Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/02.08.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание
на шести април две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 1335 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно
кумулативно съединени искове на Н.Т. срещу К. АД.
Ищецът твърди, че е професионален
фотограф и автор на фотография “Ф.”, заснета в Дрезден, Германия през
2014 година. Сочи се, че фотография е разгласена в авторския сайт на ищеца www.******.com.
Твърди се, че ответното дружество е
регистриран турагент и превозвач и във връзка със своята търговска дейност
използва сайт www******.com, към който има и
блог - www.blog******.com.
В този блог се дава информация за отделни туристически дестинации и
забележителности в тях.
Ищецът твърди, че на 14.05.2018 г. с
помощта на специализирания софтуер Photo Claim (www.p******.com) открива,
че ответното дружество използва в търговската си дейност без негово съгласие
или разрешение авторската му фотография “Ф.” на сайта на ответника - https://blog******.com.
Твърди, че фотографията е използвана за визуализиране на офертата за пътуване
до Дрезден „Десет задължителни спирки в Дрезден“. Твърди, че с помощта на интернет - архиватора Wayback Machine установява, че
фотографията е достъпна на сайта още към 14.08.2018 г. до 11.02.2020 година.
Твърди, че освен че ответникът е
използвал фотографията без съгласието на ищеца, ответникът не е отбелязал кой е
авторът на фотографията и какъв е източникът, откъдето я е придобил.
Твърди, че не може да посочи кой точно
служител, изпълнител, пълномощник, мандатар или гестор е извършил публикуването
на фотографията, но фотографията е използвана от ответника в неговия сайт,
поради което се позовава на презумпцията на чл. 95г от ЗАПСП.
Твърди, че ответникът е поканен да
разрешат спора доброволно в периода 03.04.2020 г. – 13.04.2020 г., но безуспешно,
въпреки изпратения проект за споразумение.
Твърди, че с действията си ответникът е
нарушил правата на ищеца по чл. 18, ал.1 вр. с ал. 2, т. 1-3 и 6 и чл. 19 от ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязван по подходящ начин като
автор на произведението – чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП. Твърди, че е бил лишен
от правото си да получи възнаграждение за
творчеството и труда си, като по този начин последният е пропуснал да увеличи
имуществото си чрез получаване на лицензионно възнаграждение срещу предоставяне
правото на ползване на процесната фотография, т.е. пропуснати ползи. Сочи, че ищецът е гражданин на ФР Германия и практикува професията си на
територията на тази страна, като средните цени, срещу които немските фотографи
предоставят ползването на своите произведения се обобщават и систематизират в
ежегодния сборник на “BVPA
- Bundesverband
Professioneller Bildanbieter” (“Съюз
на професионалните търговци на фотографии”) - "Bildhonorare”, като съгласно таблицата
в сборника - “MFM - Mittelstandsgemeinschaft Foto-Marketing” (“Осреднени
цени за продажба на фотографии” за процесната
фотография твърди вреди от пропуснати ползи в размер на 1 627,50 евро или 3 183,46 лева. Тази сума претендира
като сбор от осреднените цени за онлайн употреба до 3 година, онлайн магазин и
липса на посочване на източника.
Твърди, че е направил разноски за
адвокатска помощ и нотариални такси в опит да намери извънсъдебно решение на
спора, т.е. претърпени загуби в общ размер на 420 лева, от които 400 лева –
адвокатско възнаграждение за използвани адвокатски услуги и 20 лева – за
обезпечение на доказателствата чрез нотариус.
Твърди, че е понесъл и неимуществени
вреди под формата на психически болки, страдания, стрес и дискомфорт,
изразяващи се в раздразнение и стрес от постоянната кражба на труда му и
липсата на всякакво признание. Твърди, че неимуществените вреди възлизат на
1 000 лева, от които претендира частично 500 лева в настоящото
производство.
Твърди, че от момента на извършване на
нарушението – 16.05.2018 г. до 20.07.2020 г. ответникът не е обезщетил ищеца да
нанасените вреди от незаконно ползване на фотографията му в размер на 4 603,46
лева, поради което дължи и законната лихва за забава за този период. Претендират
се и направените по делото разноски.
Ответникът “К.” АД
представя отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. На
първо място се твърди, че посочената фотография представлява панорамна снимка,
заснета в градска среда, която не е обект на авторско право. Сочи се, че чрез
снимането на подобни обекти – в случая лютеранска църква в гр. Дрезден, не се
създава нов обект на авторското право, тъй като не се прави преработка на
първоначалното произведение – в случая църква. Сочи се, че при фотографиране на
архитектурни произведения и на произведения н а изящното изкуство не се създава
ново или оригинерно авторско произведение на пейзажната фотография. Твърди, че
самият ищец, чрез създаване на посочената фотография е нарушил правилата за
закрила на интелектуалната собственост, тъй като фотографирането представлява
механично контактно копиране чрез способ от 21 век – действие, забранено
съгласно чл. 24, ал.1, т.7 от ЗАПС, както и в чл. 175 и чл. 177 по Закона за
културното наследство. По аргумент от забраната да се създават реплики, копия и
предмети с търговско предназначение на културни ценности, без съгласие на
собственика/директора на музея, се твърди, че създаването н а подобни панорамни
фотографии с комерсиална цел е забранено. Оспорва се авторството на ищеца на
посочената фотография, оспорва се , че ответникът е използвал процесната снимка
на сайт, стопанисван от него или негова собственост, оспорва се изрично
посоченият блог да е собственост на ищеца
Оспорва размера на
претендираното от ищеца обезщетение. Относно размера на обезщетението
възразява, че доколкото твърденото нарушение е извършено в Република България,
то не може да се приложат осреднени цени за Германия. Оспорва се претенцията за
разходите за адвокат и нотариални такси, направени преди завеждане на делото.
Оспорва се и иска за неимуществени вреди. Ответникът претендира
направените по делото разноски.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са
представени от ищеца извадки от интернет сайт www.******.com,
за който не се спори, че е на ищеца, съдържащи портфолио и представяне на Н.Т.,
както и процесната фотография “Ф.”, заснета в Дрезден, Германия.
По делото са приложени извадки от Националния
регистър на туроператорите и турагентите към МТ ,видно от който ответното
дружество е регистриран туристически агент.
Ответникът ползва за своята търговска
дейност сайт www******.com, към който има и
блог - www.blog******.com.
В този блог се дава информация за отделни туристически дестинации и
забележителности в тях. Посоченото се установява от прилените копия на електронни документи, представляващи извадка от раздел „Общи условия“ на сайта www******.com, извадки
от публикации на сайта на посочения сайт, които се отнасят за услуги, предоставяни от ответното дружество, вкл. и
извадки от блога www.blog******.com.
По делото е приложено заверено копие от
електронен документ, с нотариално удостоверено съдържание от нотариус Е.Б.,
рег. номер 342 на
НК, рег. номер 656,том1, Nо
56 от адрес: www.blog******.com/wp-content/uploads/2016/09/02-dresden-********e-300x188.png.
Представени са стандартни общи условия
за използването на снимки в различни медийни сфери (стр.74 по делото).
По делото е представена електронна
кореспонденция между адв. Г. като представител на Н.Т. във връзка с уреждане на
спора с Карат-С ООД и адв. Л., посочен като представител на К. АД, осъществена
в периода 30.03.2020г. – 15.04.2020 година.
По делото е прието заключение на
съдебно-компютърна експертиза, неоспорена от страните, което съдът кредитира
изцяло. Вещото лице д-р.инж Н.Х. е посочило, че за отговор на поставените
въпроси е провело изследванията, необходими за изготвяне на експертизата, в
лабораторна среда, върху тестова компютърна система, като след изследване на
представения от ищеца линк, се визуализира в интернет базирана среда два броя
сурови, некомпресирани RAW
файлове, с разширение CR2 и jpag, с резолюция 4770x3178/4221x3166 пиксела на инч и обем между 6,84 и 21,81
мегабайта, които са идентични с процесните изображения, намиращи се на сайта,
собственост на ищеца. Съгласно метаданните, съхранени във файла (EXIL) и показанията на часовника от
фотоапарата, заснел
снимката (CANON
EOS
500D),
същата е заснета на 10.02.2014 г. и 19,31 часа. Установя се, фотографията,
намираща се на сайта на ответника е идентична с фотографията от сайта на ищеца
и фотографията от домейн адреса, използван от ответника http:blog******.com. От извадката от
общодостъпен публичен
регистър за архив на интернет
съдържанието в световен мащаб (wayback
machine)
се установява, че на 14.05.2018 г. процесната фотография, 16.07.2019 г., а от
нотариалния препис от електронен документи – към 11.02.2020 г., на сайта на
ответника се намира процесната фотография,
установима на посочен от вещото лице линк – www.blog******.com/10-zaduljitelni-spirki-v-drezden/02-dresden-********e.
Вещото лице дава
заключение, че съгласно приложената таблица от ищеца – осреднени цени за
продажба на фотографии, за онлайн употреба до три години в подстраница на
главния домейн е 465 евро или 909,46 лева, а за пропусната информация за
източника на снимката увеличението е 100%,т.е 813,75 евро или 3 183,11 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
Относно
компетентността на българския съд и приложимото право
В настоящата
хипотеза, ищецът е гражданин на ФРГ, който твърди, че са нарушени негови
авторски права във връзка със създадено от него произведение – фотография на ********e,
намираща се в гр. Дрезден, Федерална Република Германия и претендира
обезщетение за това нарушени. Ответникът е българско юридическо лице.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от КМЧП българските съдилища са компетентни по искове за авторски права и за
права, сродни на авторското, когато закрила се търси на територията на
Република България.
Международната
компетентност на българския съд по делото следва и от общата разпоредба на чл.
4, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела – искове срещу лица, които имат
местожителство в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се
предявяват пред съдилищата на тази държава членка.
Приложимото
материално право се определя от чл. 71, ал.1 от КМЧП, според който възникването,
съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авторското право и на правата,
сродни на авторското, се уреждат от правото на държавата, в която се търси
тяхната закрила, а съгласно чл. 99, ал. 1, т.2 от ЗАПСП този закон се прилага и за произведения,
чиито автори са граждани на държавите-членки на Европейския съюз или лица,
които имат постоянен адрес в такава държана, независимо от това къде
произведенията са били публикувани за първи път.
Следователно,
българският съд е компетентен да разгледа спора, и е приложимо българското
материално право.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП. За
основателност на претенцията следва да са налице следните предпоставки:
1)
ищецът е автор на
процесната фотография;
2)
тази фотография да представлява
обект на закрила по смисъла на чл.3 от ЗАПСП;
3)
да е налице нарушение
на авторското право на ищеца, извършено от ответника по посочения начин;
4)
причинени на ищеца в
резултат на нарушението вреди, които да са в пряка причинна връзка с него.
Съгласно чл. 3, ал.
1, т. 7 от ЗАПСП, обект на авторското право са фотографски произведения и
произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския.
Според чл. 5, изр.
първо от ЗАПСП, автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност
е създадено произведение.
В настоящия случай
първото възражение на ответника е свързано с авторството на ищеца Н. Т.
относно процесната фотография ********e.
С оглед приетата по
делото, неоспорена от ответника съдебно-компютърна експертиза, Съдът намира, че
по делото се доказа при условията на пълно, главно доказване, че ищецът е автор
на процесната фотография, създадена от него през 2014 г. и публикувана на
неговия собствен интернет сайт, а по-късно и от него на други сайтове.
До доказване на
противното за автор на фотографското произведение се смята лицето, което
съхранява оригинала на негативите на фотографията, респ. на т.нар „суров“ компютърен
файл, съдържащ авторския фотографски материал (аргумент и от чл. 6 от ЗАПСП,
доколкото същият се е обозначил нееднозначно като такъв на сайта си, където е
публикувана снимката за първи път). При тези факти съдът приема за доказано, че
ищецът е автор на процесното фотографско произведение. Няма възражения и данни,
че ищецът неправомерно да държи „суровия“ файл. Ответникът не е противопоставил
на ищеца собствени права, доколкото не твърди да е страна по сключен с друг
автор договор по чл. 36 от ЗАПСП.
Следващият спорен
въпрос е дали тази фотография, представляваща снимка през нощта на известна църква
в гр. Дрезден (********e), е обект на
авторското право по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП.
Ответникът твърди, че
процесната фотография представлява панорамна фотография, заснета в градска
среда, при което не се създава ново произведение, обект на закрила по ЗАПСП. Поради
това и се твърди, че не е налице и изключението на чл. 24, ал.1, т. 7 от ЗАПСП,
според което без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на
възнаграждение е допустимо използването на произведения, постоянно изложени на улици,
площади и други обществени места, без механично контактно копиране, …..,
ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел. В конкретния
случай липсвало и разрешение от носителя на авторските права за фотографиране
на чуждо произведение, което ищецът е направил с търговска цел.
Съдът не споделя и
двата довода.
Първият довод е
свързан с установяване дали процесната фотография представлява обект на
авторското право по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 3,ал.1 от ЗАПСП обект на авторското право е всяко
произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на
творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е
обективна форма, и безспорно фотографските произведение и произведения,
създадени по начин, аналогичен на фотографския попадат в тази категория
(включени и в ).
Основното изискване е
да се установи, дали се касае за произведение, което е резултат на творческа
дейност и дали не е налице механично контактно копиране, при което се изключва
наличието на т.нар творчески елемент. Съгласно установената практика и теория
(така Г. С., „Авторско право и сродните му права в България“, С.2013 г., стр.
34 и сл.) „творческа дейност“ по смисъла на ЗАПСП има когато авторът е положил
някакво интелектуално усилие (проявил е самостоятелна мисъл). Не е необходимо
това усилие да се изразява в някакъв научен принос, нито произведението да има
определени художествени или научни достойнства. Както е посочил авторът
„…..Законът охранява еднакво и гениалните, и бездарните, и полезните, и никому
ненужните произведения…..“. Важното е да има „отпечатък“ от автора, т.е да се
касае за продукт, създаден в резултат на определено интелектуално усилие,
отразяващо авторовото виждане.
Именно поради това и
механичното контактно копиране, доколкото изключва наличието на този
интелектуален, творчески, в най-широк смисъл елемент, не може да доведе до
създаване на нов обект на авторското право.
Разбирането на
ответника, че фотографирането по принцип представлява механично контактно
копиране по “способ от 21 век“, води до изключване от обектите на авторското
право на всички произведения, създадени по фотографски начин, което противоречи
на закона.
В конкретния случай,
като преценява представената фотография, Съдът намира, че същата носи всички
белези на произведение, резултат на творческата дейност на нейния автор – ищеца
по делото Н.Т. чрез способите на фотографията.
От фотографията се
вижда, че авторът е избрал да заснеме посочения архитектурен обект в тъмната
част на денонощието, при контраст между светлините на уличното осветление,
светлините от вътрешността на църквата, тъмния фон, тъмните и светлите камъни
по фасадата на църквата, като видно и от самото обяснение към фотографията, с
това иска да насочи вниманието на зрителя към съдбата на църквата – напълно
разрушена през Втората световна война и след това изградена отново, чрез
използване на камъни от руините.
Поради това Съдът
намира, че е създаден обект на авторското право, правата върху който,
собственост на ищеца подлежат на закрила.
Това разбиране
съответства и на приетото в чл. 6 от Директива 2006/116/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 12.12.2006 г. за срока на закрила на авторското право и
някои сродни права (кодифицирана версия), съгласно който фотографии, които са
оригинални, в смисъл, че са собствено авторско интелектуално произведение, се
закрилят в съответствие с чл. 1, като никакви други критерии не се прилагат за
тяхната пригодност за закрила.
В практиката на Съда
на Европейския съюз също е настоявано, че фотографии са защитени с авторско
право ако са оригинални, в смисъл че са собствено интелектуално творение на
техния автор (решение по дело С-5/08, т. 35, решение по дело С-145/10,т.88).
Поради това и при реалистичните фотографии,
в случая портретни снимки (решение по дело С-145/10) се приема, че член 6
от Директива 93/98 (Фотографии, които са оригинални, в смисъл че са собствено авторско
интелектуално произведение, се закрилят в съответствие с член 1. Никакви други
критерии не се прилагат за определяне на тяхната пригодност за закрила.
Държавите-членки могат да предвидят закрилата и на други фотографии.)
трябва да се тълкува в смисъл, че по силата на тази разпоредба портретна снимка
може да бъде закриляна от авторското право, при условие — което
националната юрисдикция следва да провери във всеки конкретен случай — че
тя е авторско интелектуално творение, което отразява личността на автора и е
проява на неговия свободен и творчески избор при реализирането на тази фотография.
След като се установи, че разглежданата портретна снимка има качеството на
произведение, закрилата ѝ не е по-слаба от закрилата, от която се ползва
всяко друго произведение, включително фотографско произведение.
Относно довода на
ответника, че в конкретния случай не може да се създаде ново произведение по
чл. 3 от ЗАПСП, тъй като обект на снимката е сграда, която е изложена публично,
а ответникът просто е копирал същата със способите на фотографията, Съдът
намира, че същият е неоснователен.
Както бе посочено по-горе,
в конкретния случай създадената фотография на ********e,Дрезден, Германия,с автор Н.Т. не представлява механично
контактно копиране на обект – построена сграда, а използване на сградата за
създаване на ново произведение, в чийто център безспорно се намира
сградата на ********e, но пресъздадена по
определен, индивидуален за автора начин, с наблягане на контраста
светлина/тъмнина, съотв. бяло/черно, с избор на време на заснемане,
разположение на камерата, така, че да се пресъздаде внушителността на сградата.
Поради това и по аргументите, споделени в цитираното решение Решение по дело
С-145/10, следва да се приеме, че е налице „интелектуално усилие“ на автора при
създаване на фотографското произведение, независимо, че същото спада към градската
пейзажна фотография.
От друга страна, ако
се приеме, че посоченото фотографско произведение – снимка на ********e, Дрезден, Германия представлява „преработка“ на обект на
авторска защита – построена сграда, като реализиран проект на архитектурата, по
смисъла на чл. 3, ал.1, т.6 от ЗАПСП (съгласно &
2 от ДР на ЗАПСП "преработка на произведение" е изменението му с
оглед създаването на ново, производно на него произведение, в т. ч.
приспособяването му към друг жанр, както и внасянето на всякакъв вид промени в
него), доколкото сградата на църквата се намира в центъра на кадъра, и е
центърът на композицията, то тази преработка също е обект на самостоятелна
авторова защита по смисъла на чл. 3,ал.2,т.1 във връзка с чл. 9 от ЗАПСП.
ЗАПСП защитава както
правата на автора – архитект (чл. 3, ал.1, т.6 от ЗАПСП), така и правата на
автора – фотограф, респ. правата на автора на преработката. При създаване на
фотографско произведение, в центъра на което се намира определен архитектурен
ансамбъл/сграда, паметник, които са публично изложени, вкл. и без разрешението
на автора – архитект, не се засягат правата на автора – фотограф, ако такива са
възникнали (изключенията в чл. 4 ЗАПСП относно това кои произведения не са
обект на авторското право са изчерпателно изброени и сред тях не се включва
фотографирането на градската архитектурна среда).
Във връзка с
изложените аргументи от ответника, засягащи т.нар свобода на панорамата (чрез
посочването на чл.24,ал.1,т.7от ЗАПСП), следва да се отбележи следното:
От практичните
съображения за невъзможността, в обичайния живот, при правенето на снимки в
градска среда, да се изисква и да се очаква от страна на туристи и други
фотографи да търсят информация относно авторите на архитектурата, съответно
създателите на произведения, които са постоянно изложени в градската среда, и
съответно преди да се направи снимка, да се получи предварително разрешение за
заснемане или друго ползване на такива
произведения по смисъла на ЗАПСП, се създава принципът за т.нар свобода на
панорамата. Това е концепция, свързана с определено ограничаване на правата на
авторите на архитектурни произведения, други произведения, изложени в публичното
пространство, посочени в ЗАПСП - чл.24,
ал.1,т.7 от ЗАПСП, позната и в други правни системи. Касае се основно за
търсене на баланс между интересите на автора – фотограф и автора – архитект.
Изискването съгласно
приложимия ЗАПСП е ползването на произведения, постоянно изложени на улици,
площади и други обществени места, без механично контактно копиране, да е за
информационни или нетърговски цели. В конкретния случай, безспорно ищецът е
създал фотографията и очаква да реализира приходи от продажбата на същата, т.е касае
се за употреба с търговски цели. Следователно, тази хипотеза в случая е
неприложима.
Но по изложените
съображения авторското право на фотографа не се засяга, дори и при неуредени
отношения с автора – архитект, създател на скулптура, публично изложена и пр.
От заключението на
СТЕ, и представените писмени доказателства, неоспорени от ответника Съдът
намира, че се доказа и твърдяното нарушение на авторското право на ищеца под
формата на публикуване на процесната фотография, създадена от ищеца на своя
електронен сайт, в рубриката, насочена да промотира посещения в Дрезден. Следва
да се приеме, че Съдът цени като извънсъдебно признание на факта на публикуване
на посочената снимка на сайта на ответното дружество, по-точно в блога,
създаден към сайта. Относно наведено по време на устните състезания от
пълномощника на ответника, че се установявало, че поставяне на фотографията на
сайта на ответника на двете дати 14.08.2018 г. и на 11.02.2020 г., но не и в
периода между това, Съдът намира същото за неоснователно. Видно от разменената
кореспонденцията между страните, ответникът не оспорва че в периода периода
след 14.05.2018 г. до датата на писмото – 30.03.2020 година посочената
фотография се намира на сайта му.
Установява се, че по
времето, в което процесната фотография е била поставена на сайта на ответника,
в раздела на блога, създаден към сайта, на сайта на ответника не е посочено
името на ищеца като автор на снимката, като междувременно и не е поискано
разрешение за публикуване от на снимката, не е заплатено и възнаграждение за
това позлване.
По изложените
съображения, Съдът приема, че неимущественото право по чл. 15 ал. 1, т. 4 ЗАПСП, както и имущественото право на автора по чл.18 ал.1, т.1 във вр. с чл.19 ЗАПСП са нарушени от ответника
с акта на използването чрез публикуване на фотографията за определен период от
време на сайта на ответното дружество, с оглед запаметяването на фотографията
и включването й като част от съдържанието на интернет сайта на дружеството и
достъпността й за потребителите на интернет. Касае се до неразрешено от
носителя на авторското право – физическо лице „използване“ на произведението по
смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП – „възпроизвеждане“ на фотографията по
смисъла на съгласно § 2, т. 3 от ДР на ЗАПСП.
С оглед установяването
на извършеното от ответника нарушение на авторските права на ищеца, следва да
се разгледат предпоставките за обезщетяване на вредите от нарушените авторски
права.
По отношение на
претендираното обезщетение приложение намират разпоредбите на чл. 95 и чл. 95а
от ЗАПСП, съгласно които този, който наруши авторско право, сродно на него
право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото.
Съдържанието на самото обезщетение е определено в чл. 95, ал. 2 от ЗАПСП и
включва всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
Съгласно решение №
106/11.07.2012 г. по т.д. № 769/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О за
извършено нарушение за защитено авторско право се дължи обезщетение, като се
касае за един иск, а отделните претърпени вреди (имуществени и неимуществени)
са от значение за определяне на размера на обезщетението.
В практиката на ВКС
(така решение № 139/28.01.2016 г. по т.д. № 1711/2014 г. по описа на ВКС, Т.К.,
ІІ ТО), е прието, че нарушението на авторското право и сродните му права
представлява проявление на непозволеното увреждане, а отговорността на
нарушителя по чл. 94, ал.1 от ЗАПСП (сега чл. 95, ал. 1) има характер на
деликтна отговорност и в този смисъл общият принцип на чл. 45 от ЗЗД намира приложение
в областта на авторското право и сродните му права.
С въвеждането на
новата разпоредба на чл. 95б от ЗАПСП (ДВ, бр. 99/2005 г.), настоящ текст на
чл. 95г от закона, е регламентирана възможността гражданската отговорност за
нарушаването на авторските или сродните им права да се търси от юридически лица
или еднолични търговци, ако нарушението е извършено виновно от физическите
лица, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети
от тях, като вината се предполага до доказване на противното. В случая се търси
отговорност от ответното дружество, като без значение е действието на конкретно
физическо лице.
Размерът на
обезщетението по чл. 95 от ЗАПСП зависи от действителните вреди, които във
всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на
нарушението на ЗАПСП, степента на увреждане на съответния интелектуален продукт
и резултат, степента на вината, последиците от това нарушение и други
обстоятелства, като не може да надхвърля претендирания размер по исковата
молба. Определеното от съда обезщетение за нарушаване на авторското право
следва да обезщетява автора с оглед степента на нарушението и вредите съгласно
чл. 95, ал. 3 от ЗАПСП.
Също така, определеното
от съда обезщетение има и възпираща и предупредителна функция спрямо нарушителя
и на останалите членове на обществото, т.е. превантивна функция по чл. 95, ал.
4 от ЗАПСП.
При изчисляване на
обезщетението по чл. 95 от ЗАПСП съдът следва да образи конкретизацията и
размера на вредите, които ищецът е индивидуализирал в исковата молба.
Относно претенцията
за имуществени вреди – претърпени загуби
Ищецът претендира
сумата от 420 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение за потърсена и оказана в полза на ищеца извънсъдебна
адвокатска помощ – 400 лева , както и стойността на нотариална такса за
обезпечаване на доказателства – 20 лева.
Съдът намира, че в
тази част претенцията е неоснователна.
Посочените разходи не
представляват претърпяна в резултат на процесното нарушение загуба, защото не
са такива, които обичайно и необходимо настъпват при подобен род нарушение. За
да бъде основателна претенцията, следва да се докаже наличието на деяние,
неговата противоправност, претърпяната вреда и причинната връзка между
противоправното поведение и вредата.
В случая не се
установява именно наличието на пряка и непосредствена причинната връзка между
установеното нарушение и претърпяната вреда в размер на 420 лева.
Направеният разход за
адвокатско възнаграждение не е неизбежна и пряка последица от деянието на
ответника. Направен е индивидуален избор за ищеца как да организира
извънсъдебната защита на правата си. Не се касае за вреди, които са настъпили
непосредствено от деянието на ответника – нарушение на авторските права на
ищеца, а са опосредени от допълнителен правопораждащ факт – избор на адвокат и
заплащане на адвокатско възнаграждение в избран изцяло по преценка на ищеца
размер.
Следва да се отбележи
и, че на Съда е служебно известно, че ищецът е образувал редица дела срещу
различни юридически лица, във връзка с твърдени нарушения на авторските му
права по повод създадени от него фотографски произведения. По всички тези
производства, ищецът е представляван от една и съща адвокатска кантора, от един
адвокат и по всички производства се претендира един и същ размер на адвокатско
възнаграждение за осъществено юридическо съдействие преди образуване на
исковите производства (400 лева). Безспорно, каквото е становището и на Съда,
авторските права подлежат на защита и съответно такава защита се дава и с
настоящото решение. От друга страна обаче обезщетението по чл.95 от ЗАПСП
трябва да е справедливо, и да съответства на действителния размер на преките и
непосредствени вреди. Посоченото в чл. 95, ал.4 от ЗАПСП изискване
обезщетението да има възпиращо и предупредително въздействие, означава, че това
е един от критериите за определяне на обезщетението. Обезщетението обаче не
следва да води до обогатяване на ищеца чрез присъждане на разходи, които същият
доброволно е направил, идентични за повече от десет производства, с различен
обхват на вредите и обектите на защита.
По аргумент, че е
предвидена процедура по ГПК за обезпечаване на доказателства, избор на ищеца е
да използва услугите на нотариус за създаване на определени документи. Поради
това и направените разходи от 20 лева за нотариално удостоверяване не са в
пряка и непосредствена последица от процесното нарушение.
Поради това в тази
част искът е неоснователен.
Относно претенцията
за пропуснати ползи
Ищецът претендира
обезщетяване на имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучено лицензионно
възнаграждение в размер на 3 183,46 лева – за периода 14.05.2018 г. –
11.02.2020 година.
Спорният въпрос е по
какви критерии следва да се определят имуществените вреди от вида на пропуснати
ползи в конкретния случай, като се имат предвид обстоятелството, че ищецът е
немски фотограф, постоянно пребиваващ в Германия, но продава своите фотографии
по интернет, т.е може да намери клиенти по цял свят.
Ищецът се позовава на
Стандартни общи условия за използването на снимки в различните медийни сфери за
Германия.
Настоящата съдебна
инстанция намира обаче, че за размера на вредите следва да се съобразява, че
настоящото производство се развива в България, като ответник е българско
юридическо лице, а установеното нарушение на авторските права е свързано с
рекламиране на туристически пътувания в Дрезден на българския пазар, т.е
реклама на пътувания, насочена към български туристи.
Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС, за да може да се претендира
обезщетение за пропуснати ползи, то трябва да е налице сигурност за тяхното
настъпване. Пропуснатата полза е това увеличение към имуществото, което
страната би получила при нормалното развитие на нещата. При обичайното развитие
на нещата, в случай, че нарушение нямаше и дружеството беше закупило правото да
използва фотографията, то обичайно, прехвърлителят на правото би съобразил
пазара в конкретната държава, в която предлага продукцията си.
Поради това, Съдът
намира, че за определяне на пропуснатите ползи са релевантни средните пазарни
цени на подобни фотографии в Република България за процесния период, тъй като
именно България е пазарът, спрямо който следва да се преценяват пропуснатите
ползи на ищеца от възможността да получава дължимо лицензионно възнаграждение.
И съответно, ако страните бяха постигнали съгласие за размера на дължимото
възнаграждение, то биха изхождали от пазара в България, а не от пазара на
същите обекти на интелектуална собственост в Германия.
По изложените
съображения, Съдът не кредитира заключението
на вещото лице по въпрос 3, тъй като същото е основано изцяло на
претендирани от ищеца цени, които както се установява са приложими при ползване
на фотографски произведения в Германия. Следва да се отбележи,че в така
определеното възнаграждение се включват и надценки, които не се обосновава по
делото – за онлайн магазин, за употреба на още един език.
Ищецът не е
представил и не е ангажирал доказателства за размера на средните пазарни цени в
България, а това е факт,за който същият носи доказателствена тежест.
Според чл. 95 а, ал.
1, т. 1 ЗАПСП, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни
за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от петстотин до сто
хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при
условията на чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП -
съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението,
пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от
нарушителя вследствие на нарушението, а според, ал. 4 - съдът определя справедливо
обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на
нарушителя и на останалите членове на обществото.
В конкретния случай,
като съобразява данните по делото – нарушение, продължило около 2 години, но и
факта, че ответникът е прекратил нарушението преди предявяване на иска, а и
преди изпращане на поканата за доброволно уреждане на отношенията между
страните (30.03.2020 г.), липсата на данни, че
ответникът да е увеличил своите приходи използвайки фотографията
(установяването на този факт е в тежест на ищеца, който не ангажира доказателства
в тази насока. Ответникът е представил служебна бележка, видно от която в
посочения период не е осъществявал туристически пътувания в Дрезден. Ищецът не
ангажира доказателства, че в действително такива пътувания са реализирани),
Съдът намира, че обезщетението за търпените от ищеца имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи следва да се определи в размер на сумата от 1500
лева. Този размер, според съда ще има и необходимото възпиращо и предупредително
въздействие.
Предвид изложеното
исковата претенция по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП следва да бъде уважена за сумата
от 1500 лева, а за разликата над нея да бъде отхвърлена.
По отношение на иска
за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на сумата от 500 лв., предявен
като частичен, за преживени негативни емоции от страна на увреденото лице,
съдът намира, че същият е доказан общо в размер на посочената сума.
Неимуществените
вреди, като преживени болки и страдания, които въпреки че са част от душевния
мир на всеки човек, подлежат на доказване, като всяка една вреда, като се
отчита и естествените емоции и душевни преживявания на всеки автор, който при
всяка нормална ситуация същият изпитва при установяване използване на неговото
произведение без разрешение.
Поради това и Съдът
намира искът за основателен за сумата от 500 лева общо – това е общият размер
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено в минималния размер
по чл. 95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП, при условие, че ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпени неимуществени вреди в по-голям размер.
Доколкото макар и
предявен като частичен, искът е за
сумата от 500 лева, то следва да се уважи изцяло.
Относно исковете по
чл. 86 от ЗЗД
Ищецът претендира и
лихва за забава върху вредите от датата на соченото нарушение –14.05.2018 г. –
120.07.2020 г. – датата на предявяване на иска пред Съда.
Съдът намира, че с
извършване на нарушението ответникът е изпаднал в забава като деликвент
съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
На основание чл. 162
от ГПК и с помощта на компютърна програма, дължимият размер на лихвата за
забава за периода до датата на завеждане на иска е какво следва – върху
обезщетението за имуществени вреди – 294,58 лева и върху обезщетението неимуществени
вреди – 98,19 лева.
Следва да се
отбележи, че с оглед разпоредбата на чл. 214, ал.2 от ГПК, независимо от
протоколно определение от 06.04.2021 г., като се взема предвид, че се касае за
законова последица от предявения иск, следва да се присъди и законната лихва
върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
По разноските на
страните:
С оглед изхода на спора разноски се
следват и на двете страни съобразно изхода му.
От ищеца е представен
списък за разноски за сумите - 55
лева - разноски в обезпечителното
производство (такива обаче не се установиха по конкретното дело - ищецът не е изложил никакви аргументи, че посоченото
ч.гр. дело 3858/2020 г. е свързано с настоящото производство, не се представиха
и доказателства в настоящото производство, че такива разходи са направени),
197,37 лева - държавна такса, 1400 лв. – адвокатско възнаграждение и 700 лв. –
депозит за вещи лица. Ответникът прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Ответникът претендира
разноски 600 лв. – адвокатски хонорар.
Макар и свързани със
ЗАПСП, исковете предмет на настоящото дело са оценяеми, а именно търсената
парична сума общо е интереса по делото, поради което минималното адвокатско
възнаграждение се определя по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, която постановява, че при интерес от
5000 до 10 000 лв. – възнаграждението е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.,
т.е в случая 581,65 лева.
С оглед горното и
като намира, че делото не е с фактическа или правна сложност, решено е в две
съдебни заседания, Съдът намира че възраженията на ответника за прекомерност е
основателно и заплатеното от ищеца възнаграждение следва да бъде намалено до
посочения размер.
На ищеца следва да се
присъдят разноски, съобразно уважената част от исковете, както следва – 95,71
лева – държавна такса, 329 лева – депозит за вещо лице, и 273,07 лева – за
адвокатско възнаграждение.
На ответника следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 318 лева.
Водим от горното и на основание чл. 235
от ГПК, СГС, VI -10 състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
К. АД, ЕИК *******, съдебен адрес:г***, адв. Л.Ц.да заплати на Н.Т., гражданин
на ФР Германия, роден на ***г., с адрес ***, съдебен адрес *** – адв. Д.Г. по
иск с правно основание чл. 95, ал.1 от ЗАПСП сумата от 1500 лева - обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи от използване от ответника на фотография “Ф.”, заснета в Дрезден, Германия през
2014 година, чрез публикуване на сайта на К. АД, ЕИК *******, частта блог - www.blog******.com,
в периода от 14.08.2018 г. – 11.02.2020 г., сумата от 500 лв. - по частичния иск за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на предявяване на
иска – 21.07.2020 г. до окончателното им
изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 294,58
лева - законна лихва върху обезщетението
за имуществени вреди, сумата от 98,19
лева – законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
14.02.2018 г. – 20.07.2020 година, и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК –
разноски по делото, както следва – 95,71 лева – държавна такса, 329 лева –
депозит за вещо лице, и 273,07 лева – за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Н.Т., гражданин на ФР Германия, роден на ***г., с адрес ***, съдебен адрес ***
– адв. Д.Г. срещу К. АД, ЕИК *******, съдебен адрес:г***, адв. Л.Ц.иск с правно
основание чл. 95, ал.1 от ЗАПСП за сумата над 1500 лева до пълния предявен
размер от 3183,46 лева - обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи, за сумата от 420 лева – обезщетение за имуществени
вреди - претърпени загуби от използване от ответника на фотография “Ф.”, заснета в Дрезден, Германия през
2014 година, чрез публикуване на сайта на К. АД, ЕИК *******, частта блог - www.blog******.com,
в периода от 14.08.2018 г. – 11.02.2020 г., и иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата над 294,58 лева до пълния претендиран размер от 706,45 лева - законна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди и за сумата над 98,19 лева - до пълния претендиран размер от 221,94 лева
- законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
14.02.2018 г. – 20.07.2020 година.
ОСЪЖДА
Н.Т.,
гражданин на ФР Германия, роден на ***г., с адрес ***, съдебен адрес *** – адв.
Д.Г. да заплати на К. АД, ЕИК *******, съдебен адрес:г***, адв. Л.Ц.на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 318 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-сдемичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: