№ 1289
гр. Варна, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500634 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №617/04.02.2022г. по описа на ПРС на
Р. Р. М., ЕГН **********, с адрес в град Провадия, подадена чрез
пълномощник адвокат Й.Г., АК - Варна, срещу разпореждане
№304/20.01.2022г. на Районен съд - Провадия, 3-ти състав, постановено по
ч.гр.д. №1518/2021г. по описа на ПРС, с което е върнато подаденото от
жалбоподателя – длъжник възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в
полза на кредитора „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК
*********, заповед за изпълнение.
Като не оспорва факта, че действително на указаната дата съпругата му
е получила въпросната заповед за изпълнение, жалбоподателят твърди, че не е
могъл да узнае своевременно, че му е била връчена именно заповед за
изпълнение, тъй като по това време същият е работел и живеел извън града, а
съпругата му, която е слабо грамотна, му е съобщила единствено, че е
получила някакъв „документ". За естеството на връчените съдебни книжа
узнал едва след завръщането си около средата на м. януари, като съпругата му
не могла да отговори кога точно е получила заповедта, дата на получаване не
била вписана и в полученото съобщение. Счита, че така се е стигнало до
съществено ограничаване на правата му своевременно да узнае „в какво
нарушение съм уличен” и да организира своята защита. Моли обжалваното
разпореждане на ПРС да бъде отменено и да се дадат указания на кредитора
да предяви иск за установяване на вземанията си по оспорваната заповед за
изпълнение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна
страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт – чл.274, ал.1, т.1 от ГПК (в този смисъл и ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т.5.а.). Внесена е и следващата се за
обжалването държавна такса.
1
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна – заявителят
„Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, е подала
отговор, в който обосновава становище за неоснователност на частната
жалба. Като твърди, че в случая връчването на заповедта за изпълнение е
извършено редовно в хипотезата на чл.46 ГПК – факт, който не се оспорва и
от жалбоподателя, а изложените в частната жалба твърдения за
продължително отсъствие на длъжника в този период от адреса не са
надлежно установени, кредиторът моли обжалваното разпореждане да бъде
потвърдено като му се присъдят и разноски за въззивното производство.
Съдът разгледа жалбата по реда на чл.278, ал.1 от ГПК, съобразно
изложените в нея оплаквания, и за да се произнесе, съобрази следното:
От данните по представеното ч.гр.дело №1518/2021г. по описа на
Районен съд - Провадия (ПРС), 3-ти състав, се установява, че по реда на
чл.411, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 ГПК в полза на кредитора – заявител
„Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Препис от заповедта
е била връчена на длъжника Р. Р. М., ЕГН ********** на 09.12.2021г. Видно
от удостоверените в съобщението обстоятелства, връчването е извършено на
посочения по делото адрес на длъжника (установен при извършената
служебна справка като единствен вписан като постоянен/настоящ адрес) като
е получено от лице от домашните му – съпруга, на означената от връчителя
дата, за което е положен и подпис от получателя.
Единственото изискване на закона при връчване по реда на чл.46 ГПК е
другото лице, открито на адреса, да е пълнолетно, да не участва по делото
като насрещна страна на адресата, по други причини да е заинтересовано от
изхода на делото или да е изрично посочено в писмено изявление на адресата
като лице, на което не може да се връчват съдебни книжа (последните
обстоятелства по разпореждане на съда се посочват изрично в съобщението и
обратната разписка). Недостатъчната грамотност на пълнолетно лице от кръга
на домашните на адресата не е обстоятелство, което опорочава връчването,
особено когато това не е изрично посочено пред връчителя от това лице. От
една страна, това твърдение на жалбоподателя - че лицето, фактически
получило съобщението с преписа от заповедта за изпълнение е слабо
грамотно, не е надлежно установено със съответни доказателства. От друга
страна, само по себе си това положение не е достатъчно, за да се приеме, че
процедурата по връчване в хипотезата на чл.46 ГПК е била опорочена.
Единственото задължение на получателя е да предаде получените съдебни
книжа на адресата (чл.46, ал.2, изр.2-ро ГПК). Както е видно и от самата
частна жалба, длъжникът не твърди, че книжата не са му били предадени
своевременно, а само, че неудостоверената върху останалия при получателя
отрязък от съобщението дата на фактическо връчване е препятствало
спазването на срока за подаване на възражението. При положена достатъчна и
адекватна грижа за собствените си права и законни интереси страната е
разполагала с възможност да установи своевременно както естеството на
заведеното заповедно производство по ч.гр.д. №1518/2021г. по описа на
Районен съд - Провадия, така и необходимите действия, които следва да се
предприемат за защита на правата и законните й интереси.
Правилата за удостоверяване на връчването (чл.44 ГПК) изискват
надлежно удостоверяване на обстоятелствата около връчването върху
2
отрязъка от съобщението, което връчителят следва да върне в съда веднага
след съставянето (чл.44, ал.4 ГПК). Други императивни изисквания относно
начина на удостоверяване на връчването законът не изисква.
Твърденията на жалбоподателя – длъжник сочат по-скоро на хипотези
по чл.46, ал.4, изр.2-ро и/или чл.423, ал.1, т.3, т.4 ГПК, което обаче не се
отразява на законността и правилността на обжалваната понастоящем
констатация на съда по чл.414, ал.2 ГПК, че писменото възражение на
длъжника против заповедта за изпълнение от 19.01.2022г. е подадено след
като преклузивния едномесечен срок от връчването на заповедта е бил
изтекъл, поради което следва да бъде върнато.
По тези съображения частната жалба се преценява като неоснователно.
Обжалваното разпореждане на заповедния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора следва да се уважи и искането на ответната
страна за присъждане на разноски за въззивното производство, изразяващи се
в дължимо юрисконсулско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ същото
се определя в минималния размер от 50 лева и се възлага в тежест на
длъжника – жалбоподател.
Въз основа на изложените мотиви съставът на въззивния Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №304/20.01.2022г. на Районен съд -
Провадия, 3-ти състав, постановено по ч.гр.д. №1518/2021г. по описа на ПРС,
с което е върнато подаденото от длъжника Р. Р. М., ЕГН **********, с адрес
в град Провадия, възражение по чл.414 от ГПК срещу заповед за изпълнение
№1159/02.12.2021г., издадена в полза на кредитора „Водоснабдяване и
Канализация - Варна” ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Р. Р. М., ЕГН **********, с адрес в град Провадия, ул. „С.
Б.” №*, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, сумата 50 лева (петдесет лева), представляваща разноски за
въззивното производство, на основание чл.78, ал.1, във вр. с ал.8 от ГПК и
чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3