Мотиви
към Присъда №14/09.03.2021г., постановена по НОХД 890/2019г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.В.А.
*** за това, че на 05.05.2018 г. в гр.Разград, в съучастие
като съизвършител с М.Х.М., е причинил средна телесна повреда на К.Г.З.,
изразяваща се в травматично избиване на първи горен десен резец, счупване на
клиничните коронки на първи и втори леви горни резци до нивото на венеца,
довели до трайно затруднение в дъвкателната функция /фаза на отхапване/ и
неясно изговаряне на думите /фъфлене/ на пострадалия - престъпление по чл.129,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение и срещу подсъдимия М. *** за това, че на 05.05.2018г. в гр.Разград, в
съучастие като съизвършител с А.В.А., е причинил средна телесна повреда на К.Г.З.,
изразяваща се в травматично избиване на първи горен десен резец, счупване на
клиничните коронки на първи и втори леви горни резци до нивото на венеца довели
до трайно затруднение в дъвкателната функция /фаза на отхапване/ и неясно
изговаряне на думите /фъфлене/ на пострадалия - престъпление по чл.129, ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП подържа обвиненията срещу подсъдимите и предлага
на съда да им наложи на съответни наказания.
Пострадалият К.З. е конституиран и като частен обвинител
и граждански ищец срещу подсъдимите, претендиращ същите да бъдат осъдени да му
заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв,
ведно със законната лихва от датата на деянието. Повереникът му поддържа обвинението и гражданския иск.
Подсъдимият А.А. дава обяснения, в които признава
виновността си. Сочи, че сам е нанесъл удари на пострадалия. Лично и чрез
защитника си моли за налагане на по-леко наказание.
Подсъдимият М.М. дава обяснения, в които отрича виновността
си. Лично и чрез защитника си моли за постановяване на оправдателна присъда.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.В.А.
е роден на ***г***. Същият е с основно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият М.Х.М. е роден на ***г***.
Същият е с основно образование, неженен, осъждан.
Свидетелят К.З. ***.
На 04.05.2018г., вечерта, св.З. излязъл заедно със свои приятели, за да се
почерпят в гр.Разград. Около полунощ на 04/05.05.2018г. той отишъл в заведение
„Планета Пайнер“ клуб в хотел „КАРТООН“ в гр.Разград, където се срещнал със
свидетелите Ю. Раджебов и Т.Р. също негови приятели. След полунощ, вече на
05.05.2018г, св.К.З. видял свой познат в другия край на заведението и тръгнал
към него, за да разговарят. По пътя минал покрай две компании от хора, които в
този момент се разправяли и се бутали помежду си. Докато минавал покрай тях,
едно от лицата от едната компания - св.Х.Х., син на подс.М.М., попитал св.К.З.,
на чия страна е. Свидетелят не познавал хората от компаниите и му отговорил, че
не е на ничия страна. След това св.Х.Х.
блъснал с едната си ръка св.К.З. и посегнал да го удари с другата с юмрук. За
да се предпази, св.К.З. избегнал удара и на свой ред го ударил с юмрук. После
преминал покрай двете компании и отишъл при своя познат.
Малко по-късно при св.К.З. отишъл подс. М.М. и го попитал, той ли е ударил сина му. Св.К.З.
потвърдил, че го е ударил и казал, че
синът му пръв се е опитал да го удари. При това подс.М. казал на св.З. да
излезе отвън пред заведението, за да се разберат. Св.К.З. излязъл. След това
подс. М. повикал сина си св.Х.Х., а също така пред сградата излезли и други
лица от компанията на подс. М. М., сред тях и подс. А.А.. Синът на подс. М. М.
/св.Х.Х./ също излязъл пред заведението и виждайки св.К.З. се засилил към него
и отново замахнал с юмрук, да го удари. Св.К.З., пак за да се защити, ритнал с
крак св.Х.Х. и последният паднал на земята. След това подсъдимите и компанията
им тръгнали към св. К. З., при което се намесила охраната на заведението. Един
от охранителите – св. Д.Е. хванал подсъдимия и го задържал настрани, като така
му попречил да се включи в сбиването. Останалите лица от компанията на
подсъдимия М. М. обаче се нахвърли върху св. К. З. и подсъдимият А.А., който
бил в тази група, нанесъл силен удар с юмрук в лицето на К.З.. Последният
паднал и получил и други удари и ритници от наобиколилите го лица. Намесили се
и други от охранителите, които издърпали някои от биещите се лица и така
прекратили побоя над пострадалия.Подсъдимият М. М., който от самото начало бил
задържан настрани от охраната, не могъл да се намеси в сбиването.
Впоследствие пострадалият К. З. ***, където му бил оказана медицинска
помощ.
На досъдебното производство е назначена комисионна съдебномедицинска
експертиза, която установява, че в резултат на инцидента от 05.05.2018 г. на К. З. са причинени: Травматично избиване на
първи горен десен резец; Счупване на клиничните коронки на първи и втори леви
горни резци до нивото на венеца; Ръзкъсно-контузна рана в дясна лакътна област;
кръвонасядане и охлузване в дясна колянна област; охлузване на гърба. По своята
медико-биологична характеристика травматичното избиване на първи горен десен
резец и фрактурите на клиничните коронки на първи и втори леви резци до нивото
на венеца, по отделно и в съвкупност, обуславя трайно затруднение в
дъвкателната функция /фаза на отхапване/ и неясно изговаряне на думите
/фъфлене/ за срок повече от един месец, а останалите увреждания - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Описаните
увреждания могат да бъдат получени в резултат на посочените в делото
обстоятелства — нанесен удар с юмрук в областта на устата, падане на терена,
получени удари с ритници и юмруци и са в пряка причинно-следствена връзка с
възникналия инцидент.
Съдът намира, че изложената по-горе фактическа
обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства –
показанията на разпитаните свидетели, обяснения на подсъдимите, писмени
доказателствени материали, заключението на назначената експертиза. С оглед извършения
доказателствен анализ съдът приема, че събраните доказателства не са
противоречиви в съществена степен. Възможното противоречие всъщност идва от
показанията на пострадалия К. З. на досъдебното производство /показанията са
прочетени в хода на съдебното следствие/, в които той е посочил, че е ударен от
подсъдимия М. М.. В съдебното заседание обаче пострадалият уточнява, че
всъщност не може да твърди, че е видял този подсъдим да го удря, но сметнал, че
е ударен от него, понеже ударът дошъл от посоката, в която според пострадалия
стоял М. М.. После твърди, че някой му казал, че този подсъдим го ударил и
накрая казва, че понеже М. М. му създал проблема решил, че е ударен от него,
макар и да не видял това. Категорично заявява накрая, че не е видял подс. М. М.
да го удря. Няма други показания на свидетели, които да уличават М. М.. И с
оглед това уточнение на показанията на самия пострадал, за съда остава крайният
извод, че фактически няма свидетел,
който да е видял този подсъдим да нанася удар на пострадалия. При всички тези
уточнения направени от самия пострадал, то и извършеното разпознаване на
досъдебното производство не може да послужи като доказателствен материал,
уличаващ подсъдимия М. М.. От показанията на всички други свидетели се налага
изводът, че подсъдимият М. М. още в самото начало бил задържан от охраната и не
е удрял пострадалия. Пострадалият бил ударен от подсъдимия А.А., а също и от
други от компанията му /според свидетелите в тази компания бил и братът на
подс. М./, но не и от подс. М.. В този смисъл са и обясненията на двамата
подсъдими. Подс.А.А. признава, че ударил пострадалия, но сочи, че другият
подсъдим не го е удрял, понеже бил издърпан настрани от охраната. Свидетелите Т.Р.
и Ю.Р., които са приятели на пострадалия, също са категорични, че именно подс. А.А.
ударил пострадалия в лицето. Никой от тях не е видял подсъдимия М. М. да удря
пострадалия – видели го настрани спрян от охраната. Конкретно св. Т. Р., който явно
наблюдавал конфликта от самото начало /видял и как К. З. ритнал и повалил Х. Х./,
сочи, че няколко лица /сред които и А. А./ се нахвърли срещу пострадалия, но
подсъдимият М. М. останал отстрани, защото охраната не го оставила да се
намеси. Имало и други лица, както сочат тези свидетели, които удряли пострадалия, но уточняват, че не става
дума да подсъдимия М. М.. Съществено значение имат и показанията на
охранителите на заведението – свидетелите И.И., К.К. и Д.Е., които потвърждават изложените по-горе
обстоятелства. Няма никаква причина тези показания да не се кредитират. Конкретно
св. Дж. Е., сочи, че още в началото на конфликта /сбиването между К. З. и Х. Х./ успял да хване подсъдимия М. М. и
задържайки го настрани му попречил да се намеси. Този свидетел сочи, че не знае
зали М. би ударил К. З., но така или
иначе не могъл да направи нищо именно защото свидетелят го издърпал настрана. Св.
Х.Х., портиер в обекта /прочетени са показанията му от досъдебното
производство/ сочи, че в мелето не е видял кой ударил К. З.. Показанията на св. Х.Х., син на подс. М.М.,
са също оневиняващи за последния. Останалите разпитани свидетели не са
очевидци, а сочат какво били чули и фактически показанията им не изясняват
конкретни обстоятелства. При това съдът отчита, че в крайна сметка няма
доказателства които да уличават подсъдимия М. М. като съучастник в причинената
на пострадалия К. З. телесна повреда. Дали този подсъдим е възнамерявал също да
нападне пострадалия е отделен въпрос, но е бил задържан от охранител в
заведението още в самото начало и не е могъл да се включи в сбиването. Това
развитие на конфликта сочи на оневиняване на подсъдимия М. М. – същият не може
да бъде уличен нито в извършено деяние, нито в опит да такова, тъй като не е
пристъпил към изпълнение на такова. Очевидно А. А. и други лица са се нахвърлили срещу
пострадалия при което А. А. му е нанесъл удар с юмрук в лицето. Този удар на
подсъдимия А. А. причинил на пострадалия част от уврежданията констатирани от
експертизата. Пострадалият паднал на земята и получил удари и ритници и от
други от лицата /другите констатирани увреждания/, преди сбиването да бъде
преустановено от служителите на обекта.
Въз основа на изложените фактически
обстоятелства настоящият състав направи следните правни изводи: Подсъдимият А.А.
е осъществил с деянието си състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал.2 от НК, тъй като на на 05.05.2018 г. в гр.Разград, в
съучастие като съизвършител с неустановени в хода на делото лица, е причинил
средна телесна повреда на К.Г.З., изразяваща се в травматично избиване на първи
горен десен резец, счупване на клиничните коронки на първи и втори леви горни
резци до нивото на венеца, довели до трайно затруднение в дъвкателната функция
/фаза на отхапване/ и неясно изговаряне на думите /фъфлене/ на пострадалия. Подсъдимият
А. е нанесъл поне един удар в лицето на пострадалия, като така му е причинил
описаните увреждания, конкретно счупване и увреждане на зъби. Падайки на земята
пострадалият е удрян и ритан и от други лица, които не са конкретно установени.
Констатираното от експертизата травматичното избиване на първи горен десен
резец и фрактурите на клиничните коронки на първи и втори леви резци до нивото
на венеца, по отделно и в съвкупност, обуславя трайно затруднение в
дъвкателната функция /фаза на отхапване/ и неясно изговаряне на думите
/фъфлене/ за срок повече от един месец, а останалите увреждания - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Именно този
характер на уврежданията квалифицират престъплението като средна телесна повреда по смисъла на НК. От
субективна страна подсъдимият А. е действал с общ пряк умисъл с други лица.
Както се каза по-горе липсват доказателства, които да уличават подсъдимия
М. М. като съучастник в разглежданото престъпление. Ето защо този подсъдим
следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Индивидуализирайки
наказанието на подсъдимия А. А. съдът съобрази, като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало,
направените признания. В тежест на подсъдимия се отчита конкретният характер на
причинените увреждания на пострадалия, които са
с по-тежък интензитет. При това съдът намира, че на подсъдимия А. следва
да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, който размер е над минималния,
но и под средния. Тъй като са налице предпоставките за условно осъждане и съдът
не намира, че за поправянето на подсъдимия е наложително той да изтърпи
наказанието си, то изтърпяването
на така определеното наказание на осн.
чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи за изпитателен срок от три години.
Гражданският иск
се явява основателен в частта му срещу подсъдимия А.А. и за целия размер за
който е предявен. В това отношение съдът отчита по-тежкия характер на
причинените увреждания, причинените болки и страдания на пострадалия, причиненото
му трайно неудобство. Затова и предявеният размер от 10000лв се явява
справедлив и следва да бъде уважен срещу подсъдимия А., ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието. Срещу подс. М. М. гражданският иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен срещу този подсъдим, с оглед оневиняването
на последния.
С оглед изхода на
делото подсъдимият А. А. следва да бъде осъден да заплати и разноските по
същото, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: