Решение по дело №1569/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 319
Дата: 24 юни 2019 г. (в сила от 12 юли 2019 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20185140101569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

24.06.2019

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен

Съд                           

четвърти

състав

На

Тридесет и първи май

                                    Година

Две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание и следния състав:

                                                              Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

Гражданско

Дело номер

1569

по описа за

2018

година.

 

Предявен е иск с  правно основание чл.45 от ЗЗД.

Ищецът П.Т.К. *** претендира от ответника В.С.К. ***, неимуществени вреди от извършено от ответника престъпление по чл.325, ал.2, вр.с ал.1 от НК,за което същият е признат за виновен и осъден след одобрено от съда споразумение по НОХД № 893/2018г. по описа на РС-Кърджали. Деянието –предмет на  посоченото НОХД било извършено в присъствието на много лица, което силно разстроило и потиснало ищеца и същият изпитал и изживял силни душевни болки, терзания и възмущение от поведението на ответника, насочено единствено за компрометирането на ищеца като човек и служител на реда. Твърди, че преживял морална травма на него и семейството му, което съпреживявало с ищеца, като месеци след инцидента, бял измъчван от безсъние и вътрешно напрежение, което все още не бил преодолял. Счита, че има правен интерес от водене на настоящото дело за причинените психически страдания и разстройства от нанесените с дейнието по чл.325,ал.2  от НК обиди. Моли да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 3 000 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди - психически страдания и разстройства, причинени от непристойните действия на ответника, изразяващи се в показан среден пръст и отправени обиди с думите „Охлюви, кви сте вие, майка ви ще еба, никаква лична карта няма да ви дам, изчезвайте от тук, запомних ви лицата и като ви видя цивилни ще ви пребия. Елате сега да ви видя, как ще ме изкарате от тук, боклуци нямате право да влизате вътре.В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа иска и моли съда да го уважи,за което излага подробни съображения. Претендира разноски.   

Ответникът В.С.К. в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор на исковата молба чрез назначения особен представител адв.К., който намира иска за допустим.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено  от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото съдът е признал на основание чл.155 от ГПК вр. с чл.300 от ГПК и е указал на страните, че се смятат за доказани и не подлежат на повторно доказване извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца по образуваното НОХД № 893/2018г. по описа на РС-Кърджали, по което с протоколно определение от 31.07.2018г. е одобрено постигнато споразумение между прокурор при РП-Кърджали и защитника на обвиняемия В.С.К., по силата на което ответникът е признат за виновен в това, че на 30.06.2018г. в гр.Кърджали, общ. Кърджали извършил непристойни действия - показал среден пръст и отправил обиди към лицата П.Т.К. и В.Б.В. с думите: "Охлюви, кои сте вие, майка ви ще еба, никаква лична карта няма да ви дам, изчезвайте от тук, запомних ви лицата и като ви видя цивилни ще ви пребия. Елате сега да ви видя, как ще ме изкарате от тук, боклуци, нямате право да влизате вътре!“, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта - полицаи в група OOP, сектор „Охранителна полиция" П.Т.К. и В.Б.В., двамата служители на РУ-МВР-Кърджали, изпълняващи задълженията си опазване на общественият ред, изразяващо се в бутане и дърпане - престъпление по чл.325, ал.2, вр.с ал.1 вр чл.54 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.

От показанията на св.В.В. - мл.инспектор към група „Охрана на обществения ред“ – се установява,че ищецът е негов колега от около 5-6 години и на 29.06.2018г.  за времето от 19.00 часа до 07.00 часа на 30.06.18г. били назначени да обслужват охраната на обществения ред в гр.Кърджали. На 30.06.2018г. около 01,30 часа били изпратени в кв.Възрожденци, *** по сигнал за нарушаване на нощната тишина. На място констатирали силна музика, викове и крясъци от апартамента, многократно звъняли, чукали по вратата,но никой не ни отвори. След 5 -10 мин. отворили вратата двама души в нетрезво състояние и следпредставянето на полицейските служители и за какво са изпратени, поискали да установят самоличността на двете лица. Едното момче представило СУМПС, но другият категорично отказал да представи лична карта и започнал да обижда свидетелят и ищеца с думите:„Какви сте вие, какво правите тука, охлюви!“, псувал на майка, заплашил ги с думите „Запомних ви лицата, като ви видя цивилни ще ви пребия, ще разбера къде живеете!“, показал им среден пръст и казал: „Охлюви, никаква лична карта няма да ви давам, изчезвайте оттук!“. След това започнал да ги бута и блъска. Наблизо имало други хора от целия вход, нагоре по етажите се чували детски писъци, а в апартамента имало една жена. Според свидетеля обидите били към тях двамата в качеството им на полицейски служители и в присъствието на много свидетели от целия вход. След като ответникът започна да ги бута, извикали още два автопатрула за съдействие, за да го усмирят. Ищецът приел случая много тежко, тъй като над 25 години бил служител в МВР и казал, че такова нещо за първи път му се случва. Питал на няколко места за друга работа. Следващите дни бил затворен, не му се говорело. Колегите в работата им се подигравали, защото не успели да се справят сами, а се е наложило да викат подкрепление,което още повече повлияло на ищеца. Свидетелят заявява,че имало промяна в поведението му от преди случая и след това,тъй като започнал да мисли за напускане,постоянно размишлявал за случилото се, нямал желание да идва на работа, бил неспокоен и тревожен, казал, че не спи, излязъл в отпуск една седмица след случая. Според свидетеля досега гражданите винаги им съдействали, когато отвали по сигнал, предоставяли документ за самоличност, изслушвали са ги, но този случай бил нещо различно. Дори когато имали срещи с пияни лица, не се налагало да викат друг автопатрул за съдействие.

По делото е изслушана и св. А.Ю. – съжителстваща с ищеца на семейни начала от 24 години,която заявява,че на 30.06.2018г. К. се прибрал от нощна смяна около 07,30 сутринта и бил видимо изнервен и притеснен,не искал да разговаря, нито искал да си легне, както правел по-принцип. Свидетелката измерила кръвното му с апарат и установила,че е много високо,поради което му дала валидол и след един час ищецът започнал да й разказва случилото се вечерта. Обяснил, че ги изпратили на адрес за висока музика с колегата му В. в кв.“Възрожденци“ и на място много звънили и тропали на вратата и накрая излязло момче, което не искало да си дава документите. Започнало да ги обижда, псува и заплашва. Излезли и съседи и е станала голяма разправия. В следващите часове и дни ищецът бил много изнервен и към свидетелката и към децата си, не искал да отива на работа, говорел за напускане и не говорел за случая. От 30 години бил в полицията и се чувствал обиден, афектиран. Не можел да спи повече от месец, около 4-5 месеца. Не пожелал да отиде на консултация с доктор. Свидетелката му давала билков разтвор „Мента, глог и валериана“ вечер, когато си бил вкъщи и след този случай се наложило да излезе в отпуск и отишли на балкан с децата, заради неговото състояние.

Според постоянната и задължителна съдебна практика  - Постановление № 2/74г. на Пленума на ВС,  Решение № 22/1999г по н.д. № 648/1998г., ІІ НО, Решение № 31/1999г., Решение № 12/05.02.2009г. на ВКС по н.д. № 705/2008г., І НО, хулиганските действия може да са свързани с посегателства срещу личността, нанасяне на обиди или клевети, в която хипотеза се приема, че пострадалите от хулигански действия имат право да предявят граждански иск срещу дееца за причинените им неимуществени вреди, дори и когато няма повдигнато отделно обвинение за конкретното престъпление против личността, както и да се конституират като частни обвинители. А съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По делото е безспорно установено, че ответникът е извършил престъпление против обществения ред,в това число срещу личността на ищеца, изразяващо се в показване на среден пръст и отправяне на обиди към ищеца П.К. и св.В.В. с думите: "Охлюви, кои сте вие, майка ви ще еба, никаква лична карта няма да ви дам, изчезвайте от тук, запомних ви лицата и като ви видя цивилни ще ви пребия. Елате сега да ви видя, как ще ме изкарате от тук, боклуци, нямате право да влизате вътре!“, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - полицаи в група OOP, сектор „Охранителна полиция" - ищецът П.Т.К. и св.В.В. - служители на РУ-МВР-Кърджали, изпълняващи задълженията си опазване на общественият ред, изразяващо се в бутане и дърпане, за което ответникът понесъл наказателна отговорност. Установено бе, че посочените множество обидни думи, действия и заплахи, ответникът К. отправил в присъствието на ищеца и много от съседите във входа на блока, държал се агресивно и непочтително, оказал съпротива срещу полицейските служители в качеството им на орган на власт, като ги бутал и дърпал, което наложило същите да извикат подкрепление, за да усмирят ответника.При това влязлото в сила определение, имащо силата на присъда, установява със задължителна за настоящия състав сила, че при осъществяване на престъпния състав по чл.325, ал.2 от НК,  ответникът е отправил обиди и заплахи към ищеца П.К.. Осъществените действия, извършени от ответника на 30.06.2018г., изразяващи явно неуважение към обществото, в т.ч. и към ищеца и негов колега, по време на извършване на проверка по подаден сигнал за нарушаване на обществения ред, се установяват и от приложените по БП № 411/30.06.2018г. по описа на РУ -Кърджали материали и образуваното наказателно общ характер дело № 893/2018г. по описа на КРС и по-конкретно, че по време на проверката ответникът извършил спрямо ищеца и св.Веселинов следните обидни действия и изрекъл обидните изрази и заплахи: показал им среден пръст, изрекъл: "Охлюви, кои сте вие, майка ви ще еба, никаква лична карта няма да ви дам, изчезвайте от тук, запомних ви лицата и като ви видя цивилни ще ви пребия. Елате сега да ви видя, как ще ме изкарате от тук, боклуци, нямате право да влизате вътре!“,като в същото време се съпротивлявал, бутайки и дърпайки представителите на реда. Или, възпроизведените от св.Веселинов факти, касаещи премета на делото, изцяло коренспондират с установените по воденото наказателно дело обстоятелства. На следващо място, същият свидетел и св.Ю. установиха, че в резултат на случилото се ищецът станал тревожен, неспокоен, около 4-5 месеца не можел да спи, приемал билкови разтвори за сън, говорел за напускане, бил обиден от отношението на ответника и липсата на съдействие, въпреки че при проверката се представил като орган на власт, самочувствието на ищеца се понижило и поради факта,че инцидентът бил наблюдаван от повече хора, така и поради грубите шеги на колегите и мислел за напускане на системата и като цяло се променил - станал подтиснат, взел едноседмичен отпуск, за да се успокои, ходел с нежелание на работа, бил затворен и отказвал да говори, въпреки дългогодишния си стаж като полицейски служител търсел на няколко места работа,отношението му и в семейството се променило – бил много изнервен.

С оглед горното, съдът намира, предявения иск за основателен.

Искът за претърпени неимуществени вреди от престъпление, а именно, по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, съгласно определението на наказателния съд, имащ характер на влязла в сила присъда, е доказан по основание. Задължителната практика на ВКС постановява, че пострадалите от хулиганските действия на подсъдимия имат право да предявяват граждански иск против него за причинените им неимуществени вреди, включ. и когато срещу дееца не е било повдигнато обвинение за престъпление против личността,при което без значение в този случай е обстоятелството, че обект на защита по чл.325 от НК са обществените отношения, свързани с установения в страната ред и общественото спокойствие, тъй като хулиганските действия могат да се извършат в най-различни форми, включ. и чрез посегателство върху личността, нанасяне на обиди или телесни повреди, при което на основание чл.45 от ЗЗД деецът следва да поправи вредите, които е причинил другиму. Също със задължителното решение № 437/23.08.2010г. на ВКС по гр.д. № 1405/2009г., IV г.о. по чл.290 от ГПК е постановено,че разпоредбата на чл.45 от ЗЗД следва да се прилага и тогава, когато има влязла в законна сила присъда на наказателния съд за деяние, което с присъдата е прието за противоправно и извършено виновно от дееца-ответник и тогава, когато не е имало конкретни доказателства за душевното състояние на пострадалия ищец по време на извършването му, а има доказателства за неговите изживявания след това, в който случай се дължи обезщетение по чл.45 от ЗЗД, защото фактическият състав на непозволеното увреждане е налице, а търпяните вреди се доказват допълнително с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Ето защо, съдът приема, че с извършеното престъпление по чл.325 от НК ответникът е нанесъл на ищеца обида и е отправил спрямо него заплахи. За обидата е характерно изразяването на отрицателна оценка, отрицателно мнение за личното достойнство на обидения - в негово присъствие и без значение е дали казаното отговаря на действителността и дали направената от дееца оценка е основателна и унизителният характер на казаното при обидата се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго, поради което и без значение са личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата или личните възгледи на лицето, което отправя обидите. Изречените обидни изрази и действия, омаловажавайки ищеца като полицейски служител, са накърнили личното му достойнство и са го засегнали като личност и полицейски служител. Установено бе, че спрямо ищеца е отправена и закана с престъпление, по същество изразяваща се в обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и тази закана е създала възможност за възбуждане на основателен страх от извършване на престъплението, като в случая бе установено, че след случая ищецът станал вътрешно притеснен и несигурен. С оглед установената по делото висока степен на интензивност и броя на обидните и заплашителни изрази и действия, които бе установено, че сериозно са накърнили чувството за достойнство на ищеца и чест като личност и полицейски служител, както и с оглед времетраенето на негативните изживявания на ищеца, съдът намира иска за основателен, поради което същият следва да бъде уважен за сумата от 3000,00 лв., прилагайки критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид както характера на уврежданията, начинът на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, настъпилия вредоносен резултат и неговата продължителност и служебното положение на пострадалия.

Обезщетението по чл.45 от ЗЗД се претендира с обезщетение за забава, което  с оглед диспозитивното начало на гражданския процес, следва да се присъди от датата на предявявнате на иска  - 25.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото, на осн. чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право от направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 440,00 лв. на  разноски съразмерно уважената част, а именно в пълен размер.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата 120,00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер от иска и направените по делото бюджетни разноски за особен представител в размер на 300,00 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА В.С.К., с ЕГН **********,***, да заплати на П.Т.К. , с ЕГН **********,***, по банкова сметка: ***, открита в „Райфайзен банк“-клон Кърджали, сумата 3000,00 лв., представляваща причинени неимуществени вреди от нанесени обиди и заплахи от престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, извършено на 30.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска  -25.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.С.К., с ЕГН **********,*** да заплати на П.Т.К. , с ЕГН **********,***, по банкова сметка: ***, открита в „Райфайзен банк“-клон Кърджали, направените по делото разноски в размер на 440,00 лв.

ОСЪЖДА В.С.К., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на Събедната власт по сметка на Районен съд Кърджали сумата 120,00 лв., представляваща държавна такса и сумата 300,00 лв. – бюджетни разноски за възнаграждение за особен представител.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок  от връчването му.

                                                                           

                                                                                           

                                                                    Съдия: