Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание,
проведено на десети май 2021 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при
участието на секретаря Нина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
административно
дело №2720 по описа за 2020 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.П., гражданин на Федерална
Република Германия, роден на ***г. в Германия, личен номер /ЛН/ ***, с
удостоверение за продължително пребиваване на адрес: с. Юнец, община Долни
чифлик, област Варна, чрез адв. В.С. - САК против Решение №28/20.11.2020г. на
Кмета на Община-Долни чифлик, с което е отказано издаване на удостоверение за
наследници на Е А П., родена на ***г. в Германия, починала на 15.07.2020г. в
гр. Бяла, обл. Варна.
В жалбата се твърди, че обжалваният акт е
незаконосъобразен, нецелесъобразен и неправилен, по подробно изложени
съображения. Излагат се твърдения, че са били налице всички предпоставки Е А П. да бъде вписана в регистъра на населението
и за нея да съществува личен картон, поради което се считат, че са налице
кумулативно двете предпоставки, предвидени в чл. 10, ал. 1 от Наредба
№РД-02-20-6/24.04.2012г. Твърди се също така, че наличието на регистриран адрес
в България, обективиран в документ за самоличност, издаден от МВР също е
предпоставка за вписване на лицето в регистъра на населението, съобразно чл. 3,
ал. 2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Жалбоподателят счита, че
административният орган неправилно приравнява разрешение за продължително
пребиваване на гражданин на Европейския съюз, което е със срок до 5 г. и
разрешение за продължително пребиваване на гражданин на трета страна, което е
със срок до 1 година. В жалбата се сочи, че разрешението за продължително
пребиваване на гражданин на ЕС, има по своята същност срока на дългосрочно
пребиваване, визиран в чл. 3, ал. 2 ЗГР.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален
представител поддържа жалбата на сочените в нея основания, като моли съда да
отмени атакувания административен акт, като незаконосъобразен и неправилен и да
присъди направените разноски. Излагат се твърдения, че е нарушена разпоредбата
на чл. 35 от АПК – принципа на служебното начало.
Ответната страна – кмета на Община-Долни чифлик, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Излага
твърдения, че не са налице кумулативно предпоставките, предвидени в чл. 10, ал.
1 от Наредба № РД02-20-6/24.04.2012г. и процедурата по вписване в Регистъра на
населението стартира по заявление на лицето. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Представя писмен отговор с.д. №6150/23.04.2021г., с подробно развити
съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 16.11.2020г. с вх.№ 94.00А-329/16.11.2020г.
А.П. *** чифлик искане за издаване на удостоверение за наследници на неговата
съпруга Е А П , гражданин на Федерална Република Германия, починала на 15.07.2020г.
в гр. Бяла, област Варна.
Към искането са приложени удостоверение за сключен
граждански брак
№ Е8/2011г., ведно с превод на български език, препис-извлечение от акт за
смърт № 0020/15.07.2020г., видно от който Е А П. е починала на 15.07.2020г. в гр.
Бяла, обл. Варна, копия на немски документи за самоличност, ведно с превод,
както и копия на удостоверения на продължително пребиваване, издадени на
основание чл. 14, ал. 4 от Закона за българските лични документи.
С Решение №28/20.11.2020г. Кметът на Община Долни
чифлик е отказал издаването на удостоверение за наследници. Отказът е мотивиран
с това, че не са налице едновременно двете предпоставки, предвидени в чл. 10,
ал. 1 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. В конкретния случай административният
орган е приел, че към датата на смъртта си лицето не е подлежало на вписване в
регистъра на населението. В обжалвания административен акт е посочено, че
процедурата по вписване в регистъра на население се инициира от
заинтересованото лице с представяне на уведомително писмо за статут за
дългосрочно или постоянно пребиваване, издадено от сектор „Миграция“ на ОД МВР,
ведно с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен и за настоящ
адрес в населеното място. Кметът на община Долни чифлик сочи, че Елке П. притежава
разрешително за продължително пребиваване, което съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от
ЗГР не е основание за вписване в регистъра на населението. Мотивира отказа си с
липсата на единен граждански номер /ЕГН/ и записан постоянен адрес в Германия в
препис – извлечение от акт за смърт, като приема, че съгласно чл. 24, ал. 2 от
ЗГР удостоверението се издава въз основа на данните от регистъра на населението
и предвид изложеното не следва да се издава удостоверение за наследници на А.П..
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
от лице, имащо право и интерес от оспорването, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – кмета на община
Долни чифлик, постановен в предвидената от закона писмена форма от материално и
териториално компетентния по см. на чл. 35, ал. 3 от ЗГР и чл. 44, ал. 1, т. 14
от ЗМСМА административен орган, в качеството му на длъжностно лице по
гражданското състояние, при упражняване на правомощия по чл. 24 от ЗГР във вр.
с чл. 2, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗГР общинската администрация
издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, а съгласно ал. 2 редът
за издаване и образци на удостоверения по ал. 1 се утвърждават с Наредба № РД-
02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението. Редът за издаване на удостоверение за наследници е
регламентиран в чл. 9 - чл. 12 от Наредбата.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, е регламентирано, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт.
Редът за вписване в регистъра на населението е уреден в ЗГР и съгласно чл. 22, ал. 1 и ал. 2 Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, регистърът на населението се подържа в електронен вид, формира Национална база данни "Население" и се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2 от ЗГР. От това следва, че на вписване в регистъра на населението, воден в РБългария, подлежат лицата по чл. 3, ал. 2 от ЗГР, а именно - всички български граждани и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Съдържанието на понятието „чужденец“ е уредено в чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците и по смисъла на този закон това е всяко лице, което не е български гражданин.
От посочената нормативна регламентация и във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, следва извода, че удостоверение за наследници се издава от общинската администрация по последния постоянен адрес на починалото лице, което към датата на смъртта си е подлежало на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Следователно кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, с които законът свързва издаването на удостоверение за наследници, са 1. съставен акт за смърт /документ, установяващ и удостоверяващ смъртта на лицето/ и 2. към датата на смъртта си починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението.
В случая от фактическа страна по делото не е спорно, а и се установява от приетия като доказателство препис-извлечение от акт за смърт на Е А П.,*** въз основа на акт за смърт № 0020/15.07.2020 г. /л.7 от адм. преписка/, че е налице първата материалноправна предпоставка за издаване на удостоверение за наследници на Елке П., по направеното от А.П. със Заявление вх. № 9400А-329/16.11.2020 г. искане. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че адреса на регистрация на починалото лице е в с. Юнец, община Долни чифлик, от което следва извода, че сезираният административен орган /Кметът на община Долни Чифлик/, е материално и териториално компетентния орган за издаване на заявеното удостоверение, съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.
Спорният въпрос се свързва с наличието на втората
материалноправна предпоставка за издаване на удостоверение за наследници по чл.
10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. - към датата на смъртта си
починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението. Без
съмнение лицето, за което се иска издаване на удостоверение за наследници, не е
български гражданин, а е гражданин на Федерална Република Германия и следователно
е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република
България. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2, т.1, буква „а“
ЗГР, в регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили
разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. По
делото е безспорно установено, че Е А П.
е имала разрешено продължително пребиваване по смисъла на ЗВПНРБГЕСБГЧС, с
период на валидност от 03.04.2018г. до 31.05.2022г.
В чл. 1, ал. 3 от ЗЧРБ е предвидено, че условията
и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, и
членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария
и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република
България, се определят ЗВПНРБГЕСБГЧС. А чл. 3 от ЗВПНРБГЕСБГЧС, сочи, че при
пребиваването си в Република България имат всички права и задължения според
българските закони и международните договори, по които Република България е
страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗВПНРБГЕСБГЧС гражданин на Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително или постоянно, за което му се издава удостоверение от дирекция "Миграция" - МВР, Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица, а в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че продължителното пребиваване е за срок от 5 години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ 5 години. Чл. 23 ЗЧРБ предвижда, че чужденците пребивават в Република България: 1. краткосрочно – до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната; 2. продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон; 3. дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление; 4. постоянно - с разрешен неопределен срок. От анализа на цитираните разпоредби следва да се направи обоснован извод, че понятията „дългосрочно“ пребиваване, въведено със ЗЧБР, и „продължително“ пребиваване, въведено със ЗВПНРБГЕСБГЧС са приравнени, с оглед срока, за който се издават същите. Предвид изложеното съдът намира, че приравняването на понятията „дългосрочно“ пребиваване, въведено със ЗГР, и „продължително“ пребиваване, въведено със ЗВПНРБГЕСБГЧС налага извод за вписване в регистъра на населението на чужденците с получено разрешение за продължително пребиваване по реда на чл. 7 от ЗВПНРБГЕСБГЧС, тъй като в противен случай разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2, буква „а“ от ЗГР би се явила дискриминационна по отношение на гражданите на Европейския съюз. Съдът счита, че от тълкуването на цитираните норми се налага извод, че в случая са били налице и двете предпоставки за издаване на исканото удостоверение за наследници.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 4, ал. 3 от
ЗГР и чл. 102, ал. 1, т. 3 от ЗГР следва извода, че задължението за попълване и
поддържане на регистрите на населението, е вменено на администрацията на
съответната община, поради което неизпълнението на нормативно регламентираното
задължение за попълване и поддържане на регистрите на населението с данни,
подлежащи на регистрация, не може да бъде основание за кмета на общината да
откаже извършването на заявената административна услуга, след като са изпълнени
и двете предпоставки по чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.
за издаване на удостоверение за наследници – съставен акт за смърт и към датата
на смъртта починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението
съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗГР – постоянно пребиваващ на
територията на Република България гражданин на държава-членка на ЕС по см. на
ЗВПНРБГЕСЧТС.
Съдът счита също така, че неправилно и необосновано в
решението си административният орган приема, че в представения препис –
извлечение от акт за смърт липсват данни за ЕГН и е посочения адрес е само в
Германия. Към искането за издаване на удостоверение за наследници
жалбоподателят е приложил удостоверението за продължително пребиваване на съпругата
си. В същото се съдържат данни за личен номер, както и адресна регистрация на
лицето. Съгласно чл. 16, ал. 5 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/, личният номер за гражданите на ЕС /ЛН/
идентифицира еднозначно дългосрочно пребиваващите граждани на ЕС в Р. България.
Наследодателката на жалбоподателя е имала такъв номер /л. 8 от адм. преписка/, вписан
в удостоверението за пребиваване на граждани на ЕС. С
оглед на изложеното се установява безспорно, че към датата на своята смърт – 15.07.2020
г., видно от датата на валидност на приложеното удостоверение – 31.05.2022 г.,
лицето Е А П., гражданин на Германия,
държава-членка на ЕС, е продължително пребиваваща на територията на Република България
по смисъла на ЗВПНРБГЕСБГЧС, което е още едно основание за включване на лицето
в регистъра на населението.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е постановен при допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето заявител, доколкото не са
обсъдени приложените писмени доказателства, а за изясняване на действително
осъществилата се фактическа обстановка не са изискани допълнително, такива в
съответствие с принципа за служебното начало /чл. 9, ал. 2, чл. 35-36 АПК/. Обжалваният отказ следва да се отмени, а преписката да бъде върната за
ново произнасяне от компетентния орган, с указания да бъде извършена преценка
за данните по чл.10, ал.1 и чл.11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012г., съответно – при необходимост да бъдат изискани или служебно
събрани удостоверяващите ги писмените доказателства.
В този смисъл са и решение №5671/15.05.2020,
постановено по адм. дело № 9616/2019г. на ВАС, решение №5265/26.04.2021г.,
постановено по адм. дело №12186/2020г. по описа на ВАС.
С оглед изхода на делото на жалбоподателят се следват
разноски. Предвид направеното възражение от страна на ответника за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение следва да се посочи, че съгласно
нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Договореното между страните
възнаграждение не надвишава значително минималния размер и съответства както на вложените усилия, така и на
фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да се присъди в
искания размер.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.П., гражданин на
Федерална Република Германия, роден на ***г. в Германия, ЛН: ***, с
удостоверение за продължително пребиваване на адрес: с. Юнец, община Долни
чифлик, област Варна, Решение №28/20.11.2020г. на Кмета на Община-Долни чифлик,
с което е отказано издаване на удостоверение за наследници на Е А П., родена на
***г. в Германия, починала на 15.07.2020г. в гр. Бяла, обл. Варна.
ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Долни чифлик за ново
разглеждане и произнасяне по искането на А.П. вх.№ 94.00А-329/16.11.2020г. за
издаване на удостоверение за наследници на Е А П. починала на 15.07.2020г., при съобразяване
с указанията в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община – Долни чифлик да заплати на А.П., ЛН: ***от с.
Юнец, общ. Долни чифлик, област Варна сумата от 516.33 /петстотин и шестнадесет
лева и 33 ст./, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: