Решение по дело №41/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 41
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия: Росица Карова Цветкова
Дело: 20217270700041
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………, град Шумен, 04.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова

 

при секретаря Р. Хаджидимитрова

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. дело №41 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

   Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „Т.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю.Н.Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ №18-ФК/21.01.2021 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности"-Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

   В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в противоречие с изискването за форма и с материалния закон. Излагат се доводи, че в оспорената заповед липсват конкретни мотиви и обстоятелства, относими към процесния случай, а изложените мотиви са бланкетни, като в едната си част и неотговарящи на действителната фактическа обстановка. Твърди се, че към момента на издаване на оспорената заповед и към настоящия момент няма издадено Наказателно постановление, поради което е нарушена дадената законова възможност на дружеството по чл.187 ал.4 от ЗДДС, както и въведения принцип в ЗАНН, свързан с целта на принудителната мярка. Твърди се, че никъде в заповедта не е посочено, че регистрираните касови апарати, обслужващи продажбите в магазина на дружеството са много по-голям брой, като несъответствие е установено само за два и то за онлайн продажба. В заповедта не е посочен никакъв мотив кое обстоятелство налага запечатване на целия търговски обект, още повече че двете фискални устройства за иззети от данъчните органи и така нарушението е преустановено. С оглед на това се навеждат и доводи, че е нарушен принципът по чл.6 от АПК, поради което жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и да му присъди направените по делото разноски.

   Ответната страна Началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт В. М., редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения за компетентност на органите, наличие на административно нарушение, респективно основание за налагане на принудителната административна мярка в хипотезата на обвързана компетентност. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

   Оспорената заповед в настоящото производство е връчена на представител на дружеството на 27.01.2021 г., а жалбата е депозирана чрез органа на 03.02.2021 г., поради което се явява процесуално допустима – предявена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, адресат на заповедта, т.е. при наличие на правен интерес от обжалване.

   С процесната ЗНПАМ №18-ФК/21.01.2021 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.186 ал.1 т.2 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект, представляващ супермаркет „Булмаг“, находящ се в град Варна, ул. Андрей Сахаров №2, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

   Няма спор между страните, че жалбоподателят „Т.“ ООД стопанисва търговския обект – супермаркет „Булмаг“, находящ се в град Варна, ул. Андрей Сахаров №2. На 15.01.2021 г. за времето от 11.50 ч. до 12.10 ч. е извършено посещение на електронния сайт на супермаркет «Булмаг», като е направена регистрация в сайта и е извършена поръчка от Цветомир Първанков на два броя пиле на грил с картофи и кайма 1.400 кг, на обща стойност 30.44 лева. За адрес на доставката бил обявен гр.Варна, ул.Радост № 9. Доставката на поръчаните стоки била извършена, като същите били на обща стойност 30.44 лева, като е платена допълнително доставката на стойност 3.00 лева и торбичка на стойност 0.15 лева или обща стойност на доставката в размер на 33.64 лева. Издаден бил фискален бон с №0037644 от 15.01.2021 г. на стойност 33.64 лева. Доставката била извършена от служител на „Т.“ ООД.

   На 15.01.2021 г. в 15.45 часа била извършена проверка на място в супермаркет «Булмаг», находящ се в гр.Варна, ул.Андрей Сахаров № 2, като на проверяващите били предоставени документи на два касови апарата – 1.Dateks DP50KL с рег.№ на ФУ в НАП 3892516, ИН на ФУ DT516574 и ИН на ФП 02516574 и 2.Dateks DP50KL с рег.№ на ФУ в НАП 3885474, ИН на ФУ DT517084 и ИН на ФП 02517084. Търговският обект бил с площ 4 700 кв.м. В същия имало компютърна конфигурация, през която се издават поръчки и фактури – програма Микрософт Динамик нов 2009 версия 6.00.29Е2Е, с производител Микрософт Корпорация. Същата не била свързана с фискалните устройства. При проверката било установено, че двата броя фискални устройства не са свързани с комютърни конфигурации. Сторно операции не били установени. Издадената фискална бележка не отговаряла на изискванията за задължителни реквизити съгласно чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Липсвал двумерен баркод (QR код), липсвали и реквизити – наименование на стоката/услугата и количеството. Действията на проверяващите са описани в Протокол серия АА, № 0431895.

   На 19.01.2021 г. в 14.30 часа била извършена справка в информационния масив на НАП и било установено, че гореописаните фискални устройства не отговарят на функционалните изисквания, съобразно Приложение №1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, III Б точка 4, а именно използваните фискални устройства не подават данни по установена дистанционна връзка на всеки пет минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този интервал от време. На основание чл.40 ал.1 и 2 от ДОПК двете ФУ са иззети с Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер.АА, № 0048250, като обезпечителните действия са описани в Протокол сер.АА, № 0432682 от 19.01.2021 г. След изземването на ФУ били изведени два броя междинни „Х“ отчети и след това два броя „Z“.

   Въз основа на тези факти административният орган приел, че „Т.“ ООД е нарушило чл.8 ал.1 от Наредба № Н-18/2206г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.3 от ЗДДС. Извършеното нарушение било счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186 ал.1 т.2 от ЗДДС, което е сторено с процесната заповед.

   От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

   Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Тази заповед, като всеки индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.

   След извършена, на основание чл.168 ал.1 от АПК проверка, съдът приема, че оспорената ЗНПАМ е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186 ал.3 от ЗДДС. Издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл.12 ал.6 от ДОПК.

   Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.

   Съгласно разпоредбата на  чл.186 ал.1 т.2 от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Функционалните изисквания за ФУ са уредени в Приложение 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, а задължителните реквизити, които следва да съдържа фискалната бележка са посочени в чл.26 ал.1 от същата Наредба.

   По приложението на материалния закон съдът намира следното:

   Между страните не се спори по отношение на установените при проверката факти. В настоящото производство в тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ.

   Съдът намира, че в оспорената заповед не са отразени всички относими по спора факти и обстоятелства. Изрично в самата заповед е посочено, че площта на търговския обект е 4 700 кв.м., от който факт следва изводът, че този търговски обект не може да бъде обслужван и продажбите да бъдат регистрирани само от две фискални устройства. Безспорно също е установено, че тези фискални устройства отчитат извършените само онлайн продажби. Никъде в заповедта не е посочено, тъй като предмет на същата е запечатване на целия търговски обект, общият брой на ФУ, които отчитат продажбите, тъй като в този обект не се осъществяват само онлайн продажби. Видно от приложената по делото разпечатка на регистрираните фискални устройства за дружеството към 27.01.2021 г., както и към момента на извършване на проверката – 15.01.2021 г., в процесния търговски обект са регистрирани общо 75 бр. ФУ – от №60 до №75, като само два от тях не отговарят на посочените по-горе изисквания. От тази разпечатка също се установи, че тези две ФУ са иззети, като на 19.01.2021 г. и на 28.01.2021 г. дружеството е регистрирало две нови ФУ: 1.ЕКАФП с номер на ФУ DT781053 и с номер на фискална памет 02781053 и 2.ФПр  с номер на ФУ DT799217 и с номер на фискална памет 02799217.

   Дружеството е предприело действия по сключване на договор за абонаментно сервизно обслужване на електронни касови апарати, регистрирани са в НАП, както и безспорно е установено, че тези ФУ отчитат продажбите в НАП, но в по-късен момент. Факт е, че дружеството не е привело процесните два апарата /ФУ/ с всичките изисквания на наредбата в срок до 31.12.2020 г., съгласно разпоредбата на пар.75 ал.6 от ПЗР на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Безспорно е също така, че след проверката двете ФУ са иззети, както и дружеството е регистрирало две нови ФУ на 19.01. и на 28.01.2021 г. за отчитане на онлайн продажбите на обект „Онлайн магазин BULMAG17“, т. е. по същество нарушението е отстранено.

   Според чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18, ФУ трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно Приложение №1. Според нормите на Раздел ІІІ б., "Дистанционна връзка", б."е", ФУ подават по установената дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните бонове. Съгласно разпоредбата на §75 ал.6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 (обн. ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г.) крайният срок за изпълнение на това задължение е 31.12.2020 г. Въпреки това обаче извършените продажби не са укрити, а данни за тях са постъпили по установената с НАП дистанционна връзка. Не е спорно по делото обстоятелството, а това е отразено и в самата заповед, че в обекта за извършената продажба е издаден фискален бон на 15.01.2021 г. на обща стойност 33.64 лв., които данни са генерирани в по-късен момент. С оглед на това съдът намира, че въпреки невъведената в срок нова система на регистриране и отчитане на продажбите, то информация за извършваната дейност и осъществения оборот е била налична и изпращана в НАП, а и противното не е посочено в заповедта.

   Въз основа на гореизложените факти съдът приема, че наложената ПАМ противоречи на материалния закон и несъответства на целта на закона. Съобразно трайно установената съдебна практика, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера във всяка една от хипотезите на нарушения по чл.186 ал.1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по специално в чл.22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, свързано с подаване на данни от ФУ по установена дистанционна връзка в НАП на всеки пет минути, доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед процесните ФУ са иззети и жалбоподателят е предприел своевременно мерки и е регистрирал нови ФУ.

   При упражняване на правомощията си, административният орган действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени общи мотиви и не са релевантни към конкретния случай. В тази връзка единственият конкретен мотив в заповедта е посочено, че дружеството има публични задължения в размер на 321 908.72 лв., което обаче не отговаря на фактическата действителност. Видно от приложената от оспорващия Справка за задълженията и плащанията на „Т.“ ООД към НАП, действително дружеството е имало задължения към приходната администрация, но същите не са били изискуеми към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като срокът за тяхното плащане не е изтекъл. Същевременно към 27.01.2021 г. тези задължения са били погасени изцяло, при липса на начислени лихви за просрочие, от което следва, че не е налице установеното от административния орган основание за определяне на срока на мярката. Също така, обстоятелството, че издаваните от двата ФУ фискални бележки не отговарят на изискванията на Наредба № Н-18/2006г. на МФ само по себе си не обуславя укриване на приходи, доколкото, видно от Протокол за извършена проверка серия АА, № 0432682/19.01.2021 г., при извършената онлайн покупка е издаден фискален бон за цялата сума, платена от купувача.

   Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Очевидно е в случая, че дори и да се приеме, че е налице твърдяното нарушение от страна на контролните органи, то същото не само не води до неотразяване на приходи, но и към момента на издаване на заповедта и към настоящия момент вече е отстранено. В мотивите за налагане на ПАМ е посочено, че "за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата", без да е посочено конкретно в какво се изразяват тези вреди, при положение, че продажбите са регистрирани и няма укриване на доходи. Излагането на общи мотиви, несъобразени с конкретния случай и обстоятелствата по него, е липса на мотиви въобще, в каквато насока е налице и многобройна съдебна практика. По същия начин са изложени и общо мотиви защо ПАМ се налага за посочения срок от 14 дни. Така посочените мотиви за мястото на търговския обект, брой заети лица, работното време, нямат никакво отношение към конкретно твърдяното нарушение. Запечатването на търговския обект няма да обезпечи неощетяването на фиска, защото налагането на тази принудителна мярка не цели събирането на данъчни задължения. Напротив, временното спиране на дейността на търговеца неминуемо ще доведе до намаление на неговите приходи, които да обезпечат плащането на публичните му задължения. С препятстване на възможността на търговеца да реализира оборот в обекта през четиринадесетдневния срок несъмнено фактически ще настъпи ощетяване на фиска и бюджета, за разлика от което само предположение, а не реален факт, е тезата, че през тези четиринадесет дни ще бъдат извършени продажби, без същите да бъдат отчетени чрез фискални устройства от одобрен тип.

   Целта на принудителните административни мерки не е да служат като наказание. В случая прилагането на принудителна административна мярка не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, дотолкова доколкото извършването на нарушението е било преустановено, т. е. дейността му е приведена към законовите изисквания и не е нужен допълнителен срок за това, поради което съдът приема, че наложената ПАМ се явява незаконосъобразна.

   И не на последно место следва да се посочи, че към настоящия момент няма издадено НП. В чл.187 ал.4 от ЗДДС е предвидено, че изпълнението на ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. В настоящата хипотеза заповедта за ПАМ е издадена преди да е приключило административно наказателно производство срещу търговеца с издаване на НП, в което да бъде определена санкция, с което административният орган на практика отнема възможността на жалбоподателя да се възползва от разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗДДС, тъй като към датата на връчване на заповедта няма издадено НП, в което да е определена санкцията за нарушението.

   От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че като издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел, оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка №18-ФК/21.01.2021 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности"-Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП се явява незаконосъобразно и като такава следва да бъде отменена.

   Предвид изхода на спора, както и на основание чл.143 от АПК, и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, такива се дължан в полза на жалбоподателя. Видно от представения списък на разноските, оспорващият претендира държавна такса за образуване на настоящото производство, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат по настоящото производство в размер на 1300.00 лв., както и договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 750.00 лв. по друго производство – по ЧАД №28/2021 г. по описа на АдмС град Шумен и направени разходи за куриерски услуги в размер на 9.35 лв. Направеното искане за присъждане на разноски, извършени по друго производство, включително адвокатско възнаграждение, е неоснователно, тъй като не касаят настоящото производство. Жалбоподателят е следвало да ги претендира по производството, по което са извършени. Неоснователна е претенцията и за куриерски разходи, тъй като същите не касаят настоящото производство. Направеното възражение от ответната страна за прекомерност на договореното и изплатено възнаграждение за един адвокат по настоящото производство, съдът намира за основателно, тъй като делото не се отличава с явна фактическа и правна сложност, или многоброен доказателствен материал, поради което в тежест на ответната страна следва да бъде възложена сумата в размер на 600.00 лв., представляваща възнаграждение за едни адвокат около минимума, предвиден в чл.8 ал.3 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това ответната страна НАП град София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски общо в размер на 650.00 лв., от които 50.00 лв. внесена държавна такса и 600.00 лв. договорено и изплатено възнаграждение в брой за един адвокат.

   Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №18-ФК/21.01.2021 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности"-Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

   ОСЪЖДА Националната агенция по приходите град София да заплати на „Т.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю.Н.Т., направените по делото разноски общо в размер на 650.00 /шестстотин и петдесет лева/ лв.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

   Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: