Р Е Ш Е Н И Е
№…………
08.11.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ШЕСТНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
Секретар: ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 661 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 1188/25.06.2019 г., П.ски районен съд по гр. дело № 96/2019 г. по
описа на същия съд е отхвърлил, като неоснователен предявения от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., *** № ***, представлявано от Й.В.В., против Н.П.С. от гр. П.,
ЕГН **********, иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за
установено вземането на ищеца за сумата от 253, 78 лв., от които 226, 20 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
от 01. 10. 2015 год. до 30. 04. 2018 год., и 27, 58 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 02. 12. 2015 год. до 03. 09. 2018 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата.
Решението
е постановено при участието като трето лице на „***” ЕООД гр. С..
Постъпила
е въззивна жалба от „***” ЕАД – гр. П. чрез пълномощника – юрк. С. Ч. В жалбата
се излагат доводи досежно обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.153
ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, като дори
при прекратено топлоподаване към отоплителните тела в техните имоти, тези лица
се считат за клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата.продажбата на топлоенергия от
топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат силата на договор
между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното дружество. Това дава
основание на топлопреносното дружество да счита както собственика, така и
носителя на правото на ползване за клиенти на топлинна енергия, обвързани с
посочените Общи условия, като то може да насочи претенцията си за ползваната в
имота топлинна енергия срещу всеки от тях. Въззивникът моли Окръжния съд, да
отмени първоинстанционното решение на П.ски районен съд и вместо него, да
постанови друго, с което да уважи исковите претенции на „***” ЕАД – гр. П..
Постъпил
е писмен отговор от Н.П.С. чрез защитника му – адв. Е.М. от Адвокатска колегия
– гр. П.. Въззиваемият оспорва изцяло въззивната жалба, като моли, същата да
бъде оставена без уважение, като неоснователна. Решението на П.ски районен съд
не страда от посочените във въззивната жалба пороци и същото е правилно,
допустимо и законосъобразно. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират
на събраните доказателства, а наведените доводи в жалбата за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт са неоснователно. Съдът е обсъдил пълно и
всестранно всички факти и доказателства, релевантни за спора. Моли Окръжния
съд, да потвърди решението на П.ски районен съд.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Не се
спори между страните, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Н.П.С. от гр. П. за
сумата от 5153,64 лв., от които 2551,42 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05. 2004 год. до 30.04.2018
год. и сумата 2602,22 лв., представляваща лихва за забава за периода от
02.07.2004 год. до 03.09.2018год., ведно със законната лихва върху главницата
до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Тъй като
заповедта е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. в законоустановения срок по
чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяването
на съществуване на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия
срещу ответника за негов топлоснабден имот- апартамент, находящ се в гр. П., ж.
к. „***“ бл. ***, вх. *** ап. ***, с аб. № ***.
В
производството пред РС-П. ищецът е представил извлечение от сметка за този
имот. От него е видно, че за потребител №*** се вписани две лица Х. И. Ц. и Н.П.С.,
посочено е и ЕГН **********. Още с отговора си особения представител на
ответника С. е оспорил обстоятелството, че той е собственик или ползвател на
имота.
Третото
лице помагач - „***” ЕООД също е
представило в табличен вид данни за отчетената в имота топлоенергия, като в него
за абонат е посочен Х. Ц.
В доклада по делото направен с определение от о.с.з.
на 17.05.2019г. РС-П. изрично е указал на ищцовото дружество, че не са посочили
доказателства, че въззиваемия е собственик или носител на правото на ползване
на имота, в който е подавана топлоенергия и се явява потребител.
Такива доказателства не са представени до
приключване на делото в първата инстанция, а направените в тази насока искания
пред въззивната са отхвърлени, като преклудирани.
При тези данни първоинстанционния съд е отхвърлил
иска и въззивната инстанция счита неговите правни изводи за изцяло правилни и
законосъобразни.
За да може да се ангажира отговорността на едно лице
за заплащане на доставена топлоенергия в конкретен имот, същото следва да
притежава качеството потребител. По
силата на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от
25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от
08.09.2006г./, "потребител на енергия или природен газ за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.“ Тъй
като производството по чл.422 от ГПК е общо исково задължение на ищеца – *** е
да установи всички необходими елементи от фактическия състав на иска. По делото
няма данни ответникът Н.С. да е собственик на топлоснабдения имот. Също така
няма данни да притежава и право на ползване. Поради това и няма как да придобие
качеството на потребител и съответно да отговаря за заплащането на ползваната в
имота топлинна енергия. Видно е от самото извлечение от сметка, че партидата е
записана на две лица, но няма яснота защо – като съсобственици, като
притежаващи отделни самостоятелни права или по друга причина. Отделно от това
посоченото в нея ЕГН не съответства на това на въззиваемия. Същият не е посочен,
като лице ползвател на ТЕ и в данните на топлинния счетоводител – трето лице по
делото „***” ЕООД. При липсата на
доказателства, че въззиваемият е потребител на ТЕ и няма как да бъдат приложени
разпоредбитена чл.153 и чл.145 от ЗЕ.
Поради
изложеното искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Окръжният
съд приема, че обжалваното Решение на П.ски районен съд е валидно, допустимо и
обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на
Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва
да бъде потвърдено. Предвид подробността и обстоятелствеността на изложените
към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към тях
на основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
осн. чл.272 от ГПК Решение № 1188/25.06.2019г., постановено по гр. дело
№ 96/2019 г. по описа на П.ски районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: