№ 15057
гр. София, 14.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. П.
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. П. Гражданско дело №
20211110152076 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Т. ИВ., ЕГН
**********, Р. ЕЛ. П., ЕГН ********** и С. АЛ. БЛ., ЕГН **********, против ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯАД, ЕИК *********.
С разпореждане на съда от 28.09.2021 г., от 18.11.2021 г., от 20.01.2022 г. и от
13.03.2022 г. исковата молба е оставяна без движение, като на ищците са дадени конкретни
указания в какво се състоят нередовностите.
Постъпили са уточнителни молби с вх. № от 12.10.2021 г., с вх. № от 14.12.2021 г., с
вх. № от 04.02.2022 г. и с вх. № от 04.04.2022 г.
Съдът намира, че съобразно изложените от ищците твърдения исковата претенция се
явява недопустима, а за част от претендираните суми не са отстранени изцяло и
констатираните от съда нередовности:
Относно процесуалната легитимация на ищците:
С т. 1 на разпореждане от 20.01.2022 г. са дадени конкретни указания на ищците да
посочат дали претендират вреди във връзка с неоснователно наложено обезпечение или
претендират вреди поради неправомерния отказ на ответника за връщане на недължимо
платена сума в размер на 187 459.38 лв.
С уточнителна молба с вх. № от 04.02.2022 г. ищците са посочили изрично, че
претендират вреди във връзка с необоснованото обезпечение.
С т. 7 на разпореждане от 13.03.2022 г. е указано на ищците С. АЛ. БЛ., Р. ЕЛ. П. и Р.
Т. ИВ., че следва да мотивират интерес да претендират вреди във връзка с неоснователно
наложено обезпечение, при положение, че не са страни в обезпечителното производство,
обезпечението е допуснато спрямо трето лице - РУМИБЕЛ ЕООД, както и обезпечителната
мярка е спиране на изпълнението по изп. д. № 673/2020 г. по описа на ЧСИ Апостолова, по
което изпълнително производство ищците не участва и не са били взискатели.
1
С уточнителна молба с вх. № от 04.04.2022 г. ищците твърдят наличието на интерес
поради това, че са били страни по т. д. № 185/2013 г. на ОС Монтана.
Видно от изисканото ч. гр. д. № 10963/2020 г. по описа на СГС с определение от
14.10.2020 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск от Юробанк България АД срещу
Румибел ЕООД за несъществуване на вземане обективирано в изпълнителен лист от
24.09.2020 г. по т. д. № 183/2013 г. на ОС Монтана чрез спиране на изпълнението по изп. д.
№ 673/2020 г. по описа на ЧСИ Апостолова. Определена е гаранция в размер на 20 000 лв.,
внесена от молителя.
С определение от 17.11.2020 г. по гр. д. № 3703/2020 г. на САС е отменено
разпореждане от 24.09.2020 г. по т. д. № 185/2013 г. на ОС Монтана и е обезсилен
изпълнителен лист от 24.09.2020 г. по т. д. № 183/2013 г. на ОС Монтана.
Във връзка с наложеното обезпечение на бъдещ иск е образувано гр. д. № 12508/2020
г. по описа на СГС, което е прекратено поради недопустимост на иска с оглед обезсилването
на обратния изпълнителен лист.
От приложеното по делото копие от изп. д. № 20208480400673 на ЧСИ Апостолова се
установява, че взискател по делото е Румибел ЕООД, а длъжник Юробанк България АД.
Няма данни по делото С. АЛ. БЛ., Р. ЕЛ. П. и Р. Т. ИВ. да са конституирани като взискатели,
а изпълнителното производство е прекратено с постановление от 06.01.2021 г. поради
обезсилването на обратния изпълнителен лист.
Надлежна страна-ищец по иска по чл. 403, ал. 1 ГПК е лицето, срещу което е
допуснато обезпечението. Процесуално легитимирана страна да реализира отговорността по
чл. 403, ал. 1 ГПК е лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Право на защита срещу
обезпечението има всяко лице, чиято правна сфера е засегната от обезпечителната мярка, но
в съответствие с редакцията на чл. 403 ал. 1 ГПК, то регламентираната от него специфична
безвиновна отговорност за вреди от обезпечението не може да се реализира от лице, спрямо
което не е наложена обезпечителна мярка – виж решение № 101 от 05.08.2013 г. по т. д.№
1029/2012 г. на І т.о. на ВКС, определение № 683 от 11.12.2018 г. по ч. т. д. № 1891/2018 г.
на ВКС, II т. о.
Ищците поддържат твърденията си, че са претърпели вреди поради необоснованото
обезпечение, но не твърдят да са били страна в обезпечителното производство, както и не
твърдят да са участвали като страна в изп. д. № 673/2020 г. по описа на ЧСИ Апостолова,
спрямо което е била насочена обезпечителната мярка. С уточнителна молба с вх. № от
12.10.2021 г. изрично сочат и, че обезпечението е наложено спрямо трето лице Румибел
ЕООД. Настоящият съдебен състав намира при това положение, че ищците не са
процесуално легитимирани да реализират отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК и за същите
не е налице правен интерес от така предявения иск. Обстоятелството, че същите са
участвали в т. д. № 185/2013 г. на ОС Монтана не обуславя наличието от правен интерес в
производство по чл. 403, ал. 1 ГПК. Относно твърденията, че договорът за цесия от
24.09.2020 г. не е произвел действие, тъй като липсвало плащане в 60 дневен срок от
2
сключването му, следва да се посочи, че към датата на изтичането на 60 дневния срок –
25.11.2020 г. обратният изпълнителен лист е обезсилен с определение на САС от 17.11.2020
г. Т. е. ищците обосновават правен интерес с твърдения за връщане на вземане в техния
патримониум, като сочат дата на връщане на това вземане, към която дата това вземане не е
съществувало.
Освен това в случая въпреки многократно дадените указания липсват каквито и да е
други твърдения за противоправно поведение от страна на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
което не позволява на съда да разгледа твърденията съобразно общите разпоредби на
деликтната отговорност. Ищците сочат като противоправно поведение единствено
наложеното неправомерно обезпечение на трето лице, но нямат качеството на процесуално
легитимирана страна да реализират отговорността по чл. 403 ГПК, а и не мотивират интерес
от упражняването на чужди права – претенция от вреди във връзка с наложено обезпечение
на трето неучастващо по делото лице.
Относно твърденията за претърпени имуществени вреди:
С разпореждането от 13.03.2022 г. е указано на всеки един от ищците, че следва да
посочат дали са били страна по производствата, в които твърдят да са претърпели вреди.
Респ., ако не са били страни по производствата да мотивират интерес да претендират като
вреди суми заплатени от името и за сметка на трето лице – Румибел ЕООД.
С уточнителната молба с вх. № от 04.04.2022 г. ищците са посочили изрично, че не са
участвали в изпълнителното производство, в производството по гр. д. № 12508/2020 г. на
СГС, както и в производството по частната жалба по ч. гр. д. № 745/2021 г. на САС, но
твърдят да са заплащали за сметка на Румибел ЕООД дължимите такси и хонорари по
производството.
От твърденията на ищците следва, че същите претендират имуществени вреди, които
са претърпени от трето лице – Румибел ЕООД. Обстоятелството дали те са заплащали
разноски и такси по производството за сметка на Румибел ЕООД касае вътрешните
отношения на страните. Липсват твърдения за претърпени лично от ищците имуществени
вреди за такси и разноски във връзка с изпълнителното производство, производството по гр.
д. № 12508/2020 г. на СГС, както и в производството по частната жалба по ч. гр. д. №
745/2021 г. на САС. Липсва интерес за ищците да претендират имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи от трето лице по производства, по които това трето лице
– Румибел ЕООД е било страна, а ищците не са участвали, поради неправомерно наложено
обезпечение на това трето лице – Румибел ЕООД.
Относно присъждането на разноски:
При постановяване на краен съдебен акт или при прекратяване на производството
съдът се произнася по отговорността на страните за разноски. Относно претенцията за
разноски в частното производство същите се присъждат от съответната контролна
инстанция. Отговорността за разноски се реализира с оглед крайния изход на спора като
настоящият съдебен състав намира за недопустимо да преразглежда въпроса за присъдените
3
разноските по приключилите т. д. № 185/2013 г. на ОС Монтана /вкл. и във връзка с
издаването на обратен изпълнителен лист/ и гр. д. № 12508/2020 г. на СГС. Съдебните
разноски могат да се искат само в производството, по което са направени, а не и
самостоятелно с отделен иск. Присъждането на съдебните разноски е право, което следва да
бъде предявено в процеса, по който са направени, поради това е недопустимо предявяването
на отделен иск за разноски по друго производство. Посоченото е самостоятелно основание
за недопустимост на производството в посочената част, както следва от С.Б. за
претендираните суми за разноски – 350 лв. по гр. д. № 185/2013 г. на ОС Монтана и 1750 лв.
по гр. д. № 12508/2020 г. на СГС, от Р.П. за претендираните суми за разноски – 500 лв. по гр.
д. № 185/2013 г. на ОС Монтана и 2500 лв. по гр. д. № 12508/2020 г. на СГС и от Р.И. за
претендираните суми за разноски – 150 лв. по гр. д. № 185/2013 г. на ОС Монтана и 750 лв.
по гр. д. № 12508/2020 г. на СГС /относно уточнените размери виж уточнителна молба с вх.
№ 04.04.2022 г./.
Относно разноските за новообразуваното дело:
С уточнителна молба с вх. № от 14.12.2021 г. ищците са посочили, че са образували
ново дело срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за връщане на надвнесена по договор за
кредит сума. Твърдят, че по това „ново дело“ са направили разноски в размер на 7500 лв. –
виж т. от уточнителна молба с вх. № от 14.12.2021 г. – л. 32 от делото, като претендират тази
сума в настоящото производство.
С уточнителна молба с вх. № от 04.04.2022 г. е посочено, че ищците са заплатили
адвокатски хонорар, но поради липса на финанси още не е осигурен размер на държавна
такса. Ищците изрично сочат в уточнителната молба, че претендират настоящото
обезщетение, за да могат да предявят иск срещу банката за връщане на надвнесената сума.
Т. е. от уточнението следва, че ищците не са образували ново дело, а смятат да
заведат бъдещ иск. Касае се до една бъдеща хипотетична вреда. Евентуалното образуване на
„ново дело“ срещу Юробанк България ще даде възможност на настоящите ищци да
претендират разноски по него съобразно крайния му изход. Към настоящия момент подобна
претенция е недопустима. Ищците не са мотивирали интерес да претендират бъдещи вреди
във връзка с друго неприключило дело. А и тази част на претенцията съдът намира, че
указанията не са изпълнени от ищците. Не става ясно защо по настоящото дело се
претендират вреди от направени разноски по друго необразувано/неприключило дело със
същия ответник. Оттук и изложеното представлява самостоятелно основание за
прекратяване на производството относно претендираните вреди във връзка с
„новообразувано производство“, както следва за сумата от 2450 лв. – претендирана от С.Б.,
сумата от 3 500 лв. – претендирана от Р.П. и сумата от 1050 лв. – претендирана от Р.И.
/относно уточнените размери виж уточнителна молба с вх. № 04.04.2022 г./.
На последно място, съдът намира и, че въпреки подробните четирикратни указания за
конкретизиране на всяко отделно вземане от всеки от ищците, то указанията на съда не са
изпълнени. С.Б., Р.П., Р.И. не са посочили каква част от претендираните разноски по
изпълнителното производство са за заплатено адвокатско възнаграждение и каква част за
4
държавна такса, вкл. не са посочили и в какво се изразява заплатената държавна такса от
длъжника по прекратеното изпълнително производство с оглед чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. С.Б.,
Р.П., Р.И. не са посочили и каква част от претендираните разноски по гр. д. № 185/2013 г. са
за заплатено адвокатско възнаграждение и каква част за пътни разноски, как е формирано
вземането за пътни разноски – от колко пътувания, на кои дати.
Предвид всичко гореизложено исковата молба ще се върне, а производството по
делото - прекрати.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената искова молба с вх. № 51179 от 07.09.2021 г. от Р. Т. ИВ., ЕГН
**********, Р. ЕЛ. П., ЕГН ********** и С. АЛ. БЛ., ЕГН **********, против ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. №
52076/2021 г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищците пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5