Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260884
16.10.2020 година
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11657 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК ********* против А.Х.Д., ЕГН **********, с която
е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 52, вр. с чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното
осигуряване.
В исковата молба се твърди, че на 22.06.2016 г.
ответникът постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр.
Пловдив – бил намерен в безпомощно състояние пред дома си, със съмнение за
злоупотреба с алкохол.
Тъй като състоянието не могло да бъде преодоляно в
спешен кабинет, се наложило болнично лечение. Бил хоспитализиран в Клиника по
клинична токсикология, за да бъде детоксикиран. Към този момент бил с
прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил през време на
болничния престой и към момента на напускане на лечебното заведение – на
23.06.2016 г.
Ответникът бил лекуван по алгоритъма на Клинична
пътека /КП/ № 107 „Диагностика и лечение на отравяния и токсични ефекти от
лекарства и битови отрови“ от Приложение № 11 към Решение № РД- НС- 04-24-1 от
29.03.2016 г. Била съставена История на заболяването /ИЗ/ № 38499/2016 г., в
която били описани извършените медицински дейности.
Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното
заведение, в периода на болничното лечение, както и към датата на напускането,
ответникът бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване, като
не възстановил правата си на здравноосигурено лице. Поради това, на основание
чл. 109, ал. 1 ЗЗО, следвало сам да плати стойността на оказаната му медицинска
помощ по клинична пътека № 107, която била в размер на 875 лева, определена съгласно действащия към момента на
хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги
и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.
Последният бил общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на
болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение.
Въпреки изпратената покана за плащане, такова
липсвало. Поради това, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2283/15.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4162/2019 г. по описа на ПРС, връчена
редовно при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК бил предявен настоящият иск. Моли се за уважаването
му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 14.03.2019
г. до погасяването. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез
особения представител е подал писмен отговор, с който оспорва иска, с
твърдения, че представената декларация за информирано съгласие не е подписана
от ответника, а дори да се установи, че е – той не разбирал смисъла и
значението на предоставения му формуляр.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4162/2019 г. по описа на ПРС, вземането по
настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е
връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван
настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК.
Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: ответникът е
постъпил за лечение по спешност в болничното заведение на сочената дата и е
напуснал самоволно на 23.06.2016 г.; за периода на
престой е бил с прекъснати здравноосигурителни права; бил е хоспитализиран в
Клиника по клинична токсикология, за да бъде детоксикиран; бил лекуван по алгоритъма
на Клинична пътека /КП/ № 107 „Диагностика и лечение на отравяния и токсични
ефекти от лекарства и битови отрови“ от Приложение № 11 към Решение № РД- НС-
04-24-1 от 29.03.2016 г., която била завършена и съставена История на
заболяването /ИЗ/ № 38499/2016 г., в която били описани извършените медицински
дейности; че стойността на оказаната му медицинска помощ по клинична пътека №
107 е в размер на 875 лева, която
същият не е платил /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3974/15.04.2020 г. – л.66-67/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги
съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
От представената медицинска документация /вкл. История на
заболяването № 38499/2016 г., Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури, Епикриза, фишове, лист за преглед на пациент; резултат от образно –
диагностично изследване и др./, се установява по безспорен начин, че ответникът
е постъпил в Клиника по клинична токсикология на лечебно заведение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата, във връзка с диагноза „интоксикацио кум етаноло акута“.
Безспорно е, че към момента на постъпването си в
болничното заведение и до края на исковия период вкл., той е бил
здравнонеосигурен, което се установява и от приложената по делото справка от
НАП /л. 17/, съгласно която лицето е с прекъснати здравноосигурителни права,
направена служебно от лечебното заведение в момента на постъпване на ответника
за лечение от националната база данни на НАП за здравноосигурителен статус.
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК,
е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че
неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени
от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други
услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на
лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се
прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни
осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ
месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
По делото е отделено за безспорно и се установява от
приложената и неоспорена медицинска документация, че всички сочени от ищеца и
необходими за възстановяване здравето на ответника медицински услуги и
изследвания, са извършени в периода на престой, като клиничната пътека е завършена.
При това положение и доколкото ответникът не доказва
плащане на оказаната му мед. помощ, а е бил неосигурен, той следва да плати
стойността й, на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ.
Относно реалното извършване на мед. дейности, за които се
търси плащане, по делото са приети множество медицински документи. Епикризата,
направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за
извършени интервенции, представляват официални писмени документи, изготвени от
длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална
доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. №
1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Материалната такава не е оспорена. Официалният
свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че
фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са
се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В
представените е отразено, че на ответника са извършени описаните мед. интервенции.
Не е имало спор и се установява, че пациентът е получил мед. помощ в пълен обхват и обем, като са спазени
изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи плащане на съответните услуги.
По размера на дължимата сума не е имало спор /вж.
доклада/, като същият се установява от анализа и съпоставката на извършените за
исковия период мед. дейности и изследвания от алгоритъма на КП, и представения
ценоразпис на лечебното заведение.
С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в
съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Последният се
установява по категоричен начин от действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската
помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в който е отразена стойността на всички мед.
дейности, които според документацията са извършени.
Възраженията на особения представител, макар принципно
резонни и отразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят. Ответникът
самоволно е напуснал лечебното заведение, като не е потърсил изпратената му
покана за плащане. Видно от съдържанието на собственоръчно
подписаната декларация за информирано съгласие /съгласно заключението на СПЕ,
което съдът кредитира като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните/, е удостоверил, че е запознат с ценоразписа на лечебното заведение
/т.II/. Фактът, че е
бил с прекъснати здравноосигурителни права се дължи на собственото му неизпълнение да
плати вноските си, за което носи отговорност като гражданин, желаещ да ползва
съответните услуги, финансирани от НЗОК, но при
определени правила.
Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца
съществува съответното парично вземане, по отношение на което е издадена
заповед за изпълнение, поради което предявеният иск следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.90/ и доказателства за сторени такива в размер на: 25 лева – ДТ; 300
лева - депозит за особен представител и 180 лева - платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Дължат
се общо 505 лева. Ответникът следва да плати депозита за СПЕ в размер на 120
лева в полза на бюджета на съда, предвид изхода от спора.
Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева –
платена ДТ, съобразно т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Х.Д.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 875 лева – главница, представляваща цена на
предоставена медицинска помощ -
диагностика и лечение за периода 22.06.2016 г. – 23.06.2016 г., дължима на
основание чл. 109 ЗЗО, ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда – 14.03.2019 г. до окончателното погасяване, за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2283/15.03.2019
г. по ч.гр.д. № 4162/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, следните суми: общо 505 лева /петстотин и пет лева/ - разноски за настоящото
производство и 25 лева /двадесет и
пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 4162/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да плати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Пловдив, сумата от 120 лева /сто и
двадесет лева/ - дължима сума за депозит за приетата СПЕ, платен от бюджета на
съда.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП