Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1648 01.12.2009 г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На тридесети ноември Година
2009
В открито
заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-
Вълкова
Секретар: С.А.
като разгледа докладваното от съдия
Кирязова- Вълкова гр. дело № 7101 по описа за 2009 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 8, т. 1
във вр. с чл. 18 от ЗЗДН.
Образувано е по повод молбата на М.А.Т. за издаване на
съдебна заповед за незабавна защита против Д.Н.Н.. В молбата се твърди, че
страните са живели на семейни начала от 2004 г. до 2008 г. Твърди се също, че
на 16.09.2009 г. молителката потърсила ответника по телефона, за да го помоли
да не разстройва малолетното им дете Н. (на четири години), казвайки му, че ще
го вземе да живее при него. Тогава ответникът се ядосал, започнал да й крещи и
да я обижда с нецензурни думи. Заплашил я многократно, че ще й отнеме детето,
както и че ще й вземе цялата покъщнина. Молителката твърди, че изключително се
разстроила, заради тези заплахи и обиди. Твърди, че на 12.10.2009 г., около 11
ч., Д. Н. отново я потърсил по мобилния телефон и й казал, че е подал молба в
съда, с която ще й вземе детето, както и поискал тя да му върне парите за
мебелите или самите мебели, като в противен случай щял да заведе и други дела. Молителката
заявява, че се страхува много от Н., както и че се притеснява за здравето на
детето Никола, което било видимо притеснено и твърдяло, че сънува кошмари. Към
молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, ангажирани са гласни и писмени
доказателства, включително и полицейска преписка, образувана по заявление на Т..
Молителката се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание,
поддържа молбата си.
Ответникът се явява лично и с процесуален представител в
съдебно заседание. Оспорва изложените в молбата твърдения, като заявява, че не
е осъществявал домашно насилие спрямо молителката. В подкрепа на твърденията си
ангажира гласни доказателства.
С оглед на посочената в молбата дата на твърдяните актове
на осъществено домашно насилие и на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН съдът намира
молбата за допустима.
След преценка на представените по делото доказателства и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не се спори, че страните са живели на съпружески
начала, като по време на съвместното им съжителство, на 03.04.2005 г., е родено
детето им Никола Димитров Н.. Не се спори, че понастоящем страните са
разделени, като детето е останало да живее със своята майка, но поддържа
контакти и с бащата.
Към молбата, с която е сезиран БРС, е приложена декларация
на М.Т. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която същата потвърждава истинността на изнесените
в молбата й твърдения.
По делото е приложено и саморъчно написано от Д.Н.
обяснение пред полицейските органи, в което той твърди, че се обажда на Т.
всеки петък, за да я пита дали може да вземе детето за почивните дни, а през останалото
време не й се е обаждал.
От изисканите по служебен ред справки се установява, че до
настоящия момент на Д.Н. не са били налагани мерки по ЗЗДН, както и че същият
не се води на психиатричен отчет в ОДПЗС “Проф. д-р Ив. Темков” ЕООД- гр.
Бургас, а от справката за съдимост е видно, че ответникът е осъждан два пъти за
деяния, квалифицирани като престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК.
По делото са били разпитани трима свидетели.
Св. Косева (майка на молителката) заявява, че на
16.09.2009 г. М. й се обадила, като гласът й треперел и почти плачела. Казала,
че Д. Н. й се обадил и й казал, че иска да вземе детето да живее при него. Казал
и също така, че тя ще може да вижда детето, когато то пожелае. Според
свидетелката, тогава М.Т. била толкова разстроена, че не можала да продължи да
работи, а също така се наложило да потърси помощта на психолог.
Същата свидетелката твърди, че на 12.10.2009 г. М. пак й
се обадила и й казала, че Д.Н. й казал по телефона, че е завел дело за
попечителство над детето, както и че искал тя да му върне мебелите или да му
плати стойността им. Тогава Т. отново била разстроена, плачела и след това търсила
помощта на психолог. На 12.10.2009 г. молителката също така казала на свидетелката,
че плачейки детето й казало, че баща му искал да го вземе да живее при него. Свидетелката
твърди, че Н. постоянно звъни на дъщеря й и иска да му върне мебелите или да му
даде пари, като я заплашва, че ще й вземе детето.
Останалата част от дадените от св. К. показания нямат
отношение към двата процесни случая на твърдяно домашно насилие, поради което
не следва да бъдат обсъждани. Същото се отнася и до показанията на водените от
ответната страна двама свидетели- Н. и Боянов, които несъмнено имат впечатления
от съвместния живот на страните и от техните отношения, които обстоятелства са
ирелевантни за спора по настоящото дело, но и двамата свидетели заявяват, че не
знаят нищо за датите 16.09.2009 г. и 12.10.2009 г.
В подкрепа на твърденията си молителката е представила и
две справки за изходящи разговори на GSM
номер 359888286425, но по делото липсват доказателства за името на абоната,
ползващ този телефон, както и за имената на абонатите, с които са водени
изходящи разговори на процесните две дати, поради което съдът намира, че тези
доказателства са ирелевантни за делото и не следва да бъдат обсъждани.
Приложено е и копие на съдебно-медицинско удостоверение №
327/2006 г., но тъй като същото удостоверява извършено на М.Т. освидетелстване
на 27.12.2006 г., т.е. много преди процесните случаи, съдът намира, че същото е
ирелевантно за настоящия спор.
С оглед на така събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и предвид представената от молителката декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, съдът намира за установено, че на 16.09.2009 г. и на
12.10.2009 г. между молителката и ответника са били проведени телефонни
разговори, по време на които Н. заплашвал Т., че ще заведе дело за родителските
права над детето и ще го отнеме от нея, а при първия разговор и я обиждал. Съдът
не възприема становището на процесуалния представител на ответника, че в случая
не са били отправяни заплахи спрямо молителката, тъй като Д. Н. й е заявил, че
ще потърси правата си по съдебен ред. Дори да се приеме, че същият е казал
точно това, то по делото са налице доказателства, че молителката е възприела
неговите думи като заплаха да й бъде отнето детето, което е предизвикало у нея
уплаха, стрес и психическо разстройство до степен да се наложи тя да потърси
помощ от психолог. Ето защо съдът счита, че тези действия на ответника следва
да бъдат квалифицирани като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, осъществени на 16.09.2009 г. и на 12.10.2009 г., поради което са налице условията
за предоставяне защита на пострадалото лице М.Т..
С оглед характера и начина на осъществяване на домашното
насилие- чрез телефонни разговори, съдът намира, че в случая е адекватна и
следва да бъде наложена единствено мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а
именно задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо ответницата. Съдът счита, че останалите поискани от молителката
мерки не съответстват на характера и интензитета на доказаното домашно насилие,
а освен това при евентуалното им налагане би се стигнало до ограничаване
правата на ответника като родител на детето Никола, което следва да бъде
направено в нарочно исково производство при наличие на условия за това. Поради
това останалите две мерки не следва да бъдат налагани.
На осн. чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на извършителя следва да бъде
наложена и глоба в размер на 200 лв.
С оглед крайния изход на спора по делото и на осн. чл. 11,
ал. 2 от ЗЗДН Д.Н. следва да заплати по сметка на БРС държавна такса за
разглеждане на делото в размер на 30 лв., както и да заплати на молителката сумата
от 133,33 лв., представляваща част от направените от нея разноски по делото,
съответна на уважената част от молбата.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
НАЛАГА мярка за защита на М.А.Т., ЕГН **********,***, срещу осъществено спрямо
нея домашно насилие от страна на Д.Н.Н., ЕГН **********,***, като:
ЗАДЪЛЖАВА Д.Н.Н.
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.А.Т..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за защита в останалата й част.
НАЛАГА на Д.Н.Н.,
ЕГН **********,***, глоба в размер на 200 (двеста) лв.
Да се издаде
съдебна заповед.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
УКАЗВА на
полицейските органи да следят за изпълнението на издадената заповед за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.Н.Н.,
ЕГН **********,***, че съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН при установено нарушаване
на съдебната заповед за защита, полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Д.Н.Н.,
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на БРС държавна такса за разглеждане
на делото в размер на 30,00 (тридесет) лева.
ОСЪЖДА Д.Н.Н.,
ЕГН **********,***, да заплати на М.А.Т., ЕГН **********,***, сумата от 133,33
лв. (сто тридесет и три лв. и тридесет и три ст.), представляваща част от направените
от нея разноски по делото, съответна на уважената част от молбата.
Заповедта и препис от решението да се връчат на страните и
да се изпратят служебно на съответните РУ на МВР по настоящите адреси на пострадалото
лице и на извършителя.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
СА