РЕШЕНИЕ
№ 1518
гр. Пловдив,11.09.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание
на шестнадесети март, две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело №
2385 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118 ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на
„Аптечно-Пловдив“ АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив,
депозирана чрез упълномощения юрисконсулт К., против Решение № 2153-15-130 от 31.08.2020
г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е била оставена без уважение
жалбата на „Аптечно-Пловдив“ АД гр. Пловдив против Разпореждане № 5104-15-341/08.11.2017 г. на
длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ- Пловдив за приемане за
трудова злополуката, станала на 20.10.2017 г. с Е.С.Я. с ЕГН ********** по чл.55,
ал.1 от КСО и разпореждането е било изцяло потвърдено.
С жалбата се заявява неправилност
и незаконосъобразност на оспореното решение поради липса на правна и фактическа
обосновка на същото. Оспорва се обстоятелството, възприето в оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане, относно това, че заинтересованото лице Я.
се е намирал върху каросерия на камион и е
извършвал дейност, свързана с вменените му от работодателя задължения,
респективно, че е паднал от височината на камиона. Твърди се, че
заинтересованото лице, с което е станал инцидент, е било в почивка, което било
видно от записите на тахографа на товарния автомобил и злополуката е настъпила
след приключило разтоварване на същия, в което Я. не бил участвал. Сочи се, че не са били анализирани
възраженията на жалбоподателя за настъпила загуба на съзнание и травматични увреждания
в резултат от патологично заболяване – захарен диабет тип 2, като се акцентира
върху наличните медицински данни относно завишени нива на кръвната захар при Я.
при извършваното му лечение след инцидента. Твърди се наличие на нетравматично
увреждане, което е довело едномоментно до травматично увреждане при Я.. Обсъжда
се съдържанието на медицинската документация, изготвена в Румъния и тази от
България за заинтересованото лице Я., като се излага становище, че наличието на
противоречия в нея е било основание за провеждане разследване на спорните обстоятелства
по чл.58, ал.2 от КСО. Сочи се, че приемането на злополуката за трудова се
основава на догадки и предположения, без да са оценени данните относно налично
патологично състояние на заинтересованото лице. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. В подробна писмена
защита се обсъжда поведението на заинтересованото лице след инцидента и в хода
на административното и съдебното производство, като се твърди, че изложените от
него обяснения за възникването на инцидента не съответстват на доказателствата
по делото и имат користна цел. Твърди се, че в крайна сметка липсват
доказателства заинтересованото лице да е извършвало работа в полза на работодателя
си, като отново се акцентира върху това, че в момента на инцидента лицето е
било в период на почивка и поради това злополуката неправилно е квалифицирана
като трудова. Претендират се разноски по делото, включително и юрисконкултско
възнаграждение и в писмената защита се възразява по размера на адвокатското
възнаграждение, претендирано от заинтересованата страна.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив се представлява от упълномощени юрисконсулти,
като излага становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето
ѝ. В представено писмено становище по същество от името на юрисконсулт П.,
се излагат съображения относно наличието на доказателства относно трудовата
ангажираност на заинтересованото лице при дружеството-жалбоподател към деня на
злополуката, както и че инцидентът при Я. е настъпил през време на изпълняване
на трудовите му задължения, когато е настъпило внезапно увреждане на здравето,
довело до временна неработоспособност, установена с потвърден от НЕЛК първичен
болничен лист. Сочи се неоснователност на твърденията на жалбоподателя относно
причината за падането на Я., а именно диабетна криза, като в тази връзка се
акцентира върху липса на медицински данни за това и изводите на първата приета
по делото СМЕ в частта ѝ по въпросите от компетентността на ендокринолог.
Сочи се неприложимост на хипотезите по чл.73, ал.2 от НМЕ, предвид травматичния
характер на получените увреждания. Заключава се, че обстоятелствата, свързани с
получаването на внезапни травматични увреждания, довели до временна
неработоспособност, се доказват безспорно по делото, което е и основание да се
приеме установеност на фактическия състава на трудова злополука по чл.55, ал.1
от КСО. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата по делото страна
Е.Я. се представлява от упълномощен адвокат К., който заявява неоснователност
на жалбата още в писмен отговор по същата, както и в писмени становища по
съществото на делото, включително представена писмена защита. Сочи се, че
доказателствата очертават наличие на фактическия състав на трудовата злополука
по чл.55, ал.1 от КСО, както и че не са били налице основанията по чл.58 от КСО
за провеждане разследване на злополуката и че преценката по чл.58, ал.2 от КСО
е въпрос на оперативна самостоятелност на административния орган, който не
подлежи на контрол за законосъобразност. Претендира се присъждане на разноски
по представен списък.
Надлежно уведомена за
производството е била и ОП Пловдив, като не е налице встъпване на прокурор в
производството.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорване на решението,
доколкото на практика със същото е отхвърлена негова жалба против разпореждане
за признаване на възникнала злополука с работник на жалбоподателя за трудова и
разпореждането е било потвърдено. Предвид това и жалбата се явява допустима.
По същество съдът намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна, от
събраните по делото доказателства, се установява следното:
Заинтересованото по делото лице Е.Я.
*** АД длъжността шофьор международни превози на товарен автомобил над 12 тона
по трудов договор. В тази връзка и същият бил подписал длъжностна
характеристика за длъжността на 06.06.2017 г. Със заповед от 19.10.2017 г. за
командировка в чужбина заинтересованият Я. бил командирован от работодателя с
товарен автомобил „Скания“ с прикачено ремарке към същия по маршрут
България-Чехия за изпълнение заявки за транспорт за срок от 11 дни до
29.10.2017 г. със задача управление на товарен автомобил по зададен маршрут и
адреси на товарене и разтоварване, съгласно заявки за транспорт. Във връзка с
командироването си жалбоподателят потеглил с товарния автомобил от България на
19.10.2017 г. и на 20.10.2017 г. около 17,00 часа вече се намирал на разтоварен
пункт в гр. Букурещ в Румъния на адрес на фирма „БТЛ Румъния Медицинска
апаратура“ ООД. Във връзка с извършване на разтоварни дейности от товарния
автомобил на пратка, опакована в палети за получателя в Румъния, водачът на
автомобила Я. се намирал върху ремаркето на автомобила, като при извършване на
помощни дейности, свързани с улесняване
на протеклото разтоварване на товара, Я. паднал от ремаркето върху твърдата бетонова
повърхност на земята на лявата си страна върху лявата си ръка свита до тялото,
като при падането на тялото му последвал и удар в настилката на лявата страна
на главата на Я. в областта на лицето. Работник забелязал, че Я. е паднал на
земята и извикал управителя на дружеството С. Д., който по това време оформял
документите за превоза, извършен от Я., с оглед подготвянето на последния да отпътува
от склада на фирмата и установил, че Я. е паднал зад автомобила и си е ударил главата,
лявата ръка и вероятно ребрата. На място пристигнал медицински екип, както и
екип на инспекцията по труда, който изготвил формуляр. Я. бил откаран с линейка
до болница в Букурещ, придружен от служител на фирмата - получател по превоза в
Румъния. В Университетска болница за спешна помощ на Я. били извършени
изследвания, като му се издали медицински документи, удостоверили резултати –
без посттравматично реброво –плевро - белодробни наранявания, а от извършена
компютърна томография - следа от счупване на горна лява част от лява орбитална
плоча, фрактура на лява зигоматична дъга, както и епикраниален хематом. Я. не
пожелал да остане на лечение в болница в Румъния и се свързал със свои близки,
като бил върнат от служител на румънското дружество на мястото на инцидента и
изчакал в камиона и впоследствие бил транспортиран в България от пристигналия
междувременно в Румъния негов син свидетелят Д.Я.. На 21.10.2017 г. след
пристигането си в България Я. бил хоспитализиран в „МБАЛ-Пазарджик“ АД в
неврохирургично отделение, където пролежал до 24.10.2017 г. При
хоспитализацията на Я. били констатирани наличен подкожен хематом и оток на
меките тъкани вляво слепоочно, насиняване на левия долен клепач, а от
рентгенография на гръден кош – данни за фрактура на девето и десето ребро
вляво, от КТ на бял дроб и гръден кош - данни за малки контузионни огнища в ляво
и дясно с малък плеврален излив в ляво; от КТ на главен мозък – данни за
контузионно хеморагично огнище високо вляво и париетално малко по размер, както
и данни за фрактура на лява зигоматична кост. Като окончателна диагноза в
епикризата се посочило Счупване на основата на черепа, закрито. Като
придружаващи заболявания в епикризата били отчетени наличните при Я. ХСБ- II степен, както и Захарен
диабет – тип 2, във връзка с което същият провеждал медикаментозно лечение от
по-рано. С оглед проведеното лечение на Я., освен епикризата, бил издаден и
първичен болничен лист от дата 27.10.2017 г. с № Е20170859030 за временна
неработоспособност за срок от 21.10.2017 г. до 23.11.2017 г. с диагноза Счупване на основата на черепа,
закрито. Въпросният болничен лист бил оспорен от осигурителя, като със свое ЕР
№ 0117/30.01.2018 г. НЕЛК се произнесла, че този първичен болничен лист е
издаден в съответствие с изискванията на НМЕ. Междувременно от страна на
дружеството-жалбоподател на 24.10.2017 г. била изготвена и входирана на
следващия ден в ТП на НОИ - Пловдив декларация за трудова злополука, в която
било декларирано, че Я. е нает на пълно работно време, че злополуката е по
чл.55, ал.1 от КСО, че е настъпила около 16,50 часа на 20.10.2017 г., в Румъния,
Букурещ, на случайно работно място при разтоварване на палети от ремаркето на
камиона в склада на получател на пратката с неустановено специфично действие,
извършвано от Я., както и че участието му в разтоварните дейности е без на
пострадалия да са вменени такива задължения, при неустановен материален фактор,
причинил увреждането, както и данни, че лицето е в болнично заведение и видът
на уврежданията не е установен. Съставен бил и протокол за трудова злополука по
чл.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудови злополуки. В същия като свидетел, макар да не е била очевидец, била
посочена Д.В., технически секретар, като обща характеристика на извършваната
работа от пострадалия било отразено отново разтоварване на палети от ремаркето
на камиона в склада на получателя на пратката, без пострадалият да има вменени
такива трудови задължения, при неустановен начин и материален фактор, причинил
увреждането. С Разпореждане от 08.11.2017 г. с № 5104-15-341 на длъжностно лице
в ТП на НОИ Пловдив, оправомощено със заповед на Директор на ТП на НОИ Пловдив
да издава разпореждания за приемане или неприемане на злополука за трудова, на
основание чл.60, ал.1 от КСО настъпилата на 20.10.2017 г. със заинтересования Е.Я.
злополука била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. Като основания за
издаване на разпореждането в същото било прието, че на посочената дата, около
16,50 часа, Я., в качеството си на шофьор международни превози на тежкотоварен
автомобил над 12 тона е бил командирован за 11 дни, считано от 19.10.2017 г. до
29.10.2017 г. по маршрут България-Чехия и обратно, като пътуването се
осъществило с товарен автомобил „Скания“ с рег. № … и ремарке с № …. на адреси
за товарене и разтоварване, съгласно заявки за транспорт. Прието било, че Я. е
бил на адрес в Букурещ, Румъния, а камионът е бил натоварен с палети, които е
следвало да бъдат разтоварени в склад на получателя на пратката. Посочено било
в разпореждането, че вероятно Я. е помогнал при разтоварването на палети от
ремарке на камиона, при което е загубил равновесие, подхлъзнал се е и е паднал
от ремаркето. Вследствие на сблъсъка с пода на склада Я. е получил счупване на
основата на черепа, закрито. Разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО било
обжалвано от „Аптечно-Пловдив“ АД пред Директор на ТП на НОИ - Пловдив, който,
след приключване на производствата пред НЕЛК по оспорване на първичния и
последващ болничен лист, със своето Решение от 31.08.2020 г. отхвърлил жалбата
и потвърдил разпореждането. В мотивите към решението си ответникът посочил, че
възраженията на жалбоподателя относно необсъждане на данни за прилошаване
поради повишаване концентрация на кръвната захар са несъстоятелни. Акцентирано било
върху проведеното вътрешно разследване от комисията при жалбоподателя и
установяване трудов характер на злополуката, станало основание и за деклариране
на злополуката по този ред, предвид приемането от осигурителя, че Я. е
извършвал дейности по разтоварването на камиона, макар такива задължения да не
са му вменени. Посочено било, че липсват доказателства от медицински характер,
които да навеждат на извод за причина за падането на Я. негови конкретни
оплаквания, свързани със заболяването му диабет. Отделно от това се посочило в
оспореното решение и че независимо от установеното хронично заболяване,
крайният вредоносен резултат има травматичен характер, което се потвърждава от
медицинските документи, поради което и не е налице хипотезата по чл.73, ал.2 от
НМЕ, при която патологични състояния вследствие на заболяване не се считат за
трудова злополука. Отразено било становището на ответника, че категорично Я. е
извършвал дейност в интерес на работодателя, доколкото дори и да не е участвал
в разтоварването, а само да е наблюдавал същото, като се е намирал до камиона,
на практика е извършвал визуален контрол на дейността, което е в интерес на
предприятието. Отчетено било, че при подаване на декларацията за трудова
злополука не са посочени обстоятелства, подлежащи на обсъждане в хипотеза на
чл.55, ал.3 от КСО. Отразено било, че пострадалото лице е осигурено по чл.4,
ал.1 и чл.4а от КСО, че е налице внезапно увреждане през време и по повод на
извършваната работа, както и причинна връзка между злополуката и вредоносния
резултат – внезапно увреждане и временна неработоспособност, доказани с
медицински документи, поради което и че е налице изпълнен фактически състав на
нормата на чл.55, ал.1 от КСО.
Така описаната фактическа
обстановка съдът намира за установена на базата на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, както и приетите експертизи. Показанията на свидетелите
Х., М. и Д.Я. съдът кредитира, доколкото същите са логични, последователни и на
практика не си противоречат, като са съответни и на част от писмените
доказателства. Разбира се, показанията на свидетелите биват разглеждани от съда
и критично, като се има предвид обстоятелството, че първата от тях е служител
на дружеството-жалбоподател, втората живее съпружески със заинтересованото лице,
а свидетелят Я. е негов син, поради което и всеки от свидетелите е
заинтересован в една или друга степен от изхода на спора.
Що се касае до приетите по делото
съдебно-медицински експертизи, то същите са допуснати по делото с оглед
установяване на здравословното състояние на заинтересованата страна и
по-конкретно във връзка с хроничното заболяване диабет тип 2, както и механизма
на получаване на установените при Я. травматични увреждания, а оттам и преценката
на изложената от жалбоподателя, респективно на поддържаните от ответника и
заинтересованата страна тези, относно конкретната причина за настъпването на
въпросните увреждания и дали същите се дължат на внезапно настъпило външно
събитие, свързано с работната среда и работния процес, или е резултат на проявени
симптоми и/или
усложнения на хронично заболяване при Я.. Първата колективна съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ с участието на лекари ендокринолог и съдебен медик съдът
кредитира отчасти по отношение на изводите от компетентността на вещото лице -
ендокринолог, в която част и експертизата на практика не се оспорва от нито
една от страните. Що се касае до
заключението на първата СМЕ в частта му относно механизма на причиняване на
уврежданията при Е.Я., то съдът намира същото за силно теоретизирано, даващо
принципни, а не конкретни отговори, като тук следва да се има предвид, че
конкретно по отношение на травматичните увреждания по главата на Я., които са
от значение предвид определянето на злополуката във връзка с най-тежкото от уврежданията,
се разглеждат примери за случаи на падане от собствен ръст, каквито изходни
данни в случая изобщо не са налични, а напротив, налице са твърдения за падане
на Я. от височината на ремаркето на товарен автомобил. Отделно от посоченото, както
и самият съдебен медик доц. Д-р Т. е посочил в разясненията си по експертизата
в съдебно заседание, това, че контузията на мозъка е разположена от същата
страна, от която са видимите травматични увреждания по предната част на
главата, не е невъзможна ситуация, поради което и се разколебава категоричността
на отговора, даден в самата експертиза, касателно получаването на контузия на
мозъка по механизма на противоудар. Също така, макар експертното становище да навежда
на практика на извод относно вероятно получаване на травматичното увреждане на
главата по механизъм на удар с юмрук в лицето на Я., а същевременно е прието и
наличие на травми от падане от височина /контузионни огнища в белия дроб/, то
липсва обсъждане в заключението на последователността на причиняване на
уврежданията, както и дали същите са свързани, респективно дали пострадалият е
бил ударен, в резултат на което е паднал, като прави впечатление, че не е
налице изобщо съвкупно, а поединично откъснато разглеждане на всяко от
уврежданията, което с оглед на посоченото в самата експертиза, че уврежданията
са получени близко във времето, не може да се възприеме като подходящ подход за
оценка. При наличие на такова необходимо според съда съвкупно обсъждане впрочем,
би станало явно и едно несъответствие, което е споменато от друго вещо лице,
изготвило последната приета по делото
СМЕ, а именно, че ако Я. бе ударен вляво по лицето и в резултат на това паднал
на земята, то би следвало да падне на дясната си страна, а данни за увреждания
в тази част на тялото в действителност липсват. Предвид това и както се каза
първото от експертните заключения съдът взема предвид и кредитира само относно
изводите от компетентността на ендокринолог.
Съдът иначе кредитира изцяло експертните
заключения по втората и третата СМЕ, отнасящи се отново до механизма на
причиняване на уврежданията, които експертизи са изготвени съответно от вещите
лица д-р П. и д-р Н.. И двете вещи лица дават изключително еднопосочни,
еднозначни и категорични отговори, включително и при дадените устни разяснения
в съдебното заседание, като определят един общ механизъм на причиняване на
установения обективно от медицинската документация при Я. комплекс от
увреждания и освен това дават и логично и обосновано обяснение на наличието на
известни различия в медицинските документи, изготвени в Румъния и тези при
изследванията и лечението на Я. в България. В тази насока и съдът напълно и
изцяло, както се каза вече, кредитира двете последни СМЕ на посочените експерти
съдебни –медици д-р П. и д-р Н., като намира експертизите им за професионално и
обективно изготвени при съобразяване на всички налични по делото изходни данни.
При така установеното от
фактическа страна и въз основа анализа на събраните доказателства, от правна
такава съдът намери следното:
Оспореното решение на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, е издадено от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Разпореждането на длъжностното лице в ТП на НОИ, което бива потвърдено
с обжалваното решение, също е издадено от компетентен орган, за което по делото
е приложена и заповед за оправомощаване на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, както и в хода на административно производство, развило се на основание
депозираната от осигурителя декларация по чл.3 от Наредба
за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Що се касае до възражението на жалбоподателя за нарушение в процедурата
поради непровеждане на разследване по реда на Раздел III от посочената Наредба, респективно по чл.58 от КСО, то съдът намира същото
за неоснователно. Провеждането на такова разследване,
извън случаите,
изрично установени в чл.58,
ал. 1 от КСО, респ. чл.7, ал.2 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки /при увреждане причинено на повече от трима работещи,
или злополука довела до инвалидност или смърт, или
когато
има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания/, не е задължително, като преценката дали да бъде проведено, или не, е на длъжностното лице
по чл.60,
ал.1 от КСО, действащо в условията
на оперативна самостоятелстост. Процесният случай
категорично не касае смърт, злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, или такава довела до инвалидност, или
за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, при което
разследването
на злополуката би било
задължително. Видно е, че преписката по откритото досие на трудова злополука е била
попълнена с необходимите документи, от които да може да се направи извод за вида и характера на злополуката,
съответно причините и обстоятелствата около нейното възникване,
както и настъпилите последици за здравето на пострадалото лице, въз основа на които
документи длъжностното лице е могло да
изгради изводите си. Според съда, с оглед на установените по
делото факти, не е налице възможност за извод, че
евентуалното провеждане на разследване на злополуката, би обусловило различен краен резултат
на производството. Правилността по същество на изводите на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО,
респективно на контролния административен орган - ответник в настоящото
производство, в тази връзка не касае формалната или
процесуална законосъобразност на разпореждането, респективно обжалваното сега решение,
а съответствието му с материалноправните разпоредби на закона, сиреч, дали установените факти са правилно подведени
под коректната хипотеза на закона. Извън посоченото, налице са предвидени и достатъчно възможности
за всяка от страните в производството да
упражни правото си на защита чрез попълване
на преписката с необходимите доказателства,
респективно ангажиране на такива в хода на
административното, съответно
и на
съдебно обжалване, от
което жалбоподателят в настоящото производство се е
възползвал в обем, който е преценил за необходим. Предвид изложеното, съдът намира, че
липсата на извършено
разследване на злополуката по реда на Раздел III от НУРРОТЗ в случая не
съставлява съществено по характера му
процесуално нарушение, а в хода на административното производство не са били
допуснати и каквито и да било други нарушения, ограничаващи процесуалните права на адресатите на разпореждането по чл.60 от КСО. От своя страна, горестоящият
административен орган е постановил решението си по подадената пред него жалба
след обсъждане на наведените в нея оплаквания и наличните в преписката
доказателства. Непровеждането на разследване на
злополуката не е довело и до нарушение на принципа за съразмерност, визиран в
чл.6 от АПК, доколкото при наличните доказателства, административният орган е
имал достатъчни основания за произнасянето си и е избрал възможността да не
провежда разследване. Според съда, така издателят на разпореждането е упражнил
добросъвестно и справедливо правомощията си и по разумен начин, като се има
предвид, че не е имал някакви конкретни основания, включително и въз основа на
документите, представени от страна на жалбоподателя „Аптечно- Пловдив“ АД, за
съмнение в изложените от страните в административното производство факти, а
оттам и за оценката на тези факти. В тази връзка и съвсем правилно е
акцентирано в оспореното сега решение на Директор на ТП на НОИ на
обстоятелствата, които самият жалбоподател е посочил в протокола за трудова
злополука, изготвен на основание чл.2, ал.3 от НУРРОТЗ и удостоверил
извършеното от дружеството вътрешно разследване, както и върху съдържанието на
депозираната от него декларация за трудова злополука, която се подава именно
при наличие на обстоятелства, които дават основание да се предположи, че
настъпилата с работника злополука е трудова по своя характер.
По
същество, относно правилността на изводите на административния орган и тяхната
съобразеност с материалния закон, съдът намери следното:
Легалната дефиниция на трудовата
злополука, като осигурен социален риск по чл.1, т.1 от КСО, се съдържа в нормата
на чл.55,
ал.1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно
изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва
приемането на дадена злополука за трудова. Според чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка
или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в
интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт. Следователно, за да се квалифицира
злополуката като трудова е необходимо да се установи: 1. внезапно увреждане на
здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко
въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и
нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. злополуката да е станала с
осигурено лице; 3. функционална зависимост
между изпълнението на трудови функции и внезапното увреждане на здравето - връзката на увреждането с
обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата
функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4. неблагоприятен резултат от
увреждането - неработоспособност или смърт; 5. причинна връзка - неблагоприятният резултат
(неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от
внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства /в този см. е напр. Решение №
10010/2022 г. по адм. дело № 6957/2022 г. на ВАС/. Безспорно е по делото, че
заинтересованото лице Я. към датата на злополуката 20.10.2017 г. е бил страна
по трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател и е бил осигурено лице по
смисъла на КСО, включително и за посочения осигурителен риск. Безспорно е също
така и че към датата и часа на случилия се инцидент, при който Я. е пострадал,
същият в качеството му на водач на товарен автомобил е бил в гр. Букурещ на
територията на склад на румънско дружество, което се явява получател на
доставка от страна на работодателя на Я. в срока, в мястото и за целта на
командироването на последния от работодателя му. В тази връзка и според съда
категорично, още в рамките на административното производство, а и това бе
потвърдено в рамките на провелото се съдебно производство, се установи, че
инцидентът със заинтересования Я. е настъпил именно по време на упражняване на
трудовата му функция по договора с дружеството -жалбоподател. Наведените от
страна на дружеството-жалбоподател доводи, които според него обосновават
най-общо липса на функционална връзка между трудовата дейност на пострадалия
работник и настъпилия инцидент поради твърдяно неполагане на труд по договора и
които първоначално са в насока на това, че в рамките на трудовите функции на Я.
не се съдържа дейност по разтоварване на превозвания от него товар, а след това
са и във връзка с това, че Я. бил в режим почивка според записите в тахографа
на превозното средство, според съда не могат да бъдат споделени. Действително,
в рамките на приложената по делото длъжностна характеристика, подписана от Я.,
за длъжността му шофьор - международни превози на товарен автомобил над 12
тона, няма изрично посочена задача или задължение да участва в разтоварните
дейности. Същевременно обаче, за длъжността е вменено задължението шофьорът да
се явява в срок на разтоварния пункт, както и да носи отговорност за товара и
предаването му по предназначение в съответствие със заявката на превоза и
превозните документи, включително стриктното поддържане на предписания
температурен режим и начина на укрепване, а също и да комплектова, прецизно да
попълва и приключва превозните и митнически документи. Изрично в рамките на
длъжностната характеристика са посочени задължения, които следва да се
съблюдават на разтоварния пункт, където в случая се е намирал Я. и по този
въпрос не се спори от страните, а именно да изисква удостоверяване получаването
на товара чрез полагане на подпис и печат в графа 24 на CMR –товарителницата,
да следи и отговаря за редовното приключване на превозните и митническите
документи, а така също и да следи за разтоварване на доставената стока /нейното
състояние при получаване, както и допуснати повреди и липси в процеса на
разтоварване/ и при необходимост да вписва съответните констатации в
международната товарителница, като в противен случай носи лична отговорност за
допуснати повреди и липси. Отразеното по длъжностната характеристика много ясно
сочи на факта, а това е и логически и житейски обосновано, че на практика при
разтоварване на пратката шофьорът не би могъл да е във фактическа почивка,
както се твърди от страна на жалбоподателя с аргумент записът на тахографа и
липсата на вменени задължения по разтоварването, защото, дори да няма
задължения да участва във фактическите разтоварни дейности, шофьорът има редица
съпътстващи разтоварването и предаването на пратката такива, свързани с личен
контрол върху дейността по разтоварването и оформяне на документация. Най-малко
той е лицето, което би следвало да отвори каросерията на товарния автомобил, да
индивидуализира или посочи товара, който следва да се разтовари и да предостави
достъп за осъществяване неговото реално разтоварване. От доказателствата по
делото се установява, че инцидентът е настъпил именно във фазата на
осъществяване на дейностите по предаването на пратката на дружеството-получател
в Румъния, като в тази връзка е категорично и съдържанието на декларацията на
управителя на румънското дружество, сочещ, че инцидентът е станал в края на
разтоварването и при оформяне на документите за превоза, като това се
потвърждава и от дадените писмени обяснения на пострадалия Я. до работодателя,
който е посочил в тях, че е отворил брезента на камиона, след което е стоял на
каросерията, за да наблюдава разтоварването и целостта на стоката, което,
впрочем, е негово изрично задължение за длъжността, която е заемал. В тази
насока и инцидентът категорично е настъпил според съда през време и във връзка
с работата на Я. като шофьор, осъществяващ международен превоз на товари, при
това независимо от това какъв режим е бил посочен в записа на тахографа, още
повече, че поради спецификата на дейността част от почивките на водача се
осъществяват и в самото превозно средство, а в случая е категорично установено,
че при настъпване на инцидента Я. е осъществявал дейност, свързана с предаване
на пратката на получателя, сиреч изцяло във връзка с възложените му задължения
по трудовия договор.
Що се касае до
самия характер на злополуката, то, според съда, от доказателствата по делото се
установява настъпило внезапно, в резултат на външно въздействие увреждане на здравето,
нарушило телесната цялост на организма на Я.. Съгласно чл.73, ал.2 от НМЕ, на
която разпоредба се позовава дружеството-жалбоподател, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл.55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е
естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички
клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет,
атеросклероза, високо кръвно налягане,
душевни болести. Сиреч, касае се до състояние на увреждане на здравето, което е
пряко следствие на развитието на някоя от описаните болести и е патологично
такова. В конкретния случай от доказателствата по делото категорично се
отхвърля посоченото твърдение на жалбоподателя за наличието на хипотезата на
чл.73, ал.2 от НМЕ, изключваща квалифициране на злополуката като трудова по
чл.55 от КСО. И това е така, на първо място, предвид характера на установените
увреждания при Я. и преди всичко най-тежкото и водещото такова от тях, по повод
на което именно му е издаден и потвърден от НЕЛК болничен лист, указващ на
временна неработоспособност – счупване на основата на черепа закрито, което
категорично е травматично увреждане. От съдържанието на приложената медицинска
документация, която е обсъдена подробно и от приетите СМЕ и по-конкретно
кредитираните изцяло от съда две последни СМЕ, изготвени от лекари съдебни
медици, се установява категорично, че полученото травматично увреждане, което е
довело именно до временна неработоспособност, предвид издадения по повод на
него болничен лист, удостоверяващ същата, отговаря да е настъпило именно по
начина, описан от пострадалия Я. - в резултат от падането му от височината на
каросерията на товарния автомобил. В тази връзка и двете вещи лица д-р П. и д-р
Н. са описали конкретен механизъм на възникването на това увреждане, както и
останалите съпътстващи го такива, който е съответен и на дадените на Я. пред
съда обяснения, а именно падане върху твърда равна повърхност с първи контакт с
терена на лява ръка, свита в лакътя, върху която се е ударил гръдния кош от
лявата страна, в резултат на което се е получило и счупване на ребра, както и
контузия на белите дробове също като резултат от удар на тялото в лява ръка в
терена и последващ удар в областта на лявата половина на лицето, при което по
директен механизъм е настъпило и описаното, както в документите от Румъния,
така и в тези от българското лечебно заведение, счупване на лява зигоматична
кост, както и наличието на контузионно кръвоизливно огнище в ляво на мозъка
теменно. С особено значение в тази насока е и пояснението, дадено конкретно в
последното заключение на СМЕ, според което, предвид факта, че счупената
зигоматична кост е част от множеството кости, оформящи черепната основа, то се
явява коректна и поставената диагноза от лечебното заведение, вписана в
епикризата и в болничния лист – счупване на основата на черепа. Налице е според
съда установено категорично наличие на функционална връзка между изпълнението
на трудовата функция на Я. и настъпилото увреждане, довело до временна
неработоспособност, доколкото, както се каза, Я. е паднал по време и при
изпълнение на функциите си по трудовото правоотношение за длъжността шофьор,
доколкото се е намирал на разтоварен пункт, където е бил командирован от
работодателя и е извършвал дейности именно по предаването на товара на
получателя, тоест увреждането е настъпило като следствие от извършваната от
него работа. Налице е при това положение и конкретна връзка с обстоятелствата и обстановката, при които е извършвана работата и настъпилото увреждане, довело до неблагоприятната
последица – временна неработоспособност. Не се
възприема като основателно твърдението на жалбоподателя относно това, че
причина за падането не е било изпълнението на трудовите функции на Я., а настъпването
на усложнение на негово заболяване захарен диабет тип 2, изразило се в загуба
на съзнание, поради което и не е налице трудова злополука. В тази насока, на
първо място, следва да се има предвид, че действително в медицинската
документация, която е оформена обаче след извършен преглед на Я., тоест след
настъпилия инцидент, при който Я. е бил намерен на земята, са констатирани
завишени нива на кръвна захар. За това, че е обявил пред партньорката си такова
състояние свидетелства и разпитаната свидетелка Х.. Както се каза обаче, касае
се до информация относно състоянието на Я. непосредствено след настъпването на
описания инцидент по падането му на земята, когато удря тялото и главата си, а от изводите на първата
от СМЕ, в кредитираната ѝ част, отнасяща се до въпросите от
компетентността на ендокринолог и разясненията на същия в заседанието става
ясно, че захарният диабет при Я. към момента на инцидента е бил отлично
медикаментозно компенсиран, както и че приемът на конкретен медикамент при
лечението на Я. след инцидента в болницата в Пазарджик е довел логично до повишаване
нивата на кръвна захар, измерени там, а стреса от удара при падането на Я. също
се отразява последващо на моментното състояние на болестта му захарен диабет в
насока покачване нивата на кръвна захар, за което е свидетелствала и свидетелят
М.. Вещото лице ендокринолог д-р И. е категоричен и в експертното заключение и
в дадените разяснения пред съда, че изцяло е изключена причинна връзка между
заболяването захарен диабет и падането на лицето, доколкото не са налице данни
изобщо за описаните от него сериозни усложнения на заболяването, водещи
принципно до коматозно състояние. Отделно от посоченото, в случая, не е налице
настъпило усложнение на заболяването захарен диабет, което да е именно
основанието за настъпилата временна неработоспосолност на Я., сиреч да е в
причинна връзка с нея, за да се говори за хипотезата на чл.73, ал.2 от НМЕ на
патологично състояние, което е следствие на хроничното заболяване. Напротив, а
и това не се оспорва от нито една от страните по делото, причината за
временната неработоспособност на Я., посочена в епикризата и издадения болничен
лист е събитието с травматичен характер - закрито счупване на основата на
черепа му. Следва да се има предвид, че в случая е установено според съда
категорично още в рамките на административното производство и това се
потвърждава и от събраните допълнително доказателства в хода на съдебното
обжалване на решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив, че е налице
функционална връзка между настъпилото падане и извършваната от Я. трудова
дейност и същевременно причинна връзка между неблагоприятния резултат -
настъпилата временна неработоспособност и причиненото внезапно при падането
травматично увреждане на тялото. В тази насока и както е известно и от
съдебната практика в областта на трудовите злополуки, без значение за оценката
на характера на същите е причината, която е довела до падане на лицето на
работното му място по време на изпълнение на трудовите му функции и дали то се
дължи например на невнимание, немарливост, временно прилошаване като резултат от общо
заболяване, или неспазване на правилата за безопасност
на труда, или пък намесата на трето недобросъвестно лице, като изследването на такава причина излиза извън
предмета и фактическия състав на трудовата злополука. Известни са случаи на
приети за трудови и на злополуки с травматичен характер от падане, включително
причинено от злоумишлени действия на трето лице, поради което и дори и да бе
кредитирана първата СМЕ в частта ѝ относно определяне механизма на
получаване на увреждането в областта на главата на Я., то това не би изключило
квалифицирането на злополуката като трудова, като се има предвид времето,
мястото и всички други обстоятелства около нейното настъпване. В тази насока е налице
разрешение дадено в цитираното вече Решение № 10010/2022 г. по адм. дело №
6957/2022 г., както и в Решение № 3813/2022 г. по адм. дело № 142/2022г. и
двете на ВАС. Предвид всичко изложено, според съда и в случая се явява
категорично установено увреждане на здравето, което е настъпило
внезапно, неочаквано и непредвидено, станало е по време
на работния процес и е налице пряка причинна
връзка между неблагоприятния резултат - временната неработоспособност и внезапното увреждане на здравето, поради което и съвсем правилно
злополуката е била квалифицирана като трудова от длъжностното лице в ТП на НОИ,
респективно неговото разпореждане е било законосъобразно потвърдено с
обжалваното сега решение, защото са налице всички елементи от съдържанието на
фактическия състав на трудовата злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Следва да се има
предвид, че в случая не се установяват каквито и да било обстоятелства по
смисъла на чл.55, ал.3 от КСО, които да сочат на умишлено увреждане на здравето
от страна на самия пострадал. Навежданите в такава посока доводи от страна на
жалбоподателя, основани на твърдения за липса на установено първоначално в
Румъния счупване на ребра, първо не са относими, доколкото не това увреждане е
посочено в болничния лист на Я. като причина за настъпване на временната
неработоспособност, а напротив- счупването на основата на черепа и отделно от
това, тези твърдения се опровергават от наличната медицинска документация,
изготвена непосредствено след приема на Я. в лечебно заведение в България и
последващото /след години/ изследване, показващо наличие на старо счупване на
ребра. Дори и да е налице превишаване на правомощията на Я. и извършване на
дейности, които не са му били вменени от работодателя, макар това да не се
установява в случая, то както се
приема и от ВАС / напр. в Решение №
9912/2020 г. по адм. дело № 7750/2019 г./ това не означава, че злополуката не
може да се квалифицира като трудова. Наличието на виновно поведение у
пострадалия, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, също
не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Предвид всичко гореизложено и съдът
намира, че в случая, като е било потвърдено разпореждането от 08.11.2017 г. за приемане
на злополуката с Я. от 20.10.2017 г. за трудова, което е изцяло правен въпрос и
в правомощията на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е предоставена
компетентността да го разреши като квалифицира злополуката, то Директорът на ТП
на НОИ Пловдив е постановил законосъобразен и обоснован акт. Поради това и ще
следва жалбата на „Аптечно- Пловдив“ АД да се отхвърли, а като последица от
това и с основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК ще следва да се уважат исканията
на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на разноски. От страна
на ответника се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът,
съобразно с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобрази вида и сложността на делото и броя на заседанията, в които е взел
участие упълномощен юрисконсулт на ответника, намери, че справедливо е
присъждането на юрисконсултско възнаграждение от 150 лева. Установи се, че
заинтересованата страна Е.Я. е направил разноски за възнаграждения на вещи лица
от общо 729 лева и за възнаграждение на адвокат за осъществената правна защита
и съдействие от общо 2750 лева. В представения списък на разноските са включени
като такива, които се претендират за възнаграждение на адвокат и разноски от
още 350 лева, които е видно от представено допълнително споразумение към
договор за правна помощ да са такива с основание разноски за гориво. Според
съда, посоченият разход от 350 лева за гориво не следва да се приема за
разноски по смисъла на чл.143 от АПК, поради което и не следва да се присъжда
посочената сума. Разходите по ангажираната защита се
свеждат до възнаграждението, което е платено за правната защита и съдействие на един адвокат.
Заплатените суми за дневни, пътни или квартирни
пари не се включват в адвокатското възнаграждение и не следва да се присъждат
на страна, в полза на която е решено делото. С тях страната сама се е
натоварила, тъй като е пожелала да ангажира адвокат вън от населеното място по седалището на съда,
където се разглежда делото. Няма основание поради това да бъде обременена
противната страна с подобен разход. Заплатените суми за какъвто и да е транспорт - автомобилен,
воден, въздушен, не се включват в понятието и за „съдебни
разноски“ по
производството, макар и да са разход за
страната, поради което и не следва ад се присъждат. В тази насока са Решение № 9474/2009 г. по адм. дело №
5847/2009 г. и Решение № 7644/2021 г. по адм. дело № 13581/2020 г. на ВАС.
Затова и в полза на заинтересованото лице ще следва да се присъдят единствено
съдебните разноски за вещи лица от 729 лева и адвокатско възнаграждение за един
адвокат от 2750 лева. Що се касае до направеното от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, то същото е сторено едва с представената по делото писмена
защита, при условие, че представеният списък с разноски е бил докладван в
последното по делото съдебно заседание, поради което и не следва да бъде
съобразявано от съда като надлежно направено и в този смисъл допустимо. Възражението
за прекомерност на разноските може да се направи най-късно до приключване на
спора по същество. Това е така, защото искането за разноските следва главния
спор, а в хода по същество е най-късният момент, в който страните излагат своите становища по спора, поради което и с приключването му
приключва и възможността да се иска присъждането на разноските, защото решаването на този въпрос е свързано с решаването на спора по същество. Съдът се произнася за
разноските не служебно, а само ако са поискани и в зависимост от това дали
жалбата е основателна и поисканите разноски са сторени. Поради това и при приключване на съдебното дирене и при
излагането на становищата по същество е моментът, в който
насрещната страна може съответно да направи възражението си за прекомерност на заплатеното от
другата страна адвокатско възнаграждение, което се претендира.
Както претенцията за разноски, така и възражението за прекомерност на платеното
от ответната страна адвокатско възнаграждение, не могат да бъдат заявени валидно
след приключване на устните състезания. В този
смисъл е разрешението, дадено с Определение № 206/2019 г. по ч.гр. дело №
1557/2019 г. на ВКС, както и в Определение № 4581/2012 г. по адм. дело №
2230/2012 г. на ВАС, в Решение № 8100/2015 г. по адм. дело № 16894/2013 г. на
ВАС и много други. Поради това и понеже
съдът не е валидно и своевременно сезиран с възражение за прекомерност, не
следва да взема предвид направеното такова едва с писмената защита и ще присъди
адвокатското възнаграждение в посочения по-горе установен като реално заплатен
размер от 2750 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Аптечно- Пловдив“ АД
с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“
***против Решение
№ 2153-15-130 от 31.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което
изцяло е потвърдено Разпореждане № 5104-15-341/08.11.2017г. на длъжностно лице
по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив.
ОСЪЖДА „Аптечно- Пловдив“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ ****, да
заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, сумата от 150 /сто и
петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита по делото.
ОСЪЖДА „Аптечно- Пловдив“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ ****, да
заплати на Е.С.Я. с ЕГН ********** ***, сумата от 729 лв. /седемстотин двадесет
и девет лева/ съдебни разноски, както и сумата от 2750 лв. / две хиляди
седемстотин и петдесет лева/, направени разноски за възнаграждение на един
адвокат.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: