Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 63
27.01.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди двадесет и трета година
година, в
състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка
Попова ……………………………………………………………..
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 737 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Предмет на съдебното производство е
оспорването на Г.Н.Г. *** против Решение № 260/15.07.2022г. на Директора на ТД
на НАП-Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че решението
е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон. Сочи, че с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210026-022-0046845
от 30.06.2021г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис
Хасково е наложен запор върху собственото му м.п.с. марка * модел 21, рег. № ***. Съгласно чл. 195, ал.1 от ДОПК на обезпечение
подлежали установените и изискуеми публични вземания. Административният акт въз
основа на който било образувано изпълнителното дело срещу жалбоподателя бил АУПДВ
№ 26/04/1/02497/3/01/04/1 на ДФ“Земеделие“, но вземането по същия не било изискуемо.
Това било така, тъй като процесният акт не бил влязъл в сила, а допуснатото му
предварително изпълнение било спряно от съда с неподлежащото на обжалване Определение
№ 7471 от 21.06.2021г. по а.д. № 6043/2021г. на ВАС. Ето защо и по аргумент от
чл.90 от АПК актът на ДФЗ не можел да бъде изпълнен, съответно вземането по
същия не било изискуемо. Предвид това наложените от публичният изпълнител
обезпечителни мерки били незаконосъобразни, тъй като спирането на
предварителното изпълнение на един акт означавало,че срещу длъжникът не могат
да бъдат предприемани нито действия по принудителното изпълнение на публичните
вземания, нито действия по обезпечаването им.
В случая приложение намирала нормата на чл.197, ал.3, пр.2-ро от ДОПК,
съгласно която съдът следвало да отмени обезпечителната мярка, ако не
съществува изпълнително основание. Другото нарушение на материалният закон било
допускане налагане на запор върху лек автомобил, който не бил собственост на
длъжника. Следователно не бил налице годен обект на обезпечителната мярка,
поради което същата се явявала незаконосъобразно издадена.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение, ведно с
потвърденото с него постановление на главен публичен изпълнител при ТД на НАП,
офис Хасково. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуален представител, който излага допълнителни съображения
обосноваващи необходимостта от отмяна на оспореното решение. Твърди, че
послужилият за изпълнително основание АУПДВ понастоящем е
отменен с влязло в сила съдебно решение. Отмяната на административен акт като незаконосъобразен
имала действие считано от момента на издаването му. Това означавало, че
оспорената заповед била издадена въз основа на незаконосъобразен акт,
макар и към момента на налагане на
обезпечителната мярка същият да не бил отменен от съда. В тази връзка се моли съдът
да съобрази нормата на чл.235, ал.3 от ГПК. Алтернативно и предвид
представеното от ответника постановление за отмяна на обезпечителни мерки, ако
се счете, че е отменен обжалваният административен акт, то се моли да се
приеме, че е налице хипотезата на чл. 159 и да се прекрати производството по
делото.
Ответникът, Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител в
съдебно заседание и в писмено становище излага съображения за неоснователност
на жалбата.Алтернативно се сочи, че предвид последващата отмяна на
постановлението за налагане на обезпечителни мерки за жалбоподателя понастоящем
липсвал правен интерес, т.е. подадената жалба няма предмет и се моли същата да
бъде оставена без разглеждане и производството бъде прекратено. Претендират се
разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2021г. Изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“, издал
спрямо жалбоподателя Г.Н.Г. Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/04/1/0/02497/3/01/04/01, с изх. №
01-262-6500/1000, с който определил на същия подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане.
Въз основа на така издаденият АУПДВ, в Териториална дирекция Пловдив на НАП,
офис Хасково било образувано изпълнително дело № ********* от 2021г.
С Определение № 7471 от 21.06.2021г. постановено по адм.дело № 6043/2021г.
на ВАС допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на цитирания
АУПДВ е спряно.
На 30.06.2021г. Главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис
Хасково издал постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С210026-022-0046845 от 30.06.2021г. (л.48), с което
наложил запор върху м.п.с. собственост на жалбоподателя, а именно лек автомобил
марка *, модел *, рег. № ***, VF1L48M0501082433, година на производство 1988, със
застрахователна оценка 0.00 лева.
С изх. № С210026-122-0011844/30.06.2021г. Главен публичен изпълнител при ТД
на НАП-Пловдив, офис Хасково е изпратил до ОДМВР-Хасково запорно съобщение
относно наложения запор(л.49).
Постановлението било връчено на Г.Н.Г. на 04.07.2022г. по електронен път(л.36).
С жалба вх.№ ВХК-4337 от
05.07.2022г.(л.30),Г.Г. оспорил процесното ПНОМ пред Директора на ТД на НАП-Пловдив.
С Решение№260/15.07.2022г. Директорът
на ТД на НАП – Пловдив потвърдил Постановление
изх. № С210026-022-0046845 от 30.06.2021г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив,
офис Хасково. Решението било изпратено за връчване на адресата си с Писмо изх. №66-22-1170#1 от 15.07.2022г. и
връчено на 20.07.2022г. (л.74). Жалбата срещу решението е депозирана до съда на 25.07.2022г. под вх. №
5206 от същата дата.
На 01.12.2022г. е влязло в законна
сила Решение № 645 от 10.01.2022г. постановено по адм. дело № 421 по описа на
АдмС-Хасково за 2021г., с което АУПДВ№
26/04/1/0/02497/3/01/04/01, с изх. № 01-262-6500/1000#8 от
10.03.2021г. издаден от Изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“ е
бил отменен. След влизане в сила на решението е издадено Постановление изх. №
С220026-024-0057988 от 230.12.2022г. на Главен публичен изпълнител, с което е
отменен наложения с процесното ПНОМ
запор, а с разпореждане изх. № С230026-035-0000081 от 09.01.2023г. същият орган е прекратил и образуваното срещу
Г.Н.Г. изпълнително дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, е
депозирана в законоустановения срок и е насочена срещу годен за
обжалване по съдебен ред акт. Решение № 260 от 15.07.2022г.на Директора на ТД
на НАП-Пловдив е постановено по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК, и на основание чл.197, ал.2 от същия кодекс
(изм.ДВ бр.77 от 2018 г., в сила от 18.09.2018 г.) може да се обжалва пред
административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в
7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател.
Жалбата е подадена при спазване на посочения срок и от надлежна страна, адресат
на решението, за която е налице правен интерес от търсената защита. Предвид
изложеното оспорването е процесуално
допустимо за разглеждане. Алтернативно заявените възражения на ответника за
недопустимост на жабата, поради отпаднал правен интерес на жалбоподателя в хода
на производството, както и на оспорващата страна поради оттегляне на оспореният
акт, съдът намира за неоснователни. Предмет на разглеждане в настоящото
производство е Решение № 260 от 15.07.2022г.на Директора на ТД на НАП-Пловдив.
Този акт не е отменен, респ. оттеглен. Жалбоподателят е негов адресат и като такъв има право да го оспорва пред съда,
поради което не може да се приеме, че правният му интерес от водене на производството
е отпаднал. Дали потвърденото с обжалваното решение ПНОМ е било оттеглено, поради последващата отмяна
на изпълнителното основание и дали това
се е отразило на законосъобразността на оспореното решение е въпрос по същество
на спора.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Решение № 260 от 15.07.2022г. е издадено от посочения в чл. 197, ал.1 от ДОПК компетентен орган - Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив.
Обжалваният акт е постановен в изискуемата писмена форма и има необходимото
съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за
постановяването му, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност
или незаконосъобразност на това основание.
Не се установява при издаване на оспореното решение да са допуснати
съществени процесуални нарушения от категорията на съществените такива, водещи
до основание за отмяна на акта само на това основание.
По материалната законосъобразност на оспореното решение:
Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК приложима съобразно пар.2 от ДР на ДОПК,
съответствието на административен акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. Изключенията от това правило са предвидени в ал.2 на
същата разпоредба, видно от която установяване на нови факти от значение за
делото след издаване на акта се преценява към момента на устните състезания.
Законосъобразността на оспореният акт се преценява на база изложените в
същия фактически съображения за издаването му. В случая в обжалваното решение е
възприето, че са били налице законовите предпоставки на чл. 195 от ДОПК за
налагане на обезпечителни мерки – постановлението, с което е наложена ПНОМ е
издадено за обезпечаване на публични задължения, определени по основание и
размер с Акт за установяване на публично държавно вземане с №26/04/1/0/02497/3/01/04/01,
на Държавен фонд“Земеделие“, чието предварително изпълнение е допуснато от
закона и не е налице доброволно плащане по изпълнителното дело. Възприето е
също, че спирането на изпълнението на акта за установяване на публично държавно
вземане е пречка само за принудителното му изпълнение, но не и за
обезпечаването му.
За да е законосъобразно наложена
една обезпечителна мярка следва към датата на издаване на постановлението за
налагането й следва да е налице образувано изпълнително производство за
събиране на съществуващо, но непогасено от жалбоподателя публично задължение
установено по основание и размер и неговата изискуемост към момента на
постановяване на процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки.
Решаващият орган е приел, че е налице изпълнително основание по смисъла на чл. 162, ал.1, т.8 от ДОПК – издаден АУПДВ установяващ спрямо жалбоподателя на публично държавно вземане, което подлежи на обезпечение съгласно чл.195, ал.1 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 165 от ДОПК предвижда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Такова друго е установено в чл. 27, ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските производители според която норма, обжалването на издадените от Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие" или оправомощени от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Т.е законодателя е регламентирал предварително изпълнение на издадените съгласно този нормативен акт актове за установяване на публични държавни вземания. Ето защо към датата на издаване на ПНОМ Акт за установяване на публично държавно вземане с №26/04/1/0/02497/3/01/04/01, на изпълнителният директор на държавен фонд“Земеделие“ е представлявал годно изпълнително основание удостоверяващо изискуемо публично вземане, а възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Спирането на предварителното изпълнение на акта, постановено в хода на съдебното производство по оспорването му, не променя този извод. Това обстоятелство е пречка единствено за пристъпване към принудителното събиране на задължението, но не и за неговото обезпечаване. Последното е етап предхождащ действията по принудително изпълнение и има за цел да гарантира евентуалното успешно последващо събиране на вземанията.
Ето защо правилно ответникът в оспореното решение е възприел, че към датата на издаване на ПНОМ са били налице установените от закона предпоставки при наличие, на които може да се пристъпи към обезпечаване на публичното вземане.
Безспорно
към настоящият момент това изпълнителното основание не съществува, като от доказателствата
по делото е видно, че същото е отменено с влязъл в сила съдебен акт.
Влизането в сила на съдебното решение, с
което изпълнителното основание се отменя е нов факт, който не е съществувал към
датата на издаване на ПНОМ и оспореното в настоящото производство решение.
Съответно органите по приходите е нямало
как да формират изводите си въз основа на този съдебен акт. Този нов факт е
съществуващ към приключване на устните състезания по делото и на основание
горецитираната разпоредба на чл.142, ал.2, от АПК, вр. с пар.2 от ДР на ДОПК,
съдът следва да прецени значението му за делото. В тази насока съдът намира следното:
Съгласно установената трайна практика на
касационната инстанция, новите факти, са от значение за делото само ако са
настъпили след издаване на оспорения акт и променят с обратна сила
съществуващото към този момент правно положение. Т.е. касае се за факти от
действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически
или доказателствени факти и са от значение за решаване на делото по същество.
Правно значение имат само тези факти, които променят правното положение
съществувало към издаване на оспореният акт или отменят тези факти, които са
настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното
значение, или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е
взел решението си. Това могат да бъдат правни норми, на които законодателят е
придал обратно действие и те регулират по друг начин определен факт, или
съдебно решение, което с обратна сила отменя акт, който е фактическо или правно
основание за издаване на оспорения акт, или отрича с обратна сила факт, на
който органът се основава, за да постанови акта си, или акт, който е фактическо
или правно основание за издаване на оспорения акт е отменен или оттеглен от
издалия го орган. Това
изрично е възприето в Решение № 12679 от 13.12.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 7980/2021 г., VII о., Решение № 13633 от 4.11.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 13630/2019 г., VII о, Решение № 1557 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 6030/2019 г., II о. Решение № 10022 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. №
14514/2018 г., VII о., и мн.други.
След като актът установяващ
публичните задължения, който представлява изпълнително основание и е правопораждащ факт
за издаване на потвърденото с решението ПНОМ, е бил отменен с влязло в сила
съдебно решение, то постановлението за налагане на обезпечителни мерки
понастоящем се явява издадено без правно основание. Същевременно установява се
по делото и че процесното постановление е отменено от издалият го орган, в хода
на съдебното производство. Безспорно отмяната на изпълнителното основание с
влязъл в сила съдебен акт и оттеглянето на акта който е основание за издаване
на оспореното решение, са нови факти от значение за делото и попадат в
приложното поле на чл. 142, ал.2 от АПК, вр. с пар.2 от ДР на ДОПК. Същите
променят с обратна сила съществувалото към издаване на Решение № 260 от
15.07.2022г. правно положение. Отмененият акт се счита за неиздаден и правните
последици от издаването му се считат за ненастъпили. Така към момента се
установява липсата на визиран в хипотеза
на чл.195 от ДОПК юридически факт. Предвид това понастоящем обжалваното в
настоящото съдебно производство решение на Директора на ТД на НАП-Пловдив се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на
делото, право на присъждане на разноски има
оспорващата страна. Ето защо следва да се осъди ответникът да заплати
сторените от жалбоподателя в производството разноски, в общ размер на 1010.00
лева, от които 10.00 лева дължимо внесена ДТ и 1000 лева действително заплатено
възнаграждение за един адвокат съобразно договор за правна защита и съдействие
от 09.01.2023г. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е своевременно заявено но по същество
неоснователно, доколкото заплатеното на
процесуалния представител на оспорващата страна е в минималния установен размер съобразно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.197, ал.3 и ал.4 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260/15.07.2022г. на Директора
на ТД на НАП-Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С210026-022-0046845 от
30.06.2021г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Г.Н.Г. ***
разноски по адм.дело № 737/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 1010.00
лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: