РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Монтана, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500410 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260155 от 15.04.2021година по гр.д.№3288/2017година
по описа на ЛРС е извършена съдебна делба по отношение на имотите и
между страните с квоти определени с Решение от 03.07.2018година по
настоящето дело, като съдът е разпределил наследствените имоти без да
тегли жребий, като се е позовал на заключение на вещо лице, без да посочи
кое и без да го е приподписал.Със същото решение е извършено уравнение на
дяловете и са присъдени държавни такси в полза на съда без да са изложени
доводи за това в мотивите.
Недоволна от така постановеното решение е останала Л. М. от гр.*и
е обжалвала същото в предвидения в закона срок за това.В жалбата си е
изложила доводи за незаконосъобразност на така постановеното решение, тъй
като наследствените имоти не са раздели първо по колена, а след това между
всички наследници и по този начин някои от съделителите са получили имоти
в големи по размери, като по този начин се чувства ощетена.Моли съда да
отмени обжалваното решение и постанови ново, с което всеки съделител
получи справедлив реален деля съобразно правата си.
1
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката
не се явява и не се представлява.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите
страни.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства и в
тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните,
оплакванията в жалбата и въз основа на закона, намира следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в
срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество
е основателна.Съображенията на МОС за това са следните:
С атакуваното решение първоинстанционният съд е извършил
съдебна делба по отношение на допуснати до нея 10 на брой земеделски
имоти останали в наследство от общия наследодател И.Ц., починал на
13.06.1952година ,находящи се в землището на с.*
За да постанови атакуваното решение ЛРС в мотивите се е позовал, че
със заключение на вещо лице, което е приобщено по делото са обособени
дялове съобразно правата на страните и без да изготвя и предявява
разделителин протокол, въпреки че е посочил че е съставил такъв, при
условията на чл.350 от ГПК е извършил разпределение на имотите между
страните.Как е извършено това разпределени в мотивите на решението не се
съдържат никакви доводи.
МОС намира така постановеното решение за нищожно, като изготвено
в грубо нарушения на закона и не съдържащо мотиви.
Основен принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик
може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и само ако
имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан , т.е.
всеки съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество,
ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно,
като това право съществува по отношение на всеки един имот .
Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно и
удобно зависи както от вида и предназначението на допуснатите до делба
имоти, т.е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите, т.е. от
2
субективното им отношение към предвидената в закона възможност да
поискат, респ. да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти
съществено се различават един от друг по предназначението си или по други
основни характеристики.
При групиране на имотите за сформиране на тези дялове основната цел е
дяловете да съответстват максимално на квотите в съсобствеността, като
участниците в наследственото коляно придобиват имоти в квоти,
съответстващи на наследствените им права.
Когато съдебната делба се извършва чрез образуване на дялове според
броя на съделителите и последващо теглене на жребий, то в проекта за
разделителен протокол по чл. 347 ГПК, а и в окончателния разделителен
протокол по чл. 350 ГПК, съдът следва да посочи кои имоти се включват в
дяловете, каква е стойността /цената/ на всеки от дяловете и какви суми за
уравнение са дължими между получателите на отделните дялове. Това е
необходимо, за да бъде предварително ясно на съделителите не само как са
групирани имотите, но и какви суми ще са необходими за уравнение на
дяловете. Силата на присъдено нещо на решението по обявяване на
окончателния разделителен протокол обхваща именно тези три въпроса:
колко са дяловете и какво имущество се включва в тях, каква е стойността на
всеки дял и какво уравнение ще бъде дължимо при получаване на съответен
дял. С тегленето на жребий формираните дялове получават своя персонален
носител, т.е. идеалните части се превръщат в реални и делбеното
производство приключва.
Съдебно решение, с което се обявява за окончателен разделителен
протокол, който не съдържа горепосочените реквизити: формирани дялове от
делбените имоти, стойност на дяловете и дължими суми за уравнение, е
неправилно поради нарушение на закона.
Липсата на тези мотиви в първоинстанционното решение обуславя
отмяна на същото и връщането му за ново разглеждане.
В случая постановеното от Ломския районен съд решение по чл. 350
ГПК страда от най-тежкия порок - пълна липса на мотиви и диспозитив, който
не изразява разбираема воля на съда. Нищожността е най-тежкия порок на
съдебните решения и тя е налице когато волята на съда изобщо не е надлежно
формирана или ако е формирана воля, но тя е така изразена, че съдържанието
3
й не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването. В последния
случай решението е абсолютно неразбираемо и настоящият случай е такъв.
Изобщо не са формирани дялове в диспозитива, не са определени
стойностите на дяловете, нито сумите за уравнение.
Предвид горното първоинстанционното решение е обременено с най-
тежкия порок за съдебните решения - нищожност.Като не е мотивирал
решението си ЛРС е допуснал съществено нарушение , поради което следва
да се прогласи неговата нищожност и делото да се върне за нова разглеждане
от друг състав на съда.
При ново разглеждане , когато пристъпи към извършване на делбата
съдът следва отново да прецени кой е приложимият способ с оглед
особеностите на конкретния спор, а именно: възможно ли е теглене на жребий
или са налице предпоставките за разпределяне на имотите пли без съставяне
на разделителен протокол предвид трайно установеното ползване на някои от
имотите. При новото разглеждане следва да се назначи отново съдебно-
техническата експертиза, като на вещото лице по нея следва да се поставят
следните задачи: да се определи актуалната пазарна цена на допуснатите до
делба имоти; да се изготви проект за разпределяне на имотите по колена и
при възможност и на съделите в тях на самостоятелни имоти, като всеки
реален дял максимално да съответства по стойност на стойността на дяловете
на съделителите от съответното коляно и да се изчислят сумите за уравнение
на дяловете, които наследниците от съответното коляно дължат на
наследниците от друго коляно.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №260155 от
15.04.2021година по гр.д.№3288/2017година по описа на ЛРС
ВРЪЩА гр.д.№3288/2017година по описа на ЛРС за ново разглеждане
от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението му на страните ,че е изготвено.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5