Началника на Отдел закрила на детето, в  която е описала, че в семейството на ищеца има ежедневни скандали по всяко време на денонощието, че майката крещи на децата без основателна причина, че ги обижда, че децата си лягат късно, че бащата бие сина си, че децата не излизат навън и че лицата им са бледожълти с нездрав вид. Проверката по случая е приключила със становище от Агенция за закрила на детето, че децата на са в риск, че родителите полагат необходимата грижа за тях, поради и което не следва да се предприемат мерки за защита.

На 15.12.2017г. ответницата е подала жалба до район Младост при Община Варна, в която   е изложила, че в продължение на пет години семейство й е подложено на психически тормоз от семейството на ищеца и отново е твърдяла за скандали, истерични крясъци, пускане на телевизор с усилен звук в часовете за почивка. На ответницата е изпратен отговор, че районната администрация може да предприеме действия след изпълнение на процедурата по чл.57,ал.1 ЗУЕС.

На 27.01.2018г. по инициатива на ответницата е  проведено Общо събрание на живущите във вход две, кв.Младост бл.146, на което отново са обсъдени оплакванията  й за шум от апартамента над нея, като Управителният съвет  е отправил предупреждение за отстраняване към ответницата за неспазване на Правилника за вътрешния ред вкл. и в частта системно в продължение на години уронване достойнството на живущи във входа лица  и разпространяване на неверни твърдения по техен адрес, включително и пред органи на местната и държавната власт и на полицията.

От своя страна ответницата твърди, че с извършените от нея действия е упражнила гражданските си права и се е борила да защити елементарните си човешки и граждански права и тези на близките си без да има умисъл и желание да навреди или наруши начина на живот на семейството на ищеца. Оспорва да е имала за цел да го тормози, че поведението й е било целенасочено и стремящо към тяхното изгонване.

Правото на защита на гражданите при нарушени или застрашени права и законни интереси е прокламирано в  чл.56 от КРБ . Съгласно чл.57, ал.2 от КРБ не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, когато то накърнява права и законни интереси на други. Злоупотребата с право по своето естество е деликтна и е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно за да бъдат увредени права и законни интереси на други, но също и в противоречие с интересите на обществото – в този смисъл Решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК. В настоящия случай е необходимо да се изследва въпроса дали ответницата, подавайки жалби и сигнали до различни държавни инстиции и правейки оплаквания пред домоуправителя и  общото събрание на ЕС, което съставлява една принципно правомерна дейност, е упражнявала своите права и законни интереси, или е налице злоупотреба с права, целяща накърняване правата на ищеца. Тежестта за доказване на недобросъвестността при извършване на горните действия  е за пострадалия (ищеца), доколкото тя би определила поведението на ответницата  като противоправно.

От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства се обосновава извод, че с поведението си ответницата е целяла семейството на ищеца да бъде отстранено от обитаването на апартамента. Свидетелят Т.И., живущ в ап. 25 в същия вход, подчертава в свидетелките си показания, че С. искала да се вземе решение наемателите да бъдат изгонени от блока, но никой не я подкрепил. При разпита на домоуправителя Н.Д. същата излага в показанията си, че като ли за С. е станало фикс идея да ги махне от входа. Наемодателката на ищеца Р.М. разказва, че С. отправяла искания спрямо да нея да прекрати договора за наем. Съпругата на ищеца В.П. сочи, че ответницата не я поздравявала и при опит да бъде поздравена  й отговорила :“Какъв добър ден ?! Вие не сте нормални!Вие сте луди, семейство идиоти!“. Същата излага, че въпреки предприетите действия за намаляване на шума – поставяне на балатум, поставяне на стериопор на пералнята и сушилнята, забележки към децата да спазват тишина,  ответницата продължавала да се оплаква. Посочва, че тя искала да ги изгони, да си възстанови спокойствието, да няма шумове, искала да се прекрати наемния договор, защото не можела да чака децата да пораснат.  

Всяко от извършените действия от ответницата взето поотделно не представлява неправомерно действие. Разгледани обаче в  тяхната съвкупност и поредност, и при конфликта между страните,  съдът намира, че  тези действия излизат извън границите на разумното и адекватното позволено от закона поведение в светлината на изложеното от свидетелите на ищеца. Тези действия следва да се окачествяват като целящи постигането на неправомерен резултат – упражняване на въздействие върху семейството на ищеца с цел същото да бъде принудено да  преустанови обитаването на жилището, което от своя страна безспорно води до увреждането на интересите на ищеца и претърпяването на неимуществени вреди от последния, изразяващи се в дискомфорт, безпокойство, притеснения,  което се извежда  от свидетелските показания.   

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението следва  да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.

Предвид установените факти  по делото съдът намира, че в конкретния случай сумата, която би възмездила сочените от ищеца и доказани  неимуществени вреди възлиза   в размер от  1 500 лева, поради и което искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до 3 000 лева. 

По отношение на предявения насрещен иск от ответницата за заплащане на неимуществени вреди : 

Ответницата е предявила насрещен иск срещу ищеца с твърдения за причинени неимуществени  вреди, влседствие на идващия шум от апартамента на ищеца, поведението на ищеца спрямо нея, което настроило съседите против нея, които вреди в  продължение  пет години се изразявали в  емоционални болки и страдания – стрес, страх, безпокойство, нервност, безсъние, напрежение.

В показанията си сина на ответницата – Н.Н., че същият в периода 2010г. – 2017г. живял в Дания, като се прибирал в дома на майка си през лятото за един месец, а след 2017г. до 2018г. живял постоянно при нея. Заявява, че от страничните апартаменти не се чуват шумове и в спалнята на апартамента се чували шумове отгоре.  Една вечер през лятото възприел пореден скандал, в който се чувал предимно женски глас. След 11 часа майка му се качила да направи забележка  и чул нейния вик и излязъл, но решил да не се разправя и извикал полиция. Имало моменти, в които виковете били постоянно без значение дали било събота или неделя или през седмицата. Тези викове били след 12.00 ч., 01.00 ч. през нощта. Имало и събаряне и местене на някакви неща в различни часове. Майка му се оплаквала, че не може да спи и се налагало да се консултира с лекари, за да й дадат лекарства, с които да може да заспи. Чували се разговори и бебешки плач, когато децата се къпели в 12.00ч. , 01.00 ч. през нощта.

Свидетелите, разпитани по искане на ищеца излагат, че в блока се чуват шумове от съседи, тъй като е панелен, но тези шумове не са извън обичайните. Не са налице  данни да има оплаквания от други съседи за свръхшумове от ап.37. Съобразно заключението на изготвената СТЕ при извършено замерване на нивото на шум от апартамента на ищците и направени от експерта експерименти измерените стойности на шума на дати 01.10.2019г. и 03.10.2019г., за което е съставен протокол, дневно и вечерно ниво на шум съответстват на Наредба №6/26.06.2006г. Свидетелите на ищеца заявяват, че С. имала оплаквания за вдигане на шум и от други съседи, дори от съседите на апартамента над този на ищеца, когато неговата семейство не е било в блока. Имала оплаквания и от децата, които се събирали пред блока. Дори и да се допусне, че семейството на ищеца е водило разговори на висок тон и е  имало скандали в часовете за почивка  изложеното от свидетелите и  даденото заключение по СТЕ разколебават показанията на Н.Н., които се преценяват от съда по реда на чл.172 ГПК като заинтересовани от изхода на делото с оглед на обстоятелството, че ответницата е негова майка и не кореспондират с останалия доказателствен материал.  Вероятно се касае за висока степен на чувствителност към шум от страна на ответницата, тъй  като идващият от апартамента на ищеца такъв не се установи да е  над допустимите стойности и да надхвърля обичайния шум на едно домакинство. В тази връзка представената медицинска документация от преглед на ответницата и нейната майка съдържа единствено снети от лекарите данни от самата ответница през 2019г. за „ неспокойна домашна среда и непрекъснат шумов фон от съседи „ ,  и през 2014г. „ шумни конфликтни съседи“ без да е налице извод на специалистите за наличие на причинно-следствена връзка между този шум и състоянието на пациента, поради и което същите не представляват годни доказателствени средства да установят твърденията на ответницата.     

Липсват ангажирани доказателства ищецът да е извършил физическо посегателство спрямо ответницата при опита й да направи забележка за шума.

Не са налице и данни отношения на ответницата с ищеца  да се пренесли и върху други съседи от входа. Напротив от ангажираните гласни доказателства чрез разпита на  свидетелите на ищеца се установява, че същата е окачествявана като конфликтна и раздразнителна личност от живущите във входа, поради наличието на лични отношения в миналото с тях, извън тези с ищеца. 

От всичко изложено се обосновава извод за липса на противоправно поведение на ищеца спрямо ответницата, което да ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

На изложените съображения предявения насрещен иск е недоказан неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:          

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото съобразно уважената част от иска, както следва:  60 лева за заплатена д.т.; 100 лева за заплатен депозит за СТЕ; 5 лева за платена д.т. за удостоверения; 30 лева за заплатен депозит за свидетели; и 350 лева за адвокатски хонорар.

Воден  от горното, съдът  :

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН: ********** с адрес ***  да заплати на  М.П.П., ЕГН:********** с адрес ***    сумата от  1500/хиляда и петстотин/ лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от месец април 2015г. до датата на исковата молба, изразяващи се в дискомфорт, безпокойство, притеснение  вследствие на извършени от ответницата действия по подаване на сигнали, оплаквания, намеса в личния живот на ищеца и подаване на жалби срещу семейството му с твърдения, че то вдига шум, че ищецът бие децата си, че е лош родител и човек, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2018г. до окончателното изплащане,  на основание чл.45 ЗЗД КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА разликата до 3000 лева, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.С., ЕГН: ********** с адрес ***  срещу М.П.П., ЕГН:********** с адрес *** иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от  3000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- страдания и психически дискомфорт в периода от месец февруари 2014г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН: ********** с адрес ***  да заплати на М.П.П., ЕГН:********** с адрес *** от 545 /петстотин четиридесет и пет/ лева, представляваща направени разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                                                           

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: