№ 9946
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110156421 по
описа за 2022 година
„....“ ЕАД е предявило срещу Б. В. К. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва, както следва: 2857,87 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.01.2022 г. до окончателното
изплащане, 461,29 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 17.12.2021 г., 19,88
лева – сума за дялово разпределение за периода 12.2018 г. – 04.2020 г. и 4,31 лева –
мораторна лихва за периода 31.01.2019 г. – 17.12.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ж. к. „Люлин“, бл. 316, вх. Г, ет. 7, ап. 78, аб. № 199722, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 3148/2022 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването на дължимите суми на интернет страницата на
дружеството.
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове по основание поради
обстоятелството, че не е потребител на топлинна енергия, но не и по размер. Навежда
възражение за погасяване на вземанията с изтичане на 3-годишна давност. Оспорва да е
1
собственик или носител на вещно право на процесния имот. Оспорва дължимостта на
сумата за дялово разпределение на ищеца, тъй като ищецът не е материално легитимиран да
претендира тази сума. Оспорва претенциите за лихви, тъй като не са представени
доказателства за публикуването на сумите, поради което и ответникът не е бил поставен в
забава.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия, тъй като е
ползвател на процесния топлоснабден имот. Представена е Заповед от 14.12.2013 г. за
настаняване на Б. В. К. в общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл.
316, вх. Г, ет. 7, ап. 78. С Договор за наем от 16.01.2014 г. Столична община, район „Люлин“
отдава под наем на Б. В. К. общинско жилище в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 316, вх. Г, ет.
7, ап. 78 за срок от 1 година. Със Заявление от 21.09.2018 г. Б. В. К. е поискал да бъде
закрита партидата му на адрес: ж. к. „Люлин“, бл. 316, вх. Г, ет. 7, ап. 78, аб. № 199722. Със
Заявление от 17.03.2020 г. Б. В. К. е направил искане до „....“ ЕАД за заличаването му като
титуляр на аб. № 199722.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че размерът на главница
за топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2020 г. е 2857,87 лева, размерът на мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. – 17.12.2021 г. е 461,29 лева, размерът на главницата за
дялово разпределение за периода 12.2018 г. – 04.2020 г. е 19,88 лева и размерът на
мораторна лихва за периода 31.01.2019 г. – 17.12.2021 г. е 4,31 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
С ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК вече е изяснен
смисъла на понятието титуляр на вещно право на ползване по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
като в т. 1 изрично се сочи, че собствениците или титулярите на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение /каквото е и наемното/,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената ѝ.
2
Съдът приема, че до 21.09.2018 г. Б. В. К. е бил титуляр на партида за ползване на
топлинна енергия, когато е поискал тази партида да бъде закрита. Подаването на заявление
за откриване на партида по своята същност представлява предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, което е било прието от ищеца,
поради което и ответникът е придобил качеството на купувач на топлинна енергия.
Следователно наемателят на имота в случая е бил страна по правоотношението с
топлопреносното предприятие и е потребител на топлинна енергия по смисъла на закона,
поради което и дължи на топлопреносното предприятие заплащане на цената на тази
енергия за времето, през което е имал това качество.
Следва да се посочи, че според чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща
разходите, свързани с ползването на имота, което включва и разходите за топлинна енергия
за имота. По същество същото правило е възпроизведено в чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС, според
която разпоредба неплащането на консумативните разноски за имота (включително и за
топлинна енергия) е основание за прекратяване на договора за наем на общински имот.
Посочените отношения обаче са между наемодателя и наемателя по договор за наем.
Възможно е наемателят да изпълни задължението си за заплащане на потребената за имота,
отдаден под наем, топлинна енергия, като я заплати не на своя наемодател, а направо на
топлопреносното предприятие. Това обаче не означава, че законът променя положението,
предвидено в ЗЕ, че потребител на топлинна енергия е лицето, което притежава вещно право
върху имота и съответно това лице е в облигационни отношения с топлопреносното
предприятие, по силата на които дължи да заплаща цената на потребената за имота топлинна
енергия. Ако собственикът или ползвателят е отдал имота под наем на друго лице, той
остава задължен за заплащане на цената за топлинна енергия, а неговият наемател дължи на
него като наемодател заплащането на разходите за топлинна енергия.
Следователно за времето, през което не е налице наемно правоотношение, наемателят
на имота не е страна по правоотношението с топлопреносното предприятие и не е
потребител на топлинна енергия по смисъла на закона, поради което не дължи на
топлопреносното предприятие заплащане на цената на тази енергия.
Съдът намира, че предявеният иск би бил основателен за периода 01.05.2018 г. -
21.09.2018 г. През останалата част от процесния период няма данни за наличие на
облигационно отношение между страните, с оглед на което и отговорен за заплащането на
потребената топлинна енергия в имота е неговият собственик, а именно Столична община.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
3
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност. Предвид
нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на
иск, в случая подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
на 24.01.2022 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника
топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 24.01.2019 г. или обхваща
претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода
24.01.2019 г. – 30.04.2020 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на
вземанията е основателно за периода 01.05.2018 г. – 23.01.2019 г.
Така за периода, когато ответникът би отговарял, исковете са погасени по давност, а
за останалия процесен период е отговорно друго лице, различно от ответника, поради което
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, който е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева, което не е
прекомерно с оглед чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове на „....“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Б. В. К., ЕГН **********, за признаване за установено на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съществуването на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 2857,87
лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 24.01.2022 г. до окончателното изплащане, 461,29 лева – мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. – 17.12.2021 г., 19,88 лева – сума за дялово разпределение за
периода 12.2018 г. – 04.2020 г. и 4,31 лева – мораторна лихва за периода 31.01.2019 г. –
17.12.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 316, вх. Г, ет. 7, ап. 78,
аб. № 199722, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3148/2022 г. на
СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Б. В. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за исковото и заповедното производство в размер на
650 лева.
4
Решението е постановено при участието на „.....“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5