Р Е
Ш Е Н
И Е № 260067
Гр.
Пловдив, 14.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, IV н. с. в
публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието на секретаря АНЕЛИЯ
ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7280/2020г. по описа на
ПРС, IV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20–0438-001204/23.09.2020г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на „ДИТ
КЛИМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Строево,
обл. Пловдив, ул. „Мир” № 10 е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекс за
застраховането /КЗ/, на основание чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ.
По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят „ДИТ
КЛИМА“ ЕООД моли съда да отмени НП. Редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не изпраща представител. В
молба-становище са изложени аргументи в посока потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение
до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.09.2020г. около 11.30ч. в гр. Пловдив, на бул. „България“
пред № 108, в посока запад, свидетелят Ц.Н.Ц., на длъжност „****“ към ОДМВР
Пловдив, РУ 03 Пловдив, спрял за проверка преминаващия по посочения булевард л.
а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ****, собственост на „ДИТ КЛИМА“ ЕООД гр.
Пловдив, БУЛСТАТ *********, който бил управляван от М.Г.Т., ЕГН **********. При
извършената проверка св. Ц. установил, че за процесното МПС нямало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата и часа на проверката – 10.09.2020г. – 11.30ч. Въз
основа на резултатите от проверката св. Ц. съставил Акт за установявване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № 547098/10.09.2020г. срещу М.Г.Т., с
който било прието, че същият е извършил нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
На същата дата от името на дружеството–жалбоподател
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите л. а.
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ****, считано от 12.50ч. на 10.09.2020г. до
23.59ч. на 10.09.2021г.
Впоследствие било издадено обжалваното НП, с което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на „ДИТ КЛИМА“ ЕООД с налагане на административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.483 ал.1
т.1 от КЗ, на основание чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител Ц.Н.Ц. и от
писмените доказателства по делото - АУАН бл. № 547098/10.09.2020г., Заповед №
8121з-515/14.05.2018г., Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на
вътрешните работи, Застрахователна полица № BG/22/119002595643/09.09.2019г., Застрахователна полица
№ BG/22/120002582542/10.09.2020г. В показанията си св. Ц.
заявява, че поддържа акта, който е съставил и констатациите в него, като в допълнение
сочи, че на процесните дата и място е извършил проверка на л. а. „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ****, за който установил, че няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за което съставил
акт на водача М.Г.Т.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични,
последователни, непредубедени и съответстващи на писмените доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
По същество действително се установява, че на
10.09.2020г. около 11.30ч. в гр. Пловдив, на бул. „България“ пред № 108, в
посока запад, л. а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ****, собственост на „ДИТ
КЛИМА“ ЕООД, е бил управляван от М.Т. без сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установява се и че притежател
на описаното в акта и постановлението МПС е посоченото юридическо лице.
АУАН е съставен срещу М.Т. за това, че е управлявал МПС,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като е прието, че по този
начин е извършил нарушение по смисъла на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, който задължава
притежателя на МПС, регистрирано в България и неспряно от движение, да сключи такъв
договор, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика
на МПС, да сключи застрахователния
договор. В акта дори не е посочено, че се
съставя срещу М.Т. в качеството му на управител на дружество. Жалбоподателят Т.
обаче не е собственик на МПС, поради което и същият не е задължено лице по
смисъла на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. Притежател на МПС, както беше посочено, е
„ДИТ КЛИМА“ ЕООД и именно задължение на дружеството е сключването на
застрахователния договор. Когато лице, което не е собственик, управлява МПС,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, административнонаказателната
му отговорност следва да бъде ангажирана на основание чл.638 ал.3 от КЗ.
Впоследствие вече с издаденото НП е ангажирана
отговорността на юридическото лице „ДИТ КЛИМА“ ЕООД, собственик на л. а.
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ****, за това, че като притежател на МПС,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, въпреки че АУАН не е бил съставен срещу това лице. По този
начин се създава неяснота относно това кой е субектът на
административнонаказателна отговорност, доколкото от една страна АУАН е
съставен срещу физическото лице М.Т., а НП е издадено срещу юридическото лице „ДИТ
КЛИМА ЕООД“. Така се е стигнало до пълно противоречие между акта и
постановлението по отношение на субекта, на който е ангажирана административнонаказателната отговорност. Именно с АУАН и отразеното в него се очертават рамките, в които се
развива административнонаказателното производство, респ. се осъществява
преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли
е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. В случая в така
съставения акт жалбоподателят изобщо не е посочен като нарушител, но
впоследсвие с постановлението е потърсена неговата отговорност, което е
нарушило правото му на защита, а именно още със самото съставяне на акта да
посочи възражения, както и да депозира впоследствие писмени такива в срока по
чл.44 от ЗАНН и правото му да разбере основанието, поради което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, както и да организира защитата си.
При всяко положение, така констатираното несъответствие между визираните в АУАН
и НП субекти на административнонаказателна отговорност е твърде съществено и не
може да бъде пренебрегнато. Както вече бе посочено, следва по един ясен и
несъмнен начин да става ясно кое е лицето, което следва да понесе
административнонаказателна отговорност и то следва да бъде дефинирано точно
посредством правноиндивидуализиращите го белези още с акта, като между него и
издаденото впоследствие постановление трябва да е налице пълен идентитет относно
този основен съставомерен елемент. След като в случая това не е сторено, НП се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид този изход на спора и съгласно разпоредбата на
чл.63 ал.4 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Същият е доказал
заплащането на 400 лв. адвокатски хонорар и претендира същият да му се присъди,
като в договора е посочено, че сумата е платена
изцяло в брой. В случая адвокатското възнаграждение е над минимума, определен в
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което съгласно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от същата е 370 лв., предвид
размера на интереса от 2 000 лв. Възражение за намаляване на размера на
разноските за адвокатско възнаграждение до минималния предвиден в Наредба № 1/2004
съгласно чл.63 ал.4 от ЗАНН е направено своевременно от въззиваемата страна
преди края на съдебното заседание в депозирана до съда молба-становище. Предвид
факта, че настоящото производство протече в едно съдебно заседание, не се
отличава с фактическа или правна сложност, бе разпитан само един свидетел, като
както ОДМВР Пловдив, така и жалбоподателят не бяха представлявани в съдебно
заседание, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер до 370 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20–0438-001204/23.09.2020г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на „ДИТ
КЛИМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Строево,
обл. Пловдив, ул. „Мир” № 10 е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, на
основание чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на
МВР-Пловдив да
заплати на „ДИТ КЛИМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Строево, обл. Пловдив, ул. „Мир” № 10 сумата от 370 лв., представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.