№ 11161
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110164969 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че има вземане към
ответника Ю. Н. П. за сумата от 358,85 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия в апартамент №44, находящ се в гр. София, ........., аб. №....,
за периода от месец 05.2018г. до месец 04.2020г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението /26.07.2021г./ до плащането, която сума
представлява непогасена част от вземанията, за които му е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№43645/2021г. по описа на СРС, 77-ми
състав. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК е предявен
установителен иск за непогасената част в заповедното производство.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
същата е ползвала енергията, като за процесния период не е заплатила
дължимата цена. Моли съда да постанови решение, с което признае горното
вземане за установено. Претендира разноски.
Ответникът Ю. Н. П. в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск, като
твърди, че не е клиент на ищеца, не е собственик на топлоснабдения имот и не
1
е ползвала топлинна енергия през исковия период. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Третото лице помагач на страната на ищеца „МХ Елвеко” ООД не
изразява становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. От приетите по делото справки от електронната система
на СГС и влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. №
10282/2016г. по описа на СРС, 55-ти състав, се установява, че собственици на
процесния апартамент № 44, находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 148,
ет. 11, са Кирил Генадиев Ходжаев и ответникът Ю. Н. П. при квоти в
съсобствеността 5/6 ид.ч. за Кирил Генадиев Ходжаев и 1/6 ид.ч. за ответника
Ю. Н. П., предвид на което последната следва да отговаря с посочената квота
в задълженията, касаещи процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
2
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от „МХ Елвеко” ООД при спазване нормативната
уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки
са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответника са начислени сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е неоснователно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
3
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.05.2018г.
(най-старото от периода) не е погасено по давност – за този месец
задължението е станало изискуемо на 15.07.2018г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.09.2021г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в
периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г., през които давността е спряла да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.), т.е.
след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 26.07.2021г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при
съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 2 176,38 лв.
Съгласно гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността,
касаеща топлоснабдения имот, ответникът дължи 1/6 от посочената сума –
сумата от 362,73 лв., но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
искът следва да се уважи в пълния предявен размер от 358,85 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер от 441,23 лв. за настоящото производство за
държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер от
4
общо 14,54 лв. – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Ю. Н. П., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 358,85 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 44, находящ се в гр.София, бул. „Витоша“ № 148, ет. 11,
абонатен № ...., за периода от месец 05.2018г. до месец 04.2020г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.07.2021г./ до
плащането;
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ю. Н. П., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 14,54 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 43645/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от
441,23 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко” ООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5