О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………/05.10.2021 г.,
гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито
съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 170 по описа на Административен съд – Добрич за 2021 г. намира
следното :
Производството по делото е образувано по жалба на Д.М.Д. *** срещу решение № 63 от 01.12.2020 г. на
директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу
разпореждане № 241-00-1889-7/21.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Добрич, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО
му е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 19, 12 лева
дневно за периода от 06.04.2020 г. до 05.10.2020 г.
С молба с
вх. № 2667/ 08.09.2021 г. жалбоподателят Д.М.Д. е представил препис от разпореждане
№ 241-00-1889-8 от 27.08.2021 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Добрич, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО
е изменено обжалваното от него разпореждане в частта относно размера и периода
на отпуснатото му парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е
определен нов размер на паричното обезщетение за безработица от 41, 93 лева
дневно, считано от 07.04.2020 г., и нов период на паричното обезщетение за
безработица от 07.04.2020 г. до 06.10.2020 г. В молбата си Д. е посочил, че
предвид новонастъпилите обстоятелства след образуване на настоящото
административно дело за него вече не е налице правен интерес от оспорване на
първоначалното разпореждане от 21.10.2020 г. и потвърждаващото го решение на
директора на ТП на НОИ - Добрич, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК е поискал производството по делото да бъде прекратено. Отправил е и искане
за присъждане на сторените по делото разноски, като е направил аналогия с
разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Изразил е становище, че по
аргумент на противното на чл. 78, ал. 2, вр. чл. 144 от АПК жалбоподателят има
право на разноски при прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4
от АПК, в случай че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото и не е признал основателността на жалбата. Към молбата е приложен списък
на разноските и доказателствата за плащането им.
Препис от молбата е изпратена на
ответника по делото, който с писмено становище с вх.№ 2867 от 27.09.2021 г. е
оспорил нейната основателност. Счел е, че в случая е неприложима разпоредбата
на чл. 159, т. 4 от АПК за прекратяване на производството, тъй като към датата
на подаване на жалбата Д. е имал правен интерес от оспорване на решението на
директора на ТП на НОИ – Добрич. По същите аргументи е счел, че не се следват и
разноски за сметка на ответника. Към становището е приложено заверено копие от
изменителното разпореждане и доказателствата за връчването му на
заявителя.
Съдът, като обсъди представените доказателства
и доводите на страните, счита, че е налице отпаднал правен интерес от търсената
защита в резултат от новонастъпилите факти след образуване на настоящото дело.
Основните възражения на Д. срещу първоначалното разпореждане и потвърждаващото
го решение са били свързани с размера и периода на отпуснатото в негова полза
парично обезщетение за безработица. С последващото изменително разпореждане,
което не е обжалвано и е влязло в законна сила, административният орган е
удовлетворил изцяло искането на жалбоподателя, поради което за него вече не съществува
правен интерес от оспорване на измененото разпореждане.
Наличието на правен интерес
от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и
образуваното по нея производство. Правният интерес трябва да съществува не само
към момента на подаване на жалбата, но и през цялото съдебно производство,
поради което съдът е длъжен да следи служебно за наличието му във
всеки един момент от развитието на делото. Налице ли е удовлетворено искане,
няма нужда и интерес от защита. Отпадането на правния интерес в хода на
висящността на делото води до недопустимост на оспорването, поради което и на
основание чл. 159, т. 4 от АПК подадената
жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея –
прекратено.
Доколкото позитивното за Д. изменително
разпореждане е постановено след
образуване на настоящото административно производство и с поведението си
ответникът е дал повод за завеждането на делото, той следва да понесе
направените от жалбоподателя разноски по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2
от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, като бъде осъден да заплати сумата от 500 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно приложените по делото
заверени копия на касов бон и фактура от 21.06.2021 г. и договор за правна
помощ и съдействие от 02.06.2021 г. В този смисъл са и определение № 543 от
14.01.2020 г. по адм. дело № 13858/2019 г. по описа на ВАС, V отделение, определение
№ 10064 от 22.07.2020 г. по адм. дело № 6994/2020 г. по описа на ВАС, І
отделение, определение № 864 от 22.01.2021 г. по адм. дело № 354/2021 г., 5 –
членен състав на ВАС и др.
Така мотивиран, Добричкият административен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.М.Д. *** срещу решение № 63 от 01.12.2020 г. на
директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу
разпореждане № 241-00-1889-7/21.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Добрич.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 170/2021
г. по описа на Административен съд - Добрич.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ – Добрич да заплати на Д.М.Д. ***, с ЕГН **********, сумата от 500
лева, сторени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :