Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е № 1228
гр.Кюстендил, 06.11.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на девети октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 79 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по искане с правно основание
чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС на Х.Г.А., понастоящем в ЗООТ –гр. Пирдоп към
затвора – гр.Пазарджик, против началника на затвора – гр.Бобов дол. Молителят твърди,
че като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ при лек режим и
полагало труд продължително време, има
право на годишна почивка по чл.98, ал.1, т.9 и ал. 7 от ЗИНЗС, която да ползва
извън затворническото общежитие. Същият сочи, че с оглед на горното, в периода 13.04.2017г. –
10.12.2017г. е подавал многобройни молби до началника на затвора – гр.Бобов дол с искане да му бъде разрешено ползването на
годишната почивка в собствения му дом, по
които молби не е получавал писмен мотивиран отговор, а само откази в устна форма. Горните действия
и бездействия молителят счита за нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС –
поведение, което е дискриминационно и унижаващо достойнството му. Предвид
изложените обстоятелства, А. прави
искане за прекратяване на бездействия на началника на затвора – гр.Бобов дол,
изразяващи се в непроизнасяне по молби за ползване на годишна почивка извън
ЗООТ по чл.98, ал.1, т.9 от ЗИНЗС, както и прекратяване на действия на същия,
изразяващи се в откази за ползване на почивката по чл.98, ал.1,т.9 от ЗИНЗС от А. извън ЗООТ. Претендира се произнасяне от съда с разпореждане по чл.280, ал.2, т.2
от ЗИНЗС.
В съдебното производство предявените от А. искания са поддържат от адв.
Б.И. в качеството му на процесуален представител. Същият счита, че са налице предпоставките за
издаване на разпореждане по чл.280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС.
Ответникът – началникът на Затвора – гр.Бобов дол, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Е. Г., изразява становище за неоснователност на
искането. Сочи се, че годишната почивка представлява мярка на поощрение за лишените от свобода лица, която
се предоставя по преценка на началника на затвора, ако са налице основанията по
чл.98, ал.1 от ЗИНЗС; че в случая липсват визираните предпоставки за исканото
поощрение, предвид наложените на молителя дисциплинарни наказания и цялостното
му поведение, поради което действията,
съотв. бездействията на ответника са
законосъобразни.
Съдът, като извърши преценка на доказателствата
по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Молителят
Х.Г.А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, наложено му с присъда
№32/18.11.2011г. по НОХД № 268/2011г. на
Окръжен съд – София за престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, ал.2, б. „б“, пр.1
вр. с чл.343, ал.1, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Същият е постъпил в
Затвора- гр.Бобов дол на 28.11.2014г., като изтърпява наказанието при
първоначален режим „общ“, впоследствие
заменен с „лек“, с решение на Комисията по чл.73 / стар/ на ЗИНЗС по Протокол
№6 от 30.11.2016г. С решение на Комисията по чл.73 / стар/ на ЗИНЗС по Протокол №6 от 26.11.2015г., А. е преместен в ЗООТ „С.“, считано от
30.11.2015г.
По време на пребиваването му в
ЗООТ, А. упражнява трудова дейност,
както следва: със заповед №18 от
20.05.2016г. същият е назначен на работа като общ работник на външен обект –
фирма „Подгорие 2013“; със заповед № 110/23.06.2016г. полага доброволен труд на осн. чл.80 от ЗИНЗС
като се грижи за тревните площи; със
заповед № 67/23.06.2016г. е назначен като пазач на КПП в ЗООТ, считано от
24.06.2016г. до 03.09.207г., когато е освободен със заповед № 88/31.08.2017г.;
със заповед №78/31.08.2017г. е назначен като отговорник на внесения объл и изнесения
фасониран дървен материал, от която длъжност е уволнен със заповед №16/15.02.2018г., считано от 18.01.2018г.
Лишеният от свобода Х.А. е награждаван,
както следва: със заповед № ЗО-179/07.04.2016г. на осн. чл.98, ал.1 т.3 от ЗИНЗС - с
извънредна хранителна пратка; със заповед № ЗО-263/26.05.2016г. на осн. чл.98,
ал.1, т.6 от ЗИНЗС - със свиждане извън района на общежитието за срок от 12
часа; със заповед № ЗО-478/04.10.2016г. на осн. чл.98, ал.1, т.7 от закона - с месечен домашен отпуск до две денонощия;
със заповед № ЗО-249/07.04.2017г. на осн. чл.98, ал.1, т.8 от закона - с
домашен отпуск за 3 денонощия, която е отказал да ползва с мотив, че е
унизителна; със заповед № ЗО – 967/11.12.2017г.
на осн. чл.98, ал.1, т.8 от закона - с домашен отпуск от 5 денонощия.
Лишеният от свобода Х.А. е наказван, както
следва: със заповед № ЗО-1037/19.12.2017г. - с писмено предупреждение за
нарушение по чл.96, т.4 от ЗИНЗС – манипулиране на служебна бележка; със
заповед № ЗО-1038/19.12.2017г. - с отмяна на награда за нарушение по чл. 96,
т.3 от ЗИНЗС - заплахи към служители от НОС; със заповед № ЗО-115/07.02.2018г. - с лишаване от право на месечен домашен отпуск
за два месеца за нарушение по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС - неизпълнение на
задължения.
Видно от Справка на началника на
ЗООТ – гл. инсп. С., А. е работил без
прекъсване от 24.06.2016г. до 18.01.2018г., участвал е в културно-масови и спортни
дейности, както и в обучение при индивидуална форма в СОУ „Д-р Петър Берон“ при
затвора до 01.12.2017г.
По делото са представени служебни
бележки – общо 15 броя, издадени от НС
ЗО „С.“ Г. С., с данни за това, че на Х.Г.А. е предоставян ежемесечно домашен отпуск по чл.98, ал.6 от ЗИНЗС, в размер на две денонощия, който да прекара извън ЗООТ, а именно в с.Н.Д., общ. Сандански, за периода
м. декември 2016г. - м. февруари 2018г.
вкл.
Във връзка с предмета на
предявеното искане, от събраните писмени доказателства се установява следното:
На 13.04.2017г. Х.А. депозира
молба до началника на ЗООТ, с искане да му бъде разрешено да ползва годишна
отпуска /почивка/ извън общежитието за да извърши ремонтни дейности по къщата
си. С резолюция от 13.04.2017г. началникът на ЗООТ разрешава ползване на
годишната почивка в района на ЗООТ, с
мотиви, че А. е награден със заповед №ЗО-249/07.04.2017г. на осн. чл.98,
ал.1,т.8 от ЗИНЗС през м. април 2017г.
На 19.06.2017г. А. подава нова
молба до началника на ЗООТ със същото искане, като твърди, че е работил
необходимите 170 дни, а с допълнение към молбата сочи, че искането е във връзка
със семейни проблеми. Върху молбата
има резолюция от неизвестен автор и с неясно съдържание от 21.06.2017г.
На 21.06.2017г. А. подава
молба до началника на затвора – гр.Бобов дол да му бъде разрешено да ползва
годишен отпуск / почивка/ извън
ЗООТ за да помага на семейството си. Върху молбата е вписано становище на
началника на ЗООТ, че е съгласен да се ползва почивката, но в района на
общежитието, а с резолюция „не“ без дата, началникът на затвора е отказал да
уважи молбата на А..
На 11.12.2017г. А. подава молба до началника на затвора –
гр.Бобов дол с искане за ползване на годишна почивка /отпуск/ в дома си като
сочи, че е на „лек“ режим и че е работил повече от 170 дни. Върху
молбата е налице резолюция от 11.12.2017г. за изпращането и на началника на
ЗООТ, а с резолюция на последния от 18.12.2017г. - молбата е изпратена за доклад на г-жа Х. -
ИСДВР. Същата депозира докладна записка от 12.01.2018г., в която са описани
наложените на А. дисциплинарни наказания, с които мотивира становището си за отсъствие на предпоставките по чл.98, ал.1,
т.9 и ал.7 от ЗИНЗС за предоставяне на
поощрението, каквото съставлява годишната отпуска, като твърди, че лишеният от
свобода е информиран за изложеното.
Анализът на приложените от
страните доказателства и на предпоставките по чл.276 и сл. от ЗИНЗС обосновава
изводи за процесуална допустимост на искането, което преценено по същество се
приема за неоснователно. Съображенията са следните:
Лишеното от свобода лице Х.А. е предявило две отделни искания с правно
основание чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, както следва:
На първо място молителят иска от
съда да издаде разпореждане за прекратяване на бездействия на
началника на затвора – гр.Бобов дол, изразяващи се в
непроизнасяне по
подадени молби за
ползване
на
годишна
почивка извън
ЗООТ
по чл.98, ал.1, т.9 от ЗИНЗС. Твърди се, че такива молби са депозирани многократно в периода 13.04.2017г. – 10.12.2017г., по които молби
не е получен писмен
мотивиран отговор / вж. уточненията
в допълнението към жалбата с вх. № 2675/07.06.2018г./. Горните бездействия молителят счита за нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС – поведение, което е дискриминационно и унижаващо достойнството му. За да се предизвика разпоредената
с правната норма на чл.280, ал.2, т.2 вр. с чл.276, ал.1,т.1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически бездействия,
е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗН. Разпоредбата в
ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително
отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на
възможни проявления на нарушения на забраната. От друга страна в ал.2 на чл.276
от ЗИНЗС е предвидено, че липсата на
изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически
действия не е пречка искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати
нарушението на чл.3.
В контекста на приложимото право
и от анализа на събраните доказателства съдът счита, че не е налице бездействие
на ответника, нарушаващо забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Видно от приложените писмени
доказателствени средства, началникът на
затвора - гр.Бобов дол, който е компетентния орган, съгласно чл. 99, ал.1 вр. с
чл.98, ал.1, т.9 от ЗИНЗС, е сезиран от А. с молба от 21.06.2017г. Същата съдържа искане да му
бъде разрешено да ползва годишен
отпуск / почивка/ извън ЗООТ за да помага на семейството си. Следва произнасяне с резолюция „не“ от
началника на затвора, т.е. постановен
е отказ да се разреши ползването на исканата годишна почивка. Налице е произнасяне от органа с писмено
волеизявление, което не е индивидуален
административен акт, тъй като не засяга законово регламентирано право на
лишения от свобода. Съгласно
разпоредбата на чл.98, ал.1, т.9 , ал.7 и чл.99, ал.1 от ЗИНЗС, ползването на
годишната почивка извън затворническите общежития от открит тип, е мярка за
поощрение на лишените от свобода, която се предоставя по преценка на органа по
изпълнение на наказанията при наличие на
предвидените в закона предпоставки с мотивирана заповед. Недопускането
на Х.А. до ползване на годишната почивка извън ЗООТ е фактическо
действие, което в случая е извършено, макар и с неблагоприятни за молителя последици. Следват изводи за недоказаност на соченото
бездействие на ответника, което да нарушава забраната по чл.3 от ЗИНЗС, което
води до неоснователност на предявеното искане.
Предходните молби съдът не
обсъжда, тъй като същите са с адресат началника на ЗООТ, който не е
компетентния орган. По втората молба на А.
до началника на затвора – гр.Бобов
дол с дата 11.12.2017г., действително няма
отговор, което поведение обаче се основава на нормативно установеното правило в
чл.90, ал.5 от ЗИНЗС, съгласно което молби и жалби, подадени повторно се
разглеждат, ако съдържат нови
обстоятелства. Видно от съдържанието на
втората молба, подателят не е изложил нови
обстоятелства във връзка със заявеното искане.
На второ място молителят иска от съда да издаде разпореждане
за прекратяване на действия на началника на затвора – гр. Бобов дол, изразяващи се в откази за ползване на
почивката по чл.98, ал.1,т.9 от ЗИНЗС извън ЗООТ /вж. уточненията в допълнението към жалбата с вх. №
2675/07.06.2018г./. Горните
действия, молителят счита за
нарушение
на забраната по чл.3 от ЗИНЗС – поведение, което е дискриминационно и унижаващо
достойнството му.
Преценката на доказателствата обосновава
изводи за неоснователност на предявеното искане. Както се посочи, отказите за
ползване на годишната почивка извън ЗООТ представляват фактическо действие, доколкото по арг. от
чл.99, ал.1 от ЗИНЗС и чл.89, ал.1 ППЗИНЗС, наградите, вкл. поощренията по
чл.98, ал.1 от ЗИНЗС се разрешават с мотивирана заповед. Съгласно чл. 51, т.4
от ППЗИНЗС лишените от свобода на лек режим могат да бъдат наградени с ползване
на годишната почивка или част от нея извън затворническото общежитие, а
съгласно чл.82, ал.1 от ЗИНЗС и чл.64,
ал.1 от ППЗИНЗС, е необходимо същите да са работили осем месеца /170 дни/ през последните десет
месеца. Освен горното, доколкото ползването на годишната
почивка извън общежитието е мярка за поощрение, законодателят е въвел и
допълнителни изисквания за разрешаването и с разпоредбата на чл.98, ал.1 от ЗИНЗС, а именно: подчертана дисциплинираност, проявено сътрудничество при
провеждане на социални и възпитателни мероприятия, постигнати успехи в
работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви на
лишените от свобода. Тази законова регламентация не задължава началника на
затвора да разреши ползване на годишната почивка извън ЗООТ, вкл. когато е
сезиран с искане от лишено от свобода лице. Обратното,
разрешаването на поощрението по чл.98, ал.1, т.9 от ЗИНЗС е предоставено
на преценката на началника на затвора. В случая отказът като фактическо
действие на ответника е законосъобразен
с оглед доказателства за наложените на молителя дисциплинарни наказания и
поради липса на доказателства за други положителни прояви от посочения в
нормата характер. Не се доказва поведение на А., покриващо изискванията на чл.98,
ал.1 от ЗИНЗС. Следователно действията на ответника са в съответствие с
разпоредбите на закона и не нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС, поради което
предявеното искането е
неоснователно.
Предвид
изложеното, съдът
Р А З
П О Р
Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Х.Г.А.,
понастоящем в ЗООТ – гр. Пирдоп към затвора –
гр.Пазарджик, ЕГН **********,
с правно основание чл.276, ал.1,т.1 от ЗИНЗС, за прекратяване на бездействия
на началника на затвора – гр.Бобов дол, изразяващи се в непроизнасяне по молби
за ползване на годишна почивка извън ЗООТ по чл.98, ал.1, т.9 от ЗИНЗС, както и
за прекратяване на действия на началника на
затвора – гр.Бобов дол, изразяващи се в откази за ползване на почивката по
чл.98, ал.1,т.9 от ЗИНЗС от А.
извън ЗООТ.
Разпореждането подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд- Кюстендил в тридневен
срок от съобщаването му.
Разпореждането
да се съобщи на страните и на адв. И. чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: