РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13094 по
описа за 2015 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът „Е.Б.“
ЕАД, представлявано управителя Г.Й. – Д., твърди, че с влязло в сила решение по
ВАД № 302/2012 г., „Р.Г.“ ЕООД е осъден да му заплати сумата от 38 749.93
лв., връчено му на 09.09.2014 г. Сочи, че въз основа на изпълнителен лист от
30.01.2015 г., издаден от СГС по арбитражното решение, е образувал изпълнително
дело № 1377/2015 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ. Твърди, че от
книжата по изпълнителното дело се установява, че „Р.Г.“ ЕООД е търсено
многократно на адреса по седалището, както и на адреса на ликвидатора – Н.В..
Твърди, че при първия опит за връчване на покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело, на адреса на дружеството не е открито лице, което да я
получи, но служителят по призоваването се е свързал с Н.В., който в телефонен
разговор е заявил, че ще се яви на място в кантората на ЧСИ С.Я., за да получи
книжата, което не е сторено.
Поддържа,
че в периода в който се опитва да събере вземанията си от „Р.Г.“ ЕООД, ответникът
Н.В., в качеството си на едноличен собственик на капитала, е взел решение да
открие процедура по ликвидация, като за ликвидатор избира себе си. Въпреки че
дружеството има качеството на частен кредитор, не е изпратена писмена покана до
ищеца. Сочи, че на 17.04.2015 г. „Р.Г.“ ЕООД, чрез ликвидатора си, е продал придобитият
въз основа на съдебна спогодба имот (сключена в открито заседание на 24.03.2015
г.) в с. Баня, община Разлог, на Е.С.С., за сумата от 25 500 лв.
Поддържа,
че на 28.04.2015 г. ответникът подава в Агенцията по вписванията, Търговски регисътър,
заявление А4 с искане за заличаване на дружеството, към което е подадена декларация по чл. 273,
ал.1 ТЗ, в която Н.В. декларира, че всички задължения на дружеството са уредени
и остатъка от имуществото е разпределен. Въз основа на този документ, Агенцията
по вписванията заличава „Р.Г.“ ЕООД, което осуетява възможността ищеца да
получи вземането си в размер на 38 799.93 лв., за което е издаден
изпълнителен лист, и 1020 лв., разноски в изпълнителното производство. Счита, че с посочените действия ответникът му
е причинил вреда в размер на 39 819.93 лв., като дружеството би се
удовлетворило от стойността на недвижимия имот, като на 27.07.2015 г. ЧСИ С.Я.
е наложил възбрана върху недвижимия имот.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 39 819.93
лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на противоправните
действия на Н.К.В., които са довели до заличаване на „Р.Г.“ ЕООД като правен
субект, без да са удовлетворени всички кредитори, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане, както и
разноски по делото.
Ответникът Н.К.В. оспорва
изцяло исковата молба, като поддържа, че същата е формална, защото изцяло
възпроизвежда съдържанието на подадена от ищеца жалба до Софийска районна
прокуратура и тази, по която е образувано производството, по т.д. №І 6592/2015 г. по описа на СГС,
ТО, VI- 12 състав, образувано по чл. 273, ал. 2 ТЗ. Счита, че ищецът претендира
вреди от собственото му поведение, а именно поради неотзоваване на поканата по
чл. 267 ТЗ. Излага, че откриването на производство по ликвидация на „Р.Г.“ ЕООД
и поканата до кредиторите по чл. 267 ТЗ са подадени на 14.09.2014 г., като
същите са вписани в търговския регистър по партидата на „Р.Г.“ ЕООД на
18.09.2014 г. – рег. № 20140918100011. Определеният и обявен в търговския
регистър срок за ликвидация на дружеството е шест месеца, т.е. до 18.03.2015
г., в който срок ищецът е бездействал и не се озовал на вписаната покана по чл.
267 ТЗ.
Сочи, че
българското законодателство гарантира защита на интересите само на
добросъвестните и грижливи кредитори, като производството по ликвидация,
доколкото то има доброволен характер и при него дружеството по дефиниция е
платежоспособно, има за основна цел справедливо разпределение между
съдружниците на дружественото имущество,
останало след удовлетворяване на кредиторите, които са положили грижата
да се отзоват на поканата по чл. 267 ТЗ и да предявят вземанията си
своевременно (или, ако тези вземания все още не са изискуеми, да уведомят
дружеството в ликвидация за тяхното основание
и размер).
Счита, че
ищецът няма правен интерес от водене на настоящето производство, защото към
датата на образуването му, защитата на правата му се осъществява в
производството по изпълнително дело 20158440401377 на ЧСИ С.Я., в рамките на
което на 09.07.2016 г. е вписана възбрана. Отделно от това, поддържа че е
предвидена възможност и ред по чл. 273, ал. 2 ТЗ, което изключва възможността
за защита на правата му по чл. 45 ЗЗД. Твърди, че решението по ВАД 302/2012 г.
па описа на АС при БТПП, приложено от ищеца като доказателство към исковата
молла, е поправено с последващо такова по същото производство, като действията
по ликвидация на „Р.Г.“ ЕООД са предприети преди постановяването на
арбитражното решение. Претендира разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно от
решение от 20.08.2014 г. по ВАД 302/2012 г. на Арбитражния съд при Българската
търговско промишлена палата, „Р.Г.“ ЕООД, ЕИК********, е осъдено да заплати на
„Е.Б.“ ЕАД, сумата от общо 38 749,93 лв., представляваща дължима наемна
цена и разноски за наетия имот, както и арбитражни разноски. Въз основа на
арбитражното решение, на 30.01.2015 г.
СГС, ТО, VI-2
с-в, т.д. 7714/2014 г. е издал изпълнителен лист за
горепосочената сума, заедно с още 50 лв., представляващи разноски пред съда,
или общо за сумата от 38 799.93 лв.
Видно от
удостоверение № 1481/18.09.2014 т. на АС при БТПП, арбитражното решение е
връчено на „Р.Г.“ ЕООД на 09.09.2014 г.
Във връзка
с образуването на изпълнителното дело, ищецът е представил платежни нареждания
от 17.03.2015 г. – 2 бр. и договор с адв. А.С., от които се установява, че направил разноски в общ размер на 1020 лв.
По делото е
представено уведомление до „Р.Г.“ ЕООД, по изпълнително дело № 20158440401377
на ЧСИ С.Я., залепено на 17.04.2014 г. (л. 7-8; приложени и от съдебния
изпълнител на л. 127-128), на адрес гр. София, ж.к. „********, както и покана
за доброволно изпълнение от същата дата, в която връчителят – С.Б.С., призовкар
при частния съдебен изпълнител, е посочил, че на адреса няма упълномощено лице,
което да получи документите, като е „разговарял с управителя, който е заявил,
че ще се яви в кантората“. Производството по изпълнителното дело е прекратено с
постановление на 27.04.2016 г., видно от удостоверение № 023696/09.05.2016 г.
на ЧСИ С.Я..
Свидетелят С.Б.С.
сочи, че работи от 2010 г. при ЧСИ С.Я. като призовкар, като в неговия район
попадат много райони, главно южна и югоизточна София – кварталите „Дружба“ 1 и 2, „Младост“, „Студентски град“,
„Изгрев“, „Горубляне“. Имената на „Р.Г.“ и Н.В. са познати на свидетеля, във
връзка с документи, които е носил в кв. „********. Заявява, че написаното на
разписката на поканата за доброволно изпълнение (л. 128) е с него почерк, като
уведомленията са два броя, защото единият екземпляр се залепя на входната
врата, а другия се пуска в пощенската кутия, ако има такава. Заявява, че адресът е домашен, нямало е офис
на фирма, като лице от адреса, го е свързало с човек, който се е представил и е
потвърдил че е управител на фирмата. Сочи, че е уведомил по телефона Н.В., че
носи документ от кантората на ЧСИ С.Я., че взискател в производството е „Е.Б.“
и че е за парично задългение.
С договор
от 17.04.2015 г., за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 135, том I, рег. № 1241, дело 82 от 2015 г., „Р.Г.“ ЕООД,
представлявано от Н.К.В. е продал на Е.С.С., поземлен имот № 058006, в
землището на с. Баня, община Разлог, м. „Рудината“, с площ 2 381 кв.м.
(предмет на съдебна спогодба от 24.03.2015 г. по гр.д. № 20141240100237 на
Районен съд – Разлог) за сумата от 22 500 лв., която е изплатена изцяло по
банков път, преди подписване на нотариалния акт. Пазарната стойност на имота,
съгласно заключението на техническата експертиза, е в размер на 35 000 лв.
По делото е
представена декларация по чл. 273, ал.1 ЗТР, в която Н.К.В., в качеството си на
ликвидатор на „Р.Г.“ ЕООД, в ликвидация, с ЕИК********, е декларирал, че
„всички задължения на дружеството са уредени, а остатъка от имуществото е
разпределен“.
С решение
от 31.07.2017 г. на едноличния собственик на капитала на „Р.Г.“ ЕООД, е взето
решение дружеството да бъде прекратено и да се пристъпи към процедура по
ликвидация, като за ликвидатор е определен Н.К.В.. Представена е покана до
кредиторите по смисъла на чл. 267 ТЗ, от 12.09.2014 г. (обявена на 30.09.2014
г.), като е определен шестмесечен срок за предявяване на вземанията,
считано от обявяване на поканата в търговски регистър при Агенцията по
вписванията. Видно от приложената извадка, както и от данните в търговския
регистър „Р.Г.“ ЕООД е заличен
като търговец, на 05.05.2015 г..
Съгласно
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
претендираната от ищеца сума в размер на 38 749.93 лв., за която е издаден
изпълнителен лист от 30.01.2015 г., не е осчетоводена от „Р.Г.“ ООД.
С решение
от 05.10.2016 г. по рег. Дело № 1245/2016 г. на САС, е потвърдено решение № 161
от 20.01.2016 г. на СГС, ТО, VІ – 12 с-в, постановено по рег. дело № 6592/2015
г., с което е потвърден отказ на АВ, ТР № 20151008163225/09.10.2015 г.
Съгласно чл.
45 от ЗЗД, всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът намира, че търговското дружество е надлежно
уведомено, чрез управителя си, преди приключване на производството по
ликвидация за постановеното арбитражно решение, респ. че ищецът се явява
кредитор на „Р.Г.“ ЕООД. Ответникът Н.В.,
в качеството си на ликвидатор, не е изпълнил задължението по чл. 267, пр. 2 ТЗ,
съгласно който ликвидаторите
са длъжни, да поканят писмено известните кредитори да предявят вземанията си. Следователно с предприемането на действия по ликвидация и неизпращането
на писмена покана до „Е.Б.“ ЕАД, ответникът в качеството си на управител,
впоследствие ликвидатор е причинил вреди, изразяващи се в невъзможността на
ищеца да удовлетвори вземането си по изпълнителния лист в размер на
38 799.93 лв. и сторените разноски в изпълнителното дело в размер на 1200
лв., или общо 39 819.93 лв.
Следователно
иска с правно основание чл. 45 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
15.10.2015 г.
Относно
разноските.
При този
изход на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за
държавна такса в размер на 1 592.80 лв. и 400 лв. за възнаграждение на вещо
лице. По делото не са представени доказателства за заплатено възнаграждение за
адвокат, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.К.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.Н.,***, да заплати по
предявения иск с правно основание чл.
45 ЗЗД, на „Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** „********,
представлявано от Г.Й. - управител, чрез адвокат Й.Й.,***, сумата от 39 819.93 лв., ведно със законната
лихва от 15.10.2015 г. до окончателното й плащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в невъзможността
„Е.Б.“ ЕАД да получи присъдените суми по изпълнителен
лист от 30.01.2015 г. на СГС, ТО, VI-2 с-в, по т.д. 7714/2014 г., поради заличаване на „Р.Г.“ ООД.
ОСЪЖДА Н.К.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.Н.,***, да заплати на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, на Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** „********, представлявано от Г.Й. - управител, чрез адвокат Й.Й.,***,
сумата от 1 992.80 лв.,
представляващи разноски за държавна
такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: