Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 285
гр. Добрич, 08.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно
заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година, І състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа, докладваното от председателя,
административно дело № 366/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32 от Закона за администрацията (ЗА), по реда на чл. 45, ал. 8 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и
по реда на чл. 145 от АПК.
Образувано е по
жалба на Областен управител на област Добрич, с
адрес: град Добрич, ул.”*** № 5 против Решение № 138 по Протокол № 14 от
заседание на Общински съвет Каварна, проведено на 30.06.2020 год., с което на
основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е дадено съгласие за отпускане
на еднократна финансова помощ в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) на Н.Г.М. ***.
В
изпълнение на правомощията си Областният управител е
упражнил контрол върху това Решение и като е счел, че е прието
незаконосъобразно, го е върнал за ново разглеждане.
Към момента на подаване на жалбата
Решението не е разгледано повторно в законовия срок, с оглед
на което след изтичане на този срок Областният управител е подал настоящата жалба, в която излага следните съображения, а именно, че:
Оспореното Решение има
за предмет предоставяне на финансова помощ от бюджета на общината на конкретно
физическо лице. Жалбоподателят счита, че при приемане на оспореното Решение
Общинският съвет е допуснал съществено нарушение на материалния закон. Настоява,
че при вземането му са нарушени принципите на откритост и достъпност, за
отчетност, обективност и безпристрастност, разписани с чл. 8 и чл. 12 АПК.
Според жалбоподателя липсва яснота как е определен размерът на финансовата
помощ. От друга страна счита, че е налице нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като с оглед обстоятелството, че
се касае за разпореждане с бюджета, то Решението е следвало да бъде взето с
поименно гласуване и на основание чл. 23, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, което не е сторено
и представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от юрисконсулт в Дирекция „АПОФУС“ в Областна администрация – Добрич, Р. ***, редовно упълномощена, която поддържа оспорването по
съображенията, изложени в жалбата. Моли да бъде отменено оспореното
Решение и да бъде присъдено на жалбоподателя юрисконсултско
възнаграждение, претендирано в размер от 200 лв. Представя списък на разноските.
Ответникът
- Общински съвет Каварна, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява, не
изразява становище по жалбата. Изпраща преписката по издаване на оспореното
Решение, както и становища на Постоянните комисии, Правила за отпускане на
средства за еднократно медицинско подпомагане на нуждаещи се граждани в Община
Каварна (л. 40), Протокол № 15 от 06.08.2020 г. от заседание на Общински съвет
Каварна, на което е разгледана Заповедта на Областния управител за връщане на
Решение № 138 за ново разглеждане и е прието Решение № 157, в което е
отбелязано, че се приема повторно върнатото за ново обсъждане Решение № 138 (л.
47).
Заинтересованата страна – Н.Г.М., редовно
призована, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.
Административен
съд - Добрич, като прецени заявените в жалбата на Областния управител на област
Добрич доводи и съображения, въз основа на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството
по приемане на оспорения административен акт е започнало по молба (л. 21) от ***, майка на заинтересованото лице Н. Г.М., в чиято полза е оспореното Решение. В
молбата няма посочен размер на помощта, но е приложена Епикриза, която
обосновава необходимостта от финансова помощ. (л. 21 – 22)
С Докладна записка от
общинския съветник ***е направено предложение за отпускане на еднократна
финансова помощ в размер на 2000 лв. за Н.Г.М., като предложението е мотивирано
с обстоятелството, че г-жа М. е диагностицирана с тежко онкологично заболяване.
Посочено е, че предвид тежката ситуация, в която се намира майката и
необходимостта от средства за покриване на разходите по прибирането им в
страната, се предлага проект на решение за отпускане на еднократна финансова
помощ в размер на 2000 лв.(л. 20) Не са приложени доказателства за размера на разходите
„по прибирането“.
По делото са приложени
като доказателства Становища на Постоянните комиси към Общинския съвет, между
които и Становище на ПК по бюджет, финанси и данъчна политика, с което е гласувано
да се приеме предложението на вносителя, без да са изискани допълнителни
доказателства за начина на формиране на размера, предложен от общинския
съветник г-жа Колишева.
На 30.06.2020 г. е проведено заседание на
ОбС – Каварна, на което под т. 23 е разгледано предложението за еднократна
финансова помощ, като е докладвано от вносителя. Последният е разяснил, че
предлага този размер като максимално възможен за отпускане от бюджета. Представителите
на всички комисии са изразили положително становище, като предложението е
прието с допълнението сумата да бъде преведена по личната сметка на нуждаещото
се лице. Със 17 гласа „за“, нула гласа „против“ и „въздържал се“ на основание
чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА е прието Решение № 138. По идентичен начин е
прието и потвърждаващото го Решение № 157 от заседание на ОбС – Каварна на
06.08.2020 г.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 45, ал. 8 ЗМСМА и предвид обстоятелството, че Областният управител е активно легитимиран, по аргумент от разпоредбата
на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, да оспорва актовете на общинския съвет пред
съда, като следи за тяхната законосъобразност.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
Оспореното
Решение е прието в предвидената от закона форма по чл.
21, ал. 1 от ЗМСМА, но при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Проектът
за Решение е обсъден на заседание на постоянните комисии.
На
проведеното на 30.06.2020 г. заседание на Общински съвет Каварна от избраните 17
общински съветници са присъствали 17
общински съветници, които единодушно са приели Решение № 138 за отпускане еднократна
финансова помощ на Н.Г.М..
С
писмо изх. № 367/ 07.07.2020 г.
от Общински съвет Каварна са изпратени на Областна администрация - Добрич
решенията, взети на заседание на Общинския съвет, проведено на 30.06.2020 г.
Писмото
е регистрирано в Областна администрация Добрич с вх. № АдК – 01 – 51/ 08.07.2020 г.
Със
Заповед № АдК – 04 - 44 от 14.07.2020 г.
на Областния управител на област Добрич (л. 9 – 10), на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за
администрацията, във връзка с чл. 45, ал. 4 от ЗМЗСМА, е върнато за ново
обсъждане Решение № 138, като в мотивите са изложени съображения, идентични с
тези, съдържащи се в жалбата на Областния управител на област Добрич, по която
е образувано настоящото производство. Така издадената Заповед е изпратена на
председателя на Общински съвет Каварна, като видно от
обратна разписка, е получена на 16.07.2020 г.
(л. 12) На 30.07.2020 г. е изтекъл срокът по чл. 45, ал. 7 ЗМСМА.
На 06.08.2020 г.
е проведено заседание на Общински съвет Каварна,
на което общинските съветници единодушно са гласували за
повторното приемане на същото по съдържание решение като това под № 138.
Срокът по чл. 45, ла. 7 ЗМСМА е
инструктивен, а не преклузивен. Вярно е, че последващото Решение под № 157 е
прието в деня на образуване на съдебното производство, но доколкото с него се
приема повторно първоначалното, то ще бъдат разгледани и двете решения. Съгласно чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА върнатият за ново
обсъждане акт може да бъде оспорен пред съответния административен съд от кмета
на общината, съответно от областния управител, в 7 - дневен срок от изтичане на срока по ал. 7, ако в този
срок общинският съвет не се произнесе по него. В случая жалбоподателят е съобразил
липсата на произнасяне в срока по чл. 45, ал. 7 ЗМСМА и е подал жалбата, по
която е образувано настоящото производство.
Съгласно
чл. 32, ал. 2, изр. 1 от ЗА, Областният управител може да оспорва
незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА. Упражняването
на това правомощие е в съответствие и с чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗА, съгласно
който Областният управител упражнява контрол по законосъобразността на актовете
и действията на органите на местното самоуправление, каквито безспорно са
общинските съвети. Съобразно чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, областният управител
упражнява контрол върху актовете на Общинските съвети. Съдебният контрол върху
тези актове не е контрол върху свободното волеизявление на органа, а върху
законосъобразното му упражняване - относно спазване на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби при упражняването на правомощията на органа за
местно самоуправление.
Оспорването се явява
основателно по следните съображения:
Решение
№ 138, прието повторно с Решение № 157 (макар и след срока
по чл. 45, ал. 7 ЗМСМА, което обаче не изключва възможността на ОбС да се
произнесе), изхожда от компетентен орган, доколкото съобразно чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА общинският съвет може да решава и други
въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на
други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и
неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното
място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния
управител.
Решението
съставлява индивидуален административен акт, обективирано в изискуемата писмена
форма. То е произнесено по молба на конкретно физическо лице и засяга интересите на
лицето, в чиято полза е взето. В този смисъл, макар и да касае разпореждане с
бюджетни средства, то то не представлява общ административен акт, в какъвто
смисъл е налице възражение от жалбоподателя.
Фактическите
основания за необходимостта от приемане на такъв вид Решение се черпят от Молбата на г-жа ***и
приложените към нея доказателства.
Що
се отнася до изискванията на ЗМСМА, касаещи процесуалните правила за приемане
на това Решение, следва да се имат предвид тези, визирани в чл. 21,
ал. 4 и 5 от ЗМСМА, а именно, че решенията на общинския
съвет по чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17, 20 и по чл. 21а,
ал. 3 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, като решенията са приети с мнозинство повече от половината
от общия брой на съветниците, когато броят на гласувалите "за"
общински съветници е по-голям от останалата част от общия брой на общинските
съветници, както и че решенията на общинския съвет по
чл. 21, ал. 1, т. 6, 7, 8, 9, 10, 14 и 15 се приемат с поименно гласуване,
което се отразява в протокола от заседанието. Тези изисквания са налице, доколкото се
касае за разпореждане с бюджетни средства, като в Решението изрично е посочено,
че еднократната помощ ще е за сметка на местните приходи. От представените
доказателства се установява, че решенията, първоначално и последващо, са приети
единодушно, но не е изпълнено изискването за поименно гласуване, което да е
отразено в Протокола.
В Решението
е посочено като правно основание за приемането му чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, като липсва
основанието по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, въпреки че се касае за разпореждане с
бюджетни средства. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА касае, както
бе указано по – горе, именно разпореждане с общински средства, а според т. 23 общинският съвет решава и други въпроси от местно
значение, които не са от изключителната компентентност на други органи. По
своята същност оспореният акт касае разпореждане с общински
средства и основателно е възражението на жалбоподателя, че не е изпълнено изискването
на закона да бъде посочена като правно основание за
приемането му разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, съответно да
бъдат изпълнени изискванията на закона за начин на гласуване при приемане на
такъв вид решение.
Съществено
процесуално нарушение представлява
ненадлежното мотивиране на предоставянето на финансова помощ на конкретното лице. Съгласно чл. 54, ал. 3 от ЗМСМА, могат да
се подпомагат с финансови средства общински предприятия и търговски дружества с
общинско участие, чиято дейност е свързана със задоволяване потребностите на
населението, но тези средства трябва да са предвидени в годишния бюджет на
общината, по аргумент от чл. 128 от Закона за публичните
финанси. В случая обаче се касае за физическо лице. Липсва норма в ЗМСМА, която да
дава възможност за подпомагане на физически лица с бюджетни средства. По делото са представени
Правила за отпускане на средства за еднократно медицинско подпомагане на
нуждаещи се граждани в Община Каварна (л. 40), приети през 2008 г., от които не
става ясно на какво основание са приети. Същевременно дори да съществува правно
основание за приемането им, то в тях се съдържат изисквания за събиране на
доказателства, които да установят, че лицата нямат доходи, а именно че не
притежават фирми или капитали на търговско дружество, каквито в случая не са
събрани нито при първоначалното, нито при повторното разглеждане на Решението. Освен
това, в Правилата пък липсват конкретно разписани текстове, които да предвиждат
в кои случаи, по какъв начин, на база какви документи ще се определя, формира размерът
на финансовата помощ. При липса на такива правила отпускането на финансова
помощ на физически лица и то неподкрепено с основанията за определения размер
се явява в противоречие с принципите, заложени в чл. 8 и чл. 12 на АПК, поради
което оспореното Решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Доколкото се касае за разходване на публични средства,
съдът счита, че ако изобщо се приеме за допустимо отпускането на такава парична
помощ, това следва да бъде надлежно мотивирано, каквото мотивиране в настоящия случай не се установява. Макар и да има произнасяне на ПК по бюджет и финанси, то това
произнасяне не съдържа никакви фактически основания за определения размер и за
това дали общинският бюджет разполага с налични,
предвидени за тази цел, средства, за да се изпълни Решението.
Изложеното налага извод за основателност
на жалбата и обуславя необходимостта от отмяна на оспореното
Решение № 138, прието повторно с Решение № 157.
С
оглед изрично стореното от жалбоподателя искане, съдът на основание чл. 143,
ал. 1 АПК, както и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК,
във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, брой явявания в съдебни заседания, начин
на представяне на правната защита, тежест на делото, приема, че на жалбоподателя следва да бъде определено и присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто
лева).
Водим
от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Областен управител на област Добрич, с адрес: град Добрич, ул.”***
№ 5, Решение № 138 по Протокол № 14 от заседание на Общински съвет Каварна,
проведено на 30.06.2020 год., повторно прието с Решение № 157 по
Протокол № 15/ 06.08.2020 г.
на Общински съвет Каварна.
ОСЪЖДА
Община Каварна да заплати на Областна администрация Добрич съдебно –
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто
лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: