С Решение № 262 от 12.03.2012г. по гр.д. № 3602/2011г. по описа на ВТРС е прието за установено, че В. П. в качеството му на „В. – В. П.”, с. П., дължи на „П. – С.” Е., с. С., област С. сумата 20647,34 лева, представляваща незаплатена цена на закупени комбинирани фуражи по фактура № ********* от 31.03.2010 г. на стойност 10323,67 лв. и № ********* от 31.03.2010г. на стойност 10323,67 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 25.05.2011 г. до окончателното изплащане, за заплащането на която сума е издадена заповед за изпълнение № 1467/27.05.2011 година по Ч.гр.дело № 2213/2011 година по описа на ВТРС. Осъден е „В. – В. П.” да заплати на „П. – С.” Е. сумата 1032 лева, представляваща неустойка за забава на основание чл. 35 от договор за продажба с доставка на заявения фураж от 09.12.2009 година по посочените по-горе две фактури от 31.03.2010 г., както и сумата 1301,74 лева – разноски за държавна такса, съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение.Отхвърлен е искът на „П. – С.” против „В. – В. П.” за присъждане на лихва за забава в азмер на 1320 лева за времето от 29.12.2010 г. до 15.08.2011 година, като неоснователен. Осъден е „П. – С.” Е. да заплати на „В. – В. П.” 57,40 лева - разноски по делото, а по сметка на ВТРС 44,03 лева – държавна такса. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адвокат Д., като пълномощник на „В. - В. П.”. Обжалва решението в частта, в която съдът е приел, че доверителят му дължи на ищеца сумата 20647,34 лева и в частта, в която доверителят му е осъден да заплати неустойка в размер на 1032,00 лева, както и в частта за разноските, с която доверителят му е осъден да заплати на ищеца 1301,74 лева разноски по делото. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „П. - С.” Е., с. С.. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това съображения. Моли да бъде отхвърлена същата и да бъде потвърдено решението в обжалваните части. Претендира разноски. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо. По същество същото е неправилно по следните съображения: Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „П.” Е. –с.С., общ.С. е образувано ч.гр.д. № 2213/ 2011г. по описа на ВТРС, по което е издадена срещу „В. П.” с.П. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК от 27.05.2011г. за сумата 20647,34 лв., представляваща: неизплатени задължения по фактури № ********* от 31.03.2010 г. на стойност 10323,67 лв. и № ********* от 31.03.2010г. на стойност 10323,67 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 25.05.2011 г. до окончателното изплащане, и сумата 2041,95 лв., представляваща разноски по делото. В законоустановения срок е постъпило възражение от „В. П.”-с.П.. В законоустановения срок е и подадена искова молба от заявителя за установяване на вземането му, по която е образувано настоящото дело, с която искова молба са предявени и обективно съединени осъдителни искове за неустойка и лихва за забава. Като доказателство по делото е приложен договор за продажба /с доставка на заявения комбиниран фураж до купувача/ от 09.12.2009г. между „П. С.” Е.-гр.С. като продавач и жалбоподателя като купувач. Не се спори от страните и се установява от събраните поделото доказателства, че „П. С.” Е.-с.С. е правоприемник на „П. С.” Е. Съгласно договора продавачът се е задължил да достави на купувача в уговорените срокове комбиниран фураж за изхранване на бройлери, описан в Приложение № 1 по вид, количество, качество цена и срокове на годност. Купувачът се е задължил да заплати на продавача цената на доставения фураж в уговорените срокове след извършване на всяка поредна доставка. Договорът е сключен за срок от 12 месеца. Съгласно т.4 от договора страните са се договорили купувачът ежеседмично да заявява с писмена заявка необходимия му по вид и количество комбиниран фураж като посочва дата през следващата седмица, когато желае да му бъде доставен. Съгласно т.7 от договора продавачът се е змад9ълржил да достави на купувача фуража до обекта на купувача в с.П.. Съгласно т.9 от договора, предаването на фуража по отделната доставка от продавача на купувача се удостоверява с подписване на издадената от продавача фактура от страна на купувача или упълномощено от него материално отговорно лице. Като доказателства по делото са приложени и две фактури № ********* от 31.03.2010 г. на стойност 10323,67 лв. и № ********* от 31.03.2010г. на стойност 10323,67 лв. Към фактурите са приложени и два пропуска за извозване № 228 от 31.03.2010г. и № 216 от 29.03.2010г., както и товарителница от 31.03.2010г. Нито един от посочените документи не съдържа подпис на представител на купувача или упълномощено от него материално отговорно лице. Не се спори от страните и се установява от приложените по делото доказателства-справката от ТД на НАП, че процесните две фактури са включени в дневника за продажби на ответника по жалба и са отразени в дневника за покупките на жалбоподателя, както и че счетоводствата на двамата търговци са редовно водени. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени искове-установителен с правно основание чл.422 от ГПК и два осъдителни с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Предмет на въззивната проверка са исковете по чл.422 от ГПК и по чл.92 от ЗЗД. Досежно иска по чл.422 от ГПК: същият е задължителен, последващ етап от осъществяване на правната защита на кредитора при подадено възражение против разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на заповед за изпълнение, в срока, визиран с разпоредбата на чл.419, ал.1 от ГПК. Чрез този иск кредиторът упражнява правото си да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането му, което вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено следното: Признато в заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК в полза на ищцовата страна вземане, индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия казус това обстоятелство е установено чрез приложеното частно гражданско дело. Следва да бъде установен и юридическият факт, от които произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Тези факти не са установени, тъй като от събраните по делото доказателства не се доказа нито да са заявени от купувача съгласно договора доставките за фураж в посочените в процесните две фактури количество и цена, нито да е налице реално изпълнение на договора от страна на продавача по посочените две фактури, издадени от него. Както бе посочено по-горе, страните са уговорили изрично, че доставките ще се извършват по заявка на купувача, каквато в случая не е установено да е направена. Освен това страните са уговорили предаването на фуража по отделната доставка да се удостоверява с подписването на фактурите за доставената стока и от страна на купувача или упълномощено от него материално отговорно лице, а приложените по делото две фактури, въз основа на които се претендира да е налице изпълнение, не са подписани от представител на купувача или упълномощено от него материално отговорно лице. Не са ангажирани никакви други доказателства, които да установяват реалното извършване на доставката на фураж по процесните две фактури. Приложените два пропуска за извозване и товарителница не установяват този факт, а само че от обекта на продавача е натоварена стоката, но не и че същата е доставена на купувача. Фактът, че счетоводството и на двамата търговци е редовно водено и че двете фактури са отразени в дневниците за продажби на ответника по жалба и покупки на жалбоподателя, не води до извода за наличието на реално изпълнение по тях-на извършена доставка, а само до извода за наличието на търговска сделка между страните, който факт не се спори, а се спори реалното изпълнение по тази сделка. Доказателства за наличието на реално изпълнение по доставката на фураж по двете фактури не са ангажирани от ответника по жалба, а нему принадлежи доказателствената тежест за това. С оглед изложеното, съдът счита, че не се установява задължение на жалбоподателя за заплащане цената на фураж по процесните две фактури, тъй като не е установено изпълнение на договора по тези две фактури-наличието на реално извършена доставка по тях от продавача. Предвид на това, искът по чл.422 от ГПК е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед на това е неоснователен и искът по чл.92 от ЗЗД, като акцесорен, поради което и същият следва да бъде отхвърлен. Предвид фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд в обжалваната част е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго, с което да бъдат отхвърлени посоченÞте два иска. Следва да бъде отменено решението и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ответника по жалба разноски за производството пред първата инстанция в размер на 1301,74 лв. При този изход на делото следва ответникът по жалба да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за двете инстанции за адв.възнаграждение и държавна такса в размер на общо 2252 лв. Водим от горното, В. окръжен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 262 от 12.03.2012г. по гр.д. № 3602/ 2011г. по описа на В. районен съд в частта, с която е прието за установено, че В. П. в качеството му на „В. – В. П.”, с. П., дължи на „П. – С.” Е., с. С., област С. сумата 20647,34 лева, представляваща незаплатена цена на закупени комбинирани фуражи по фактура № ********* от 31.03.2010 г. на стойност 10323,67 лв. и № ********* от 31.03.2010г. на стойност 10323,67 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 25.05.2011 г. до окончателното изплащане, за заплащането на която сума е издадена заповед за изпълнение № 1467/27.05.2011 година по Ч.гр.дело № 2213/2011 година по описа на ВТРС, в частта, с която е осъден „В. – В. П.”-с.П. да заплати на „П.–С.” Е.-с.С. сумата 1032 лева, представляваща неустойка за забава на основание чл. 35 от договор за продажба с доставка на заявения фураж от 09.12.2009 година по посочените по-горе две фактури от 31.03.2010 г., както и в частта, с която е осъден „В. – В. П.”-с.П. да заплати на „П.–С.” Е.-с.С. сумата 1301,74 лева – разноски за държавна такса, съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.” Е. със седалище и адрес на управление: с.С., общ.С., обл.С., срещу „В. П.” със седалище и адрес на управление: с.П.,обл.В.Т., установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да бъде прието за установено, че „В. П.” със седалище и адрес на управление: с.П.,обл.В.Т., дължи на „П.” Е. със седалище и адрес на управление: с.С., общ.С., обл.С., сумата 20647, 34 лв., представляваща незаплатена цена на доставена по договор за продажба от 09.12.2009г., и фактура № ********* от 31.03.2010 г. на стойност 10323,67 лв. и № ********* от 31.03.2010г. на стойност 10323,67 лв., стока-комбиниран фураж, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 25.05.2011 г. до окончателното изплащане, за заплащането на която сума е издадена заповед за изпълнение № 1467/27.05.2011 година по Ч.гр.дело № 2213/2011 година по описа на ВТРС, като неоснователен и недоказан. ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.” Е. със седалище и адрес на управление: с.С., общ.С., обл.С., срещу „В. П.” със седалище и адрес на управление: с.П.,обл.В.Т., иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата 1032 лв., представляваща неустойка за забава на основание чл.35 от договор за продажба от 09.12.2009г. върху неизпълнено задължение по фактури № ********* от 31.03.2010 г. на стойност 10323,67 лв. и № ********* от 31.03.2010г. на стойност 10323,67 лв., като неоснователен. ОСЪЖДА „П.” Е. със седалище и адрес на управление: с.С., общ.С., обл.С., да заплати на „В. П.” със седалище и адрес на управление: с.П.,обл.В.Т., сумата 2252 лв. разноски по делото за двете инстанции. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. След влизане на решението в сила заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 2213/ 2011г. по описа на ВТРС и да се докладва на съдия-докладчика по същото. Председател: Членове: |