Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико
Търново , 16.07.2020 година
Великотърновски районен съд, осми
състав в публично съдебно заседание на 18.06.2020 г.
Председател: Диана Радева
при секретаря Д.Бабекова
, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3035 по описа на съда за 2019 г. , за да се произнесе
взема предвид:
Искова
молба с правно основание чл. 55,ал.1 , пр. трето от ЗЗД, вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД .
Ищецът "Пами 24" ЕООД, представляван от адв. Б.
от ВТАК излага, че между него и ответника е сключен договор за наем на недвижим
имот, представляващ търговско заведение , по силата на който е внесъл депозит , редуциран до три месечни наемни
вноски в размер от 6600 лева. Твърди, че на 26.02.2019 г. наемодателят сменил
ключалката на вратата и отнел достъпа до имота без предупреждение, с което
практически е прекратил едностранно наемния договор. След тази дата, въпреки че в имота останали вещи и документи на
наемателя, той нямал достъп до помещението. Сочи, че на 20.06.2019 г. бил
осигурен достъп до обекта и на наемателя били предадени вещите и документите,
но след намеса на полицията и издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК. Счита,
че е предал имота в състояние, което отговаря на приетото, за което е изготвен
и съответния протокол, но въпреки това ответникът задържал депозита му , поради
което моли съда да го осъди да върне сумата от 5971 лева, представляваща
задържан без основание депозит по договора за наем след приспадане на платени разходи от
наемодателя от 629 лева. Претендира лихва за забава от 374,85 лева за периода от
27.02.2019 г. до подаване на иска, както и законна лихва върху главницата от
подаване на иска до окончателното изплащане. В съдебно заседание поддържа
исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът "Макс-90"
ЕООД, чрез пълномощника си адв.Г. от ВТАК е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва иска , като неоснователен и недоказан. Не
оспорва сключеният договор за наем, както и внесения депозит, коригиран с анекс
на три месечни наемни вноски. Освен горното оспорва всички фактически твърдения
на ищеца. Оспорва да е сменил патрона на наетото помещение преди 9.03.2019 г.
Заявява, че по силата на договора за наем -т.2.4 същия е прекратен, считано от
7.03.2019 г. , а правото на наемателя да получи депозита си е погасено.
Евентуално, ако съдът не приеме горното изтъква, че същият следва да се счита
прекратен на 3.10.2019 г.след изтичане на срока му. Заявява, че ако не се
приеме прекратяване на договора по т.2.4 от него, то сумата от 6600 лева се
прихваща срещу платени от наемодателя задължения за ток, вода, такса смет и
наем за периода от м.март до м.октомври 2019 г. -задължения на наемателя. Евентуално , ако се приеме прекратяване на
договора от 26.02.2019 г. прави възражение за прихващане на сумата от 6345,85
лева, представляваща част от депозит ведно с лихвата върху последния срещу
сумата от 6600 лева, представляваща обезщетение за вреди, претърпени от
наемодателя поради неизпълнение задължението на наемателя да освободи имота
след прекратяването, с което три месеца е препятствал наемодателя да отдаде
имота под наем . В срока за отговор по чл. 131 от ГПК управителят на ответното
дружество лично е депозирал втори отговор на исковата молба и предявява
насрещна искова молба. Заявява, че наемателят се е отказал от ползване на
наетото помещение в началото на 2019
г., но въпреки нотариалните покани, не освобождавал
имота от вещите си, а само търсел депозита си. Сочи, че не е върнал искания
депозит поради неуредените отношения между страните за плащане на наем и
консумативи. Твърди, че до края на м. юни 2019 г. не е можел да отдава
имота под наем, с което са му причинени имуществени вреди в размер на 2000
лева. Твърди, че след като прекратил ползването на наетото помещение ищецът
отправял клеветнически съобщения, с които уронвал престижа му като собственик
на фирма в социалните мрежи. От това счита, че
е претърпял неимуществени вреди , които иска да се обезщетят със сумата
от 3000 лева, ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното
изплащане. В срока за отговор на насрещната искова молба ответникът по нея я
оспорва изцяло, като относно претенцията за имуществени вреди счита същите за
предмет на първоначалния спор по делото, като оспорва категорично наемателят да
е причина за невъзможност да отдаване под наем на имота. По отношение
неимуществените вреди заявява, че никога не е публикувал в социалните мрежи
информация относно отношенията си с наемодателя и липсва каквато и да е
причинно-следствена връзка между поведението ѝ и евентуално настъпила
вреда за ищеца по насрещния иск. В
съдебно заседание ответникът оттегля приетата за съвместно разглеждане и
решаване насрещна искова молба. Чрез пълномощника си адв.Г. от ВТАК поддържа
изложеното в отговора становище досежно релевираните възражения срещу иска
посочени в тяхната поредност.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намери
установено следното:
На 3.10.2018 г. е сключен договор за наем между "Макс-90"
ЕООД, гр.В.Търново представляван от М.Урумов , като наемодател и "Пами
24" ЕООД, с.Яворово представляван от Д.Танчева, като наемател, по силата
на който наемодателят е отдал на наемателя за възмездно ползване недвижим имот,
представляващ нощен бар със ЗП от 320 кв.м., находящ се в гр.В.Търново,
ул." България" № 29 , срещу заплащане на наемна цена от 2200 лева.
Според договора наемната цена за съответния месец се заплаща от 25-то до 2-ро число на същия
месец. В раздел втори, т. 2. 4 е договорено запазване на всички придобити до
момента права и платения депозит в полза на наемодателя в случай на забава на
плащането от страна на наемателя с повече от 5 дни от датата на падежа, като в
този случай договорът се прекратява автоматично. Съгласно договора наемателят е внесъл 6
наемни вноски като депозит, които се връщат в 3 -дневен срок след представяне
на всички документи, доказващи, че е
изпълнил своите задължения към наемодателя , вкл. за консумативи . Срокът на
договора е до 3.10.2019 година. Приложено е платежно нареждане и фактура № **********/3.10.2018 г. , видно от
които наемателят е заплатил на наемодателя сумата от 13200 лева депозит. С
Анекс от 9.11.2018 г. договорът е променен
относно т.2.2. . Наемателят се задължава да заплаща на наемодателя договорената
месечна наемна цена от 2200 лева на второ число на съответния месец, за който
се дължи , независимо дали е работен или неработен ден. От получения съгласно
т.2.5 депозит от 13200 лева наемодателят си прихваща сумата от 6600 лева , а страните договарят, че по този начин се счита,
че са платени месечните наемни вноски за времето от 3.11.2018 г. до 3.02.2019
г. Договореният депозит в т.2.5 се променя от 6 наемни вноски на 3 наемни
вноски и същият представлява 6600 лева
от внесената сума от 13200 лева след прихващането от 6600 лева. Страните са се
съгласили депозитът да бъде върнат при прекратяване на договора съгласно т.2.5
, освен това са постигнали съгласие относно извършване на прихващане на дължими
суми за консумативи по т.5.1 от внесения депозит при прекратяване на договора. От
приемо-предавателен протокол от
20.06.2019 г. се констатира, че на
същата дата наемателят е изнесъл вещите си от помещението. Наемодателят е подписал
протокола без да е констатирал липсващи вещи . Приел е имота в добро състояние
изключая описани дребни проблеми, отчитайки обичайното състояние на изхабяване
при употреба на имота. Приложени са 6 броя разписки за заплатени суми за електроенергия по фактури,
издавани през февруари, март, април, май, юни
и юли 2019 г.
; две фактури за заплатени суми за такса охрана през м. януари 2019 г. и м. юли 2019 г., както и приходна
квитанция от 6.02.2019 г. за заплатени данък недвижим имот и такса битови отпадъци
за 2019 г.
към Община Велико Търново. На 21.03.2019
г. е изготвена нотариална покана, с
която наемодателят кани наемателя да се яви в бара, за да получи имуществото
си, като описва проведени преди това разговори между тях на 26.02.2019 г. и на 19.03.2019 г. На 9.04.2019 г. е изготвена друга нотариална
покана , връчена на 11.04.2019 г., в която отново се описват проведени
разговори и среща на 6.04.2019 г., без очакван от наемодателя резултат. Видно от постановление от 21.06.2019 г. по преписка вх.№ 903/2019 г. на ВТРП е
отказано да се образува досъдебно производство по повод подаден сигнал от Д. във
връзка с неуредените и отношения с наемодателя по договора за наем. В съдебно заседание управителят на ответното
дружество лично заяви, че е сменил ключалката на 9.03.2019 г., след като
управителката на ищеца му се обадила , че не може да плаща наема и не може да
си изнесе вещите, защото няма ток . Заявява, че е сменил СОТ-а и е платил
всички разходи, поради което смята, че има право да задържи депозита след
прекратяването на договора. Св.К. твърди, че е работил за ищцовото дружество
във "Фешън бар" около два месеца . В края на февруари двамата с управителката не могли да влязат в
бара, тъй като патронът бил сменен. Няколко
дни по-късно управителката му съобщила, че заведението няма да работи. От "СОТ-сигнално охранителна техника
" ЕООД е изпратена разпечатка на сигналите за периода м.февруари-м.март 2019 г. и сигналите и
коментарите за дата 26.02.2019 г. за обект -нощен бар находящ се в
гр.В.Търново, ул."България" № 29, съгласно договор за охрана №
351209/1.11.2018 г. между охранителната фирма и "Макс-90" ЕООД. От тях се установява, че на 26.02.2019 г.
управителят на ответното дружество е бил
в обекта и след заявка и посещение на техник кодът на обекта е сменен , изтрит
е като отговорник Дарина, добавен е като отговорник М. При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 55,ал.1, пр. първо от ЗЗД е
процесуално допустим. По същество е частично основателен.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява,
че между страните е възникнала облигационна връзка по силата на договор за наем
на недвижим имот-нощен бар, находящ се в гр.В.Търново , ул. "България"
№ 29, сключен на 3.10.2018 г. със срок до 3.10.2019 г. С Анекс от 9.11.2018 г.
част от договорките между страните относно срока на плащане на наемната цена и
размера на депозита , както и условията за връщането му са променени. Страните
не оспорват заплащането на депозит от 13200 лева при сключване на договора,
част от който след подписване на анекса от 9.11.2018 г. е прихванат срещу три
наемни вноски. Ищецът твърди, че договорът за наем е прекратен едностранно от
наемодателя на 26.02.2019 г., когато той със своите фактически действия по
смяна на ключалката на обекта на практика е лишил наемателката от достъп до
наетия имот, съответно от владението върху нейните движими вещи, находящи се в
обекта. От горното счита, че му се дължи сумата от 6600 лева представляваща
внесения депозит /съгласно анекса от 9.11.2018 г./ като признава, че от
депозита следва да бъде приспадната платената от наемодателя сума за
електроенергия за м. януари от
291,41 лева и за м. февруари от 237,59 лева , както и сметка за вода от 100
лева. Счита, че след приспадане на тези суми следва да му бъде върнат като
задържан без основание депозита от 5971 лева. Оспорва изложените в нотариалните
покани фактически твърдения на управителя на ответното дружество, които според
него не отговарят на действителността, а с тях ответникът се опитва да пресъздаде
различна от действителната фактическа обстановка. От своя страна ответникът
релевира последователно няколко основни възражения срещу основателността на
исковите претенции, които следва да бъдат разгледани в тяхната поредност , като
евентуално наведени и като бъдат преценени с ищцовите такива , както и със
събрания доказателствен материал. Първото
възражение на ответника е свързано с неоснователността на претенцията,
доколкото договорът следва да се счита прекратен от 7.03.2019 г., при липса на
плащане на наемната цена за м. март 2019 г. на датата на падежа- 2-ри март 2019 г. В резултат на
горното договорът се считал автоматично прекратен на основание т.2.4 от него ,
а правото на наемателя да си върне депозита било погасено. Съдът счита
възражението за неоснователно и недоказано. Според т.2.4 от договора същият
следва да се прекрати автоматично, ако в срок от 5 работни дни от датата на
падежа за плащане наемателят забави
плащането на дължимият наем. С Анекс от 9.11.2018 г. страните са договорили
наемът да се заплаща на 2-ро число от месеца , за който се отнася, независимо
дали денят е работен , или не. В отговора на исковата молба ответникът сам сочи,
че наемателят не е платил на 2.03.2019 г. вноската за м. март 2019 година. Това
се потвърждава и от изложеното от ответника в съдебно заседание, който поддържа
тезата, че не е платена наемна вноска за м. март 2019 г. на съответното 2-ро
число, поради което е настъпило прекратяване на договора , а ключалката била
сменена едва след това на 9.03.2019 г. Тезата за подмяна на ключалката на
9.03.2019 г. се потвърждава лично от
управителя на ответника, но същата не отговаря на приетите писмени
доказателства. Приобщените разпечатки от СОТ 161 от дата 26.02.2019 г. категорично
установяват, че на този ден управителят на ответното дружество е бил в обекта ,
не е успял да изключи алармата , СОТ-а се е включил, а пристигналият техник е
сменил кода на алармата. В системата като отговорник на обекта е изтрита Д. /управител на наемателя/ и е вписан Максим /
управител на наемодателя/ . Това действие на управителя категорично установява,
че същият е прекратил договора едностранно с фактическите си действия по
отнемане на владението на обекта от наемателя / нещо, за което свидетелства и
св.Кръстев, който съобщава, че ключалката е била сменена и не са могли да
влязат в обекта в края на февруари 2019 г., след което той е загубил работата си при ищеца в нощния бар/. С оглед изложеното не може да се счита, че договорът е прекратен
по вина на наемателя на основание чл. 2.4. от договора поради неплащане на
наемната вноска в деня на падежа- 2-ри март 2019 г . Ответникът няколко
пъти заявява, че не е платена наемната вноска за м. март 2019 година, на 2-ро
число от месеца , но същата не е дължима
при хипотеза, в която сам наемодателят
не е изпълнил задълженията си по договора, като не е осигурил спокойно и
безпрепятствено ползване на имота / т.4.1.б. б от договора/, а на практика е лишил
наемателя от достъп до имота, считано от 26.02.2019 г. Ответникът не твърди, че
наемателят не е платил наемна вноска за м. февруари 2019 г. За да обоснове
тезата си за недължимост връщане на
депозита и настъпване на автоматично прекратяване на договора за наем се
позовава само и единствено на неплащане на наемната цена за м. март 2019 г. , а не на друго
неизпълнение на договорно задължение от страна на наемателя. Противоречиви фактически
твърдения се излагат и за проведените
разговори с наемателя относно прекратяване на договора. От една страна се
заявява в отговора на исковата молба, че към 26.02.2019 г. няма устни или
писмени изявления на наемателя за разваляне на договора. От друга се
представят изпратените нотариални
покани, съответно от 21.03.2019 г. и от 9.04.2019 г. , в първата от които се
излага, че наемателят е искал среща на 26.02.2019 г., за да предаде ключовете и владението на имота
и да вземе личните си вещи, а наемодателят го е уведомил, че ще смени патрона и
кода на СОТ 161. Излага се още, че на 19.03.2019 г наемателят е отказал да
подпише декларация за едностранното прекратяване на договора. При тези
противоречиви сам по себе си заявления от страна на ответника и липса на
безспорни и категорични доказателства за действителните отношения между
страните, тъй като всяка една от тях очевидно спестява някаква информация
относима към предмета на спора съдът приема, че договорът за наем не следва да
се счита автоматично прекратен на 7.03.2019 година поради неизпълнение от
страна на наемателя да заплати наемната цена за м. март 2019 г. на 2-ри март 2019 г. Няма разписани
клаузи касателно едностранното прекратяване на договора от страна на наемателя
/при неизпълнение на някакви задължения от страна на наемодателя/, но съдът
счита, че с отнемане на владението на 26.02.2019 г. наемодателят явно е
демонстрирал намерението си да прекрати договора между страните , като е спрял
да изпълнява задължението си да осигурява спокойно и безпрепятствено ползване
на имота. Приемайки горното, съдът счита
релевираното възражение направено в пункт IV, т.2 от отговора на исковата молба за действие на договора за наем до края на неговия
срок -октомври 2019 година за
неоснователно. Следователно неоснователно се иска в тази хипотеза и прихващане
на депозита от 6600 лева срещу заплатените от ответника суми за ел.енергия,
вода, такса смет за 2019 г.
и седем наемни вноски, считано от м. март 2019 г. до м. септември 2019 г. вкл. в общ размер от
18184,80 лева. По направеното възражение
в пункт V от отговора исковата молба за прихващане на сумата от 6345,85 лева
преведен от ищеца депозит, ведно с лихвата върху последния, срещу сумата от
6600 лева, представляваща обезщетение за вреди, претърпени от неизпълнението на
задължението на наемателя да освободи наетия имот: при направения извод от съда
за прекратен договор на 26.02.2019 г. съгласно клаузата на 5.1, б. "б"
от договора наемателят е бил длъжен да освободи и върне имота незабавно след
неговото прекратяване. Безспорно се установява от приетия приемо-предавателен
протокол, че това е сторено на 20.06.2019 година. В случая обаче съдът счита,
че наемателят е бил препятстван от страна на наемодателя да изпълни това си
задължение, тъй като последният е сменил ключалката и кода на СОТ-а още на 26.02.2019 г. Последвали са някакви
разговори и срещи между страните, както бе упоменато по-горе , при липса на
яснота относно действителното им съдържание и уговорки, в резултат на което
имотът не е освободен незабавно, а няколко месеца по-късно.
Фактическото отнемане на достъпа до имота от страна на наемодателя на практика е лишило наемателя от
възможността да освободи имота от вещите си, което пък последния от своя страна
е считал за неправомерно действие от наемодателя, чрез задържането им без
основание. Така или иначе, при разпределената доказателствена тежест ответникът не установи пълно и главно
твърденията си за претърпени от него имуществени вреди в размер на 6600
лева, равняващи се на наемната цена за три месеца при лишаване от възможността да ползва имота, или да отдаде
имота под наем. Наемодателят е можел да ползва собствения си имот както реши, а
от отправените нотариални покани може да се направи извод, че той самият не е
съдействал за изнасяне на вещите, като осигури достъп до имота с цел уреждане
на въпроса с депозита. Твърденията за лишаване от доходи поради невъзможност за
отдаване под наем също остават хипотетични, при липса на ангажирани
доказателства за реални оферти от страна
на потенциални наематели за сключване на нов договор за процесния имот. При
тези изводи на съда основателна е претенцията на ищеца за връщане на депозита,
тъй като след 27.02.2019 г. същият е задържан без основание от ответника и
следва да се върне. От тази сума следва да бъдат прихванати заплатените от
ответника разходи за консумативи до срока на действие на договора, както съобразно договорките между
страните за тяхното прихващане от депозита, съобразно сключения анекс и
следващите се задължения за заплащането им съгласно договора / т.5,1. б. "в"
от договора и т. 3 в от анекса/, така и съобразно направеното възражение за
прихващане от ответника в пункт IV т. 2, б. "а-г"
от отговора. Ищецът признава дължимост на сумата от 529 лева , представляваща
заплатени сметки за ел.енергия от 291,41 лева за м. януари и 237, 59 лева за м. февруари, но според приложените фактури
заплатената сума от ответника за ел. енергия възлиза на 291,61 лева за м.
януари и на 238,24 лева за м. февруари, или общо следва да се прихване сума от 529,85
лева по това перо. Ищецът признава сумата от 100 лева заплатена сметка за вода
и тази сума също подлежи на прихващане. По отношение заплатените такси за
охрана същите като разход свързан с ползването на имота са дължими на основание
чл. 5, т.1 б."в" от договора , но само за периода м. януари-м. февруари 2019 г. Тоест от заплатената
за първите шест месеца на годината сума от 148,20 лева наемателят дължи пропорционално
сумата от 49,40 лева. На същото основание и за същия период се дължи и сумата за такса смет към Община
В.Търново. При заплатена за периода до 31.10.2019 г. такса за битови отпадъци в
размер от 2112,04 лева , след направената отстъпка от 234,67 лева следва да се
счита, че дължимата за м.януари и м.февруари 2019 г. такса смет от наемателя
пропорционално възлиза на 422, 40 лева. Ответникът признава, че ищецът му е платил 250
лева, следователно възражението за прихващане по това перо е основателно до
размер от 172,40 лева. В резюме от
депозита от 6600 лева внесен от ищеца ответникът следва да върне сумата от 5748,35
лева. До този размер иска се явява
основателен и доказан и следва да се уважи, като се осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 5748,35 лева главница,
представляваща задържан без основание депозит по договор за наем, след
направено прихващане на дължими суми от общо 851,65 лева за заплатени от
ответника консумативи и такси по договор за наем от 3.10.2018 г. и анекс от
9.11.2018 г. към него, като до пълния предявен размер от 5971 лева, именно за
222,65 лева иска е неоснователен и следва да се отхвърли. При този изход на делото по главния иск
основателна е претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата от
подаване на иска- 10.10.2019 г. до окончателното изплащане. Основателна е и
акцесорната претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД за
заплащане на лихва за забава върху главницата за периода 27. 02.209 г.- 10.10.2019 г. ,
която възлиза в размер на 360,85 лева. До този размер иска е основателен и
доказан и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от
374,85 лева, именно за 14 лева следва да се отхвърли.
При този изход на делото на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски в размер на 771,45 лева
за заплатена ДТ и адв.възнаграждение съобразно с уважената част от иска. Ищецът
дължи разноски на ответника на основание чл. 78,ал.3 от ГПК съобразно
отхвърлената част от иска, възлизащи в размер на 22,38 лева за заплатено
адв.възнаграждение.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА "МАКС-90" ЕООД с ЕИК
********* седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул. "Сливница"
№76, ет.2 да заплати на "ПАМИ 24" ЕООД с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление с.Яворово, обл.Стара Загора по иск с
правно основание чл.55,ал.1, пр. 3 от ЗЗД сумата от 5748,35 /пет хиляди седемстотин четиридесет и
осем лева и 35 ст./ главница,
представляваща депозит по договор за наем от 3.10.2018 г. и анекс от 9.11.2018
г. към него, ведно със законна лихва върху главницата от 10.10.2019 г. до
окончателното изпращане, като за разликата
до пълния предявен размер от 5971 /пет хиляди деветстотин седемдесет и
един/ лева лева, именно за 222,65 /двеста двадесет и два лева и 65 ст./ ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА "МАКС-90" ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.В.Търново,
ул."Сливница" №76, ет.2 да заплати на "ПАМИ 24" ЕООД с ЕИК
********* седалище и адрес на управление с.Яворово, обл.Стара Загора по иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД сумата от 360,85
/триста и шестдесет лева и 85 ст./ представляваща обезщетение за забава за
периода 27.02.2019 г. -10.10.2019 г. , като за разликата до пълния предявен размер
от 374,85 /триста седемдесет и четири лева и 85 ст./, именно за 14 /четиринадесет/
лева ОТХВЪРЛЯ иска , като неоснователен.
ОСЪЖДА "МАКС-90"
ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул. "Сливница"
№76, ет.2 да заплати на "ПАМИ 24" ЕООД с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление с.Яворово, обл.Стара Загора сумата от 771,45 / седемстотин
седемдесет и един лева и 45 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА "ПАМИ 24" ЕООД с ЕИК ********* седалище
и адрес на управление с.Яворово, обл.Стара Загора да заплати на "МАКС-90" ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.В.Търново, ул."Сливница" №76, ет.2
сумата от 22,38 / двадесет и два лева и 38 ст./ направени по делото
разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Велико
Търново, чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: