Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 5254 по описа за
Производството е по
предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК, вр. с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД за съществуване на вземания по
договор за паричен заем.
В исковата молба ищецът „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, гр. София твърди, че на 5.04.2017 г. между ,,Микро
Кредит” АД и ответника Ф.Н.А. *** е сключен договор за заем СгеdiНоmе+ №
1171-10159821, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер
на 1000,00 лева. Поддържа, че подписвайки договора за заем, заемополучателят е
удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да
върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и
приложимите Общи условия, сума в общ размер 1175,16 лева, представляваща
чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Посочва, че
съгласно Общите условия, при които е подписан договора, заемополучателят се е
задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер 175, 16 лв.
на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 97,93 лева, като първата
погасителна вноска е платима на 30.04.2017 г. Така страните са договорили общ
размер на плащанията по заема 1175, 16 лева. Изтъква, че на основание попълнен
и подписан от заемополучателя формуляр, на 5.04.2017 г. между ,,Микро Кредит"
АД и Ф.Н.А. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем СгеdiНоmе+ №
1171-10159821, съгласно който ,,Микро Кредит" АД се е задължил да
предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер 105, 60 лв., като му е
предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в
размер на 8, 80 лв., при първа погасителна вноска, платима на 30.04.2017 г.
Твърди, че на основание сключения договор за допълнителни услуги ,,Микро
Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник, е предоставил на
заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на
,,Микро Кредит" АД застраховка "Защита" към застрахователна
компания ,,УНИКА Живот” АД, конкретните условия по която са посочени в
индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от
заемополучателя. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги заемателят
се е задължил да върне на заемодателя платената от страна на ,,Микро Кредит” АД
застрахователна премия в срок от 12 месеца на равни погасителни вноски, дължими
на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер
на 66,00 лева, платими считано от 30.04.2017г., или обща сума за
застрахователна премия - 792,00 лева, която покрива посочени в договора
застрахователни рискове. Поддържа, че на длъжника е начислена лихва за забава,
както следва: по договор за заем - 28,39 лв. за периода от 01.10.2017г.
(датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна
вноска) до датата на подаване на заявлението в съда; по договор за допълнителни
услуги - 21, 70 лв. за периода от 01.10.2017г. (датата, на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване
на заявлението в съда. Посочва, че срокът на договора е изтекъл на 30.03.2018г.
с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Изтъква, че заемополучателят не е заплатил изцяло дължимият паричен заем към
дружеството, а сумата, която е погасена до момента на предявяване на иска, е в
размер 863, 96 лв., с която са погасени 380,29 лв. - главница, 109,67 лв. -
договорна лихва, 44, 00 лв. - допълнителни услуги и 330,00 лв. -
застрахователна премия. Твърди също, че на 10.01.2018 г. е подписано Приложение
№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД, между ,,Агенция за събиране
на вземания” ООД и ,,Микро Кредит” АД, по силата на който вземанията на ,,Микро
Кредит” АД срещу Ф.Н.А., произтичащи от Договор за заем СгеdiНоmе+ №
1171-10159821 и договор за допълнителни услуги към заем СгеdiНоmе+ №
1171-10159821, и двата от 05.04.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Поддържа, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника са изпратени две писма, съдържащи Уведомително писмо от ,,Микро
Кредит” АД чрез ,,Агенция за събиране на вземания” АД за извършената продажба
на вземания, от 15.01.2018г. и 22.11.2018г., на посочения в договора за кредит
постоянен адрес, но и двете писма са се върнали в цялост невръчени. Посочва, че
е подал до РС-Враца заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за дължимите
суми, че съдът е уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д. № 4112/2018 г.
по описа на РС-Враца, е издадена заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът не е
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна
обуславя правния му интерес от предявяването на установителен иск.
Моли съда, след като установи
изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника Ф.Н.А. ***, че същият дължи на ,,Агенция за събиране на вземания”
ЕАД следните суми: 619,71 лв., представляваща неизплатена главница по договор
за заем СгеdiНоmе+ № 1171-10159821 от 05.04.2017г.; 65,49 лв., представляваща
договорна лихва по договор за заем за периода от 30.09.2017 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 30.03.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 61,60 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 30.09.2017 г. /падеж на първа неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги/ до 30.03.2018 г. /падеж на последна
вноска по договор за допълнителни услуги/; 462,00 лв., представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
30.09.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги/ до 30.03.2018 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги/; 28,39 лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за
периода от 01.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 21,70
лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 01.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Моли също съда да му присъди
разноските, направени в хода на заповедното производство и в хода на настоящото
производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер 350 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Моли уведомлението за цесията да бъде връчено на
ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
Ответникът Ф.Н.А. *** писмения
отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения му особен
представител адв. К. Т. ***, оспорва предявеният иск като недопустим и
неоснователен. На първо място, счита, че липсва активна легитимация на ищеца по
предявения иск в качеството му на цесионер, тъй като прехвърлянето на вземането
не е произвело действие спрямо ответника, поради това, че същото не му е
съобщено от цедента. Счита също, че уведомяването на ответника за цесията в
хода на процеса в настоящия случай по предявен установителен иск с правно
основание чл. 415 от ГПК не е приложим, тъй като прехвърлянето на вземането
следва да е съобщено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Твърди, че узнаване за така извършената цесия в хода на
процеса също няма, тъй като ответника по настоящото дело се представлява от особен
представител след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, като съдебните книжа
били връчени на последния, а предаването на уведомлението на особен
представител не може да се приравни към известяване на длъжника, поради
особения характер на представителството осъществявано от назначен от съда, по
чл.47, ал. 6 ГПК, представител. На следващо място твърди, че към приложенията
на исковата молба няма такива, които да отговарят на извлечение от счетоводни
документи, кореспондиращи със ЗСч, които са от изключителна важност по едно
такова дело, нито пък справка по чл. 366 от ГПК. Поддържа, че клаузата на чл. 4
от договора за паричен заем - за начисляване на неустойка поради непредставяне
в тридневен срок от страна на ответника на договореното обезпечение, е недействителна.
На трето място - относно претендираната сума за разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение, поддържа, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е нередовно и не отговаря на законовите изисквания в
частта, в която се претендира вземане в размер на 1258.89 лева, тъй като се
сочи единствено правопораждащия факт - договор за паричен заем, но липсва
изложение на обстоятелствата, на които се основана вземането. Поради това
счита, че съдът е следвало частично да отхвърли заявлението на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, в която се
претендира сумата от 245.00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения, без да дължи даване на указания за
отстраняване на нередовностите. Прави възражение и за прекомерност на лихвите и
неустойките на основание чл. 9, ал. 1 и сл. от ЗЗД и чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Моли
съда да остави без уважение ищцовата претенция.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. №
4112/2018г. на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:
Видно от представения по делото договор
за заем на 05.04.2017г. между "Микро Кредит" АД, в качеството на
заемодател, и ответника Ф.Н.А. *** качеството на заемополучател, е сключен
договор за заем СrеdiНоme № 1171-10159821, по силата на който дружеството е
предоставило на заемодателя заем в размер 1000,00 лв. Съгласно параметрите,
посочени в поле № 2 от договора за заем, заемополучателя дължи еднократна такса
в размер 50,00 лв. и сумата за получаване по заема е 950, 00 лв.; общата сума
за погасяване е в размер на 1175.16 лв., платима на 12 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 97,93 лв., като първата погасителна
вноска е платима на 30.04.2017г. при фиксиран лихвен % - 30, 91% съгласно
Погасителен план и годишен процент на разходите 49, 96%. В договора е записано,
че подписвайки договора за заем, заемополучателят удостоверява, че е получил от
кредитора заемната сума, съгласно параметрите, посочени в поле № 2 и се задължава
да го изплаща точно и навременно на заемодателя в сроковете и при условията,
посочени в договора и приложимите Общи условия. Договорът е подписан от
ответника. На гърба на договора е инкорпориран погасителния план, в който са
посочени месечните погасителни вноски по размер и падеж, като първата вноска
била дължима на 30.04.2017г., а последната вноска била дължима на 30.03.2018 г.
Сключването на договора е предшествано от Искане за заем подадено от ответника
на 05.04.2017 г. за сумата от 1000 лв.
На основание попълнен и подписан
от заемателя формуляр – искане за допълнителни услуги, на същата дата между
страните е сключен и договор за допълнителни услуги към заем СrеdiНоme+ №
1171-10159821, съгласно който "Микро Кредит" АД се е задължил да
предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги - Пакет "Комфорт",
включващ следните допълнителни услуги: посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банковата сметка на "Микро Кредит" АД, безплатно внасяне
на вноска директно в офис на "Микро Кредит" АД, безплатно предоговаряне
и разсрочване на заема; без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15
дни. Пакетът от допълнителни услуги се предоставя срещу заплащане на пакетна
цена за допълнителни услуги в размер 105,60 лв., платима на 12 бр. равни месечни
вноски, всяка в размер на 8,80 лв., при първа погасителна вноска, платима на 30.04.2017г.
Договорът е подписан от ответника.
На гърба на
договора е обективирана застрахователна полица за застраховка
"Защита" № МС320141171-10159821 на застрахователна компания
"Уника Живот" АД чрез застрахователен посредник "Микро
Кредит" АД и застраховано лице Ф.Н.А.. В същата е посочено, че
застрахователната премия е в размер на 792 лева, като застрахователната сума е
1000 лева. Липсват доказателства застрахователната премия да е била действително
заплатена.
Съгласно чл.19 от Общи условия
към договор за заем СrеdiНоme при забава на дължима погасителна вноска
заемополучателят дължи лихва за забава върху дължимата, но неизплатена сума в
размер на законната лихва от датата на забава до окончателното погасяване на
задълженията си към заемодателя. Съгласно чл.4.6 от Договор за допълнителни
услуги към заем СrеdiНоme № 1171-10159821 от 05.04.2017г. при забава на две
месечни вноски /при месечно разсрочване на плащането/ по този договор,
независимо дали вноската се дължи за пакет от допълнителни услуги или
застраховка, "Микро Кредит" АД ще има право на неустойка или законна
лихва за забава.
В чл.21 от
Общите условия към договор за заем СrеdiНоme е уговорено правото на заемодателя
незабавно след сключване на договора за заем или по всяко друго време да
прехвърли правата и задълженията си по него на избрано от него трето лице, без
да е нужно предварително да получи съгласието на заемополучателя.
Установи се
също, че между "Агенция за събиране на вземания" ООД /правоприемник
на който е "Агенция за събиране на вземания" АД - понастоящем
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, в качеството на цесионер, и
"Микро Кредит" АД, в качестото на цедент, е бил сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., по
силата на който страните се споразумели, че цедентът регулярно ще прехвърля на
цесионера станалите ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от сключени от
цедента договори за заем за предлаганите кредитни продукти. Вземанията следвало
да се индивидуализират в представен от цедента опис - Приложение № 1 към този
договор.
По делото е
представено извлечение от упоменатото Приложение № 1 от 10.01.2018 г. – опис на
прехвърлените по рамковия договор от 16.01.2015 г. вземания от "Микро
Кредит" АД на ищеца /л. 23/, като под № 32 е отразено прехвърлено вземане към
Ф.Н.А. по договор № 1171-10159821 с посочен размер и задължението по него.
В чл. 4.4. от
договора за цесия е уговорено, че цесионерът се задължава от името на цедента и
за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор
за цесия, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и че цедентът предоставя на
цесионера пълномощно, по силата на което цесионерът ще има правото надлежно да
информира длъжниците по прехвърлените вземания за извършената цесия. В
изпълнение на посочената клауза на л.25 по делото е представено като
доказателство пълномощно /без дата/, с което цедентът "Микро Кредит"
АД е упълномощил цесионера – ищеца по настоящото дело, от негово име да изпраща
съобщения до длъжниците, чийто вземания са били прехвърлени с Рамков договор за
цесия (прехвърляне на вземания) от 16.01.2015 г. и да ги уведомява за
извършеното прехвърляне на вземанията.
По делото
(л.26-27) с исковата молба са приложени две уведомителни писма от 15.01.2018г.
и 22.11.2018г. от "Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД до ответника Ф.Н.А., с които същия се уведомява за
извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор и за размера на
задължението му, като е поканен в 5-дневен срок да погаси дължимата сума. Видно
от представените по делото известие за доставяне и обратна разписка към
товарителница на "Лео експрес", писмата не са надлежно връчени на
ответника. По делото няма доказателства същите да са достигнали до длъжника
преди депозиране на исковата молба. С оглед искането на ищеца за връчването им
с исковата молба на ответника, това е сторено в настоящото производство на
назначения му особен представител на 15.04.2019 г., видно от приложената на л.59
по делото разписка.
Видно от приложеното ч. гр. дело
№ 4112/2018 г. по описа на ВРС, въз основа на заявление за издаване на заповед
за изпълнение от 03.09.2018г. на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение № 2604 от 05.09.2018г., по силата на която
ответникът в настоящото производство Ф.Н.А. *** е осъден да заплати на
заявителя-ищец „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София сумите: 619,71
лв., представляваща неизплатена главница по договор за заем СгеdiНоmе+ №
1171-10159821 от 05.04.2017г. и договор за допълнителни услуги към него,
сключен на 05.04.2017г. с "Микро Кредит" АД; 65,49 лв.,
представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 30.09.2017 г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 30.03.2018 г. (падеж на
последна погасителна вноска по договора за допълнителни услуги); 61,60 лв.,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 30.09.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 30.03.2018 г. /падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги/; 462,00 лв., представляваща застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 30.09.2017 г. /падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 30.03.2018 г. /падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 28,39 лв., представляваща
лихва за забава по договор за заем за периода от 01.10.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда - 02.09.2018г.; 21,70 лв., представляваща лихва за забава
по договор за допълнителни услуги за периода от 01.10.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 02.09.2018г., както и законна лихва за забава
върху главницата от 03.09.2018г. - датата на входиране на заявлението, до
окончателното изплащане на задължението; както и сумата 25, 18 лева разноски за
платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по делото Ф.Н.А. при условията на чл.47, ал.5
от ГПК и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят -
ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.
От страна
на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на "Микро
Кредит" АД или на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД претендираните
суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за заем суми по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От заключението на експертизата,
неоспорено от страните, което съда приема изцяло като обективно, професионално
и пълно, изготвено след извършена проверка в счетоводната документация на ищеца
и на "Микро Кредит" АД, се установи, че с платежно нареждане от
05.04.2017г. е осъществен превод с наредител Централа на "Микро Кредит” АД
и получател Партньор- офис Враца при "Микро Кредит” АД, с основание
,,усвояване на кредит” в размер на 950,00 лв. Според заключението до датата на
цесията - 10.01.2018г. от ответника Ф.Н.А. са внесени общо 863,96 лв., с която
са погасени 380,29 лв. - главница по кредита, 109,67 лв. - договорна лихва, 44,
00 лв. - допълнителни услуги Пакет "Комфорт", и 330,00 лв. -
застрахователна премия. На 19.09.2017г. е извършено последно погасяване по
заема в размер на 173, 00 лв., с която сума е погасена погасителна вноска № 5 с
падежна дата 30.08.2017г. в размер 172,73 лв. и частично главницата - 0,31 лв.
от погасителна вноска № 6 с падежна дата 30.09.2017г. За периода от
10.01.2017г. - датата на цесията, до 03.09.2018г. - датата на подаване на
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение,
включително и към датата на изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, не са
правени погашения по заема от страна на ответника. След приспадане на
заплатената от ответника сума от 380,29 лева по начина, по който е била
приспадната от ищеца, задълженията му към ищеца за главница и договорна лихва
по договора за заем и за възнаграждения по договор за допълнителни услуги и за
застраховки съвпадат по размер с исковите претенции. От заключението се
установява, че размерът на непогасеното задължение по процесния договор до
датата на входиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение в съда
- 03.09.2018г. е общо 1208,80 лв., по пера както следва: главници за периода от
30.09.2017г. до 30.03.2018г., вкл. - 619, 71 лв.; договорна лихва по договора
за заем за периода от 30.09.2017г. до 30.03.2018г., вкл. - 65, 49 лв.;
допълнителни услуги Пакет "Комфорт" по договора за допълнителни
услуги за периода от 30.09.2017г. до 30.03.2018г., вкл. - 61, 60 лв. и
застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода от
30.09.2017г. до 30.03.2018г., вкл. - 462, 00 лв. Вещото лице е изчислило, че размерът
на лихвата за забава, който ответникът дължи вследствие на забавено плащане по
Договора за заем до датата на входиране на Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда - 03.09.2018г. е 43,69 лв., а размерът на лихвата за
забава, който ответникът дължи вследствие на забавено плащане по Договор за
допълнителни услуги към договор за заем до датата на входиране на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда - 03.09.2018г. е 37,32 лв. В заключението
подробно и нагледно (чрез множество таблици) е отразено движението по кредита,
както и размера на задължението по пера, като е посочено какви суми и кога са
били погасени и какви остават дължими.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени
са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 ЗЗД за съществуване на вземания за
главница, договорна лихва, сума за допълнителни услуги, застрахователна премия и
лихви за забава по договор за заем.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен
и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му
и размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по
иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираното от него вземане, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между първоначалния кредитор "Микро Кредит" АД и ответника,
произтичащо от договор за заем, съдържащ валидни уговорки за заплащане на
главница, възнаградителна лихва, сума за допълнителни услуги и застрахователна
премия, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответника
заемната сума и е настъпила изискуемостта на вземанията, както и съществуването
на валиден договор за цесия, по силата на който вземането по договора за заем е
прехвърлено на ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията.
С оглед оспорването от ответника
на предявеният иск в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
недължимост на претендираната сума изцяло или отчасти, като установи изпълнение
на задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника Ф.Н.А. и
първоначалния кредитор "Микро Кредит" АД, а и това обстоятелство не е
спорно по делото, както и че последният е изправна страна в правоотношението,
предвид предоставяне на усвоената сума на ответника, договорените услуги и
сключване на процесната застраховка. Процесният договор за заем е двустранно
подписан и съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за заем,
което налага извода, че е налице валидно възникнала облигационна връзка между
страните по договора за заем. Доводите за нищожност на отделни клаузи не са в
състояние да обосноват недействителност на целия договор по аргумент от чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД, поради което наведените от ответната страна бланкетни оспорвания
в тази насока са неоснователни.
Според
нормата чл. 240, ал. 1 ЗЗД договорът за заем за послужване е реален и за да
породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя
собствеността върху пари или други заместими вещи, докато същият се задължава
да ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж. Разпоредбата на
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД дава право на заемодателя да получи възнаградителна
лихва, ако такава е уговорена.
Заемодателят е изпълнил
задължението си да предаде на ответника отпуснатата в заем сума, което се
установява по несъмнен начин от заключението на вещото лице и от самия договор,
в който е отразено, че с полагането на подписа си заемополучателят удостоверява
получаването на сумата. След като ответникът е положил подпис след посоченото
изявление в договора, същият е признал, че заемната сума му е била
предоставена. С реалното получаване на сумата е осъществен фактическият състав
на договора за заем.
Поначало между страните не е
спорно нито наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
кредитора "Микро Кредит" АД, нито се оспорва дали кредиторът е
изправна по договора страна, включително и ответника не оспорва задълженията си
към "Микро Кредит" АД, описани в исковата молба и предмет на
издадената заповед за изпълнение. С отговора на исковата молба ответника не е
оспорил изложените от ищеца твърдения досежно наличието на договорни отношения
между него и "Микро Кредит" АД, произтичащи от договора за заем и
договора за допълнителни услуги от 05.04.2017 г., както и не е оспорил
претендираните с исковата молба задължения, включително по отношение на техния
размер и период на начисляване на обезщетението за забава, които задължения са
предмет на издадената заповед за изпълнение на парично вземане по ч. гр. д. № 4112/
По
изложените съображения следва да се приеме, че договорът за заем е валидно
сключен и обвързващ за страните, както и че ответника виновно не е изпълнил
договорните си задължения за заплащане на процесните суми.
Така установеното виновно неизпълнение е ангажирало
договорната отговорност на ответника, поради което, въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК срещу същия съдът е издал в полза на ищцовото дружество Заповед
за изпълнение на парично задължение № 2604 от 05.09.2018г. по ч.гр.д. № 4112/2018г.
за претендираните със заявлението суми.
С оглед обстоятелството, че ищец по делото не е заемодателя
по договора за заем, а лице, което не е страна по този договор, то първият
спорен въпрос (с оглед и възражението на ответника с отговора на исковата
молба) е този за материалноправната легитимация на ищеца и задължението на
ответника да изпълни на него задължението си, поето с договора за кредит,
сключен с "Микро Кредит" АД. В тази връзка с оглед твърденията на
ищеца, че е цесионер и собственик на вземания по рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. с прехвърлител на вземанията "Микро
Кредит" АД, в негова тежест в производството бе да докаже сключването на
валиден договор за цесия, по силата на който е придобил вземането на кредитора
по договора за заем спрямо длъжника-ответник и изпълнение на задълженията,
визирани в чл. 99 от ЗЗД.
За да установи качеството си на кредитор ищецът „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, гр. София се позовава на представения като
доказателство по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 г., сключен между цедента (продавач) "Микро
Кредит" АД, гр.София и цесионера (купувач) „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, гр. София с приложението към него, в което са посочени
вземанията, които се прехвърлят, сред които е и вземането към ответника.
Действително
с посочения договор за цесия "Микро Кредит" АД е прехвърлил и продал
на купувача „Агенция за събиране на вземания” ЕАД свои ликвидни и изискуеми
вземания, произтичащи от договори за заем и договори за потребитески кредити,
сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на
заемополучатели по тях (наречени вземания), които продавачът е посочил и
определил в списък Приложение 1 към този договор. Установи се по делото, че
сред цедираните вземания е и вземането, което цедента е имал към ответника Ф.Н.А.,
произтичащо от договор за заем СгеdiНоmе № 1171-10159821 - в Приложение № 1 към
договора за цесия (извадка от същото, приложена на л.23 по делото), в което са
описани вземанията, които цедентът прехвърля на цесионера, е индивидуализирано
това вземане чрез името на длъжника и ЕГН, номера и датата на договора и
дължимите суми за главница и лихви.
Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли вземането си освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на същия член,
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното, а според ал. 3 предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Следователно договора за прехвърляне на вземане - цесия,
става перфектен в отношенията между страните по него - цедента и цесионера от
момента на постигане на съгласие помежду им. По отношение на длъжника и третите
лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде
съобщено на длъжника от предишния кредитор /чл. 99, ал.4 от ЗЗД/. До
уведомяване на цесията от предишния кредитор длъжникът може да прави валидно
изпълнение само на него. От датата на получаване на съобщението до длъжника
цесията разпростира действието си и по отношение на него, в смисъл, че
изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.
Съобщаването на цесията е условие за противопоставимост на договора на длъжника
и на трети лица.
Следователно
в конкретния случай, за да породи действие спрямо длъжника и ответник по иска,
сключеният между цедента (продавач) "Микро Кредит" АД, гр.София и
цесионера (купувач) „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София договор за
цесия е трябвало да бъде съобщен на длъжника от предишния кредитор, в случая "Микро
Кредит" АД. До изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД -
длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цедентът остава
титуляр на вземането спрямо него.
Едно
от възраженията на ответника е, че цесията не му е била съобщена, в качеството му
на длъжник, поради което тя няма действие за него. Съдът приема възражението за
неоснователно.
Действително,
по делото не са налице доказателства, от които да се приеме, че цедентът е
уведомил длъжника за осъществената цесия преди съдебното предявяване на
вземането. В настоящия случай обаче съдът
приема, че длъжника-ответник е бил уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането по начин, който гарантира правата му, каквато е и целта и смисъла на
разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. За
такова редовно уведомяване съдът приема получаването на преписа от исковата
молба с приложените към нея две уведомителни писма (л.26-27), съдържащи
изявление и уведомление за извършената цесия на вземанията по договора за заем
от 05.04.2017г. Видно от приложеното
на л. 59 съобщение на съда от 08.04.2019 г., препис от исковата молба и
приложенията към нея, в т. ч. и цитираните две уведомителни писма, са връчени
на особения представител на ответника по иска на 15.04.2019 г. Следователно, на
тази дата длъжника е получил изходящото от цедента, чрез пълномощника му „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, до него уведомление.
Няма пречка
съобщаването като фактическо действие с правни последици да бъде извършено от
представител на цедента, както е в настоящия казус. Представителната власт на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, е възникнала на база представеното на л. 25 по
делото пълномощно, включително и на основание чл. 4.4. от договора за цесия и
същият е действал съобразно обема на представителната си власт.
Получаването
на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото,
с оглед императивното правило на 235, ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението
(то може да е с писмо, факс, телефон, може и да е устно, стига да може да бъде
доказано), то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД (виж Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).
Възражението на особения представител
на ответника, че предаването на уведомлението на особен представител не може да
се приравни към известяване на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал. 6 ГПК,
представител, е неоснователно, тъй като функцията на особения представител е
защита на правата на ответника с предвидените законови възможности. Следва да
се счита, че чрез особения представител, на който надлежно е връчена исковата
молба, се счита известен и ответника. Възприемането на противното би означало,
да не бъдат зачетени никакви процесуални действия, с които съобразно закона е
натоварен особения представител, така че изложените в тази връзка доводи са
изцяло несъстоятелни. В тази връзка е и
Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК.
С
оглед на изложеното съдът приема, че възражението на ответната страна за
ненадлежното й уведомяване за извършената цесия не намира опора в закона и се
опровергава от събрания доказателствен материал. Поради това следва да се
приеме, че длъжника-ответник е надлежно уведомен за извършеното от кредитора
прехвърляне на вземането му по договора за заем от 05.04.2017г. на ищцовото
дружество, поради което това прехвърляне има действие спрямо него. Следователно
ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се легитимира като
кредитор по вземането, възникнало от договора за заем, поради което същото може
и да търси от ответника изпълнение на задължението по този договор.
По
претенциите, произтичащи от договора за заем CrediHome № 1171-10159821 от 05.04.2017
г.:
Изясни се,
че съгласно договора за паричен заем и изготвения погасителен план крайният му
срок на действие, определен от падежа на последната погасителна вноска, е 30.03.2018
г. Следователно, цялата сума, подлежаща на връщане, е станала изискуема. От
изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
ответникът е погасил чрез плащане до датата на цесията - 10.01.2018г. общо
863,96 лв. С част от тази сума според заключението са погасени 380,29 лв. -
главница по процесния договор за заем и 109,67 лв. - договорна лихва, и
размерът на непогасената главница за периода от 30.09.2017г. до 30.03.2018г.,
вкл. е 619, 71 лв., а размерът на договорната лихва по този договор за периода
от 30.09.2017г. до 30.03.2018г., вкл. е 65, 49 лв. Претенциите на ищеца за
заплащане на главница и договорна лихва по договора за заем са основателни в
пълният им предявен размер и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 19 от Общите
условия към договора за заем ответникът дължи и обезщетение за забава върху
неизплатените погасителни вноски, което според заключението е в размер на 43,
69 лв. за периода от падежа на всяка непогасена вноска до датата на входиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 03.09.2018г. Претенцията
на ищеца за обезщетение за забава е само за периода от 01.10.2017г. до
03.09.2018г., за който период размерът на обезщетението за забава е 41,84 лв.
Тъй като ищецът не е поискал увеличение на иска, то иска следва да бъде уважен
за претендирания размер от 28, 39 лв.
Искането за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, изхождайки от
характера на това обезщетение като законна последица от уважаването на иска за
дължимост на главницата, и с оглед особения характер на производството по чл.
415 от ГПК, за което изрично е установено от закона, че искът се счита заведен
от постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК, също се явява основателно и
следва да бъде уважено, считано от 03.09.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата.
Неоснователно е възражението на
особения представител на ответника за прилагане към исковата молба и към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на извлечение от счетоводни
книги, с които да се удостовери ликвидността и изискуемостта на заявеното
вземане. Такова изискване има, когато се иска от съда издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.
417, т.2 ГПК, какъвто не е настоящия, в който заповедта за изпълнение е
издадена на основание чл. 410 ГПК.
Неоснователно е и възражението на
особения представител на ответника за недействителност на клаузата за начисляване
на неустойка поради непредставяне в тридневен срок от страна на ответника на
договореното обезпечение, тъй като такава клауза в договора няма. По същите
съображения е неоснователно и възражението за частично отхвърляне на
заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
частта, в която се претендира сумата от 245.00 лв., представляваща разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
Неоснователно е и възражението,
заявено в отговора на исковата молба, за прекомерност на възнаградителната
лихва. Размерът на договорната, възнаградителна лихва, процентно изразен в
договора е като фиксиран лихвен процент 30. 65 %. Към датата на сключване на
договора за заем липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера
на възнаградителната лихва. При положение обаче, че става дума за потребителски
договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Поради това съдебната практика (напр.
решение № 906 / 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., на ВКС, II г. о.,
решение № 1270 / 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., на ВКС, II г. о.,
решение № 378 / 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г., на ВКС, II г. о.) приема
ориентировъчна стойност, над която уговореното по кредитния договор
възнаграждение е прекомерно и поради това противоречащо на добрите нрави – в
случай, че надвишава трикратно размера на законната лихва. Следователно при
преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да
се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна
лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния
лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора
размерът на законната лихва е 10, 01%. Следователно, уговорената с процесния
договор възнаградителна лихва в размер 30, 91 % годишно надвишава тази
ориентировъчна стойност с едва 0, 91% и съдът приема, че толкова минимално надвишаване
на приетата в практиката стойност не би могло да обуслови извод за прекомерност
на възнаградителната лихва и да се счете за такъв съществен порок, обуславящ
нищожността на клаузата.
По
претенциите, произтичащи от договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№: 1171-10159821 от 05.04.2017 г.:
По
отношение допълнителния пакет "Комфорт" с цена 105. 60 лв., съдът
счита, че се касае за заплащане предварително цена за услуги, които не са
предоставени и които могат никога да не бъдат предоставени, без да е уговорено,
че цената ще се плати при предоставяне на услугата. Услугите не са достатъчно
конкретизирани и представляват бъдещи и несигурни възможности, като напр.
"безплатно предоговаряне и разсрочване", за които дори не е посочена
точната цена, а същата се установява от предвиденото плащане на вноски по 8. 80
лв. за 12 месеца. Така допълнителните услуги, включени в пакет
"Комфорт", са уговорени при неспазване разпоредбата на чл. 10а, ал. 4
от ЗПК, противоречат на същата и целят заобикаляне на императивните правила в
ЗПК.
На следващо
място, предвиждането на плащания, свързани с кредит, които не са предвидени в
самия договор за кредит, противоречи на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, поради което
клаузите, свързани с уговарянето на пакета, са недействителни на основание чл.
20, ал. 1 от ЗПК.
На трето
място, предоговарянето и разсрочването на заема представлява дейност по
управление на кредита, за която, съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни. Доколкото не може да бъде
установена стойността на тази услуга съдът намира, че клаузите, свързани с
уговарянето на целият пакет са недействителни и на основание чл. 20, ал. 1 от ЗПК.
Отпадането
на правото на заемодателя да претендира наказателна лихва от своя страна не представлява
услуга, а скрит модалитет на договора с алеаторен характер. Тази договорка
предвижда всъщност заплащането на възнаграждение, което да покрие риска на заемодателя
от просрочване на задължението на заемателя.
Посредством
включването на таксите по управление на кредита и скритото допълнително
възнаграждение в отделен договор се цели заобикалянето на забраната по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като се има предвид факта, че дължимите суми по пакета и договора
за кредит реално се погасяват по един и същ погасителен план (броят на вноските
и падежите са идентични). В тази връзка съдът намира, че клаузите, свързани с
уговарянето на пакета, са нищожни и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Отделно от
изложеното, дори и да се приеме, че тези клаузи са действителни, то няма
ангажирани доказателства, че ответният потребител се е възползвал от която и да
е от допълнителните услуги Пакет "Комфорт", за да дължи заплащането
им.
Досежно
претенцията за дължимост на сумата 462,00 лв. - застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 30.09.2017 г. до 30.03.2018 г.:
В
разпоредбата на чл. 4.3 от договора за допълнителни услуги е уговорено, че в
случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на "Микро
Кредит" АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да
се финансира от същия търговец, то в този случай клиентът ще дължи връщане на
сумата на дружеството на равни вноски. От съдържанието на сключения договор е
видно, че ответникът е избрал да сключи застраховка Защита пакет "Премиум
Живот" със ЗК "Уника живот" АД с посредничеството на "Микро
Кредит" АД при уговорена премия от 792,00 лв., разсрочена на 12 месечни
вноски от по 66 лв. всяка с ден на изплащане – 30-то число съгласно чл. 4.3 от
договора.
Така
постигнатите уговорки сочат правоотношение по договор за потребителски кредит
под формата на заем, по силата на който "Микро Кредит" АД е поел и
изпълнил задължението да заплати на застрахователя дължимата от ответника
застрахователна премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на
кредитора.
Съдът
намира, че доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че
застрахователната премия е заплатена от "Микро Кредит" АД на ЗК
"Уника живот" АД, не може да се направи и извод за валидност на
полицата.
Независимо
от това съдът намира, че клаузата за заплащане на застраховка пакет
"Премиум Живот" е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до предоставената в
заем сума, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Уговорката
за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция
потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
процесното правоотношение. Съгласно чл. 4.8. от договора за допълнителни услуги
цената на застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно
погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т.е.
възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били
предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Така формулирана
клаузата налага на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната
страна – търговеца или доставчика, не изпълни своите задължения. Таксата за
тази услуга, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор
за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали
кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да
предостави услугата, като освен това както възнаграждението по застраховка
пакет "Премиум Живот" и услугата по пакет "Комфорт" следва
да се включат в ГПР, а в случая това не е сторено.
Това от
своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по
потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. След служебно изчисление по чл. 162 от ГПК съдът намира, че
в случая се касае до надвишаване на максималния процент на ГПР по процесния
договор, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК води до нищожност на клаузата по чл. 4.3 от допълнителния договор за
застраховка пакет "Премиум Живот" и съставлява допълнително основание
за нищожност на клаузата по т. 4.2 за услугата по пакет "Комфорт".
С оглед
изложеното съдът приема, че съглашението по допълнителното правоотношение към
процесния договор за заем е нищожно и като такова не поражда права и задължения
за страните за посочените по него допълнителни услуги.
От друга
страна, видно от представеното Приложение 1 към рамковия договор за прехвърляне
на вземания от "Микро кредит" АД на ищеца липсва отразяване за
прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания за допълнителни услуги и
застраховки. В Приложение № 1, в графа "отпусната главница" е
посочена единствено сумата по договор за заем, а именно 1000 лева, като други
задължения по договор за допълнителни услуги /застраховки и услуги/ и съответно
остатък от това задължение не са посочени. Вземанията, в това число и тези от
допълнителни услуги, трябва да бъдат конкретно посочени и индивидуализирани в
представен от цедента опис – Приложение № 1 към този договор, както е
предвидено в чл. 1.2 от Рамковия договор, което в случая по отношение на
второто задължение не е сторено. След като вземанията за допълнителни услуги и
застраховки не са посочени в Приложение № 1 и не са индивидуализирани по вид и
размер, то същите не са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД и следователно същият не е станал титуляр на тези вземания, поради което не
може валидно да ги претендира от ответника.
Затова
претенциите по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на
претендираните вземания за сумата 61, 60 лв. за допълнителни услуги по договора
за допълнителни услуги за периода от 30.09.2017 г. до 30.03.2018 г., за сумата 21.
70 лв. - обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
01.10.2017 г. до 03.09.2018 г., както и за сумата 462,00 лв. - застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 30.09.2017 г. до 30.03.2018
г., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота
на изложението следва да се добави, че съдът не може служебно да извърши
прихващане на платените недължими от ответника суми по договора за допълнителни
услуги с дължимите от него суми по договора за заем, тъй като ответникът не е
направил възражение за прихващане /приспадане/.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство и практическата и правна сложност
на делото, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца –
юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 150, 00
лв.
Така
направените разноски са в размер 824, 82 лв., от които /274, 82 лв. държавна
такса, 200 лв. депозит за вещо лице, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и
200 лв. възнаграждение на особения представител/ като ответникът следва да
заплати на ищеца по съразмерност сумата 467, 54 лева.
С оглед
приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.
12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца по съразмерност и направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4112/2018г. в размер 42, 62
лева.
Ответникът
не е представил доказателства за заплащане на разноски, поради което такива не
му се присъждат, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Ф.Н.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че на основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД, същият
дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж. к. "Люлин" 10, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2,
офис 4, представляван от Н.Т.С. и Мартин Деспов Деспов, следните суми по
договор за заем CrediHome №: 1171-10159821 от 05.04.2017г., сключен между
"Микро Кредит" АД и Ф.Н.А., които вземания са прехвърлени от
"Микро Кредит" АД в полза на "Агенция за събиране на
вземания" ООД по силата на Приложение № 01/10.01.2018 г. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., а именно:
сумата 619, 71 лв. - главница, сумата 65, 49 лв. - договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 30.09.2017г. до 30.03.2018г. и сумата 28, 39 лв.
обезщетение за забава за периода от 01.10.2017г. до 03.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 03.09.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед № 2604 от 05.09.2018 г. за
изпълнение на парично задължение в заповедното производство по чл. 410 от ГПК,
по което е образувано ч. гр. д. № 4112/2018 г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за дължимост на следните вземания по договор от 05.04.2017 г. за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1171-10159821 от 05.04.2017 г. – на
сумата 61. 60 лв. - разходи за допълнителни услуги за периода от 30.09.2017 г.
до 30.03.2018 г., на сумата 462,00 лв. - застрахователна премия за периода от 30.09.2017
г. до 30.03.2018 г. и на сумата 21. 70 лв. - обезщетение за забава за периода
от 01.10.2017 г. до 03.09.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Ф.Н.А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1335, ж. к. "Люлин" 10, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4,
представляван от Н.Т.С. и Мартин Деспов Деспов, направените разноски в
настоящото исково производство в размер 467, 54 лева и в заповедното
производство по ч. гр. д. № 4112/2018 г. по описа на ВРС в размер 42, 62 лева.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: