Решение по дело №26/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     гр. Кюстендил, 20.05.2022 г.

 

                                   

            Кюстендилският окръжен  съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА САВОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                 МАРИЯ ТАНЕВА

                                                                                               

като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д. № 26 по описа за 2021 г.на КнОС  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.247 ГПК

            П.Р.К. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. В.З., е депозирал молба с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 260129/30.03.2022 г. Молбата се мотивира с наличие на противоречие между мотивите и диспозитива на постановеното решение, като се сочи, че от една страна съдът приел в мотивите, че на въззивника се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 631.44 лв., а в диспозитива на съдебното решение в частта за разноските КнОС бил посочил, че осъжда П.Р.К. да заплати на С.Н.К. сумата от 631.44 лв. разноски за въззивната инстанция.

            В срока за отговор насрещната страна не е депозирала становище по искането.

След преценка доводите на молителя в производството и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Съдът счита, че е сезиран с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от него съдебно решение. 

Съдът намира искането за поправка на очевидна фактическа грешка за допустимо и основателно. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на  чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива или по искане на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

Според правната теория и съдебна практика очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представлява погрешното посочване на имената на страните, на размера на присъдената сума, погрешно пресмятане на суми, произнасяне по част от искането в мотивите и пропуск съдът да се произнесе в диспозитива на решение. Не е допустимо чрез поправка на очевидна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда в съдебния акт ( в този смисъл виж Определение №251/01.08.2019 по дело №3014/2017 на ВКС, ТК, II т.о.).

Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на П.Р.К., насочена срещу Решение № 260129/26.11.2020 г. на ДнРС по гр.д.№ 2125/2019 г.

С Решение № 260129/30.03.2022 г. Кюстендилският окръжен съд е отменил Решение № 260129/26.11.2020 г. на ДнРС по гр.д.№ 2125/2019 г. в частта, в която П.Р.К. е осъден за заплати на С.Н.К. сума 4000 лв., представляваща обезщетение за вреда от изкопаване на дупка, довела до напукване и пропадане на носещата стена и отворена голяма цепнатина между камъните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и в частта, в която е осъден да й заплати разноски по делото за разликата над 102.50 лв. до 893, 34 лв. и вместо него е постановил, че отхвърля предявеният от С.К. срещу П.К. иск за сумата 4 000 лева. Потвърдил е първоинстанционното решение в частта, в която П.Р.К. е осъден да заплати на С.Н.К. сумата в размер на 287, 00 лева, представляваща обезщетение за вреда за разбитата тераса и оставени стърчащи железни пръти от външната й страна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане и сумата в размер на 197, 50 лева, представляваща обезщетение за вреда за свличане на пръст в резултат на изкопана дупка пред банята с дълбочина 2.00 метра и широчина 1.00 метър и дължина 1.50 метра, разположена непосредствено до носещата стена на жилищната сграда в къща, собственост на ищцата, находяща се в с. Блажиево, общ. Бобошево, ул. „ Св. Иван Рилски” № 14, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Осъдил е П.Р.К. да заплати на С.Н.К. сумата 631.44 лв. разноски за въззивната инстанция.

 В мотивите на решението си въззивният съд се е произнесъл по разноските съобразно изхода на спора, и правилно е посочил, че на въззивника се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 631.44 лв., определени по компенсация  и съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. При формулирането на диспозитива си в частта за разноските, обаче, съдът е допуснал техническа грешка като е разменил имената на страните и вместо да присъди посочената в мотивите сума за разноски за въззивната инстанция в полза на въззивника, е осъдил същия да я заплати на въззиваемата.

Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                                 Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 260129/30.03.2022 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д. № 26/2021 г. по описа на съда, КАТО ВМЕСТО записаното „Осъжда П.Р.К., с постоянен адрес:*** да заплати на С.Н.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** сумата 631.44 лв. разноски за въззивната инстанция“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „Осъжда С.Н.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на П.Р.К., с постоянен адрес:*** сумата 631.44 лв. разноски за въззивната инстанция“.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                2.