Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 06.03.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на шести февруари две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 543 по
описа за 2019 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производство е образувано по иск
с правна квалификация чл.132, ал.1, т.2 СК, предявен от М.Л.Ц. с ЕГН: **********, в
качеството на законен представител на сина си А.Н.М. с ЕГН: **********,***,
чрез адв. Е.Г. против Н.А.М. с ЕГН: **********, адрес: ***.
Ищцата твърди, че ответникът Н.А.М.
бил безотговорен родител, чието поведение представлявало опасност за здравето,
личността, възпитанието и имуществото на детето им, не се грижел за него –
дълго и трайно отсъствал от живота му, като едновременно с това години наред не
плащал издръжка.
Досега не била подавала молба за
лишаването му от родителски права, защото през изтеклите години се надявала той
да се вразуми и да се отнася към сина им като пълноценен баща.
Твърди, че още от началото на
брака им Н.М. никога не бил работил. Ищцата осигурявала по 1000 лв. за бизнеса
му с мента и ягоди, който имал с брат си и баща си. Нямало никаква доходност,
дори бусовете и автомобилите били заложени, а къщата и апартамента в П. били
ипотекирани и по-късно взети – по всяка вероятност от частни съдебни
изпълнители, или от банките, отпуснали кредитите. Ищцата си спомняла, че я
карали да се крие и да не отваря на ВиК инкасатора, защото имали натрупана сметка
за вода над 800 лв., която впоследствие се наложило отново тя да плати.
Оказвало се, че средствата, които давала уж за бизнеса, от който да се
облагодетелства и тяхното семейство, отивали в казино „Р.“ и други п. казина,
където редовно с брат си бившият ѝ съпруг прекарвал цели нощи. Много
често той идвал на работното ѝ място и пред колежки безпардонно я
притискал да му дава пари, стигало и до грозно изнудване. Не се чувствал
неудобно, че всички средства за семейството осигурявала изцяло тя – поемала
сметките – режийни разходи, храна, дрехи. Атмосферата била трудно поносима и
поради факта, че на неин гръб ответникът и брат му посрещали свои гости, което
категорично притеснявало нормалния им режим.
Ищцата твърди, че още в първите
години на детето им се усещала пълната незаинтересованост на бащата, който
следвало да участва в грижите за отглеждането, възпитанието и издръжката му,
както и по-късно във времето – да дава личен пример със собственото си
поведение с оглед изграждането му като пълноценен, възпитан индивид с морални
ценности. Ищцата доловила нездравото влияние на семейството на съпруга си и
успяла да го уговори да се преместят при родителите ѝ.
Като заживели при тях, те му
давали пари, купували му цигари, любимата му кока-кола и пълнели резервоара на
автомобила, с който обикалял незнайно къде. След раждането на детето им А., Н.
постоянно си играел игрички на компютъра и въпреки че билна 50 см от легълцето,
когато бебенцето им заплачело, той викал майката на ищцата да реагира, за да не
си разваля спокойствието, докато тя работела. Редовно ставал по обяд, нямал
никакъв принос при отглеждането на сина им. Никога не попитал как тя се справя,
когато детето е болно, а се налагало да го води по лекари, имало и други
ангажименти около него. Той никога не изпълнявал преките си родителски
отговорности – участие във възпитанието на детето, плащане на издръжка, да се
вземе детето от различни обществени институции – болница, медицинско заведение,
ясли и т.н. Ищцата била потресена от изключително безотговорното му отношение
към А., когато си счупил ръчичката при падане от люлка. Детето се гърчело от
болка и плачело неистово, а ответникът неглижирал ситуацията и не му обърнал
внимание. Добре, че бащата на ищцата тогава бил наблизо, за да закара детето в
болница да го гипсират. Отново безотговорно отношение ответникът проявил при
операцията на носна сливица, която направили, когато А. бил на 7 години. Ищцата
го информирала, без да му търси съдействие – нито във финансов план, нито като
присъствие. Той с нищо не показал, че се е заинтересувал, че му е домиляло или
има желание да бъде полезен по някакъв начин. Дори не отишъл на посещение в
болницата или вкъщи. Оправдал се, че е по-добре да не взема детето дълго време
– уж докато се възстановяло напълно.
Когато родителите на ищцата
започнали по-упорито да го подтикват да застане като глава на семейство на
мястото си, ответникът се почувствал застрашен да не му се развали
спокойствието и се преместили да живеят в П.. Детето го записали на ясли, за да
можела ищцата да работи, докато ответникът продължил да е безработен.
Безотговорността му продължила в същите измерения и цялата тежест на семейния
живот и отглеждането на малкото им дете били изцяло върху нейните плещи.
След едно негово изключително
грубо отношение към ищцата, когато се прибрала от служебен банкет, на който
имала възможност да отиде, тъй като родителите ѝ поели ангажимент да
гледат детето, тя решила че търпението ѝ вече е изчерпано. Въпреки, че
бившият ѝ съпруг бил отказал да дойде с нея на празника, като се
прибрала, той започнал да я нарича с нецензурни епитети, обиждал я
неоснователно, хвърлил ѝ телефона, за да не може да се свърже с
родителите си и ѝ нанесъл физически и психически травми. Много скоро след
това намерила пликче бял прах и салфетки под масата, за които веднага се
усъмнила, че са наркотици. Ищцата била предупреждавана от близки и познати, че
имат информация относно негова наркотична зависимост. До този момент не ѝ
се вярвало, но фактът, че вкъщи държал такива опасни неща, до които детето им
би могло да има достъп, да поеме от тях, да занесе в детската ясла, преляло
чашата на търпението ѝ. Говорила с родителите си и започнали да търсят
квартира да се изнесат с детето. Това станало през 2011 година и оттогава започнал
кошмар – следял ги, причаквал ги на входната врата на блока, затискал я грубо,
за да не могат да влязат, защото трябвало да се върнат при него. И ищцата била
сигурна, че единственият му мотив бил изключително меркантилен – тя да е на
разположение като източник на средства. Нито веднъж не попитал детето как е и
не проявил желание да го гушне или изведе на разходка. На всичкото отгоре не си
давал сметка колко стресирал нея и А., позволявал си да издебне някой съсед и
да се вмъкне заедно с него във входа и блъскал по вратата на апартамента да го
пуснат да влезе. Един ден ищцата отворила и се опитала да го убеди, че нямат
бъдеще и трябва да се разведат кротко по взаимно съгласие, но той се нахвърлил,
започнал да я дърпа грубо и смачкал документите, които били изготвени за
развод. Заплашил я: „Ако друг гледа моето дете, ще видиш какви случки ще ви се
случат!“. И това не било, защото детето му е мило – той никога не се бил грижил
за него, а за да не се събере с никого и да ѝ е трудно да отглежда сама
сина им А..
Ищцата твърди, че неведнъж
хранѝ, които била купувала за детето и които всички знаели, че А. много
обича, след известно време като ги потърсел в хладилника, не си ги намирал,
защото баща му ги бил изял, без да се замисли да остави нещо и за него. А
самият той никога нищо не му бил купувал. Само веднъж занесъл в детската
градина торбичка със сладки неща, но се оказало, че са с изтекъл срок на
годност и учителките били много възмутени. Това било единственото нещо, което
му занесъл като подарък.
Ответникът бил изключителен
егоист и от самото раждане на сина им не полагал никакви грижи за него, а с
времето започнал напълно да го игнорира.
Самото дете разказвало с болка за
един от малкото случаи, при които били излизали с баща си и то – все за кратко.
А. поискал пица, но баща му купил само за себе си и накрая му е оставил
коричката, с обяснението, че бил много гладен. Опитал се да убеди детето, че
пържените картофи, които му взел, са по-полезни, въпреки че бил ги осолил
дотолкова, че не ставали за ядене.
Друг подобен случай на
безотговорно отношение и липса на всякакво родителско чувство бил, когато
оставил детето гладно цял следобед. Въпреки, че решението по развода му давало
право на лични отношения с детето многократно и с часове, бившият съпруг на
ищцата обикновено го вземал за не повече от два-три часа. Въпросният ден го бил
взел от детските ясли, в 21 часа го довел в заведението, където тя работела
като управител и ѝ поръчал да осигури вечеря за него и детето. Дотогава
не го бил хранил! Сина им бил гладен до припадък, тъй като в яслите точно този
ден храната не му била допаднала. Като капак на тази си постъпка, ответникът
обявил на ищцата, че в 22 часа тръгва към С. на банкет, а тя да си търси начин
да се оправя с детето.
Друг случай, при който било
смачкано достойнството на сина им, станал в дома на ответника. След развода
няколко години родителите на му не били проявявали интерес и не били виждали
детето А.. Ответникът го завел у тях, но по нищо не им проличало да се радват
на присъствието му. Дори дядото го избутвал грубо и му се карал, че минава пред
телевизора и им пречи да гледат мач. Детето тогава било на осем години, много
чувствително и деликатно като душевност и това пренебрежително отношение му се
запечатало задълго. То било съсипано – отхвърлено и пренебрегнато, задавало
болезнени въпроси с какво ги е обидило, дали това е истинския му баща, та не го
обича и не иска да е с него. Неизбежно тази травма го преследвала и до днес.
Децата се впечатлявали от подаръци, а те не му били подготвили дори един
шоколад. Явно им била семейна черта, щом родният му баща никога не се бил сещал
да му купи нещо, да му подаде в ръчичките още като малък та и до днес и да
демонстрира желание да го зарадва.
Вече повече от три години
ответникът не бил давал и стотинка. Последно за рождения ден на детето през
2016 година поискал да го види и вместо подарък дал последната издръжка от 150
лв. Оттогава не бил дал дори един лев. Тогава взел телефонния номер на А., но
нито веднъж не му бил звънял.
Тази пълна незаинтересованост на
родния му баща, се компенсирала пълноценно от настоящия съпруг на ищцата – Т. А. много го харесал и бързо свикнал с
него. Отначало той идвал на гости в квартирата им, но един ден детето си
събрало в кашонче играчките и казало, че иска при Т.. Това се повторило
неколкократно и след проведен разговор с него, ищцата и сина ѝ заживели с
Т.. Като се преместили с багажа при него, детето тръгнало на детска градина,
купили кола. Ищцата уведомила бившия си съпруг за новия им адрес и той се
разбеснял, че заживява с друг мъж.
Скоро след това били планирали
разходка с новата кола за уикенда с Т. и А. и ищцата споделила с бившия си
съпруг, че това е причината да не му даде детето съответния ден /на
изненадващото му желание да го вземе/ и че ще го компенсира други следващи дни.
Той се ядосал и я заплашил. Като тръгнали сутринта, Т. установил, че воланът
играе съмнително силно и спрял да огледа колата, да провери за технически
неизправности. Точно така се оказало – задна лява и предна дясна гума били
извън строя – разхлабени гайки на джантите. Така съществувала реална опасност
за живота на пътуващите в автомобила, особено при завой. Имали съмнения, че е
възможно ответникът да е реализирал някои от заплахите си или най-малкото – да
го е направил за отмъщение и да препятства пътуването им.
Ищцата започнала да изпитва
основателен страх от всяка среща, когато му предавала детето за няколко часа,
но за нейна радост, това ставало все по-рядко, защото той ги бил забравил напълно.
Тодор нееднократно му казвал да звъни на него, за да не притеснява нея. Ищцата
била щастлива, че съпругът ѝ Т. бил достатъчно интелигентен и бързо
осъзнал що за хора били и игнорирал глупостите, които бившата ѝ свекърва
постоянно му говорела за нея с множество нецензурни характеристики. Т. бил
изключителен родител, грижел се с абсолютно еднаква любов и отдаденост към А. и
към дъщеричката им Т., родена от техния брак. Много фино успявал да прокара
трайна и дълбока връзка между брат и сестра, която ищцата била сигурна, че с
годините все повече ще укрепва. Успявали да създадат за децата си стабилно
семейство и като финансова сигурност – живеели в гр. С. и двамата работели във
В. с много добри постоянни доходи.
Най-голямо щастие на ищцата носел
фактът, че А. приемал Т. за баща и двамата били в изключително топла връзка,
рядко съществуваща дори между биологични баща и син. Показателно било, че
детето много се гордеело, когато от познати или непознати чуел: „Приличаш на
баща си!“. Той така го наричал, започнал от 4-годишен изцяло по своя
инициатива.
Ищцата заявява, че ответникът
прекъснал нормалните връзки с нея и сина им, понастоящем не знаели къде е, жив
ли е, бил дезинтересиран в пълна степен от детето си и от грижите за него. Той
не потърсил нормален контакт с него, не предоставял абсолютно никакви средства
за издръжката му в период от три години, а преди това го правел съвсем
епизодично. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или
друг материален принос за отглеждането му сочели противоправно поведение на
бащата и представлявало цялостно неизпълнение на родителските му задължения,
което ищцата счита, че е основание за лишаване от родителски права.
Предвид всичко изложено, за ищцата бил налице правния интерес да предяви
настоящия иск, с който моли ответникът да бъде лишен от родителски права по
отношение на детето А.Н.М..
Препис от постъпилата искова
молба и доказателства са изпратени на ответника и на Р. п. – К..
В рамките на едномесечния срок е
постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 ГПК от назначения на ответника особен
представител – адв. А.Ц.. Адв. Ц. посочва, че съгласно чл.132 от СК, родителят
може да бъде лишен от родителски права в особено тежки случаи но чл.131 от СК,
когато поведението му представлява опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето, а също така и когато без основателна
причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Лишаването от родителски права
било изключителна и крайна мярка, която се предприемала за защита на децата в
отношенията им с родителите. В случая от обстоятелствената част на исковата
молба и от представените със същата писмени доказателства не можело да се
направи извод, че са налице факти и предпоставки за лишаване на ответника от
родителски права по чл.132 от СК. В обстоятелствената част на исковата молба се
навеждали твърдения за влошени отношения между родителите, през периода когато
те били в брачни отношения. Изнасяли се твърдения за конфликти между ищцата от
една страна и ответника, и конфликти между ищцата и родителите на ответника. В
исковата молба не се установявали действия от страна на ответника, които да
обосноват извод, че същите представляват опасност за личността, здравето или
възпитанието на детето. Твърденията за „бял прах” и „развинтени гайки” били
само съмнения на ищцата и то в годините когато те били в брачни отношения с
ответника и известно време непосредствено след развода – т. е. около 2013 г. За
тези съмнения на ищцата не се представяли никакви доказателства като молби
и/или жалби за сезиране на съответните органи за действията на ответника по
настоящото дело.
Съгласно представеното с исковата
молба бракоразводно решение от 23.10.2013г., постановено по брачно дело №8664
от 2013г. по описа на Р. с. – П., упражняването на родителските права по
отношение на детето А.Н.М. били възложени на ищцата, като за нея се явявало
задължение непосредствената грижа при отглеждането на детето. От друга страна
за ответника Н.М. бил определен доста стеснен режим на лични отношения с детето
А..
Лишаването от родителски права
представлявало цялостно отнемане на родителските правомощия, за която нямало
основание да бъде предприета. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
Р. п. гр. К. не е депозирала
отговор на исковата молба и не е взела становище.
Съдът като прецени представените
пред него доказателства и във връзка с наведените твърдения, намира за
установено следното:
От представеното по делото
удостоверение за раждане на детето А.Н.М., ЕГН: ********** е видно, че страните
по делото са негови родители.
От представеното решение №3938/23.10.2013
г., постановено по гр. д. №8664 от 2013г. по описа на Р. с. – П., се
установява, че бракът между М.Л. М. (сега Ц.) и Н.А.М. е бил прекратен на 23.10.2013 г., като
родителските права по отношение на детето им А.Н.М. са предоставени на майката
и местоживеенето му е определено да бъде при нея. Определен е следният режим на лични отношения между бащата и
детето: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч.
на същия ден, както и двадесет дни през лятната ваканция, които да не съвпадат
с отпуска на майката. Н.М. е осъден да заплаща на малолетния си син месечна
издръжка в размер на 150 лева, считано от 27.05.2013 г., до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
От представеното удостоверение
№********** е видно, че на 18.05.2014 г. ищцата М.Л.Ц. (тогава Д.) е сключила
граждански брак с Т. С. Ц..
Представени са удостоверения
издадени на 28.03.2019 г. от Община С., от които се установява, че постоянният
и настоящият адрес на ищцата и малолетния А.М. ***, комплекс „С.“, бл.№*****,
вх.***, ет.***, ап.*****.
От представената служебна бележка
изх. № УР-08 846/07.10.2019 г. на СУ „В. Л.“ – гр. К. се установява, че А.Н.М.
е ученик в 5-ти клас за учебната 2019/2020 г.
Представени са от ищцата 2 бр.
фишове за заплати и медицински документи, от които е видно, че тя работи във „В.“
ЕАД – гр. С., а детето А.М. е със здравословни проблеми.
От изготвения от Д. „С. п.” – гр.
К. социален доклад и след изслушване в съдебно заседание на социалния работник
П. А. се установява, че грижи за малолетния Н.М. полага майката М.Ц. и нейният
втори съпруг Т. Ц.. Живеят в жилище в гр. С., собственост на Т. Ц., като заедно
отглеждат и родената от брака им на 16.04.2014 г. Т. На децата са осигурени
всички условия за нормалното им отглеждане и се задоволяват всички техни
потребности. А. посещава редовно училище и има изграден приятелски кръг.
Споделил е със социалния работник, че има много блед спомен
за своя биологичен баща. Спомнял си единствено как преди години го е завел на
разходка. Казал на баща си, че е гладен и той му купил пица, която изял, а на
детето оставил коричките. Детето е заявило, че ако срещне баща си, не би го
разпознал. Не го е виждал от няколко години и дори не са разговаряли по
телефона. Посочил, че приема Т. за свой родител и пред приятелите си го
представял за свой баща. Споделил, че се обръща към него с „татко”. Бил много
привързан към него, към майка си и към своята сестричка Т.. Чувствал се спокоен
в дома на семейството си. Майката също потвърдила, че детето е много привързано
към вторият ѝ съпруг, а биологичният баща напълно се бил дезинтересирал
от него. От около четири години изобщо не го бил потърсил, нито му изплащал
издръжка. Т. Ц. от своя страна също е споделил със служителите на ДСП К., че
приема А. за свой син и по никакъв начин не го отделя от биологичното си дете Т..
От показанията на свидетелите Т.
И. М. и Л. И. Д. се установява, че първата е майка на ищцата, а втората – съсед
на св. М. в с. Д.. Двете потвърждават, че М.Ц. и Н.М. са родители на роденото
от брака им малолетно дете А.. Заявяват, че брачният живот на съпрузите е бил
съпътстван от конфликти и скандали. Н.М. бил безотговорен родител и съпруг,
подлагал съпругата си както на психически, така и на физически тормоз. Не
работел, не се ангажирал с нищо в помощ на семейството, единствено трупал дългове
и играел хазартни игри. Имало съмнения и се говорело, че употребява наркотици и
извършва други незаконни дейности. Грижите за сина му А. се полагали само от
майката, на която помагали нейните родители, а той предпочитал да се събира с
приятели и да посещава игрални зали. Издръжката на семейството се осигурявала
от ищцата, на която многократно се налагало да изплаща дългове на съпруга си.
Ответникът не отделял необходимото внимание на детето си, в нито един момент не
се проявил като грижовен баща, дори когато А. бил болен. Всичко това довело до
непоправимо разстройство на брака и фактическа раздяла между съпрузите през
2011 г. След раздялата ответникът продължил да тормози ищцата, преследвал я и
отправял заплахи за саморазправа. Отношението му към детето с нищо не се
променило и нито отделял време за контакти с него, нито му купувал или
подарявал каквото и да било. През 2013
г. ищцата и ответникът се развели, а на следващата година тя се омъжила за Т. Ц.
и заживяла при него в гр. С.. През 2016 г. им се родило дете, което отглеждали
заедно с А.. Т. се отнасял грижовно и към двете деца и не ги делял по никакъв
начин. Бил изключително отговорен съпруг и родител и връзката му с А. била
много силна. Детето го възприемало за свой баща и така го представял на
приятелите си. Биологичният му баща преустановил контакти с него и не се били
виждали вече няколко години. Споменът на детето за баща му бил съвсем бегъл.
Ответникът бил с неизвестно местонахождение. След развода той изплатил, макар и
със закъснение, няколко вноски от издръжката, на която бил осъден, но през
последните 3-4 години напълно спрял да плаща издръжка на сина си.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.132, ал.1, т.2 СК.
Съгласно чл.132, ал.1, т.2 СК
родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна
причина трайно не полага грижи за детето си и не дава издръжка. Лишаването от
родителски права константно се възприема от съдилищата като крайна мярка за
защита на децата, която следва да се прилага при доказана нужда. Трайното
неполагане на грижи за детето и липсата на финансов принос за отглеждането му
сочи на противоправно поведение на родителя, създаващо риск за отглеждането и
възпитанието на детето. В разглеждания случай съдът приема, че е налице именно
такова поведение от страна на ответника. С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира за доказано твърдението на ищцата, че до 2016 г.
ответникът е имал съвсем формално участие в отглеждането на детето А., а след
това – вече повече от три години, напълно се е дезинтересирал от него, не плаща
издръжка и трайно не полага грижи за сина си. Доказателствата установяват по
безспорен начин, че след раздялата с майката, бащата много рядко е търсил
контакт с детето си, а през последните три години такива контакти напълно
липсват – не се е интересувал от това как то се отглежда и какви нужди има, не
е предоставял и средства за отглеждането му, а също така не е предприел и
никакви действия, за решаване на неговите здравословни проблеми. С оглед разпределянето на
доказателствената тежест в процеса, не се ангажираха доказателства за наличието
на основателна причина, поради която бащата не е изпълнявал родителските си
задължения спрямо малолетното дете на страните. Предвид това, съдът намира за
безспорно доказано, че ответникът действително трайно не полага грижи за детето
А. и не дава средства за издръжка без основателна причина, като това му
поведение е в продължение на дълъг период от време – повече от 3 години. Самото
дете приема за свой баща вторият съпруг на майка си и се представя като негов
син. Ето защо, съдът намира, че в случая са налице предпоставките за лишаване
на ответника от родителски права, като това би било в интерес на детето.
Съгласно разпоредбата на чл.134 СК във всички случаи на лишаване от
родителски права съдът следва да определи и мерките относно личните отношения
между родителя и детето и издръжката му, когато не е присъдена. В случая с
решението, по което е допуснат развод между страните, съдът е определил режима
на лични отношения на бащата с детето, както и да заплаща месечна издръжка в
размер на 150 лева. Ето защо съдът намира, че не следва да се произнася по
въпросите за личните отношения между бащата и детето и дължимата месечна
издръжка, тъй като е налице произнасяне от бракоразводния съд в тази насока.
При изменение на обстоятелствата обаче, по искане на родителя, съдът може да
измени постановените мерки по чл.131, чл.132 и чл.134 от СК.
Предвид изхода по спора на ищеца
се следват разноски в размер на общо 830 лева, от които 30 лева за платена
държавна такса, 400 лева за особен представител и 400 лева за адвокатски
хонорар.
По делото съдът е
назначил особен представител на разноски на съда, като за определеното
възнаграждение в полза на адвокат А.Ц. следва да се издаде разходен
касов ордер за 400 лева.
На основание чл. 136 СК, след
влизане в сила на настоящото решение, съобщение за същото следва да се изпрати
до общината по постоянния адрес на ответника за вписване на лишаването от
родителски права на ответницата по отношение на децата, както и на Д. „С. п.” –
гр. К. – по настоящ адрес на децата.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ЛИШАВА от родителски права, на основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК, бащата
Н.А.М. с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** по отношение на детето А.Н.М.,
ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Н.А.М. с ЕГН: **********,
да заплати на М.Л.Ц. с ЕГН: ********** сумата от 830.00 лв. (осемстотин и
тридесет лева), представляваща разноски по делото.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ на адв. А.Ц. РКО за сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева).
ДА СЕ ИЗПРАТИ, на основание чл.
136 от СК, след влизане на решението в законна сила съобщение до ОБЩИНА П., район Централен за вписване лишаването
от родителски права.
ПРЕПИС от решението, след
влизането му в законна сила да се изпрати на Д. „С. п.” – гр. К.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред О. с. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.