РЕШЕНИЕ №

                                       гр. Ловеч, 22.02.2021 година

                                        

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 462 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

              Административното дело е образувано по жалба на „****“ ООД, с  ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. ****, представлявано от управителя В.Б.Г. чрез адв. В.И.И.–К.-ЛАК, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10857 от 23.09.2020 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – склад на едро, находящ се в гр.Ловеч, ул. ****, стопанисван от „****“ ООД с идентификационен номер на ЮЛ ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. **** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1, т. 1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

                С доводи в жалбата, че оспорената заповед е издадена с порок във формата, т.к. няма конкретни мотиви и в противоречие с целта на закона,   се иска отмяната й като незаконосъобразна.                  

                В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. По същество навежда като довод за отмяна на оспорената заповед настъпилото към датата на съдебното заседание изменение в Закона за данъка върху добавената стойност с чл.186 а от ЗДДС съгласно, който наложената ЗПАМ „Запечатване“ не се прилага за първо нарушение, каквото е процесното. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

               Ответникът по делото - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативен контрол“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. В писмени бележки по делото излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Счита за безспорно установено с   приложените към преписката доказателства, че е извършено административно нарушение по смисъла на чл.25, ал.1, вр. ал. 3, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС - неиздаване на фискален бон. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и същевременно прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството-жалбоподател такива за адвокатско възнаграждение.

                Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

               Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:        

                Оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/  № 10857 от 23.09.2020 година  е издадена от Ж.И.А.като началник отдел „Оперативни дейности“ –В.Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-1148  /25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваната заповед на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС на „****“ ООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ – склад на едро, находящ се в гр. Ловеч, ул. ****, стопанисван от дружеството и е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Фактическите обстоятелства за нарушението се свързват с това, че на 17.09.2020 г. в 15,38 часа е извършена контролна покупка на 1 брой разфасофка 1кг. маслини на стойност 4.40 лева, заплатени в брой от инспектор по приходите М.П.Т.без да е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство /ФУ/ с посочен модел и номер на ФП. Покупката е извършена преди легитимацията на проверяващия. Сумата е заплатена в брой с банкнота от 5 лв., а плащането е прието за сметка на дружеството от Р.Д.И. в качеството й на продавач в обекта, която връща рестото, но не издава и не представя фискална касова бележка /ФКБ/ от наличното инсталирано и работещо фискално устройство. След легитимацията на проверяващия, от ФУ е отпечатан дневен финансов отчет, от който е видно, че сумата от 4.40 лв. не е отразена, като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка.

                В резултат на проверката е установено и наличие на касова разлика в размер на +8.48 лв., намерени като налични парични средства в касата. Изводът на органа е, че дружеството като лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. не е издало фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ в нарушение на изискванията по чл.186, ал.1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Направена е констатация, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба по установения ред за доставка/продажба, с което изпълнява състава на чл.25, ал.1, вр. ал.3, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и се явява основание по смисъла на чл.186, ал. 1. т.1. б. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС. Констатирано е също, че в обекта  има наличен софтуер за управление на продажбите /СУПТО /„Микроинвест склад про“ версия 3.07.100 свързан към фискално устройство /ФУ/. Мотивите на органа относно продължителността на срока за запечатване бланкетни и са свързани с начина и вида на организиране на отчетността, която не води до изпълнение на нормативните правила; вида на търговския обект, местоположението му в града, място, в която идват да пазаруват много клиенти и вида на предлаганите стоки, значимостта на търговския обект с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти и обема на упражняваната дейност; възможността за се направи обосновано предположение, че една от целите на търговеца е отклонение от данъчно облагане, което води до негативни последици за фиска, като се цели превенция за преустановяване на лошите практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността.

              Заповедта е връчена на законния представител на адресата на 09.10.2020 г., а жалбата по делото е подадена на 22.10.2020 г. в администрацията на органа.

               Резултатите от посочената в заповедта проверка в търговския обект са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0293422/17.09.2020 г., изготвен от инспектор по приходите М.П.Т.от ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в присъствие на инспектор по приходите Л.К.А., на представляващия дружеството В.Б.Г. и на служителя в обекта Р.Д.И. - продавач-консултант. В съдържанието на протокола е описана извършената от Т. контролна покупка, цената и липсата на издадена фискална касова бележка за осъщественото и прието от Р. И. плащане в брой, за което не е издадена и не е представена фискална касова бележка /ФКБ/ от наличното инсталирано и работещо фискално устройство. Разчетената касова наличност и фактическата такава съответстват на посочените в оспорената заповед. Данните са обективирани в разпечатания дневен финансов отчет в деня на проверката. В протокола е отразено, че в момента на проверката в обекта работят шест лица на трудово правоотношение и едно самоосигуряващо се лице, според вписаното на страница трета на протокола за извършена проверка серия АА № 0293422/17.09.2020 г. и приложените към него 6 броя декларации, с дата 17.09.2020г. Към ПИП е приложено обяснение от управителя на дружеството Г. за причината за неиздадения фискален бон, според което в обекта се извършва продажби на едро с фактура и касов бон, като в редки случаи когато има дребни продажби, те се събират и се отразяват с общ касов бон. За нарушението е съставен АУАН №F571192/22.09.2020 г. Представени са Опис на паричните средства в касата с дата 17.09.2020г., Справка касови бележки и   Разпечатка от ФУ - пет листа.

              Със заповед № ЗЦУ-1148 /25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП, чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК органът е определил директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ и ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, а според приложената на л.12 от делото заповед издателят на оспореният акт изпълнява длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП   

               От страна на дружеството-жалбоподател бяха ангажирани гласни доказателства – разпитана бе като свидетел продавач-консултанта, който е работил в магазина по време на проверката, извършена от органите по приходите, както и бяха представени и приобщени към доказателствения материал писмени доказателства – заповед №05/19.09.2019г. на управителя на **** ООД  и декларация на продавач- консултант Р. И..

               Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателствени средства.

               При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че разгледана по същество, при условията на чл.168 и чл.169 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения: 

               Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10857 от 23.09.2020 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186,  ал.3 от ЗДДС, вр. с чл.7, ал.1, т.3 от Закона за Национална агенция по приходите и т.1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС възлага компетентността на орган по приходите или на оправомощено от него длъжностно лице. Правилото на чл.7, ал.1 от ЗНАП дава легална дефиниция на понятието „органи по приходите“, като в т. 1 от същото се включва изпълнителният директор на НАП. По силата на заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. този орган е осъществил делегацията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, определяйки началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като органи по издаване на заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната. При това издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл.12 ал.6 от ДОПК. Следователно, оспорваната ЗНПАМ е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

             Оспорената заповед съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.186, ал.3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е в съответствие с фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.

              При издаването на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени средства. С изготвяне на Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0293422/17.09.2020 г., е започнало административното производство по издаване на заповедта. ПИП е връчен на законния представител на търговеца и е подписан без възражения.

              Оспорената заповед обаче е издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

               Трайно установената практика на Върховния административен съд на РБ по прилагане на чл.186, ал. 1, т.1, б. „а“ от ЗДДС формира становището, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на съответен документ, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи на търговеца посочената в нормата ПАМ, но при определяне продължителността на срока за запечатване на обекта, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да съобрази продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния случай. В този смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на РБ, застъпена в решение № 5808/17.04.2019 г. по адм. д. № 12861/2018 г., решение № 802/21.01.2019 г. по адм. д. № 9056/ 2018 г., VIII о. .

              В казуса по делото, с оглед доказателствената тежест по чл.170, ал.1 от АПК, органът доказа фактическите и правни основания за налагане на мярката.

              Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, принудителна административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец”, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Логическото и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на тази мярка е обусловено от установяването на посоченото деяние, което съставлява административно нарушение, определено като такова съобразно чл.185 от ЗДДС. Като разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, изрично въвежда задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.

                В случая това задължение не е изпълнено от оспорващия търговец при извършване на процесната продажба, независимо от наличието в обекта му на регистрирано и работещо ФУ.

               Безспорно е установено, че в деня и часа на проверката дружеството е нарушило задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС да регистрира и отчете извършената продажба на 1 кг. маслини  в обекта чрез издаване на фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация ФУ. Обектът е с характеристиките на търговски по дефиницията на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Продажбата е обективирана в извършено от контролния орган плащане на цената на стоката, което плащане е прието от служителя в обекта. Плащането задължава търговеца като лице по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. да издаде фискална касова бележка от ФУ по реда на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата. Наредбата е издадена по делегация от чл.118, ал. 4 от ЗДДС. Моментът на издаване на бележката съвпада с извършване на плащането, съгласно правилото на чл.25, ал.6 от Наредбата. Това означава, че след като плащането е прието от служителката И. последната е била длъжна да издаде касовата бележка в съответствие с регламентацията по чл.25, ал.1 от Наредбата. Посоченото в обяснението на управителя, че извършва продажби на едро с фактура и касов бон, и в редки случаи когато има дребни продажби, се събират и отразяват с общ касов бон, наред с представената на лист 41 заповед за въведена организация в обекта и свидетелските показания на св. И. в тази връзка, не санира нарушението. Извършената продажба без издаден документ по реда на ЗДДС и Наредбата осъществява материално правните основания за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.

               Следва да се отбележи, че законодателят е вменил като задължение на управителя на дружеството – жалбоподател да създаде организация, при която стриктно, точно и добросъвестно да се изпълняват задълженията за отчитане на всички извършени продажби в търговския обект чрез издаване на касови бонове от фискално устройство или в изрично посочените случай посредством издаване на касови бележки от кочан. Като не е създал необходимата организация в търговския обект, не е направил така, че продавачът да знае кога и как трябва да издаде касови бележки и при настъпването на законовите предпоставки да се издават такива касови бележки, търговецът следва да понесе неблагоприятните условия, които законът свързва с неизпълнение на законовите си задължения, дори и когато това изпълнение е оспосредено от работещите в търговския обект продавачи.

                Неотносими към предпоставките за налагане на ПАМ са доводите в жалбата, че нарушението е маловажен случай. Маловажността на случая изключва наказуемостта и е от значение за осъществяване на административно-наказателната отговорност. При действието на чл.186, ал.1 ЗДДС ПАМ се налага независимо от тази отговорност.

               Основанието за освобождаване от налагане на ПАМ по новата норма на чл.186а от ЗДДС, обн. ДВ, бр. 104/2020 г., в сила от 12.12.2020 г. е приложимо в случая, тъй като са налице данни търговецът да е бил лице по чл.118, ал.18 от ЗДДС, като в склада на едро има въведен софтуер за управление на продажбите в търговския обект /СУПТО/ „Микроинвест склад про“ версия 3.07.100, който е свързан с фискално устройство /ФУ/.  С нормата на чл.186а от ЗДДС за лицата, които са въвели СУПТО са предвидени облекчения, като ускорено възстановяване на ДДС /чл.92, ал.3, т.5 / и неприлагане на ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни при първо нарушение за неиздаване на касова бележка, какъвто е процесния случай, доколкото по преписката няма данни за други извършени нарушения от този вид.

                Отделно, при определяне на срока за запечатване на обекта   органът е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, т.к. липсва мотивиране за продължителността на срока, съобразено с конкретните обстоятелства по случая. Безспорно, неиздаването на фискална касова бележка за продажбата в обекта е свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на търговеца и от тук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на разпоредените 14 дни. Органът не е посочил как стойността на покупката се отнася към реализирания през деня оборот и спрямо липсата на дневни обороти от предходните дни и какъв е бил броят посетители в момента на проверката. Не представлява трайно противоправно състояние констатацията за еднократно неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба на стока с фискален бон. Не е установено на какво се дължи разликата между фактическата и регистрирана касова наличност. При това положение липсват обективни критерии, от които може да се изведе извода на органа за трайно отклоняване на търговеца от данъчно облагане. Липсва и описание от органа за това какъв е установения от него начин на организиране на отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане и не е ясно защо при това положение е необходим срок от 14 дни за промяна на същия. Не се мотивира и необходимостта от осъществяване на посочената превантивна цел на мярката – за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, т.к. няма изложени обстоятелства за подобна практика. Неотразеното плащане в деня на продажбата е единствен, изолиран случай без описани други подобни предходни нарушения.

              Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо от наличието на материално правните предпоставки на мярката, опорочава заповедта, т.к. препятства преценката за съразмерност по чл.6 от АПК, включена в рамките на съдебната проверка по чл.169 от АПК /вж. решение № 7288/16.05.2019 г. по адм. д. № 1408/2019 г., решение № 6302/24.04.2019 г. по адм. д. № 14235/2018 г., решение № 2527/20.02.2019 г. по адм. д. № 11270/2018 г., всички на ВАС, I о. /.

               Прилагането на ПАМ не в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл.6, ал.2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При вменената продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Както се посочи  нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. Стойността на стоката е незначителна, а положителна касова разлика не е установена надлежно спрямо предходен ден, в който обекта е бил отворен и работещ.

              Неоснователни са доводите в жалбата относно непосредствено прилагане на заповедта, а не месец и половина по-късно след проверката, с което се нарушава разпоредбата на чл.6 от АПК. Оспорената  заповед е връчена на 09.10.2020г., по смисъла на АПК /чл.81, чл.148 и чл.149/ може да бъде оспорвана в 14 дневен срок, който срок административния орган е длъжен да изчака и едва след изтичането му да бъде приведена в изпълнение. В конкретния  случай 14 дневен срок изтича на 23.10.2020г. и затова реалното изпълнение е на 24.10.2020г., като е посочен и часа на запечатване - 15.00ч.

               По изложените съображения настоящият състав намира, че оспорването е основателно и следва да бъде уважено, а оспорената Заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което същата следва да бъде отменена съобразно чл.146 т.4 и т.5 от АПК.

              Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху ответника. На основание чл.143, ал.1 във вр. с § 1, т.6 от ДР на АПК НАП дължи заплащане на жалбоподателя на сторените деловодни разноски в размер на 50 лв. за ДТ и за адвокатско възнаграждение от 600 лева.

              Съдът присъжда направените по делото разноски, само когато същите са поискани, доказани са с надлежен документ, че са направени и това е станало до приключване на устните състезания. 

               В случая оспорващият е поискал присъждане на направените от него разноски по делото и това е станало до приключване на устните състезания. Доказани са разноските от 650.00 лева, представляващи 50 лева внесена държавна такса и заплатен адвокатски хонорар от 600.00 лева. Съгласно приетата тарифа по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата разноски за адвокат се дължат, ако по делото е участвал адвокат и възнаграждението е платено, което се доказва с приложения на л.6 от делото договор за правна защита и съдействие.

               Неоснователно е възражението на ПП на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото в представеният договор и пълномощно на л.6 от делото е договорено и платено възнаграждение от 600 лева за изготвяне на жалба и процесуално представителство, което не надвишава предвиденият в чл.8 ал.3 и чл.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставените услуги. В горепосочените няма отбелязване адвокатското възнаграждение да е с ДДС/както и в Списъка по чл.80 от ГПК/, но за пълнота и с оглед възражението на ПП на ответника следва да се отбележи, че в съответствие с действащата съдебна практика и §2а от ДР на Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. начисленото ДДС е част от направените съдебни разноски, които в случая се явяват недоказани като такива с ДДС, но не и противоречащи на законовите разпоредби. Начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по смисъла на чл.78 ГПК във вр. с чл.144 от АПК, независимо дали страната – получател на услугата има право на данъчен кредит. 

              Мотивиран така и на основание чл.186 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. с чл.172 ал.2 предложение второ от Административно-процесуалният кодекс, Административен съд – Ловеч, четвърти състав

             РЕШИ:

             ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10857 от 23.09.2020 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

             ОСЪЖДА Национална агенция за приходите /НАП/ - гр. София да заплати на  „****“ ООД, с  ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Ловеч, област Ловеч, улица ****, представлявано от управителя В.Б.Г.  деловодни разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет / лева.

              Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му. 

             Решението да се съобщи на страните.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: